РЕШЕНИЕ
№ 1151
дата
21 октомври 2022г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 06
октомври 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: …………..……….…
разгледа адм. дело № 595 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Р.Т.С. *** против
Заповед № 22-0769-000221/24.02.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД
на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, за нарушение на чл.174, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца”.
Жалбоподателят С. оспорва издадената заповед като
постановена при липса на компетентност, при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с материалния закон, както и в
несъответствие с целта на закона. Възразява, че липсва конкретизация на
фактите, обстоятелствата и законовите разпоредби, въз основа на които е
обоснован извод за отказ за тестване с техническо средство за употреба на
алкохол в кръвта, в частност приложената хипотеза на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, както и се представлява от пълномощник,
като поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни
доказателства.
Административният орган, издал оспорената заповед, не се
явява и не се представлява.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения
административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установява се по делото, че против жалбоподателя С. е бил
съставен АУАН № 024798 от 23.02.2022г., видно от който, на посочената дата,
около 11:10 часа, в гр.Бургас, ж.к. Зорница, е бил установен от контролни
длъжностни лица от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР да управлява лек
автомобил с рег. № ********, собственост на трето лице, като е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. На водача
е връчен талон за изследване № 0065915.
Въз основа на
съставения АУАН и на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е издадена и процесната
Заповед № 22-0769-000221/24.02.2022г., с която, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца”, в мотивите на която административният орган се е позовал на
фактическите констатации от съставения АУАН, досежно отказ на водача на
превозното средство да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с отбелязване, че му е връчен и талон за
медицинско изследване.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно приложената от административния орган норма на
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (прил.ред.) За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи. Приложима в случая е втората хипотеза
на закона, която свързва налагането
на ПАМ поради отказ да се извърши проверка за концентрация на алкохол в кръвта
чрез техническо средство, поради което материалният закон е правилно приложен.
При установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на посочената
правна норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма
право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да
издаде административен акт с указаното в закона съдържание – арг. от нормата на
чл.172, ал.3 от ЗДвП.
Не се констатира твърдяното нарушение на административно
производствените правила, като органът съвсем конкретно е посочил на какво
фактическо основание прилага мярката – отказ за тестване с техническо средство
за употребата на алкохол, нито се установява твърдяната липса на материална
компетентност, като за административния орган се представя Заповед
№251з-3805/26.08.2021г., която я обосновава.
Не е налице и твърдяното несъответствие с целта на закона – напротив,
мярката е наложена именно в съответствие с целта на ЗДвП, за да осигури
безопасността на движението, като се преустанови участието на водач, управляващ
МПС под възможното въздействие на алкохол, за което той отказва да бъде
тестван.
Не се възприема
и възражението, че друго лице е управлявало автомобила, в каквато насока бяха
ангажирани свидетелски показания. Преди всичко следва да се отбележи, че това
твърдение се прави за пръв път в съдебно заседание, като такова възражение
липсва както в подадената жалба, нито е направено на място при съставяне на
АУАН, нито по-късно в срока за възражения, поради което съдът възприема като
защитна позиция. На това основание не кредитира и показанията на св.Чикова,
която посочи, че познава жалбоподателя и на процесната дата и час го е видяла
от балкона на дома си да слиза от автомобила, но без да го управлява, като по
нейните думи е имало друг водач. Такива данни изнася и св.Тодор Киров - приятел на жалбоподателя, представящ себе си
за водач на процесното МПС, който сподели, че тъй като С. няма свидетелство за
управление на МПС, често шофира неговия автомобил, както се е случило и на
23.02.2022г.
В този смисъл,
ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават фактическите
основания послужили за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
След като е
установил правнозначимите факти, свързани с отказ за извършване на проверка за
употреба на алкохол с техническо средство при управлението на МПС,
административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, като е наложил по отношение на жалбоподателя процесната
принудителна административна мярка.
В процеса на
цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните
фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния
закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли,
поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5
от ЗДвП, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.С. *** против Заповед №
22-0769-000221/24.02.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР
Бургас, сектор „Пътна полиция.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: