№ 23411
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110160774 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ – запис на заповед и се движи по
реда на чл.418, вр. чл.417, т.9 от ГПК.
Заявлението е депозирано от „М“ ЕООД, ЕИК ... чрез пълномощника си адв. В. срещу
длъжника „Н“ ООД, ЕИК ..., с което се моли съдът да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 17.08.2020 г. с издател
..., като управител на „Н“ ООД и падеж на плащане 20.01.2021 г.
След като се запозна с подаденото заявление и приложенията към него съдът намира,
че искането е неоснователно.
По молбата за издаване на ЗНИ и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед,
съдът следва да провери дали записът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане, срещу лицето, против което се иска издаването на листа
– чл.418, ал.2 от ГПК. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното
основание, като съдът изхожда само от данните, съдържащите се в самото изпълнително
основание.
Относно претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на 101 657.22 лв. за
периода 20.01.2021 г. – 23.09.2022 г., искането е неоснователно и следва да се отхвърли. При
издаване на изпълнителен лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, в т.ч. и натрупаните след падежа до датата на подаване на
заявлението закъснителни лихви. С оглед проверката на съда в това производство, която е
съсредоточена в рамките на самото изпълнително основание, не могат да се правят искания
и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание.
Поради характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на
изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното
1
основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се
касае за вземане, което е обективирано в документа. В този смисъл е т.4 от Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията ....
Ето защо съдът следва да отхвърли заявлението за присъждане на мораторна лихва в
размер на 101 657.22 лв. за периода 20.01.2021 г. – 23.09.2022 г.
Ръководен от изложеното и на основание чл.418, ал.4 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „М“ ЕООД, ЕИК ..., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу „Н“ ООД, ЕИК ..., въз основа на
запис на заповед от 17.08.2020 г. с издател „Н“ ООД, ЕИК ..., за присъждане на мораторна
лихва в размер на 101 657.22 лв. за периода 20.01.2021 г. – 23.09.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд.
На основание чл.7 ал.2 ГПК препис от настоящото разпореждане да се връчи на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2