№ 5171
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110133730 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.8,ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД от
[фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес].,представлявано от В. Г. и Т. Ш.,против [фирма], ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от М. Л.,с искане да
бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 474,92 лева главница по договори
за аренда на земеделска земя и 67,23 лева мораторна лихва за периода от
02.10.2019 г. до 22.02.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между Р. Д. Г.,Д. Б. М. и И. А .М. и
ответното дружество са сключени договори за аренда на земеделски земи.
Ищецът сочи,че на основание сключени договори за продажба е станал
собственик на арендуваните земи и е встъпил в правата на арендодателя като
размерът на дължимото арендно възнаграждение възлиза на 474,92 лева.
Предвид обстоятелството,че арендното възнаграждение не е заплатено в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 67,23 лева. Ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с оглед
обстоятелството,че е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение.
Моли съда да уважи исковите претенции.
Ответникът [фирма] в подадения писмен отговор изразява становище,че
исковете са допустими,но частично неоснователни като оспорва дължимост
на паричните суми по договор за аренда,вписан с № 5355,а в останалата част
признава иска. Оспорена е дължимост на мораторната лихва. Ответното
дружество твърди,че е заплащало арендните плащания на лицата,които са
страна по договорите и няма задължение да следи за настъпване промяна в
1
правото на собственост. Моли съда да отхвърли исковете в частта,в която са
оспорени и да ги уважи в частта,в която не са оспорени.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [фирма] претендира от [фирма]
сумите от 474,92 лева арендна вноска за стопанската 2018/2019 г.,67,23 лева
лихва за забава за периода 02.10.2019 г. до 22.02.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 12331/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор за аренда на земеделска земя,сключен между Д. Б.
М. и [фирма].
С нотариален акт от 11.06.2018 г. [фирма] се легитимира като
собственик на поземлен имот в землището на с.М. на основание договор за
продажба,сключен с Д. Б. М..
Приет е договор за аренда на земеделска земя,сключен между И. А. М. и
[фирма].
Видно от нотариален акт от 11.06.2018 г.,[фирма] се легитимира като
собственик на поземлен имот в землището на с.М. съгласно договор за
продажба,сключен с И. А. М..
Установява се,че на 16.09.2010 г. Р. Д. Г. е постигнала съгласие да бъде
обвързана от договор за аренда на земеделски земи в землището на
с.П.,сключен с [фирма].
С нотариален акт от 16.07.2018 г. [фирма] се легитимира като
собственик на поземлени имоти в землището на с.П. на основание договор за
продажба,сключен с Р. Д. Г..
Представена е покана от [фирма],съгласно която уведомява [фирма],че е
придобил земеделски земи,предмет на договори за аренда и претендира
изплащането на дължимото арендно плащане в размер от 474,92 лева. Според
известие за доставяне писмото е получено в [фирма] на 11.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,относно което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай
ищецът следва да проведе доказване за съществуването на договорни
правоотношения по договори за аренда,да установи правата и задълженията
по договорите,да установи арендното плащане,а в тежест на ответника е
2
възложено да проведе доказване,че е изпълнил точно своите задължения или
са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричните суми. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
уведомяване за указанията за предявяване на иск,т.е. на 01.03.2021 г.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че исковата претенция в частта за главницата подлежи на
уважаване. Съгласно чл.8,ал.1 от ЗАЗ арендаторът дължи заплащане на
арендно възнаграждение. Договорите за аренда са възмездни договори и за
арендатора възниква задължение да заплаща арендно възнаграждение. Не се
спори между страните,а и от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че ответникът е страна по договори за аренда за
земеделски земи в землищата на с.М. и с.П.,не е спорно и обстоятелството,че
съгласно договори за продажба на недвижими имоти,обективирани с
нотариални актове от м.06.2018 г. ищецът се явява собственик на имотите,за
които са сключени договорите за аренда. Съдът,съобразявайки правилото за
разпределение на доказателствена тежест,приема,че е възложено в тежест на
ответното дружество да представи доказателства,че е заплатено арендното
плащане. В хода на производството ответното дружество не е представило
доказателства да е заплатено арендното плащане или част от същото,поради
което искът подлежи изцяло на уважаване при съобразяване,че между
страните няма спор относно размера на арендното плащане,т.е. искът следва
да бъде уважен изцяло за предявения размер от 474,92 лева. Изводът на съда
за основателност на иска не се променя предвид доводите на ответника,че не е
уведомен за настъпилата промяна в правото на собственост. Действително
арендаторът не е длъжен да следи за настъпване промени в лицето,което е
титуляр на правото на собственост,а при настъпване на промяна в
собственика,възниква задължение за уведомяване на арендатора -в този
смисъл на клаузите на чл.3.7 от сключените договори за аренда.
Неоснователен е обаче доводът на ответника,че не е бил уведомен,защото с
оглед представеното писмо,връчено на 11.02.2020 г. към тази дата ответното
дружество се явява известено,че има нов собственик на арендуваните земи.
При това положение и като съобрази,че ответникът не е доказал плащането на
цената,съдът счита,че искът следва да бъде уважен изцяло. Отделно от
това,липсата на уведомяване за настъпила промяна в собственика на
земята,предмет на договорите за аренда,би освободило ответното дружество
от отговорност,ако е доказано,че е направено плащане в полза на предишния
арендодател,тъй като до уведомяване за настъпилото правоприемство
арендаторът може валидно да изпълни на лицето,което договорът сочи като
арендодател. В конкретния случай обаче ответникът не доказва да е направил
плащане в полза на лицата,с които са сключени договорите,а същевременно
ответникът се явява уведомен за настъпилата промяна в собствеността през
м.02.2020 г.,а нито преди завеждане на делото,нито в хода на производството
са ангажирани доказателства за направеното плащане. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че искът за сумата от 474,92 лева
подлежи изцяло на уважаване.
Софийският районен съд счита,че е основателна и исковата претенция
по чл.86 от ЗЗД за сумата от 67,23 лева лихва за забава за периода 02.10.2019
3
г. до 22.02.2021 г. Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за изпълнение,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато изпълнението на
задължението има падежна дата и срок,с настъпването им длъжникът изпада
в забава,без да е необходимо да бъде поставен в забава. Законът за арендата в
земеделието предвижда,че арендното плащане следва да бъде заплатено в
деня,следващ изтичането на стопанската година,а според легалната
дефиниция стопанската година започва на първи октомври. Отчитайки
липсата на изпълнение на арендното плащане,съдът намира,че искът за
мораторна лихва също следва да бъде уважен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 175 лева за исковото производство и 75
лева за заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.8,ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД по отношение на
[фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от М. Л.,че съществува вземане на [фирма], ЕИК
[ЕИК],със седалище и адрес на управление [адрес]6,представлявано от В. Г. и
Т. Ш.,в размер от 474,92 лева ( четиристотин седемдесет и четири лева
деветдесет и две стотинки ) главница по договори за аренда на земеделска
земя и 67,23 лева ( шестдесет и седем лева двадесет и три стотинки )
мораторна лихва за периода от 02.10.2019 г. до 22.02.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
01.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 12331/2021 г. по описа на
СРС,42 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от М. Л. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на [фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на
управление [адрес]6,представлявано от В. Г. и Т. Ш., сумата от 175 ( сто
седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата от 75 (
седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4