Р Е Ш Е Н И Е
№ 94 13.04.2020 год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди
и двадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело № 23 по описа
за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София против Решение №614/18.11.2019г, постановено по АНД №2767/2019г.
по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №6416/19.09.2019г.,
издадено от Началник отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София,
с наложена на Е.А.С. глоба в размер на 1 000лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1,
буква „а“ от ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направена проверка на 27.08.2019г., в 12,01 часа на
път І-5, км.217+500 в посока гр.Казанлък – гр.Стара Загора, Е.А.С. е установено,
че е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси -с две управляеми
оси марка „МАН“ модел „ТГС“ с рег. №СВ5037АН. В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, както следва: При измерено разстояние между осите 1,38м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,000т., при максимално
допустимо натоварване 19т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква В на Наредбата.
Съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е
тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна PW-10 №К0200010 и ролетка
1309/18 (5м). ППС превозва баластра. Измерените параметри на гореспоменатото
ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от допълнителните
разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Съгласно чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено
и се осъществява само с разрешение ( разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пъта (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката
водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на наредбата. Към момента на
проверката лицето Е.А.С. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по
смисъла на §1 т1 от ДР на Наредбата, съответно тежко по чл.3 т.2 от Наредбата,
без разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено
по реда на раздел ІV от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/, за
дейност от специалното ползване на пътищата ,с което е нарушил разпоредбите на
чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ ОТ Закона за пътищата вр. с чл.37 ал.1 т.1 от
Наредбата за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За да
отмени НП, РС Стара Загора е приел,
че описаното в обстоятелствената му част деяние не съставлява административно
нарушение и АНО не е имал основание да наложи административно наказание.
Съгласно чл.11 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ отговорност за извън
габаритни тежки превозни средства носят лицата, които извършват превозите – за
движението и съпровождането им. По силата на чл.15 ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ лицата, на които е възложено да снабдят извън
габаритните превозни средства със съответните документи са собствениците на
тези превозни средства или лицата, които извършват превозите. В случая
наказаното лице, не е нито собственик на превозното средство, нито превозвач. С.
е водач, което означава, че фактически извършва превоза без да има качеството
на превозвач по смисъла на §1 т.5 от Закона за автомобилните превози. Следователно
не е годен субект на административно наказателната отговорност. Посочените
изисквания на чл.15 ал.3 и чл.11 от Наредбата, както определението дадено в §1
т.5 от ЗАвтПр налагат в обстоятелствената част на НП да се разграничи
собственика, превозвача от водача. Това не е сторено, което прави и непълна фактическата обстановка
относно визираното административно нарушение и освен, че води до нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН ограничава и правото на защита на наказаното лице.
Поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, наказателното
постановление е отменено.
С касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“,
подадено от редовно упълномощен процесуален представител тези решаващи изводи
на съда по приложение на материалния закон се оспорва с конкретни доводи,
основани на съдържанието на административно наказателната разпоредба на чл.53
ал.1 от Закон за пътищата и нарушената разпоредба на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“
от същия закон. Основния довод на касатора е, че по силата на чл.53 ал.1 от ЗП
за нарушаване на чл. 26 ал.2 от ЗП е предвидена отговорност за физическите
лица, които управляват извънгабаритните ППС, която няма обусловеност от
установените с Наредбата задължения за собственика на ППС, съответно превозвача
да се снабди с разрешение за специално ползване на пътя. От съда се иска да
бъде отменено въззивното съдебно решение и да се потвърди друго за
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответника Е.А.С. в отговор срещу касационната жалба
поддържа всички доводи на РС Стара Загора като добавя, че нито посочената като
нарушена разпоредба на чл.26 ал.2 от ЗП, нито която и да е друга от посочените
в НП му вменяват задължение да провери дали ППС е тежко и поради това
извънгабаритно, нито да проверява изпълнението на задълженията, които
принадлежат на други лица. Счита, че административно наказателната разпоредба
на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП предвижда наказание глоба за физическите лица, които са
нарушили разпоредбите на чл. 26 ал.2 или които извършат или наредят да бъдат
извършени посочените в нормата дейности, без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Тези лица не са водачите на ППС, тъй като за
последните е предвидена отговорност с разпоредбата на чл.177 ал.3 от Закона за
движение по пътищата за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 от същия закон,
а именно- наказва се водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазва установения
за това ред. Ето защо тази отговорност не може да се дублира и за едно и също
деяние да се носи едновременно отговорност от тези водачи и на основание Закона
за пътищата.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неправилност на обжалваното решение като споделя изложените от
касатора в касационната му жалба подробни съображения за неправилно приложение
на материалния закон при отмяна на наказателното постановление.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предложеното от ответника по касация тълкуване на
административно наказателните разпоредби на чл. 53 ал.1 вр. с чл.26 ал.2 от
Закона за пътищата и на чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата би довела
до ангажиране на отговорността на различни лица за едно и също нарушение. Двете
административно наказателни разпоредби съдържат различни състави на
административни деяния и охраняват различни обекти, който извод е обусловен от
предвиденото с тях административно наказание за нарушаване на правилата за
движение по пътищата и на въведения разрешителен режим за специалното им
ползване. Нормата на чл.53 от Закона за пътищата на първо място е субсидиарна –
прилага се, ако деянието не съставлява престъпление, което не е предвидено в разпоредбата на чл.177 ал.3 от
Закона за движение по пътищата. Състава по чл.177 ал.3 от Закона за движение по
пътищата визира нарушение, което не е включено в състава и на престъпление по
НК, за разлика от съставите на чл.53 от Закона за пътищата, което изрично е
указано и от законодателя. Съгласно чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата, с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се наказват
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат
или наредят да бъдат извършени следните дейности: т.2 движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че групите лица са
следните: физическите, които нарушат разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗП /
приложима в настоящия казус/, които извършат или наредят да се извърши движение
на посочените ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Нарушената разпоредба на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закон за
пътищата гласи: За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забраняват:1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а)
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение.
Тъкмо защото е забранено движението на извънгабаритни и тежки ППС, без
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя, законодателя е
въвел и административно наказателна отговорност с разпоредбата на чл. 53 ал.1
от Закона за пътищата за всички физически лица, които нарушат тази забрана,
извършат или наредят да бъдат извършени изрично изброените дейности, а за
случая тази по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Видно е от граматичното и
стриктно логично тълкуване на административно наказателната разпоредба, че тя
визира като субекти на отговорността водачите на извънгабаритните и тежки ППС,
без разрешение, защото те нарушават забраната за движението им в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия. Нормата на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от
ЗП изрично забранява движението на тези ППС, което се осъществява посредством
физическа дейност, съставена от съзнателни телодвижения на водача по привеждане
в ход и управление на превозното средство. Следващата група са лицата, които
извършват дейността или наредят да бъде извършена, а именно от чието име и за
чиято сметка или по чието нареждане се извършва дейността, която представлява
специално ползване на пътищата. Ето защо водачът на извънгабаритното и тежко
ППС може и правилно е преценен от АНО като субект на административно наказателната
отговорност, уредена в чл.53 ал.1 от Закона за пътищата. След като е въведена
забрана за движение по силата на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за
пътищата, то следва извода, че водачът е длъжен да знае и е могъл да знае в
конкретния случай, че може да привежда в движение и да управлява
извънгабаритното и тежко ППС, само ако е издадено съответното разрешение от
администрацията, управляваща пътя. За разлика от чл.53 ал.1 от Закона за
пътищата, административно наказателната разпоредба на чл. 177 ал.3 от Закона за
движение по пътищата не визира състав на нарушение на чл. 26 ал.2 от Закона за
пътищата, която норма изисква притежаване на разрешение. Съгласно чл.177 ал.3
от ЗДвП отговорност се носи от водача, когато без да спазва установения за това
ред, управлява управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Реда и нормите са установени от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредба №
11/03.07.2001г на МРРБ, която определя допустимите размери, маса и натоварване
на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.
139 от Закона за движението по пътищата, наричани за краткост "ППС",
които не представляват опасност за участниците в движението; и условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване. Следователно отговорността по чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата е предвидена
за нарушение на Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, а не за нарушение на
забраната, въведена с чл.26 ал.2 от Закона за пътищата. Сравнението между
съставите на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата и на чл.177 ал.3 от Закона за
движение по пътищата сочи, че водачите са административно наказателно отговорни
на две различни основания за нарушение на чл.26
ал.2 от Закона за пътищата и за нарушение на Наредба №11/03.07.2001г на
МРРБ. Когато водачите без разрешение извършват движение на тежко и
извънгабаритно ППС, представляващо дейност от специалното ползване на пътищата
по смисъла на чл.26 от ЗП, извършват състав по чл.53 ал.1 от Закона за
пътищата, а когато привеждат в движение ППС, които надвишават нормите,
определени в Наредбата на МРРБ, без спазване на установения ред в този
подзаконов нормативен акт, което не представлява деяние по чл.53 ал.1 от Закона
за пътищата, се ангажира отговорността им по чл. 177 ал.3 от Закона за движение
по пътищата. Обикновено това са случаите на движение на ППС в хипотезата на чл.
14 ал.3 от Наредбата, в които не се изисква разрешение по смисъла на чл.26 ал.2
от Закона за пътищата, само заплащане на такса, поради което те не могат да се
квалифицират като нарушаване на забраната по тази законова разпоредба. Вярно е,
че разпоредбите на чл.11 и чл.15 от Наредбата визират задължения за лицата,
които извършват превозите, същите са и субекти на задълженията и правото да
подадат искане за издаване на разрешение, наред със собствениците на
извънгабаритното ППС, поради което и с разпоредбата на чл.53 ал.1 от Закона за
пътищата и за тях е въведена административно наказателна отговорност за
нарушаване на забраната за движение, въведена с чл.26 ал.2 от Закона за
пътищата. Тези подзаконови разпоредби обаче не сочат на извод, че субекти на
отговорността по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата са само втората и третата
група физически лица, които извършват или наредят да бъдат извършени изброените
в състава дейности. Нормата визира като административно наказателно отговорни
физическите лица, нарушили чл.26 ал.2 от
Закона за пътищата или които извършват или наредят да бъде извършена дейност -
движение на тежко и извънгабаритно ППС и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя. Даденото от РС Стара Загора тълкуване на
нормата на чл.53 ал.1 от ЗП в светлината на въведените с чл.11 от Наредбата
задължения на лицата, извършващи превозите, както и по аргумент от лицата, на
които се издава разрешението – тези, които извършват превози и собствениците на
ППС, изключва от обхвата на отговорността изрично посочените от административно
наказателната разпоредба първа група лица, които с личните си физически
действия, извършват движението на ППС в нарушение на чл.26 ал.2 от Закона за
пътищата. Административно наказателните разпоредби се тълкуват стриктно, като
изключения от отговорността не се допускат. Водачите на ППС са визирани наред с
лицата, които извършват или наредят да се извършват превозите. Тази законова
регламентация е обусловена от съдържанието на забраната по чл.26 ал.2 от ЗП, а
именно нормата в отделни хипотези
забранява извършването на определени действия, каквото е движението на
извънгабаритни ППС, а не само на конкретни дейности, каквито са например
експлоатацията на рекламни съоръжения или търговски обекти, временното ползване
на части от пътното платно, като последните могат да се осъществят посредством
различни и няколко физически действия. В
заключение се налага извода, че административно наказателната разпоредба на
чл.53 ал.1 от ЗП предвижда отговорност за извършване на конкретно забраненото
действие по чл.26 ал.2 от ЗП и на дейност, представляваща специално ползване на
пътищата.
В мотивите си РС Стара Загора е обсъдил фактическото
обвинение като е приел, че съставомерните факти се потвърждават от показанията
на актосъставителя, декларация за съответствие, сертификат за проверка и
сертификат за одобряване на типа преносима везна, пътен лист, свидетелства за
калиброване, протокол за измерване и кантарна бележка, които сочат, че са
надвишени нормите на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата, а именно: Съгласно
чл.6 ал.1 т.6 буква „В“ от Наредбата, допустимата максимална маса за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона за МПС с четири оси с
две управляеми оси. По силата на чл. 7 ал.1 т.5 буква „В“ от Наредбата, допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6 ал.1 е
19т, когато разстоянието между осите е от 1.3м до 1.8м включително, като
съответно при разстояние над 1.3м натоварването може да бъде до 19т. Тежки ППС
по смисъла на чл.6 от наредбата са тези ППС, които имат допустима максимална
маса по-голяма от стойностите по чл.6; натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл.7, който съответно и изрично посочва, че за ППС, които
отговарят на ограниченията по чл.6, важат натоварванията на ос, за да се
определят като тежки и извънгабаритни. Настоящия казус е именно такъв, предвид,
установеното натоварване на ос от 30.000т, което е повече от 19тона. Освен това
превишението е с повече от 30% от допустимите максимални натоварвания на ос,
тъй като 30% от 30.000т е равно на 9т, което означава, че за приложение на
чл.14 ал.3 от Наредбата и изключване състава на чл.53 ал.1 от ЗП, е необходимо
натоварването на ос да бъде до 28т включително, а то е 30.000т на ос. Случаят не може да бъде определен
и като маловажен предвид изложените стойности на допустимото превишение,
неизискващо разрешение, а само квитанция за платена такса, при липсата на която
се осъществява и друг състав, а именно този по чл.177 ал.3 от ЗДвП.
Водим
от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №614/18.11.2019г. постановено по АНД №2767/2019 год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ПОТВЪРЖДАВА НП № 6416/19.09.2019г на
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Агенция „Пътна инфраструктура“ с наложено на Е.А.С.
ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв/хиляда/ на
основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.