Решение по дело №4075/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.02.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

                

                                                        Съдия: Евгени  Георгиев

                                    

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 4 075 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.С.Г. следните суми:

- 40 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НПК и за престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК плюс законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева държавна такса. А.Г. е със съдебен адрес –адвокат Г.С.,***, партер. Прокуратурата на Република България е с адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 2.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А.С.Г. срещу Прокуратурата на Република България:

- иска за неимуществени вреди за разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева;

- иска за имуществени вреди изцяло.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат С. от 13.11.2020 г. за отмяна на определението, с което съдът е дал ход на делото по същество.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[5] В искова молба от 19.05.2020 г. А.Г. е заявил, че на 14.07.2017 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НПК и за престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Впоследствие е бил внесен в съда обвинителен акт за тези престъпления. СГС е постановил оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, която е влязла в сила на 22.02.2019 г.

 

[6] От повдигнатото обвинение А.Г. е претърпял имуществени вреди за 15 067,80 лева от това, че той е бил уволнен поради повдигнатото му обвинение и е останал без работа 17 месеца, а е получил обезщетение само за шест месеца. От обвинението се е влошило здравето на А.Г. и е било накърнено името му в обществото на уважаван футболен съдия. Той оценява на 150 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял.

 

[7] Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не е изплатила обезщетение на А.Г.. Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати посочените суми плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-6).

 

2. На ответника

 

[8] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. оправдателната присъда не е влязла в сила;

2. ищецът не е претърпял вреди от противоправно действие на ответника, а търсеното обезщетение е прекомерно;

3. уволнението на А.Г. не е вследствие на повдигнато му обвинение, а дори да е, заповедта за това е била отменена и Прокуратурата не е отговорна за издаването ѝ. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор и допълнението към него, л. 95-99).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[9] С молба от 13.11.2020 г. адвокат С., пълномощник на А.Г., е поискал от съда да отмени определението си, с което е дал ход на делото по същество и да насрочи открито съдебно заседание, защото в проведеното открито съдебно заседание адвокат С. не се е явил поради уважителна причина. Молбата е неоснователна и съдът я отхвърля.

 

[10] Съдът отхвърля молбата, защото, както е приел и в определението си в откритото съдебно заседание, съдът приема, че не е удостоверена уважителна причина за неявяване на адвокат С. в открито съдебно заседание. Представеният болничен лист не е медицинско удостоверение, издадено по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Затова той не удостоверява наличието на уважителна причина за неявяването на адвокат С.. Следователно такава няма. Не е имало уважителна причина и за неявяването на А.Г. в откритото съдебно заседание. Ето защо съдът отхвърля искането на адвокат С. за отмяна на определението, с което съдът е дал ход на делото по същество.

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че А.Г. е бил роден на *** г. Той е бил Директор на ОБДХ - София град (заповедта, л. 46-50). Не се спори, че А.Г. е бил дългогодишен футболен съдия на национално и международно ниво.

 

[12] На 14.07.2017 г. А.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НПК и за престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал.1 от НК. (постановлението, л. 7-10). В същия ден спрямо него е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" от 5 000,00 лева (протокола, л. 10).

 

[13] На 20.10.2017 г. на А.Г. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение. Това е било направено заради повдигнатото му обвинение (заповедите, л. 46-52; стр. 7 от решението на АдмС-Габрово, л. 54-58).

 

[14] На 02.05.2018 г. СГС е постановил присъда, с която е признал А.Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение (присъдата, л. 11-12). Присъдата е влязла в сила на 29.03.2019 г. (съдът служебно установи това, защото СГС е разгледал наказателното дело, а той разглежда и настоящото дело).

 

[15] На 21.02.2019 г. е влязло в сила решение на Административен съд-Габрово, с което е била отменена заповедта за налагането на А.Г. на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът е отменил заповедта. Той е приел, че, понеже към момента на издаването на заповедта наказателното производство спрямо А.Г. не е било приключило с влязла в сила присъда, извършването на дисциплинарни нарушения е било основано на предположения (решението на АдмС-Габрово; решението на ВАС, л. 59-65).

 

[16] Наказателното производство срещу А.Г. е било отразявано в медиите (публикациите, л. 80-89). От повдигнатото обвинение А.Г. е преживял силен емоционален стрес. Той се е почувствал унизен, развил е адаптационна реакция, изразяваща се в напрежение, безпокойство, тревожност, нарушения в съня, изолиране от контакти, постоянно премисляне на случилото се (съдебнопсихологичната експертиза, л. 109-113).

 

[17] А.Г. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 91). Прокуратурата не е направила разноски.

 

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[18] Съдът не приема за установено, че вследствие на повдигнатото обвинение срещу А.Г., здравословното му състояние се е влошило. Действително има доказателства за такова влошаване в този период (епикризите, л. 66-69). Това влошаване обаче, не е било вследствие на повдигнатото обвинение (стр. 17-18 от заключението на вещото лице д-р Б., л. 114-132).

 

[19] Съдът не приема за доказано, че А.Г. е бил уволнен от работа поради повдигнатото му обвинение. Съдът установи, че административните съдилища са отменили уволнението, защото наказващият орган го е наложил въз основа на предположения относно извършването на дисциплинарно нарушение, основаващи се на повдигнатото му обвинение. Такава връзка би била налице, ако наказващият орган беше наложил дисциплинарното уволнение, защото законът му е вменявал това, когато спрямо държавния служител е повдигнато обвинение. Настоящият случай не е такъв.

 

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[20] Ищецът е предявил два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Първият е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а вторият за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[21] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. по повдигнатото обвинение ищецът да е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[22] Съдът установи, че на 14.07.2017 г. А.Г. е бил привлечен като обвиняем. Впоследствие спрямо него е било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НПК и за престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

 

[23] Съдът установи, че СГС е признал А.Г. за невинен с присъда, която е влязла в сила. Съдът не установи вследствие на повдигнатото му обвинение А.Г. да е претърпял имуществени вреди. Не е налице предпоставка за уважаването на този иск. Затова съдът го отхвърля.

 

[24] Съдът установи, че А.Г. е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение. За тях Прокуратурата не му е изплатила обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на този иск и съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на А.Г..

 

[25] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

- тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

- продължителността на наказателното производство (като период от време);

- вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[26] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

- има ли разгласяване чрез медиите;

- има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

- конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[27] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което:

- е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление;

- не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест;

- спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[28] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[29] А.Г. е бил привлечен като обвиняем за две тежки престъпления по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. За тях се предвижда наказание лишаване от свобода от една до седем години и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.

 

[30] Към момента на привличането на А.Г. като обвиняем, той е бил на 51 години. Наложена му е била мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5 000,00 лева. Наказателното производство срещу него е приключило в съдебната фаза и е продължило една година и седем месеца.

 

[31] Съдът също установи, че обвинението се е отразило тежко на А.Г.. Той е преживял силен емоционален стрес. А.Г. се е почувствал унизен, развил е адаптационна реакция, изразяваща се в напрежение, безпокойство, тревожност, нарушения в съня, изолиране от контакти, постоянно премисляне на случилото се.

 

[32] Съдът приема, че доброто име и честта на А.Г. са били накърнени от широкото медийно отразяване на повдигнатото обвинение. Разгласяването на недоказани твърдения на Прокуратурата, включително и пред национални медии, е довело до по-интензивно засягане на доброто име на А.Г. от обикновените случаи (в този смисъл решение на ВКС 51-2016-IV Г. О. по гр. д. 3471/2015 г.).

 

[33] В сайта на ВКС, сайта на САС и правно-информационната програма Сиела съдът откри три решения по дела, чиито предмет е било обезщетяването на вреди от незаконно обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК, които са приключили през 2015 г., 2012 г. и 2009 г. Съдилищата са присъдили следните обезщетения за неимуществени вреди:

1. 12 000,00 лева, като наказателното производство окончателно е било приключило през 2015 г.[4];

2. 15 000,00 лева, като наказателното производство окончателно е било приключило през 2012 г.[5];

3. 25 000,00 лева, като наказателното производство окончателно е приключило през 2009 г.[6]

 

[34] Икономическата обстановка в страната се е подобрила съществено от 2009 г. през 2012 и 2015 г. до 2019 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда на А.Г.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например МРЗ е била:

- 240,00 лева през 2009 г.^[7];

- 270,00 лева от 01.01.2012 г. до 01.05.2012 г.^[8] и 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г.^[9];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[10] и 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[11];

- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[12]. Следователно през 2019 г. размерът на МРЗ е бил: 2,33 пъти по-голям от този през 2009 г. (560/240); два пъти по-голям от този в началото на 2012 г. (560/270); с почти 1/2 по-голям спрямо този през втората половина на 2015 г. (560/380).

 

[35] Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че 40 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от А.Г. вследствие на незаконното обвинение срещу него. Прокуратурата не е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на А.Г. 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[36] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева държавна такса.

 

[37] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът уважава частично иска на А.Г.. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на А.Г. 10,00 лева държавна такса.

 

Съдия: