РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501851 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение от 28.01.2021г.. на ПРС, трети бр.с., постановено по гр.д.
№15987/2018г., с което е увеличен размера на месечната издръжка, която Д. СТ. М. с ЕГН-
********** заплаща на непълнолетния си син Г. СТ. М. с ЕГН-**********, действащ лично
и със съгласието на своя баща и законен представител СТ. Г. М. с ЕГН-**********, от 100лв
месечно съгласно спогодба по гр.д.№4692/2015г. по описа на ПРС, трети бр.с. на 180.00лв/
сто и осемдесет лева/, начиная от подаване на исковата молба – 05.10.2018г. до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва считано от датата на падежа на всяка една вноска / 5 / пето/ число на текущия месец
до нейното окончателно изплащане.
Жалбоподателят Д. СТ. М. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител
адв.Р.Г. обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта с
която е уважен иска за увеличение на месечната издръжка на непълнолетния и син Г. СТ.
М., а именно: за периода от 05.10.2018г. до 31.12.2018г. за разликата над 127.50лв до
присъдения размер от 180.00лв; за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за разликата над
140.00лв до присъдения размер от 180.00лв; за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. за
разликата над 152.50лв до присъдения размер от 180.00лв и за периода от 01.01.2020г. до
навършване на пълнолетие за разликата над 162.50лв до присъдения размер от 180.00лв,,
като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон,
по съображения изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в
1
обжалваната част, като вместо това въззивният съд уважи претенцията за увеличение на
издръжка в посочените размери през съответните периоди. Направено е искане за
разсрочване на задължението за издръжка на основание чл.241 ГПК.
Въззиваемата страна Г. СТ. М. с ЕГН-**********, действащ лично като
непълнолетен и със съгласието на своя баща и законен представител СТ. Г. М. с ЕГН-
**********, чрез процесуалния си представител адв.Е.М. оспорва жалбата, като
неоснователна, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната
част като правилно и законосъобразно. Моли да се остави без уважение искането за
разсрочване на задължението за издръжка на основание чл.241 ГПК. Не е направена
претенция за разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес за обжалва,
поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част –
допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд..Събраните в първата
инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти
и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата
обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По отношение на наведените във въззивната жалба доводи:
Няма спор по делото, а и това обстоятелство се установява от представените писмени
доказателства, че Д. СТ. М. е майка на непълнолетния Г. СТ. М. с ЕГН-**********.
Установява се, че с влязло в сила Решение постановено по гр.д.№687/2007г. по описа
2
на ПРС, родителските права по отношение на детето Г.М. са предоставени на бащата.
Родителите окончателно се разделят през 2014г., като след раздялата между им,
непълнолетният Г. живее при своя баща, която полага непосредствени грижи за неговото
отглеждане и възпитание. Със съдебна спогодба по гр.д.№4692/2015г. по описа на ПРС,
трети бр.с. е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което
майката Д. СТ. М. се е задължила да заплаща на сина си Г. СТ. М. с ЕГН-**********,
ежемесечна издръжка в размер на 100лв, считано от 15.10.2015г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Няма спор, че родителите на детето нямат задължения към други ненавършили
пълнолетие деца. Установява се, че майката на Г. живее под наем в гр.Пловдив, заедно с
навършилата пълнолетие негова сестра Т. М., с месечен наем в размер на 500лв.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот,
през 2016г. Д. СТ. М. е продала собствения си недвижим имот в село Ц., обл.Пловдивска за
сумата от 6 300лв.
Съгласно събраните доказателства по делото, Д.М. работи като сервитьорка и
получава минималното възнаграждение за страната.
Бащата СТ. Г. М. живее в собствен имот с.Ц., заедно със сина си Г.. Последният
работи в „Либхер- Хаусгерете Марица ЕООД с.Р. и получава средно месечно
възнаграждение за 2019г. в размер на 2 700лв.
И двамата родители са в трудоспособна възраст. Не се установява от ангажираните
пред настоящата инстанция писмени доказателства - два броя Епикризи издадени от
отделение УНГ, че констатираното заболяване на Д.М. води до ограничаване на
работоспособността и.
Установява се от Удостоверение №1409/20.06.2018г., че Г.е ученик редовна форма на
обучение в ****“ гр.Пловдив. Детето ежедневно пътува от с.Ц. до Пловдив и обратно, като
според свидетелката Т. М., ежемесечната му картата за междуградския транспорт е в
размер на 70лв, а за градския транспорт е в размер на 17лв. Г. получава всеки ден по пет
лева за дневни разходи за храна, и по десет лева в събота и неделя за развлечения.
От представените по делото фискални бонове, се установява, че са заплащани такси в
размер на 140лв за посещения на Г. в езиков център.
Мотивиран от гореизложеното, имайки предвид от една страна възможностите на
родителите, а от друга - възрастта на ищецът, нуждата от храна, дрехи, учебни пособия и
помагала необходими за образованието му, както и други ежедневни разходи, включително
и разходи за задоволяване на извънкласните му интереси, съдът намира че за ежемесечната
издръжка на непълнолетния Г.М. са необходими средства не по-малко от 400лв. месечно.
3
От тази сума майката, имайки предвид обстоятелството, че е здрава и в работоспособна
възраст, съдът приема, че същата би могла да реализира много по-високи доходи от
декларираните от нея в размер на минималната работна заплата, поради което майката
Д.М., следва да поеме 180.00лв от месечна издръжка необходима на Г., а бащата С.М.
следва да поеме по- голяма част от остатъка в размер на 220лв, предвид на
обстоятелството, че последният получава по-високи доходи и няма разходи за наем,
доколкото живее в собствено жилище.
Искането за разсрочване на изпълнението по чл. 241 от ГПК е неоснователно.
Съгласно нормата на чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или
на други обстоятелства. В случая ответницата не е ангажирала доказателства за влошено
здравословно състояние /както бе посочено по-горе представените епикризи не съдържат
данни за влошено здравословно състояние и намалена работоспособност/ , както и за
невъзможността й да плати задълженията поради обстоятелствата, че е безработна и не
разполага с достатъчно средства. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че
задължението на жалбоподателката касае издръжка на непълнолетно дете и при
преценката, съдът следва да се ръководи преди всичко от защита интересите на детето,
които в случая биха били нарушени при допускане на разсрочено изпълнение на увеличения
размер издръжка..
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционният съд изводи, поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение..
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не и се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.01.2021г.. на ПРС, трети бр.с., постановено по
гр.д.№15987/2018г. , в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д. СТ. М. с ЕГН-********* искане за
разсрочване на изпълнението на задължението за издръжка в увеличения размер по чл. 241
от ГПК
4
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5