№ 92914
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20211110174009 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на заявителя ФИРМА, чрез юрк. М.Л., за изменение на
постановеното по делото разпореждане № 66728 от 22.07.2022 г., с което издадената заповед
за изпълнение е била обезсилена, а на процесуалния представител на длъжника П. К. – адв.
К. Б. било присъдено дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. Изразява становище, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК било
само основание за започване на исков процес, но по него заповедният съд не дължал
произнасяне. Същото нямало самостоятелен характер и не било израз на
материалноправната защита на длъжника. Поради това за заповедното производство на
същия не се дължали разноски. В условията на евентуалност моли съда да намали
присъденото възнаграждение до определения в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 минимален размер
от 50 лева. В тази връзка твърди, че подаването на възражение не представлявало нито
фактическа, нито правна трудност предвид това, че законът не изисквал неговото
мотивиране. Ето защо моли съда да уважи подадената молба и да измени постановеното по
делото разпореждане, като остави без уважение искането на процесуалния представител на
длъжника за присъждане на адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност – да
го намали до 50 лева.
Препис от молбата на заявителя е изпратен на процесуалния представител на длъжника
за отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата. Адв. Б.
оспорва молбата по чл. 248 ГПК като недопустима, а в условията на евентуалност – и като
неоснователна. На първо място твърди, че непредставянето на списък на разноските от
страна на ФИРМА водело до недопустимост на искането на дружеството за изменение на
постановеното разпореждане. Второ, тъй като издадената заповед за изпълнение била
обезсилена изцяло, то на оказалия на длъжника безплатна правна помощ адвокат се дължи
адвокатско възнаграждение. И доколкото имало изрична разпоредба, предвиждаща
дължимия размер на адвокатското възнаграждение – чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1, то тази
на чл. 6, т. 5 от същата наредба била неприложима. Ето защо моли съда да остави
1
депозираната молба по чл. 248 ГПК без разглеждане като недопустима, а в условията на
евентуалност – без уважение като неоснователна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от заявителя
молба и становището на страните, намира от фактическа и правна страна следното.
Молбата на заявителя е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на
постановеното разпореждане и от легитимирана страна. Освен това следва да бъде посочено,
че въпреки че заявителят не е представил списък по чл. 80 ГПК, молбата му за изменение на
разпореждането в частта за разноските не е недопустима. Съгласно съдебната практика
разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи
на направено искане по чл. 248 ГПК. Предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е да
информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски, за да
бъдат те съобразени при разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК и за да може
насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им, като оспори
основанието и/или техния размер. Предвид предназначението на списъка настъпването на
неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свърза само с хипотезата, при която
страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени решението си
по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляване на
размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени от нея
разноски по делото. Следователно, представянето на списък на претендираните разноски
има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за
присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в
която са присъдени разноски на противната страната. Когато страната не е претендирала
разноски и/или не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза
разноски, представянето на списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото
по чл. 248 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да
поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да заплати на
насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени (вж. Определение № 518 от
28.09.2015 г. по ч. т. д. № 2046/2015 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 219 от 26.06.2018 г. по
т. д. № 1875/2017 г., ІІ Т. О., ВКС) . При съобразяване на цитираната съдебна практика,
направеното от процесуалния представител на длъжника възражение за недопустимост на
подадената от ФИРМА молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователно.
Следователно, макар заявителят да не е представил списък по чл. 80 ГПК, доколкото
молбата му по чл. 248 ГПК касае присъдените в полза на длъжника разноски, същата не е
недопустима. Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните
съображения.
Безспорно се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ГПК намира
приложение и в заповедното производство. Систематичното място на същата е в Раздел ІІ
„Държавни такси и разноски“ на Глава Осма „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи
правила“ на ГПК. В заповедното производство намират съответно приложение всички общи
правила на Част Първа ГПК, в това число и тези относно отговорността за разноски.
2
Производството по делото е било прекратено и издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е била обезсилена изцяло на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. При тези данни настоящият
съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК за осъждане на
заявителя да заплати на длъжника направените по делото разноски. Направените в тази
насока възражения от страна на заявителя са неоснователни.
Към възражението по чл. 414 ГПК е приложен договор за правна защита и съдействие,
в който е упоменато, че адвокатско възнаграждение не се дължи на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което възнаграждение се присъжда на адвоката. Спорен е въпросът коя е приложимата
правна норма от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при определяне на минималния размер. В тази
връзка следва да бъде взето предвид, че правната защита и съдействие, оказани на длъжника
от процесуалния му представител в настоящото производство до момента на постановяване
на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение, се изразяват в подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Частна жалба по чл. 413 ГПК не е била депозирана. Изготвянето
на възражение срещу заповедта за изпълнение, макар да не е била използвана изпратената от
съда бланка, не представлява нито фактическа, нито правна сложност. Основна част от
съдържанието на възражението заемат претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение и списъкът по чл. 80 ГПК. Настоящият съдебен състав напълно споделя
практиката на Върховния касационен съд, която приема, че заповедното производство е
уредено като едностранно. Затова в чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на
бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание
за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
само указания до молителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (вж.
Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение №
45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., І Т.О., ВКС).
С оглед тези особености на заповедното производство и предвид изричните
възражения, направени от заявителя срещу размера на присъденото в полза на процесуалния
представител на длъжника адвокатско възнаграждение, съдът намира, че при определянето
му неправилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
3
възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от процесуалния
представител на длъжника действия – действително извършените и тези, посочени в
договора за правна защита и съдействие, попадат в следните хипотези – оказване на правна
консултация (чл. 6, т. 2 от Наредбата) и процесуално представителство по делото,
изразяващо се в изготвяне и депозиране на възражение по чл. 414 ГПК (чл. 6, т. 5 от
Наредбата). Или общият размер на минималното възнаграждение за всички извършени от
процесуалния представител на длъжника процесуални действия в настоящото производство
съдът определи на 110 лева, който следва да бъде присъден в полза на процесуалния
представител адв. Б., вместо присъдените с разпореждането 300 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждане от 22.07.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 74009 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като
ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, да заплати на адв. К. И. Б.,
ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, АДРЕС, дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение в размер на 110 (сто и десет) лева, вместо
първоначално присъдената сума в размер на 300 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4