Решение по дело №1206/2019 на Районен съд - Враца

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №

 

                                                       Гр.Враца 17.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, IV-наказателен състав в публично заседание на 29.01.2020 година в състав.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

            При секретаря Ц.Цекова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело №1206 по описа за 2019г. На ВРС, въз основа на закона и доказателствата

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 433953 – F483530 от 13.05.2019г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на „КОМПАС 2013” ЕООД с Булстат ********* със седалище и  адрес на управление гр.Враца, ул.“Никола Войводов” №7, вх.В, ет.3, ап.6, представлявано от Л.И.Л. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на  чл.7 ал.1 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. на МФ, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3500 лева, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 ЗАНН.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

            МОТИВИ:

            „КОМПАС 2013” ЕООД с Булстат ********* със седалище и  адрес на управление гр.Враца, ул.“Никола Войводов” №7, вх.В, ет.3, ап.6, представлявано от Л.И.Л. *** с ЕГН **********, е обжалвала НП № № 433953 – F483530 от 13.05.2019г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за извършено нарушение на  чл.7 ал.1 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3500 лева, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. В  жалбата и в съдебно заседание чрез процесуални представители адв.Валентин Фишев и Виолетка Фишева се иска отмяна на НП поради допуснати нарушения от страна на наказващият орган.

            Ответникът по делото чрез юрисконсулт Манушева изразява становище, че жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено.

            Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 11.10.2018 г. органите на НАП в лицето на старши служителя – Д.Г.Г., съвместно с органи на ОД на МВР гр.Враца и ИИ"АА" извършили проверка в учебен център, находящ се в гр.Враца, ж.к."Сениче" бл.63, вх.А, ет.1, ап.3, стопанисван от "Компас 2013" ЕООД.При проверката било установено, че в учебният център се извършва обучение на водачи за категория "В", както и че дружеството притежава Разрешение № 3658 издадено на 16.12.2013г. от МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА валидно до 16.12.2018г., установено било и че дружеството има следните преподаватели:1*******в и 5.Л.И.Л., както и че дружеството няма въведен в експлоатация ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, нито въведена система за управление на търговската дейност. Разпоредената проверка обхващала  периода от 01.01.2017г. до 01.10.2018г. Във тази връзка били изискани и представени документи от проверяваното дружество въз основа, на които било установено следното:  В офиса на дружеството „Компас 2013“ЕООД находящ се в гр.Враца, ж.к.“Сениче” №63, вх.А, ет.1, ап.3, където се помещава автошкола, за посочения период нямало монтирано фискално устройство, такова е монтирано и въведено в експлоатация едва на 18.04.2019г.

В хода на проверката в обекта, касателно заплатените от курсистите такси, за проведеното обучение в периода от 01.01.2017г. до 01.10.2018г. било установено, че са заплащани такси в брой, за които не са издавани бележки от фискално устройство, тъй като дружеството към проверявания период не е разполагало с регистриран касов апарат.

В резултат на извършените насрещни проверки конкретно за две лица - ********било установено, че същите са заплатили такса, за обучение в офиса на дружеството, находящ се в гр. Враца, жк."Сениче ", бл.63, вх. А, ет.1, ап.3 за които плащания не са издавани  и не са получили фискални касови бележки след плащането от въведено в експлоатация ФУ, тъй като такова липсва в обекта.

С ПИНП № П - 04000619000235-141-001/17.01.2019г. е установено, че ********с ЕГН ********** е преминала курс за придобиване на правоспособност за категория „В" през период 2017г. - 2018г., за който е заплатила в брой такса в размер на 450 лв. и допълнителни плащания в размер на 100 лв. за листовки и кормуване на инструктора ********. Плащанията са извършвани в автомобила, но за тези плащания не са издадени фактури на ********.

Също така е установено и с ПИНП №П - 04001219017924-141-001/25.02.2019г., че ********с ЕГН ********** е преминал курс за придобиване на правоспособност за категория „В“ през периода м.11.2017 г. - м.03.2018г., за който е заплатил в брой такса в размер на 450 лв. в офиса на фирмата. За извършеното от ********плащане е издадена фактура № **********/21.03.2018 г. на стойност 372 лв. От извършените насрещни проверки е видно, че фирмата е получавала плащания в брой, без да е регистрирала същите в ЕКАФП, тъй като не е въвела в експлоатация такъв.

Задълженото лице - дружеството „Компас 2013“ЕООД отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което следвало да регистрира извършваните продажби чрез ФУ. При извършена проверка в информационната система на НАП за регистрирани ФУ на дружеството, било установено наличието на едно регистрирано ФУ за питейно заведение находящо се на ул.“Цар Калоян“№7, но не и за обект Автошкола - находяща се в гр.Враца, ж.к.“Сениче” №63, вх.А, ет.1, ап.3.

Проверка е оформена с Протокол за извършената проверка от 24.04.2019г. в който са направени и съответните констатации с приложени доказателства.На задълженото лице е изпратена покана с изх.№ П-04000618179907-999-001 от 12. 04.2019г. за явяване в 7-дневен срок в ТД на НАП Велико Търново офис Монтана ул. Любен Каравелов №11 за съставяне на АУАН.

Така на 23.04.2019г., е съставен АУАН № F483530 от посочената дата от Д.Г.Г. и в присъствието на св.Г.Б.К. и св.С.П.И., както и в присъствието на управителя на дружеството Л.И.Л. за извършено нарушение на чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства препис от които е връчен на управителя, които е входирал възражение спрямо така издадения акт, което е счетено за неоснователно.Последвало издаването на НП № 433953 – F483530 от 13.05.2019г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3500 лева, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Д.Г.Г., св.Г.Б.К. и св.С.П.И., както и от писмените доказателства - АУАН № F483530 от 06.02.2017г., НП № 433953 – F483530 от 13.05.2019г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, Протокол за извършена проверка от 24.04.2019г., Свидетелство за регистрация на ФУ, Заповед № ЗЦУ-ОПР17/17.05.2018г.1 Трудов Договор №11/07.02.2018г. и др.приобщени по делото.

            Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения :

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в гласните /показанията на свидетелите по делото и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Независимо от това настоящият състав, като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Доколкото осъществяваната от дружеството - жалбоподател дейност, не се отнася към случаите на данъчно незадължени лица, визирани в хипотезите на  ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г., същото се явява адресат на нормата на чл.7 от Наредбата,  като не е осъществило предписанието на цитираната разпоредба.

Също така доколкото в хода на извършената проверка е констатирано, че на 21.03.2018г. за обект - Автошкола - находяща се в гр.Враца, ж.к.“Сениче” №63, вх.А, ет.1, ап.3 и стопанисвана от дружеството „Компас 2013“ЕООД е осъществено плащане посредством фактура/л.21/ от курсиста ********, съответно на 17.10.2018г. е осъществено плащане посредством фактура/л. 19/ и от курсиста ********то и очевидно, е че дружеството „Компас 2013“ЕООД в качеството си на задължено лице, не е издало фискални касови бележки от въведено в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство за регистриране на извършените услуги от датата на започване  на дейността на обекта.Това обстоятелство, само по себе си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството „Компас 2013“ЕООД.  Това е така защото според чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., в приложимата редакция, „лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. „

В чл.3 ал.1, също в приложимата редакция, е посочено, че „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато….“  

При наличието на действащ търговски обект, в който се осъществяват продажби на услуги, каквито Курсовете за придобиване на правоспособност за управление на МПС - безспорно са - то и обосновано липсата на монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, е квалифицирана като административно нарушение на задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.

Според настоящия съдебен състав обаче в АУАН са описани от фактическа страна няколко отделни нарушения две от които осъществени на дата - 21.03.2018г. и още две осъществени на дата - 17.10.2018г. тези обстоятелства/касателно посочените дати/ обаче не са намерили отражение в описанието на нарушението, нито при съставянето на АУАН, нито при съставянето на НП. На практика и акта и НП страдат от липсата на основен реквизит какъвто е датата на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Действително необходимите факти в тази насока макар и да се извличат от доказателствата по делото не са отразени в АУАН и НП, а - датата на извършване на нарушението, като един от основните реквизити на Акта и НП е  обстоятелство, което не може да се санира, при положение, че в тях изобщо не са записани обстоятелства досежно този реквизит.

 Това е така, защото освен значението й за безспорното индивидуализиране на деянието, законът обвързва с нея редица други правни последици. Тази дата най-вече е отправен момент при изчисляване на давностните срокове и без нея не може да бъде извършена преценка за спазване на сроковете за образуване на административнонаказателно производство по чл.34 от ЗАНН. В действителност в АУАН и НП е посочен периода на провеката от 01.01.2017г. до 01.10.2018г., както и датата на започване самата проверка - 11.10.2018г., а също и датата на съставяне на АУАН, но никъде не е отразена датата/датите/ на самото извършване на нарушението изразило се като изпълнително деяние в - „невъвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.„

Датата на извършване на нарушението, като елемент от състава на административното нарушение и като основен реквизит на НП следва да бъде ясно и конкретно посочена, по начин небудещ съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало, за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на конкретно посочена дата на извършване на нарушението в НП, като основен реквизит от същото, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.

Едновременно с това, липсата на отразяване на датата на извършване на нарушението по същността си води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и  на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка  и също така е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което във всички случаи е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.

Отделно от изложеното до тук според настоящия съдебен състав обаче и в АУАН и в НП са описани от фактическа страна по две отделни нарушения извършени на всяка от посочените по горе две дати съответно на 21.03.2018г. и на - 17.10.2018г., които нарушения не са разграничени, като такива по никакъв начин, нито от актосъставителя, нито от наказващият орган – напротив те са възприети, като едно единствено деяние и съответно са санкционирани, като такова.

Тези деяния са осъществени в непродължителен период при сходна фактическа обстановка, ситуирана в гр.Враца, но доколкото административно наказателното производство не познава института на „продължаваното престъпление“ в случая нарушение, то и АНО неможе да се позовава на него пък дори и било мълчаливо.

Също така според настоящия съдебен състав в АУАН и в НП фактически са описани съставите на две отделни нарушения/без да е посочено на коя дата са извършени, както вече беше посочено по нагоре/ едното изразило се в  неиздаване на фискален бон, а другото в невъвеждане в експлоатация и регистриране в НАП, чрез изградена дистанционна връзка на фискално устройство. В наказателното постановление също са описани тези две нарушения, макар да е уточнено, че се касае единствено за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредбата.

Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в Наказателното Постановление следва да бъдат описани обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и посочени законовите норми, които са нарушени. В конкретния случай видно от АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена е посочена само разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18, а описаните факти запълват състава и на друго нарушение – по чл.3, ал.1 от същата наредба.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано лице по този закон е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, …“.

В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е предвидена възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата.

Описаната словесно и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и НП, съдържа описание на общо четири отделни нарушения. Две от които извършени на 21.03.2018г. съответно първото касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а второто – реда за отчитане на продажбите,  Другите две пък са осъществено на дата - 17.10.2018г. от които отново едното касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда за отчитане на продажбите, от така посочените общо четири нарушения, чифрово е посочено само нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18, а за останалите нарушения цифрово отразяване липсва, като всичките са субсумирани от административно-наказващия орган под санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Съгласно разпоредба на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, тоест казано с други думи наказващият орган е следвало за всяко едно нарушение да наложи и отделно наказание, нещо което в настоящият случай не е сторено. В случая тази разпоредба указва задължително, че при административно-наказателното производство и административно- наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23–25 от НК и чл.26 от НК, и ако са налице, респективно, ако са извършени две или повече административни нарушения, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и всяко следва да бъде изтърпяно отделно, като няма да се определи едно общо наказание.  

В процесния случай, както наказаното лице, така и съдът трябва да гадае, за кое от така описаните няколко нарушения е наложено определеното от АНО наказание. Това обаче е недопустимо в процедурата, при която се налага наказание за извършено административно нарушение.

            Допуснати съществени процесуални нарушения, водят до ограничаване правото на защита на нарушителя - жалбоподател, който няма възможност да разбере, какво точно нарушение се твърди, че е извършил, и да организира защитата си в пълен обем, а от друга страна разминаванията в описаното нарушение и съответната правна квалификация внася неяснота относно правно релевантните факти и състава на извършеното адм. нарушение, които подлежат на доказване в административно наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП се явява незаконосъобразно. Налице е безспорно явно несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.

          Административния процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е допуснато това нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях/както е в конкретния случай/, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по административно-наказателни дела.  

Останалите съображения изложени  по същество от страните съдът не счита за необходимо да обсъжда, тъй като изложените по горе съображения за допуснатите съществени процесуални нарушения са достатъчни и самостоятелни основания за отмяна на атакуваният акт, защото са довели до ограничаване правата на жалбоподателя в рамките на административното производство. Наличието на такива нарушения обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Затова съдът ОТМЕНИ НП № 433953 – F483530 от 13.05.2019г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: