Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.ЛОВЕЧ, ……………2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Константинова в.гр.
дело № 147 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 549/20.12.2019 година, постановено по гр.дело № 558 по описа
за 2019 година, Троянският районен съд е осъдил, на основание чл.2, ал.1,т.
3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Р.С.Р., ЕГН **********.***,
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, както и сумата 150.00 лева имуществени вреди,
вследствие обвинение в извършване на
престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с
чл.18, ал.1 от НК по ДП №198/2017 г. по описа на РУ Полиция Троян, прекратено
с Постановление на 30.10.2017 г., в едно със законната лихва, считано от
20.06.2019 г., до окончателното изплащане,
като за разликата до претендирания размер от 10000 лева неимуществени
вреди и 5566.09 лв. имуществени вреди- отхвърлил исковете, като неоснователни и
недоказани. Присъдил е на ищеца разноски по делото в размер на 1242.00 лева по съразмерност и компенсация.
Против
решението е подадена въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България,
която чрез районния прокурор Г.Аргиров обжалва решението като неправилно.
На първо
място изразява становище, че по делото не са събрани доказателства, от които
може да се направи извод, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени
вреди във връзка с ДП № 198/2017 г. на РУ на МВР Троян. Поддържа, че не са
налице доказателства, които да потвърждават твърдението на ищеца за причинен
силен стрес, довел до посттравматично стресово разстройство, бъбречни нарушения
и високо кръвно налягане, както и „хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност”. Заключението на комплексната съдебна психиатрична и
психологична експертиза не установява наличие на психично заболяване, обострило
се вследствие образуваното досъдебно производство и последвалите правни
действия. Като недоказани определя и твърденията на ищеца Р. за настъпили
редица отрицателни последици от незаконното обвинение- дискредитиране на името
му, повлияло негативно на положението му в обществото, отразило се и на
политическата му кариера. Сочи, че прекратяването на служебното му
правоотношение е станало по негово изрично решение и че е продължил да бъде
общински съветник през цялото време на наказателното производство. По отношение
на публикациите в пресата изтъква, че Прокуратурата няма вина, тъй като не е
предоставяла информация на медиите. Досежно досъдебното производство
подчертава, че разследването е приключило в кратък срок и РП е изпълнила
задължението си да прекрати незабавно наказателното производство, след като са
събрани доказателства, че извършеното от Р. не съставлява престъпление от общ
характер. По отношение на ищеца не е била вземана мярка за процесуална принуда
и не са били ограничавани по никакъв начин правата му.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Р.С.Р., който оспорва твърденията на
прокуратурата. Счита, че най-тежката неимуществена вреда, която му е нанесена с
образуваното досъдебно производство, е трайната и необратима увреда на доброто
му име в обществото. Поддържа, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди и моли да бъде оставена жалбата без
уважение.
Ищецът Р.С.Р.
е подал също въззивна жалба, с която
обжалва решението като неправилно и необосновано в частта ,в която е отхвърлен
предявения от него иск за имуществени вреди в размер на 5566.09 лева,
представляващи пропусната полза -загуба на доход от служебно правоотношение,
прекратено поради образуването на досъдебното производство. Позовава се на ППВС
№ 4/23.ХІІ.1968 г.- т.11 и подчертава, че особеното обстоятелство, което
подлежи на преценка в случая, са особеностите на служебното му правоотношение,
което е различно от трудовото. В тази връзка сочи, че е подал заявление за
напускане, за да не наруши престижа на държавната служба. Обжалва решението и в
частта,с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди за разликата над
5 000 лева, тъй като съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД, като не е взел
предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив
размер на обезщетението. В тази връзка се позовава на свидетелските показания и
на заключението на приетата по делото експертиза.
Моли да бъде отменено обжалваното
решение в отхвърлителнатаму част и вместо него- постановено друго, с което се
уважи изцяло предявения иск.
Страните не са направили
доказателствени искания.
В съдебно
заседание въззивникът Р. се представлява от адвокат К.Д. ***, която
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Прокуратурата се представлява от окръжен
прокурор П.Кръстинова, която също поддържа подадената жалба.
От представените доказателства по гр.дело № 558/2019
година на Троянския районен съд, като съобрази и становището на страните, в
изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на
въззивна жалба е спазен срокът за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо.
След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и
правна страна, настоящата инстанция счита, че е отчасти неправилно.
Ищецът Р.С.Р. е предявил срещу Прокуратурата на Р.България осъдителен иск по реда на чл.2,
ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 10 000.00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 5716.09 лева- имуществени вреди, които е
претърпял от образуваното и прекратено Досъдебно производство № 198/2017 година
по описа на РУ Полиция Троян, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска и до окончателното изплащане.
В исковата молба твърди, че прокуратурата е
проявила обвинителен уклон, обвинявайки го в престъпление, което е
несъставомерно и има характер на административно нарушение и е допуснала
присъствалите на огледа лица да разгласяват материалите на разследването в местната
преса. Сочи, че е унищожена личната му и професионална репутация и е напуснал
службата си в държавната администрация не по свой избор.Проблемът станал и
политически, унищожено било и доброто му име. В резултат на обвинението е
претърпял силен стрес и имал здравословни проблеми. Иззети били и притежаваните
от него огнестрелни оръжия.
Ответникът Прокуратура на Република България,
чрез Окръжна прокуратура-Ловеч е изразила становище в писмения отговор по
делото, че предявените искове са недоказани по основани и по размер.
Съобразявайки приетите
писмени доказателства- наказателно дело № 2/2018 г. на РС Троян и намиращото се
в него ДП № 198/2017 г. на РУ на МВР-Троян, съдът приема за безспорно, че срещу
Р.С.Р. е имало образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.238,
ал.1 ,б.”а”, пр.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК, по което е привлечен като обвиняем
с постановление за привличане от 18.08.2017 година. Обвинен е за това, че на
15.07.2017 г. около 5.30 часа, при язовир „Сопот”, община Троян, направил опит
да улови чрез използване на мрежен риболовен уред (хрилна мрежа) риба в
количества, надхвърлящи значително нормите на любителския риболов, общо на
стойност 27.18 лева, като случаят е немаловажен и деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини- намесата на полицията.
С Постановление от 30.10.2017 година на
прокурор при Районна прокуратура- гр.Троян- Владимир Зъзрев, наказателното
производство по ДП № 198/2017 г. е прекратено поради несъставомерност на
деянието, като е прието, че същото има характер на административно нарушение по
ЗРА. Видно е, че наказателното производство срещу Р. е продължило 2 месеца и 12
дни.
Материалите от ДП са
изпратени на Дирекция „Рибарство и контрол” Ловеч за реализиране по отношение
на Р. на съответната административно-наказателна отговорност. Съставен е АКТ №
В 0003651/21.11.2017 г. на ИАРА. Издаденото
Наказателно постановление № 11-1519/12.12.2017 г. на началник отдел „Рибарство
и контрол- Централен Дунав” гр.Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при ИАРА, с което на Р.С.Р.
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение по
чл.56, ал.1 във вр. с чл.17, ал.1,т.1 ЗРА
и е постановено да бъдат отнети
един брой хрилна мрежа с размери: дължина
От представената по
делото служебна книжка № 32/01.02.2012 г. на името на Р.С.Р., се установява, че
е работел по силата на служебно правоотношение в Областна дирекция АПАФУС при
Областен управител Ловеч, като главен експерт ОМП.Със Заповед №
ЗДС-17.-6/17.07.2017 година на Областен управител Ловеч служебното му
правоотношение е прекратено, считано от 17.07.2017 г. на основание чл.103, ал.1
т.1 ЗДС във връзка с подадено от него заявление с вх.№ РД-03-441/17.07.2017
година и е наредено да му се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
От удостоверение №
29/05.11.2015 г., издадено от Общинска избирателна комисия при Община Троян се
установява, че Р.С.Р. е избран за общински съветник в община Троян, издигнат от
ПП ГЕРБ в изборите за общински съветници и кметове в община Троян, проведени на
25.10.2015 година.
Представено е решение от 19.07.2017 г. на
началника на РУ на МВР-Троян за отнемане от ищеца на 3 бр. огнестрелни оръжия.
От представените копия от
публикации в местната преса- в-к „Троян 21,
в-к „Ловеч прес”, в-к „Троянски глас”, се установява, че случаят с ищеца
е бил подробно отразен, както към
момента на образуваното срещу него досъдебно производство, така и след
прекратяването му, включително и за отменения административен акт.
По делото са събрани и
гласни доказателства за негативното влияние на случилото се върху психическото
състояние на ищеца.
Приета е
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че ако служебното
правоотношение на ищеца с Областна администрация Ловеч не беше прекратено, то
за периода от 19.07.2017 г. до 20.03.2018 г. би получил нетно възнаграждение в
размер на 5794.29 лева. При съобразяване на сумата от полученото нетно
възнаграждение от работодателя ЕТ „Л. г.”- Х. М.” за периода от 19.01.2018 г.
до 20.03.2018 г.- 228.20 лева, то имуществените му вреди са в размер на 5566.09
лева.
За установяване на
здравословното състояние на ищеца е приета от съда и комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена.
Тези приети като
установени факти, дават основание на съда да направи следните правни изводи:
Предявеният иск за
неимуществени вреди е основан на разпоредбите на чл.2,ал.1,т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Според чл.2,ал.1,т.3
,предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не
е престъпление, а в хипотезата на т.4, предл.последно от същия- и когато
административното наказание бъде отменено.
Прокуратурата е
легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент по исковете
за вреди от неоснователно обвинение, както и при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, според указанията на ВКС, дадени в ТР
№ 5/2013 г.
С оглед заявената претенция
и безспорно установеното и прието от съда, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение, което е прекратено поради несъставомерност на деянието, следва извода,
че са налице предпоставките от фактическия състав на цитираната норма, при
който възниква отговорност за държавата.
Обезщетение за
неимуществени вреди по ЗОДОВ държавата дължи, когато е налице причинна връзка
между тях и посочените в нормативния акт действия на държавния орган по чл.2 ЗОДОВ, в случая – прокуратурата. Отговорността по този закон е безвиновна-
обективна, тя би могла да отпадне или да бъде намалена единствено при условията
на чл. 5, ал. 1 и 2.
Съдът приема, че Р. е
претърпял неимуществени вреди при хипотезите на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и които
са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено му в резултат на
действията на прокуратурата, свързани с образуваното срещу него досъдебно
производство, прекратено впоследствие поради несъставомерност, поради което и
на основание чл.4 ЗОДОВ отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата на РБ, следва
да бъде ангажирана.
Определянето на размера
на неимуществените вреди се извършва по правилото на чл.52 ЗЗД, във вр. с §1 от
ЗР на ЗОДОВ.
В постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 574/20101 г. на
ІІІ г.о. се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Този критерий включва винаги контретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и
в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обективни обстоятелства, каквито са характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на
увредения, общественото и социалното му положение.
Действията по
привличането на ищеца към наказателна отговорност са започнали на 18.08.2017 г.
с постановлението за привличане на обвиняем в досъдебна фаза -ДП № 198/2017г.
по описа на РУ на МВР – Троян, за престъпление по чл.238, ал.1,б.”а”,пр.2 във
вр. с чл.18, ал.1 НК и са приключили с влизане в сила на Постановление от
30.10.2017 г. на Районна прокуратура Троян за прекратяване на пр.пр. № 713/2017
г. Съдът приема, че при тези действия на компетентните органи ищецът е изпитвал
неудобство, чувствал се е притеснен и несигурен, преживял е негативни душевни
емоции. Следва обаче да се отчете, че досъдебното производство е протекло бързо, продължило е 2 месеца и две седмици, а по отношение на Р. не е взета мярка за неотклонение, поради
което реално негативните му преживявания са били за кратък период.
Недоказано
е по делото твърдението на ищеца, че вследствие на повдигнатото му обвинение
здравословното му състояние се е влошило силно. От заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, изготвена от д-р П.В. и
М. Д. става ясно, че експертите не са установили наличие на психично
заболяване, обострило се вследствие образуваното досъдебно прозиводство и
последвалите правни действия.Прието е, че ищецът е преживял стрес като нормален
отговор на фрустриращо събитие.Основните му преживявания са свързани със субективното усещане за липса на справедливост, обида,
отчаяние, срам, безпомощност, загуба на перспектива и др.Експертизата не е
установила категорична зависимост между емоционалното състояние на ищеца след
образуване на досъдебното производство и проявата и развитието на физическо
заболяване „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност”.
