Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 25. 06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на пети юни през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1322 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.
В П.ския районен съд е
постъпила искова молба от Н.Ц.Г. *** против Ц.В.И. от с. с. В молбата се
твърди, че ищецът е регистриран като земеделски производител по мярка 112 на
Държавен фонд „Земеделие“ и в това си качество обработва земя в землището на ***.
Твърди се, че до стопанската 2013/ 2014 година в продължение на четири години
ищецът е обработвал поземлени имоти № ***и № ***в землището на ***, като е имал
устна уговорка със собственика на имотите ***да ги обработва и през стопанската
2013/ 2014 година. Твърди се, че през м. март 2014 година ищецът установил, че
описаните по- горе земеделски имоти са обработени от ответника, който също е
регистриран като земеделски производител. Твърди се, че ищецът се срещнал с
ответника и го помолил да му преотстъпи ползването на двата парцела. Твърди се,
че ответникът се съгласил и поискал от ищеца да му заплати сумата от 3 300
лв., след което щял да се откаже от ползването на имотите и да ги предаде на
ищеца. Твърди се, че на
28. 03. 2014 год. ищецът внесъл по банковата сметка на ответника в „***“,
офис „***“ в гр. П., сумата от 3 300 лв., като в основанието за внасяне
изрично посочил „наем за земеделска земя за парцелите *** и *** в землището на ***“.
Твърди се, че независимо от заплащането на уговорената сума ответникът отказал
на ищеца да подпише писмен договор, нито му предоставил ползването на двата
имота. Твърди се, че след като се убедил, че ответникът няма намерение да му
предостави процесните парцели за ползване, ищецът поискал връщане на парите си,
но такова не последвало. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 3 300, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя
процесуален представител, ангажира становище, че искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своята
правна квалификация в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Фактическият
състав на получаването при неосъществено основание се характеризира с това, че
в момента на престирането между страните не е съществувало правоотношение, по
силата на което едната е трябвало да даде, а другата е имала право да получи
нещо, но страните са очаквали да възникне такова. С оглед на това бъдещо
правоотношение една от страните по своя воля е извършила действия по
имуществено разместване.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже плащане, а в тежест на
ответника е да докаже, че плащането е получено на годно правно основание. В
конкретния случай е безспорно, че на 28. 03. 2014 год. ищецът Н.Ц.Г. е превел
по банковата сметка на ответника Ц.В.И. в „***“ сумата от 3 300 лв., като
основание за плащане е посочено „наем за земеделска
земя за парцелите ***и ***в землището на ***“. От показанията на разпитания в
хода на съдебното дирене свидетел И.Ц. се установява предисторията на
отношенията между страните, обусловили горното плащане. Свидетелят посочва, че
обслужва земеделския производител ЕТ „***“ ***, като представляващата едноличния
търговец ***го е помолила да посредничи между ищеца и ответника във връзка с
обработката на земеделски имоти в землището на ***. Свидетелят твърди, че е
отишъл в дома на ответника, където се е срещнал с неговия баща, който му казал,
че има възможност да се уреди въпроса стига направените разходи по обработката
на парцелите да се поемат от ищеца. В замяна на това бащата на ответника
обещал, че ще предоставят процесните парцели за ползване на ищеца. Свидетелят е
категоричен, че по време на срещата не е ставало въпрос за неправомерно ожънати
от ищеца ниви на ответника и за заплащане на съответното обезщетение. Свидетелят
посочва също така, че е предал на ищеца, че въпросът по принцип е уреден и
следва да се срещне с ответника за уточняване на дължимата сума. Съдът
кредитира горните показания: същите са дадени от трето незаинтересовано от
изхода на делото лице, което има преки впечатления от отношенията между
страните и е посредничило при уреждането на спорните въпроси. Различно е
положението с показанията на свидетелите В.И. и Д.И.: и двамата свидетели са
близки роднини на ответника и достоверността на техните показания следва да се
постави под съмнение /арг. от чл. 172 от ГПК/. Неправдоподобно звучи твърдението
на тези свидетели за уговорки между страните, касаещи заплащането на
обезщетение за неправомерно ожънати от ищеца ниви през 2011 година, при
условие, че ищецът винаги е отричал наличието на такива свои действия и
категорично е отказвал да репарира каквито и да е било вреди. Тук е мястото да
се отбележи, че в обясненията си от 13. 06. 2014 год., дадени по преписка №
865/ 2014 год. по описа на Окръжна прокуратура гр. П., ответникът Ц.В.И. ясно е
посочил какво е било основанието за превода на сумата от 3 300 лв.
„разговарях с Н., който ми каза, че ми е превел пари, за да му отстъпя
горепосочените имоти…категорично му отказах“. Анализът на така събраните
писмени и гласни доказателства налага изводът, че мотивите, които са подтикнали
ищеца да преведе процесната сума на ответника са били неговите очаквания за
сключването на споразумение, с което да му бъде предоставено ползването на
парцели с № *** и № *** в землището на ***. Касае се за бъдещо несигурно
събитие, което не е настъпило, следователно основанието за извършената
престация не се е осъществило и последната подлежи на връщане. От своя страна ответникът
по делото не е доказал по несъмнен начин, че има право да задържи преведената
му сума: безспорни и категорични писмени или гласни доказателства, установяващи
„неправомерно ожънване“ на имоти на ответника от ищеца през 2011 година не са
събрани, няма предявен иск за обезщетение за вредите от твърдяното непозволено
увреждане, няма и депозирана жалба пред полицията или прокуратурата за
осъществен от ищеца определен състав на престъпление /кражба, самоуправство или
др./, съответно няма и произнасяне на компетентен орган в тази насока.
При тези обстоятелства следва
да се приеме, че исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло, като ответникът Ц.В.И. следва да бъде осъден да възстанови на
ищеца Н.Ц.Г. сумата от 3 300 лв., с която се е обогатил неоснователно,
ведно със законната лихва. На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 645,
31 лв.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ц.В.И.
***, ЕГН **********, да заплати на Н.Ц.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 3 300, 00 лв., получена
с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /28. 02. 2019 год./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Ц.В.И.
***, ЕГН **********, да заплати на Н.Ц.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 645, 31 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: