№ 276
гр. София , 19.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР И. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР И. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110125764 по описа за 2021 година
Софийски районен съд, I ГО, 175 състав, като разгледа докладваното от съдия Петър
Минчев гр.д. № 25764/2021г., намери следното.
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от Д. Б. Л. за
обезпечение на предявените от нея отрицателни установителни искове срещу „Банка ДСК“
АД, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 100,39 лева
– главница по договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., сумата от 11 833,13 лева – законна
лихва върху главницата за периода от 26.07.2013г. до окончателното изплащане, сумата от
12784,09 лева – договорна лихва за периода май 2012г. – 25.07.2013г. и 1493,14 лева –
съдебни разноски, съобразно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 32045/2013г. по описа
на СРС и Решение от 18.05.2018г. по гр.д. № 7664/2014г., по описа на СГС, I-17 състав.
Исканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по изп.д. № 923/2014г. по описа
на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 в КЧСИ с район на действие СГС.
Ищцата поддържа, че между нея и ответника бил сключен Договор за ипотечен
кредит от 12.11.2007г. След депозирано заявление по чл. 417 ГПК от страна на банката, по
ч.гр.д. № 32045/2013г. на СРС, 53-ти състав била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист ответникът образувал срещу ищцата
изп.д. № 923/2014г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов. Изпълнението по делото било спряно
на основание чл. 420 ГПК до приключване на производството по предявения по реда на чл.
422 ГПК иск. По предявения от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Б. Л. иск било постановено
Решение от 18.05.2018г. по гр.д. № 7664/2014г. по описа на СГС I-17 състав, с което било
признато за установено, че Д. Б. Л. дължи на „Банка ДСК“ АД процесните по настоящото
дело суми. Решението било потвърдено и влязло в сила. Ищцата твърди, че след влизане в
сила на така постановеното решение, изпълнителното дело било възстановено, като ищцата
била заплатила изцяло всички суми по съдебното решение. Въпреки това ЧСИ Стоян
Якимов отказвал да прекрати изпълнението и да спре провеждащата се публична продан
върху недвижимия имот. Ищцата била депозирала изрична молба за спиране на
принудителното изпълнение, но същото не било спряно. С оглед на това моли съдът да
признае за установено по отношение на взискателя „Банка ДСК“ АД, че ищцата не дължи
процесните суми поради плащане.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
1
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а
предявените искове са процесуално допустими, доколкото се основават на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене в съдебното производство.
Обезпечителната нужда се извежда от обстоятелството, че производството по
изпълнителното дело не е прекратено с акт на съдебен изпълнител, поради което е налице
опасност, в случай на уважаване на отрицателния установителен иск, да бъдат предприети
междувременно действия по принудително изпълнение на оспореното от ищцата вземане.
Обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е допустима и подходяща за
обезпечение на този вид искове.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира следното. Видно
от представените по делото четири броя платежни нареждания от 13.04.2021г., на
посочената дата ищцата е извършила преводи по сметката на ЧСИ Стоян Якимов на сумите
по влязлото в сила съдебно решение на СГС. Доколкото /видно от представените покана за
доброволно изпълнение и съобщение за насрочване на публична продан/ изпълнението е
извършено след образуване на изпълнителното дело, след който момент в тежест на
длъжника възникват и допълнителни задължения, на настоящия етап от производството не
може да се прави извод дали при отнасяне на така извършеното плащане, същото
действително покрива пълния размер на дълга по изпълнителното дело. По този въпрос
съдът дължи произнасяне с решението по делото. Съгласно императивната норма на чл. 454,
ал. 1 ГПК, обаче, съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на
движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно
наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта,
длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него
изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец
по 10 на сто от тях. На по-силно основание изпълнението подлежи на спиране ако до деня,
предхождащ деня на публичната продан, длъжникът внесе наведнъж цялото вземане по
предявения срещу него изпълнителен лист и съобразно диспозитива на влязлото в сила
решение. В конкретния случай длъжникът е физическо лице, което е ангажирало писмени
доказателства за извършването на плащане по сметка на ЧСИ на всички задължения по
влязлото в сила решение още преди началното на процесната публична продан /платежните
нареждания датират от 13.04.2021г., а публичната продан се провежда за периода от
19.04.2021г. до 19.05.2021г./. След като принудителното изпълнение е подлежало на спиране
от страна на съдебния изпълнител по силата на цитираната процесуална норма, но такова
действие не е извършено, то спирането следва да бъде допуснато от съда. В случая предвид
наличието на убедителни писмени доказателства за извършено от длъжника плащане на
сумите по влязлото в сила съдебно решение и с оглед обстоятелството, че правата на
взискателя са гарантирани от така преведените по специалната сметка на ЧСИ суми,
обезпечението следва да бъде допуснато 391, ал. 1, т. 1 ГПК без определяне на гаранция. В
тази насока следва да се посочи, че нормата на чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК касае единствено
обезпеченията на бъдещ иск, не и на предявен такъв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от Д. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет. 4, срещу „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, отрицателни
2
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от
15 100,39 лева – главница по договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., сумата от 11 833,13
лева – законна лихва върху главницата за периода от 26.07.2013г. до окончателното
изплащане, сумата от 12784,09 лева – договорна лихва за периода май 2012г. – 25.07.2013г.
и 1493,14 лева – съдебни разноски, съобразно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
32045/2013г. по описа на СРС и Решение от 18.05.2018г. по гр.д. № 7664/2014г., по описа на
СГС, I-17 състав, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
по изп.д. № 20148440400923 по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 в КЧСИ, с район
на действие СГС до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила
съдебен акт.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищцата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните /чл. 396, ал. 1, пр. последно ГПК/.
Препис от определението да се връчи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3