Не се потвърждава
твърдението в исковата молба, че отнетото на ищеца оръжие след образуването
на досъдебното производство го е лишило
от правото му да ловува. Действително, на основание чл.155, ал. притежаваното
от него огнестрелно оръжие е иззето, но той е продължил да членува в ловната
дружинка и е могъл да участва при организирането и провеждане на ловни
мероприятия. А и самото досъбено производство е приключило бързо.
От писмените доказателства е
видно, че извършеното от ищеца деяние е станало достояние на широк кръг лица в
гр.Троян и областта, поради публикациите в местната преса. Това естествено е довело
до негативни психически и психологически терзания у ищеца, до накърняване
на социалното му общуване. Той е бил и общински
съветник и публикациите и изнесената информация в пресата са повлияли отрицателно
на репутацията му, но ищецът е продължил да осъществява работата си като
съветник. В тази насока показанията на свидетелите В. и Д.
(цитирани и от РС) са подробни. Св.В. заявява, че ищецът продължава да е
общински съветник и председател на Комисията по ТСУ. А св. Д. твърди, че: „…В
Общинския съвет, никой не вярва и знаеха,
че е невинен…. След този случай, общинските съветници не са имали негативно
отношение към него, но от ръководството – да, след като не го избраха в
листата. Колегите му го уважават. Аз споделям с всички, познавам ги, но не е
имало пред мен изказвания за него…. От другите партии, не съм чувал да
използват неговия случай. Даже хората от другите партии се чудиха защо са
постъпили така с него..” Следва да се посочи, че резултатът от приключилото ДП
и оневиняването на ищеца също е отразено в местната преса.
Наред с това, обаче,
следва да се отчете, че макар и несъставомерни като състав на престъпление
(поради малкото количество на уловената риба) , за което е повдигнато
обвинението, осъществените от ищеца действия се явяват обществено укорими и
като такива са от значение при определяне размера на претендираното
обезщетение. Видно е от приложеното по АНД № 2/2018 г. на РС-Троян, че
наложеното на ищеца административно наказание е отменено поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на акта за
установяване на административно нарушение (непосочване на законовите
разпоредби, които са нарушени, несъответствие между описаното в АУАН нарушение
и посочената като нарушена законова разпоредба), които нарушения не могат да се
преодолеят по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН и не могат да бъдат санирани в последващ
стадии на административното производство. Факт е обаче, че ищецът е
осъществявал не любителски риболов, а незаконосъобразен (бракониерски) - в
тъмната част на денонощието и с неразрешено оборудване.
Всички тези обстоятелства обосновават извод
за претърпени от ищеца вследствие привличането му като обвиняем, стрес,
притеснения, негативни преживявания, дискомфорт, страхове, но техният
интензитет и продължителност навеждат на извода, че сумата 2000 лева в случая
би била подходящото, необходимото и достатъчно обезщетение за тях. Този размер обезщетение за неимуществените вреди в
случая отговоря и на житейски оправданото, както и е съобразен със съдебните
решения по аналогични случаи. Размерът на обезщетението не следва
да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
По изложените съображения въззивният съд намира
предявения иск за основателен и доказан до размер на сумата 2000 лева
неимуществени вреди, както и за законната лихва върху това обезщетение, считано
от 20.06.2019 г. - датата подаване на исковата молба и до окончателното
изплащане. За разликата над този размер и до пълния претендиран от 10 000
лева, исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
С исковата молба е заявена и претенция за имуществени вреди в размер на 5716.09
лева, представляваща загубата на доход от служебно правоотношение на ищеца в
администрацията на Областен управител –Ловеч.
Безспорно е, че към 15.07.2017г. , когато е образувано срещу Р.Р. ДП №198/2017г. по описа на РУ Полиция Троян за престъпление по чл.238, ал.1, б."а", пр.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, същият е работил на длъжност Главен експерт „ОМП" в Дирекция „АПОФУС" в Областна администрация Ловеч, с ранг III младши, т.е. държавен служител, на когото законът вменява задължението да опазва престижа на държавната служба.
