ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 07.12.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седми
декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Тонев ВНЧД № 586 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 270 ал.4, вр. глава
22, чл.341 ал.2 и сл. НПК и е образувано на 03.12.2020г. по частен протест на
Специализираната прокуратура срещу протоколно определение от 24.11.2020г. на
СНС, 23 състав по НОХД № 4704/2019г., с което е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия В.К.А., ЕГН: ********** от „задържане под стража“ в
„домашен арест“, контролирана посредством средства за електронно наблюдение.
За да
измени мярката за неотклонение на подс. А. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, първоинстанционният
съд е констатирал като нови обстоятелства влошаването на здравословното
състояние на подсъдимия и намаляване интензитета на опасностите от укриване и
извършване на престъпление.
СНС е
допуснал на основание чл. 343 от НПК незабавно изпълнение на определението си,
с което е изменил на мярката за неотклонение на подсъдимия В.А. в по - лека. Определението
от 24.11. 2020г. на СНС е изпълнено на същата дата.
В частния
протест и допълнението към същия се аргументира становището, че продължават да
са налични всички фактически и юридически предпоставки за продължаване
задържането под стража на подсъдимия,
поради което следва да бъде
продължено действието на най- тежката мярка за процесуална принуда.
Протестиращият прокурор развива доводи, че
първоинстанционният съд е разгледал искането за изменение на мярката на
неотклонение в отсъствие на подсъдимия в нарушение на общия принцип по чл. 271, ал.2 т.2 от НПК, което съставлявало
самостоятелно основание за отмяна на определението. Според прокуратурата
здравословното състояние на подсъдимия А. не било обективирано със съответния способ за
доказване и СНС безкритично е дал вяра на медицинските документи, издадени от
МБАЛ „Д.“. Още повече, че подсъдимият бил настанен в МБАЛ „Д.“ повече от една година по негово изрично желание
без съществено подобрение на здравословното му състояние, което пораждало
съмнения в методите на лечение.
С частния протест се иска отмяна
на определението на СНС и постановяване на ново, с което искането
на защитата за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия да бъде оставено без уважение.
В срока по
чл.342, ал.2 от НПК от упълномощения защитник на подсъдимия е подадено възражение
срещу частния протест .
Според защитата с протеста се поддържа формално нарушение
на процедурата, доколкото производството е проведено в отсъствие на подсъдимия.
В това отношение защитникът на подсъдимия моли въззивният съд да приеме,че
правото на задържаното лице по всяко време на съдебното производство да иска
промяна на мярката му за неотклонение е в изключителен интерес именно на
задържания и осъществяването на това
право не може да се осуетява от обективната невъзможност на лицето да присъства.
В конкретните условия не е било възможно участие нито по „скайп“, нито
провеждане на заседанието в болничното заведение, с оглед пандемията и
настаняването на ковид отделение. Формалното позоваване на законовия текст в
конкретния случай обезсмисляло законово предвидената възможност да се иска
промяна на мярката, което в драстична степен би нарушило правото на защита.
Защитникът сочи, че основният акцент в съдържанието
на частния протест са твърденията на прокуратурата за наличие на достатъчно
данни, обосноваващи подозрението срещу подсъдимия А.. В това отношение не
ставало ясно защо определението се протестира с тези аргументи, при положение,
че първоинстанционният съд изрично приема наличие на обосновано предположение и
на този етап на производството изцяло
споделя прокурорската позиция по този въпрос. Същото се отнасяло и по отношение
на съображенията на прокуратурата касателно
опасностите от укриване и извършване на престъпление, понеже съдът продължавал
да приема, че тези опасности са налични като отхвърля становището на защитата
по този въпрос.
Позицията на защитата е, че обявяването на подс. А.
за издирване, включително чрез европейска заповед за арест, е
незаконосъобразно, понеже той нито е търсен, нито призоваван за съответните
процесуални действия, въпреки че местонахождението му и в страната, и в чужбина
е било известно на българските власти. Процесуалното поведение на подсъдимия показвало,че
на този етап от производството по делото тази опасност се извеждала само на
абстрактни и непотвърдени твърдения, че подс. А. бил толкова богат, че лесно
можел да се укрие. Относно опасността от извършване на престъпление се
преценява като неправилна тезата в протеста, че получаването на протоколи от
разпити на свидетели по делото следвало да се възприеме като намерение за
въздействие върху свидетелите с цел промяна на показанията им. Тъй като снабдяването
и съхраняването на протоколи от делото е реализиране на правото на защита от това не могат да се
правят изводи за престъпни намерения.
Във възражението се сочи, че коментарът на
прокуратурата за здравословното състояние на подсъдимия почивал на фрагментарен
и погрешен анализ на медицинските
документи. Изцяло се игнорирало обстоятелството, че към датата на произнасянето на съда подс. А. е бил настанен
по спешност в ковид отделението на МБАЛ „Д.“ с изключително тежка форма на пневмония и сериозни поражения на белите дробове. Съгласно
служебната бележка от болницата състоянието на подс. А. продължавало да е
изключително тежко. Поддържал температура и бил с кислородна маска. Касаело се
за насложена върху ковид 19 бактериална пневмония. Продължавали усложненията на
тлеещата инфекция на простатната жлеза. Продължавала да е налична и неотложната
необходимост от пълно отстраняване на простатната жлеза. Всички тези
обстоятелства обективирали реална и непосредствена опасност за живота и
здравето на подс. А..
В заключение адв. В. моли въззивният съд
да не уважава протеста и да потвърди определението на СНС с което е изменена
мярката за неотклонение на подс. В.А. от „задържане под стража“ в „домашен
арест“.
Въззивният съд, след като се
запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и провери
протестираното определение, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частният протест на Специализираната
прокуратура е подаден в срока по чл.342,
ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол, поради
което е допустим. Разгледан по същество, протестът на СП е неоснователен, а
определението на СНС е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
От материалите по делото е видно,
че с
внесения в СНС обвинителен акт, са предявени обвинения срещу
множество лица сред които и В.К.А. който е обвинен за престъпления по чл.321,
ал.3, пр.2 и пр.3 т.2 вр.ал.2 НК; по
чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 20,
ал.3, вр. ал.1 НК; по чл.255, ал.3, вр.
с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.3, вр. ал.1 НК; по
чл.256, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3, вр. с ал.1 НК и
по чл.253, ал.4, вр.ал.2, пр.1 и пр.3, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1 НК.
Съобразно чл.56 ал.1 и чл. 63
ал.1 от НПК наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление от дееца е задължително условие за
законосъобразността на всяка от предвидените в процесуалния закон мерки за
неотклонение. В това отношение правилно съдът от първата инстанция е приел, че събраните на досъдебното
производство доказателства/ свидетелските показания, протоколите за претърсване
и изземване и иззетите веществени доказателства, СТЕ на мобилни телефони, ССчЕ,
веществените доказателствени средства в резултат на прилаганите СРС/ довели и до внасяне на
обвинителен акт, обезпечават в нужната степен предпоставката на чл. 63 НПК, за
вероятна съпричастност на подсъдимия към вменените му престъпления. Първостепенният
съд само обобщено е оценил наличната информация, за да установи дали
обвинението разполага с prima facie /на пръв поглед/ основания за подозренията си
предвид характера на производството по чл.270 от НПК относно въпросите по мярката
за неотклонение. Респективно за положителната констатация относно обоснованото
предположение за целите на производството по чл.270 от НПК , доколкото се касае
за висящ процес, съдът от първата инстанция не е дължал и поради това не е
извършил разширения доказателствен анализ, присъщ на краен съдебен акт по
същество на делото. Този подход на първата инстанция е съобразен с изискванията на чл.270, ал.1 НПК, както и с тези на с чл.5,
пар.4 във връзка
с чл.5, пар. 1,
буква „c“ от
ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ.
По наличието на реалната опасност от укриване на подсъдимия с цел същият да избегне наказателно
преследване многократно са се
произнасяли различни съдебни състави. Тук отново трябва да се подчертае, че тази опасност, според настоящия състав на въззивния съд, е напълно реална и същата се извежда от
обективните данни по делото за извършените процедури по международно издирване
на обв. А., който е бил задържан в Кралство Испания, където се е укривал и е бил
предаден въз основа на Европейска заповед за арест. Данните по делото обективно
сочат за знанието на подс. В.К.А. относно воденото срещу него /и други лица/ наказателно
производство в Р. Б. До този
извод се достига и предвид намерените при претърсването в имота, в който
се е укривал подсъдимият в И., и иззети телефонни апарати, в
които в електронен вид са присъствали материали, част от воденото срещу него
наказателното производство, сред които и протоколи за разпити на свидетели по
делото. Данните за наличие на сериозен финансов ресурс, включително в чужбина,
дават основание за извода, че подсъдимият лесно може да се укрие извън
територията на Б., за да избегне наказателното
преследване, което веднъж вече е сторил по настоящото дело. Опасността от
извършване на престъпление е
съществуваща предимно в контекста на неправомерно повлияване върху свидетелски
показания в съдебната фаза на процеса, поради наличните данни за зависимости на свидетели от подсъдимия,
който може да попречи на обективното изясняване на обстоятелствата по делото.
От друга страна мярката за
неотклонение задължително следва да бъде
съобразена с всички обстоятелства по чл. 56, ал.3 от НПК сред които е и
здравословното състояние на подсъдимия. С оглед принципа за пропорционалност
следва да се определи онази мярка за неотклонение, която едновременно осигурява
предотвратяване на обсъдените опасности
от извършване на престъпление и укриване от наказателно преследване и в
най-малка възможна степен засяга правната сфера на подсъдимия.
В случая е настъпила промяна в
обстоятелствата по смисъла на чл.270, ал.1 изр.2 от НПК, която обуславя необходимостта от изменение на
мярката за процесуална принуда, взета спрямо подс. А., а именно влошаването на
здравословното му състояние от 20.11.2020г., което е решаващ мотив на АСНС. В
това отношение данните по делото сочат, че подсъдимият А. е постъпил в ковид
отделение на 20.11.2020г. с температура 39 °C. Направената компютърна
томография на бял дроб показала двустранни изменения тип матово стъкло /ковид
пневмония/. От актуалната служебна бележка на МБАЛ „Д.“ е видно, че подсъдимият продължава да е в тежко увредено общо състояние,
фебрилен, с кислородна маска. Наблюдавана е прогресия на пневмоничните огнища. Констатирана
е и тлееща инфекция на простатната жлеза, която следвало да бъде отстранена в
спешен порядък /след оздравяване и възстановяване от ковид инфекцията/. Обстоятелствата
по настаняването в ковид отделение /предвид
инфекциозното заболяване/ и влошеното здравословно състояние на
подсъдимия В.К.А. са ясно потвърдени и в медицинска справка, издадена от лекар
при МЦ - ОС „Изпълнение на наказанията“ - София. При това положение съмненията
на протестиращия прокурор относно медицинските документи са неуместни.
Предвид коментираните факти по
делото определената от състава на първоинстанционния съд мярка за неотклонение
"домашен арест", контролирана със средства за електронно наблюдение,
се явява изцяло съобразена с всички обстоятелства по чл.56 ал.3 НПК, включително
с данните за личността на подсъдимия, с влошеното му здравословно състояние, с
тежестта и обосноваността на внесеното за разглеждане в съда обвинение срещу него, а и с процесуалното развитие на делото
към момента, като това процесуално ограничение се явява пропорционално на
преследваните с чл. 57 от НПК цели на мерките и е в състояние успешно да
неутрализира опасностите от извършване на престъпление и укриване от
наказателно преследване.
Въззивната инстанция е задължена да
посочи и причините, поради които не споделя тезата в частния протест в насока,
че първостепенният съд е следвало да не разглежда искането за изменение на
мярката в по- лека, тъй като подсъдимият е отсъствал.
В това отношение от материалите
по делото е видно, че подсъдимият А. е с влошено здравословно състояние,
настанен в ковид отделение, поради което е било обективно невъзможно същият да участва лично в производството по реда на
чл. 270 от НПК. Поради това в отсъствие подсъдимия е било разгледано искането
му за изменение на мярката в по - лека, което е било подробно изложено и аргументирано
в съдебното заседание от неговия защитник.
При тази процесуална ситуация, съдът от първата
инстанция е действал съобразно изискванията на разпоредбата на чл.270, ал.1 НПК /визираща правото на подсъдимия
да иска изменение на мярката си за неотклонение по всяко време на съдебното
производство, както и
задължението на съда да се произнесе своевременно по
него/, на разпоредбата на чл.5 § 4 от
ЕКПЧ /, визираща правото на всеки арестуван да обжалва законността на своето
задържане пред съда, който е длъжен да се произнесе във възможно най- кратък срок/ и практиката на ЕСПЧ по този въпрос.
Предвид изложеното Апелативен специализиран
наказателен съд на основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.11.2020г. на
СНС, 23 състав по НОХД № 4704./2019г. с
което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия В.К.А., ЕГН: **********
от „задържане под стража“ в „домашен арест“ контролирана посредством средства
за електронно наблюдение.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.