Решение по дело №5/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и чл. 38 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).

Делото е образувано по жалба, подадена от „Паро“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „. .“ № , вх., ет., ап., чрез адв. Б. К. със съдебен адрес [населено място], ул. „. .“ № ., ет..

Оспорва се Констативен протокол по чл. 27, ал.3 от ППЗХУ от 13.12.2022г. съставен от Дирекция „Инспекция по труда“[населено място], с който е прието, че „Паро“ ЕООД дължи на основание чл. 38, ал.6 от ЗХУ компенсационни вноски в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за 2022г., а именно – за 1 работно място за периода м.май – м. ноември 2022 г.

Твърди се, че констативният протокол е обжалван по административен ред, като с Решение изх. № 22098187/22.12.2022 г. на Изп.директор на ИА“ГИТ“ [населено място] жалбата му е отхвърлена като неоснователна.

Моли съда да отмени констативния протокол като незаконосъобразен, необоснован и издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Развиват се съображения, че при извършената проверка от контролните органи не са били изследвани и установени всички релевантни факти и обстоятелства по отношение на работодателя „Паро“ЕООД, засегнат от квотата.

В жалбата се съдържат твърдения, че средносписъчният персонал за предходната година бил 137 души, като необходимия брой лица за изпълнение на квотата по чл. 38 ал.1 ЗХУ е 3 човека. Към 31 март 2022г. работодателят бил изпълнил квотата и затова не е подал уведомление по чл. 22, ал.1 ППЗХУ до Агенция по заетостта за заявяване за наемане на хора с трайни увреждания. След прекратяване на трудовото правоотношение с лице, попадащо в квотата, освен уведомление по чл. 62, ал.5 КТ, входирано на 04.05.2022 г. бил подал и уведомление по чл. 22, ал.1 от ППЗХУ на 09.05.2022 г. за заявено желание за наемане на хора с трайни увреждания.

Сочи, че това уведомлението до Агенцията по заетостта било подадено в едномесечния срок по чл. 22, ал.5 ППЗХУ, поради което изводите на Д“ИТ“ [населено място] в констативния протокол са незаконосъобразни. Моли съда за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Б. К., редовно упълномощен от дружеството-жалбоподател.

Ответникът чрез юриск. П. оспорва подадената жалба. В писмена защита развива доводи за нейната неоснователност, позовавайки се на трайна практика на Министерство на труда и социалната политика (МТСП).

Сочи се, че работодателят бил представил доказателства за подадено до съответното териториално поделение на Агенция по заетостта (АЗ) уведомлеение с искане да използва посредничество за наемане на хора с трайни увреждания, но същото било подадено на 09.05.2022г., т.е. след срока по чл. 22, ал.1 ППЗХУ, който е до 31.03.2022г., при което компенсаторни вноски се дължали до момента на запълване на квотата.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Преценена така, тя е допустима и се дължи произнасяне по същество.

По фактите между страните няма спор. Спорът се свежда до правния анализ на установените факти.

Не е спорно, че за календарната 2022г. жалбоподателят е работодател и съгласно нормата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗХУ с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда следва да назначава работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, която в случая предвид заетите 137 лица по средносписъчен персонал за предходната година е три лица.

Няма спор по делото, че към 31.03.2022г. в предприятието на жалбоподателя са работили толкова лица с трайни увреждания, колкото сочи нормата на ЗХУ. Безспорно е и това, че със Заповед №5/30.04.2022г. е прекратено трудовото правоотношение на едно от лицата от тази квота- В. С.. На 04.05.2022г. уведомлението по чл. 62, ал.5 КТ е входирано в НАП.

На 09.05.2022г. жалбоподателят е подал уведомление по чл. 22, ал.1 ППЗХУ до АЗ, че желае да заяви наемане на хора с трайни увреждания за запълване на квотата.

При тези безспорни за страните факти, съдът намира, че оспорения констативен протокол е издаден в предписаната от закона форма, от компетентен орган, но при липса на материалните основания за неговото издаване. Това е така по следните съображения:

Задължението на работодателите по чл. 38, ал.1 ЗХУ не е безусловно. Това задължение регулира правни отношения, свързани със защитата на правата на хората с трайни увреждания да бъдат ангажирани с трудови функции в обичайна работна среда. Нормата гарантира под страх от заплащане на компенсаторни вноски ангажимента на работодателите да предоставят на такива лица възможността да полагат труд съобразно установената от закона квота. Заплащането на такива вноски обаче не е самоцел на закона. Затова в текста на ал.3 от същата правна норма е посочено, че работодателите се освобождават от задължението по ал. 1 до края на съответната календарна година при наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания или липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Логическото тълкуване на цитирания текст сочи на извод, че когато работодателят има дължимото поведение и е извършил необходимите фактически действия, заявявайки готовност да назначи на свободни работни места до запълване на квотата на лица с увреждания, заплащането на компенсаторни вноски не се дължи, защото поведението му е съобразено със закона.

Съгласно нормата на чл. 22, ал.1 ППЗХУ за изпълнение на квотата по чл. 38 ЗХУ ежегодно до 31 март работодателят предприема съответни действия за наемане на хора с трайни увреждания, и уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта, на чиято територия е неговото седалище, в случай че желае да използва посредничество за наемане на хора с трайни увреждания. Този срок според съда неправилно се интерпретира от ответника. Това задължение възниква за работодателя само в случай, че в началото на годината квотата по чл. 38 не е запълнена. Когато тя е запълнена, той не следва да подава заявка до АЗ, защото няма такова задължение- поведението му е съобразено с нормата на закона. Когато през годината настъпи юридически факт, водещ до основание за назначаване на лице от квотата по чл. 38 ЗХУ, той дължи отново действия свързани с осигуряване на работно място. ЗХУ е закон, който регулира обществени отношения, свързани с правата на хората с уврежданията, а не такива с финансови правоотношения. Ето защо като е заявил на 09.05.2022г. желание за наемане на човек с увреждане за запълване на квотата, жалбоподателят не е нарушил закона. Трудовото правоотношение между страните не е прекратено на предвидимо от жалбоподателя отнапред основание, за да е в състояние предвид необходимостта до 31.03.2022г. да заяви това обстоятелство.

Предвид горното оспореният КП следва да бъде отменен, а на жалбоподателя да се присъдят деловодни разноски в размер на 1250 лв.. От ответната страна не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението.

По тези съображения АССм в настоящия си съдебен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на „Паро“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „. .“ № , вх., ет., ап., чрез адв. Б. К. със съдебен адрес [населено място], ул. „. .“ № , ет. Констативен протокол по чл. 27, ал.3 от ППЗХУ от 13.12.2022г. съставен от Дирекция „Инспекция по труда“[населено място], с който е прието, че „Паро“ ЕООД дължи на основание чл. 38, ал.6 от ЗХУ компенсационни вноски в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за 2022г., а именно – за 1 работно място за периода м.май – м. ноември 2022 г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“[населено място] Д. З. на „Паро“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „. .“ № , вх.., ет., ап. деловодни разноски в размер на 1250 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.