От приложеното копие от служебна книжка № 32/01.02.2012г.на името на ищеца, е видно, че служебното му правоотношение с Областен управител на Област Ловеч е прекратено на основание чл. 103 ал. 1 т. 1 от Закона за държавния служител (стр.9), т.е. по негова молба.Този факт се признава от Р., както и че е подал заявлението за освобождаване от заеманата длъжност, тъй като това било негово задължение по чл.21 във вр. чл. 17, ал.1 и чл.18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация във вр. чл. 28 от Закона за държавния служител. Официалният документ опровергава твърдението на ищеца за натиск, оказан му от областния управител за подаване на молбата.Не се доказва и твърдението, че областният управител е разполагал с информация за досъдебното производство- папка с ДП № 198/2017 г., предоставена му от органите на досъдебното производство. Посоченият от ищеца свидетел В. заявява, че е присъствал на разговора между ищеца и областния управител, но не знае каква папка е прелиствал последният. Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд, основани на текста на чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация , според който при неспазване нормите на поведение в него служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно ЗДС и КТ и че служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.
Съдът намира за неоснователно изразеното във въззивната жалба на ищеца несъгласие с тълкуването от РС относно това, че не се касае за незаконно уволнение. Законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на ищеца с областната администрация не е предмет на настоящето производство и РС не е обсъждал този въпрос.
Като доказана имуществена вреда за ищеца следва да се приеме заплатеното от него адвокатско
възнаграждение по досъдебното производство, което е в размер на 150 лева.
Претенцията за присъждане на имуществени вреди срещу Прокуратурата за сумата
5566.09 лева представляваща загуба от доход по служебно правоотношение в
администрацията на Областен управител-Ловеч следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана, като съдът препраща и към мотивите на РС, на
основание чл.272 ГПК.
Решението
на Троянския районен съд следва да се отмени в частта, в която Прокуратурата на
Р.България е осъдена да заплати на Р.С.Р. сумата над 2000 лева и до 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
обвинение в извършване на престъпление по чл.238, ал.1,б.”а”1 пр.2 във вр. с
чл.18 ал.1 НК по ДП№ 198/2017 г. по описа на РУ Полиция Троян и което е прекратено с постановление на
30.10.2017 г. и вместо него- постановено друго, с което се отхвърли иска за
тази разлика. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които
следва да се присъдят съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ. В останалата част решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 30 лева за двете инстанции и
504 лева за възнаграждение за експертизи, които ответникът следва да му
заплати. С оглед уважената част от иска следва да му бъдат определени и присъдени
разноските за платеното адвокатско възнаграждение (в размер на 1340 лева) или
сумата 183.32 лева. Пред Ловешкия
окръжен съд адвокат Д. е осъществила процесуалното представителство на ищеца
при условията на чл.38 ЗА, поради което на същата следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от гореизложените мотиви,
Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 549/20.12.2019
година, постановено по гр.дело № 558 по описа за 2019 година на Троянския районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати, на основание
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, на Р.С.Р. сумата
над 2000 (две хиляди) лева и до присъдените 5000 (пет хиляди) лева, или за
сумата 3000 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие обвинение в
извършване на престъпление по чл.238, ал.1,б.”а”1 пр.2 във вр. с чл.18 ал.1 НК
по ДП№ 198/2017 г. по описа на РУ Полиция Троян, и което е прекратено с постановление на
30.10.2017 г., както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Р.,
ЕГН **********,*** срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор , с адрес.: ***, иск по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 2000 (две хиляди) лева и до 5000 (пет хиляди) лева или
за сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл.238,
ал.1,б.”а”1 пр.2 във вр. с чл.18 ал.1 НК по ДП№ 198/2017 г. по описа на РУ
Полиция Троян, прекратено с
постановление на 30.10.2017 г. на РП-Троян, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор , с адрес.: ***, да
заплати на Р.С.Р., ЕГН **********,***, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ разноски по делото
общо в размер на 717.32 (седемстотин и седемнадесет лева и 0.32 ст.) лева за
двете инстанции.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес.: ***, да заплати на адвокат К.Н.Н.- Д. ***, на основание
чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да
се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: