Решение по дело №13581/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14869
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Полина Андонова Хаджимаринска
Дело: 20221110113581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14869
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110113581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Г. К. В., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 241,99
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от 1.10.2013г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Д-р Петър Берон“ № 4, ателие № 2, аб.№ 133967, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
29.11.2016г. до окончателното плащане, и за сумата от 31,04 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.11.2013г. до 21.11.2016г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 68741/2016г. по описа на
СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че през процесния период ответникът в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот е бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан
от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди, че през този период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия,
цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
1
съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е било остойностявано ежемесечно
по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са били изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената топлинна енергия, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж. За
дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва предявените вземания. Поддържа, че е погасил изцяло задълженията
си, като представя доказателство за извършено плащане в полза на ищеца, с оглед на
което моли за отхвърляне на исковете.
С молби от 20.07.2022г. и от 15.08.2022г. ищецът признава, че действително е
получил плащане от длъжника, с което се явяват погасени вземанията предмет на
исковете. Претендира да му бъдат присъдените дължимите разноски за процесуално
представителство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.12.2022г. ищецът чрез
юрк. Петракиева уточнява, че с извършеното от длъжника плащане са погасени изцяло
вземанията за главница и мораторна лихва, вкл. законна лихва до датата на плащането,
както и разноските за държавна такса. Поддържа искането си за присъждане
единствено на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и в исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на
потреблението.
С оглед твърденията на ответника за извършено плащане в погашение изцяло на
предявените вземания за главница и мораторна лихва, съставляващо признание на
вземанията както по основание, така и по размер, съдът намира за безспорни всички
посочени правопораждащи факти. Поради това съдът приема за установено, че през
исковия период от 1.10.2013г. до 30.04.2016г. страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот –
2
ателие № 2, находящо се в гр. София, ул. „Д-р Петър Берон“ № 4, за който при
ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 133967, като в изпълнение на
задълженията си ищецът е доставил топлинна енергия за имота в количество на
стойност съответна на начислената цена на потреблението в размер от 241,99 лв.
Потребителят по договора не е погасил задълженията си за заплащане цената на
топлофикационната услуга в срока, предвиден в приложимите към договорното
правоотношение Общи условия на топлопреносното предприятие, поради което в
полза на продавача е възникнало и вземане за мораторна лихва в предявения размер от
31,04 лв. за сочения от него период на забава.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. От приет като
доказателство фискален бон от 22.06.2022г. се установява, че на посочената дата
ответникът е извършил в полза на ищеца плащане на сумата от 457,74 лв. с указано
основание за плащането погашение на съдебно предявени вземания, начислени по
партидата на процесния имот, от които главница в размер от 241,99 лв., мораторна
лихва в размер от 31,04 лв., законна лихва в размер от 134,71 лв., както и съдебни
разноски в размер от 50 лв. Платената сума покрива изцяло търсените вземания по
главния и акцесорния иск, като ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта,
че с него се явяват погасени в пълния им размер начислените за исковия период
задължения, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до датата на плащането, както и разноските за държавна
такса. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените
вземания е основателно и предвид извършеното плащане на дължимите суми в хода на
висящия процес исковите претенции подлежат на отхвърляне.
По разноските: Доколкото плащането от ответника е извършено след съдебното
предявяване на вземанията, той следва да понесе отговорността за направените от
ищеца разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в исковото и
заповедното производство в общ размер от 150 лв., вкл. минималните размери от 50 лв.
за заповедното и 100 лв. за исковото производство, определени от съда съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Г. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Христина Морфова“ № 32,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
3
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 241,99
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от 1.10.2013г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Д-р Петър Берон“ № 4, ателие № 2, аб.№ 133967, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
29.11.2016г. до окончателното плащане, и за сумата от 31,04 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.11.2013г. до 21.11.2016г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 68741/2016г. по описа на
СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА Г. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„Христина Морфова“ № 32, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4