Р Е Ш Е Н И Е
№ 271 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа
административно дело № 760 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира пълна отмяна на
ревизионния акт. Излага съображения за постановяването му в противоречие с
относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния
си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени
бележки. Претендира разноски.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на
ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за
установяване на задълженията му за корпоративен данък за периода от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. и ДДС за периода от
01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001318005356-020-001 / 05.09.2018 г., издадена от началник
сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи заповеди за изменение на
ЗВР на същия орган по приходите. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен
доклад № Р-16001318005356-092-001 / 25.02.2019 г., срещу който жалбоподателят
не е подал възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила
с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 347/07.06.2019 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва
в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и
не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в
цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
През ревизираните периоди основната
дейност на жалбоподателя е извършването на услуги, свързани със „строителство
на други съоръжения не класифицирани другаде“. В представени писмени обяснения
от предетавляващия дружеството е заявено, че предприятието извършва
строително-ремонтни дейности на хидросъоръжения, мостове, детски площадки,
пътища. Жалбоподателят е регистриран в Камарата на строителите в България, за
което на основание чл. 23, ал. 1 от Правилника за реда за вписване и водене на
централния професионален регистър на строителя му е издаден талон,
представляващ неразделна част от удостоверение за вписване. Не разполага със
собствени недвижими имоти и няма регистриран касов апарат, а приходите му от
продажби постъпват по банковата му сметка. От започване на дейността си дружеството е подало общо 127 бр.
уведомления за сключени трудови договори. Регистриран е по ЗДДС, считано от 13.07.2011 г.
На жалбоподателя е извършена проверка по прилагането
на данъчното и осигурително законодателство за периода от 01.01.2012 г. до
30.08.2017 г., в хода на която са събрани доказатслства, приобщени към
ревизията.
По ЗДДС ревизиращите органи са отказали
данъчен кредит в размер на 31 227,00 лв. за следните данъчни периоди месец
октомври 2013 г., месеците юли и декември 2015 г. и месец януари 2017 г.,
съгласно следните фактури, издадени от следните му доставчици на услуги за СМР:
„МАН СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК *********, „ДФ ГРУП - 70“ ЕООД, с ЕИК *********, „КАЛАДА“
ЕООД с ЕИК *********, ,,МИКОЛА“ ЕООД с ЕИК *********, „ФОТИ ТЕХ“ ЕООД с ЕИК
*********, „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ********* и „ЛАТОЛА - 91“ ЕООД с ЕИК
*********, а именно:
- през
м. 10/2013 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 13 513,70
лв. по 6 бр. фактури, издадени от „ФОТИ ТЕХ“ ЕООД с предмет извършени СМР по
договор;
- през
м. 10/2013 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 5 153,30
лв. по 3 бр. фактури, издадени от „МИКОЛА “ ЕООД, с предмет извършени СМР по
договор;
- през
м. 07/2015 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 1 200,00 лв. по фактура № 144/16.07.2015 г.,
издадена от „МАН СТРОЙ 2009“ ЕООД, с предмет услуга с верижен багер;
- през
м. 12/2015 г. жалбоподателят е приспаднал в размер на 3 930,00 лв. по 2 бр.
фактури, издадени от „ДФ ГРУП-70“ ЕООД, с предмет извършени СМР по договор;
- през
м. 12/2015 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 3 214,00
лв. по 2 бр. фактури, издадени от „КАЛАДА“ ЕООД, с предмет извършени СМР по
договор;
- през
м. 12/2015 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 2 896,00 лв. по 2 бр. фактури, издадени от
„ЛАТОЛА - 91“ ЕООД, с предмет извършени СМР по договор;
- през
м. 01/2017 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 1 320,00
лв. по фактура № 174/23.01.2017 г., издадепа от „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД, с
предмет СМР по договор - мост над р. Марица.
Тези фактури са отразени в дневницитс за
продажби на съответните дружества, с изключение на „МАН СТРОЙ 2009“ ЕООД.
Въз основа на събраните доказателства,
установени при извършени насрещни проверки на преките доставчици, проверки на
трети лица, както и документите, предоставени от жалбоподателя, органите по
приходите са приели, че фактурите, издадени от съответните дружества -
доставчици, по които се претендира данъчен кредит са документи, съдържащи
обстоятелства, които не съответстват на
обективната действителност и не отразяват реално извършени доставки на СМР
услуги. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която
разпоредба предвижда следното:
Чл. 70. (5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно.
При тази фактическа обстановка съдът
намира жалбата за неоснователна:
По отношение доставките с предмет
„услуги" правото на приспадане на данъчен кредит не се обуславя единствено
от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът реално е извършил
посочените в издадените от него фактури доставки на услуги. Следователно,
реалното изпълнение на договорените дейности изисква престиране на труд и
влагане на материали. В тази връзка са напълно логични и обосновани изводите на
ревизиращите органи, че за да има престиране на труд е необходимо, на първо
място, доставчикът да разполага с персонал. Видно от събраните доказателства
при извършените насрещни проверки е, че процесните доставчици не са представили
накакви доказателства, че през съответните
периоди са разполагали с определен трудов ресурс с квалификация, позволяваща
извършването на съответните дейности.
В сключените договори за СМР между
жалбоподателя в качеството му на възложител и дружествата - изпълнители не е
уточнен обектът, на който ще се извършат и видовете СМР. В договорите е
записано, че изпълнителят се задължава да изпълнява заповедите на Възложителя,
вписани в заповедната книга, във връзка с изпълнение на договора. В хода на
ревизията от жалбоподателя и от преките доставчици - изпълнители на СМР по
договорите, не са представени заповедна книга, заповеди за командировка на
работниците, пътни листове за извършен превоз на работниците до конкретни
строителни обекти, книги за инструктаж на работниците, изпълнявали СМР на
обекта, или други документа удостоверяващи горните обстоятелства. Следователно,
не са представени никакви доказателства за пребиваването на строителни
работници, назначени по трудови и извънтрудови правоотношения от изпълнителите
по договорите с жалбоподателя на строителни обекти, вписани в протоколите.
Представен е договор за ползване от 2011
г., сключен между ,ДЖИ ВИ ЕЛ 63 БИЛДИНГ" ЕООД - ползвател и Г.В.П. -
собственик, с предмет възмездно ползване на имот с кадастрален № 000248 за
построяване на полумасивни стопански сгради. Съгласно клаузите на същия
сградите следва да се оценят от лицензиран оценител и да се приемат от
собственика на имота, но не са представени експертни оценки и документи за
приемане от собственика на построени стопански сгради.
В случая следва да бъдат съобразени
констатираните от органите по приходите противоречия между така представените
обяснения и вписания в договора предмет - възмездно ползване на имот с
кадастрален № 000248 за строителство на полумасивни стопански сгради.
Същевременно представените актовете, с конто са приети извършени строителни
услуги по 6 бр. фактури от „ФОТИ ТЕХ" ЕООД, не са за ремонт на съществуващи
сгради, а са свързани с ново строителство, като при ревизията не са представени
изисканите разрешение за строеж, разрешение за ползване, книга за инструктаж и
заповедна книга. От жалбоподателя не е дадено обяснение относно работниците
извършвали СМР - къде са били настанени, за чия сметка и кой е извършвал
превоза на работниците и строителната техника до строителните обекти в местност
„Свети Георги” и др.
Аналогични доказателства от страна на
жалбоподателя са представени и по отношение фактурите с доставчик „МИКОЛА“
ЕООД. От представените протоколи образец 19 за обект „складово помещение“, с
които са отчетени дейности: изкоп на земни маси, изливане на бетон основи,
иззиждане на тухлени стени, полагане на мазилка, услуга с кран, може да се
направи извода, че строителните дейности касаят строителство на нови сгради.
Същото следва и от показанията на разпитанте свидетели в заседанията, проведени
на 20.11.2019 г.- „за офиса изградихме изцяло нова постройка“ и на 19.02.2020
г.- „бетон се нативаше, изгради се наново“, „ реално го изградихме
наново". Видно от представените от изпълнителя протоколи за установяване
на действително извършени СМР е ползван кран, без да е уточнено от кое лице е
управляван и как е установен на строителния обект - местност „Свети Георги“.
Органите по приходите са извършили проверка в информационната система на НАП,
при която са установили, че декларираната икономическа дейност от изпълнителя е
други довършителни строителни работи, а през м. 10.2013 г., когато са издадени
процесните фактури, в дружеството има назначени по трудови правоотношения само
трима работници строителство на 4 часов работен ден, като едно от лицата работи
на пълен 8 часов работен ден и в ,ДИАЛА – 04“ ООД. Няма изплатени суми за
положен труд по извънтрудови правоотношения. Не са представени данни за лице,
квалифицирано да управлява кран.
От страна на доставчиците „ДФ ГРУП - 70“
ЕООД и „МАН СТРОЙ44 ЕООД не са представени никакви доказателства, като
изследваната фактура № **********/16.07.2015 г. с получател „ДЖИ ВИ ЕЛ 63
БИЛДИНГ44 ЕООД не е включена в подадените от „МАН СТРОИ 2000” ЕООД дневник за
продажби и СД по ЗДДС за период м.07.2015 г. и следващите данъчни периоди.
От представените протоколи от доставчика
„КАЛАДА“ ЕООД във връзка с договор от 10.11.2015 г., с предмет СМР по поръчка
на възложителя не става ясно какъв е обектът, на който са извършвани СМР -
жилищна сграда, административна сграда или др. и конкретните работници,
извършили услугите. Не са представени заповеди за командировка, пътни листове
за извършен превоз на работниците до обекта, заповедна книга, книги за
инструктаж или други документа. Не са представени данни относно вида на
използваните инструмента на възложителя за извършване на услугите. Видно от
представените протоколи за установяване на действително извършени СМР,
изпълнителят „КАЛАДА“ ЕООД е ползвал валяк.
Органите по приходите са извършили
проверка в информационната система на НАП, при която са установили, че в
дружеството има назначени по трудови правоотношения 2 работника в строителството,
за които не са платени осигуровки. Няма изплатени суми за положен труд по
извънтрудови правоотношения. Липсват доказателства кой е поел разходите за
пътуването и командировките на работниците до обекта на възложителя. Видно е.
че по документа свършената работа е в значителни обеми и за реалното й
изпълнение е била необходима транспортна техника и квалифициран персонал.
Безспорни доказателства за това не са представени. От представената оборотна
ведомост за м. 12.2015 г. е видно, че дружеството не разполага с активи.
Аналогично на останалите доставчици, от
страна на доставчика „ЛАТОЛА - 91“ ЕООД също не са представени безспорни
доказателства по отношение процесните доставки. Не е посочен точния обект. на
който са извършени СМР. По отношение лицето К.В. С. /посочен като изпълнител
съгласно представен граждански договор/ в същия период, е установено, че работи
на пълен работен ден в „КАЛАДА" ЕООД. „ЛАТОЛА- 91" ЕООД не е
декларирало изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2015 г. Не са представени
заповеди за командировка, пътни листове за извършен превоз на работниците,
книги за инструктаж. Не е представена информация с какви инструменти и техника
на възложителя са извършени услугите. Видно от представените протоколи за
установяване на действително извършени СМР са ползвани пътни превозни средства
и строителна механизация, но не са представени пътни листове, заповеди за
командировки и др. От протоколите не става ясно какъв е обектът - жилищна
сграда, административна сграда или др. на който са извършени фактурираните СМР.
Не е посочен точен адрес на обекта. Съгласно представени писмени обяснения от
управителя, за извършените услуги не са ползвани подизпълнители. От
проверяваното дружество не са представени разрешителни, лицензи и др.
документи, необходими за извършване на дейността.
При проверка в НАП е установено, че през
м. 12.2015 г., когато са издадени процесните 2 бр. фактури, „ЛАТОЛА-91"
ЕООД има назначени по трудови правоотношения 2 лица, едното работник в
строителството, а другото снабдител-доставчик, за които ЗОВ не са платени. Няма
изплатени суми за положен труд по извънтрудови правоотношения. Липсват
доказателства кой е поел разходите за пътуването и командировките на
работниците до обекта на възложителя. Видно е, че по документи свършената работа
е в значителни обеми и за реалното й изпълнение е била необходима транспортна
техника и квалифициран персонал. Безспорни доказателства за това не са
представени.
В случая следва да бъде съобразено, че
относими доказателства, касаещи процесните доставки не са представени и от
страна на жалбоподателя. В представеното от страна на последния писмено
обяснение, дружествата „МАН СТРОЙ" ЕООД. ,ДФ ГРУП-70" ЕООД,
„ЛАТОЛА-9Г ЕООД и „КАЛАДА" ЕООД са подизпълнители на обект: Изграждане на
водовземане на река Марица, вертикална планировка и електрическа
топлоцентрала", с възложител „РОДОПИ" АД.
В представените от жалбоподателя протоколи
за извършени СМР дейности за периода от 15.11.2015 г. до 06.12.2015 г. и
07.12.2015 г. - 16.12.2015 г. с изпълнител „ДФ ГРУП 70“ ЕООД, от 08.11.2015 г.
до 02.12.2015 г. и 03.11.2015 г. - 21.12.2015 г. с изпълнител „КАЛАДА“ ЕООД и
от 17.11.2015 г. до 13.12.2015 г. и 14.12. до 22.12.2015 г. с изпълнител
,ЛАТОЛА-91“ ЕООД, е вписан обект „Белово“, без да е уточнен видът на обекта и
точното му местонахождение в землището на гр. Белово. Съгласно данните от
протоколите отчетените дейности СМР изискват наличие на транспортна техника, но
от ревизираното дружество не са представени документи, удостоверяващи вида на
използваната транспортна техника при извършените СМР и чия собственост е
същата.
Констатирано е, че протоколите, с които
жалбоподателя отчита извършените дейности на възложителя „РОДОПИ" АД, са
без вписани дати, поради което не може да се установи фактурираните услуги от
„ДФ ГРУП-70“ ЕООД, „КАЛАДА" ЕООД и „ЛАТОЛА-91" ЕООД отчетени ли са и
за какъв период от време.
При съпоставката на данните от изготвената
от жалбоподателя справка по фактури, органите по приходите са констатирали, че
по издадените от доставчиците фактури на база протоколи за приемане на
извършени СМР, от жалбоподателя са издадени фактури с предмет СМР с получател
„РОДОПИ“ АД, които са с по-ранна дата от фактурите, издадени от доставчиците,
т.е. от документите се установява, че жалбоподателя е предал на възложителя СМР
месеци по-рано, от датите на които са получени от доставчиците. което на
практика не е възможно да се случи.
Аналогични съображения следва да бъдат
изложени и по отношение на фактурите с доставчик „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД, с
предмет СМР по договор - мост над р. Марица.
Извършената услуга е отчетена с протокол
за периода от 07.01. 2017 г. до 22. 01.2017 г., през който период изпълнителят
не разполага с назначени лица по трудови правоотношения. От представената оборотна
ведомост за м. януари 2017 г., видно от която дружеството не притежава ДМА.
По отношение този доставчик от
жалбоподателя не са представени обяснения кой осигурява достьпа до строителните
обекти на възложителя „Родопи“ АД, кой инструктира работниците, извършвали СМР,
къде са били настанени работниците и за чия сметка, кой е извършвал превоза на
работниците и строителната техника до строителните обекти на жалбоподателя.
Съгласно приложения протокол за извършени СМР дейности за периода от 07.01.2017
г. до 22.01.2017 г. с изпълнител „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД свършената работа
/направа на кофраж/ е в значителни обеми, като за реалното й изпълнение са били
нужни персонал и строителна техника, с каквито „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД не
разполага към датата на издадената към жалбоподателя фактура №
**********/23.01.2017 г.
Тези изводи не се променят от заключението
на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза. По отношение на
експертните изводи на вещото лице досежно издаването на фактурите и отразяването им в счетоводните
и отчетните регистри на ревизираното лице за процесния период, следва да се
посочи, че тези обстоятелства по никакъв начин не променят извода за липса на
действително осъществени доставки, при липсата на представени преки доказателства
по делото относно реалното извършване на доставките от горепосочените
доставчици.
Осчетоводяването на фактурите при
ревизираното лице може да бъде само косвено доказателство за реалното
осъществяване на доставките по тях, евентуално за използването им за независимата
икономическа дейност на ревизираното лице, което обаче, не е достатьчно при
липсата на представени преки доказателства по делото, в резултат на които по
несъмнен начин да се установи извършването на процесните доставки.
При липса на извършвана проверка в
счетоводството на доставчиците, от друга страна, не следва да се приеме за
основателно и доказано възражението на жалбоподателя, че са налице реални
доставки на стоки по процесните фактури, при липсата на ресурсен и кадрови
потенциал у процесните доставчици.
Съдът не кредитира събраните гласни
доказателства като доказателство за осъществени доставки, тъй като реалността
на извършените услуги се установява с удостоверяване на надлежно доказани и
отчетени разходи за тяхното извършване от страна на доставчиците. Освен това
показанията са общи и описват основно процеса на работа, като не са посочени
периодите, за който се
отнасят.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, свързани преди всичко със становището му, че непредставянето на конкретни документи в
хода на извършването на насрещни проверки от страна на доставчик не може да
води до извод за липса на доставки, а още по-малко за непризнаване на разходите
по тях:
Съгласно чл. 12, ал.1 от ППЗДДС услугата
се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат
приходът от нея, съгласно Законът за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. Приходът, по смисъла на ЗСч. и СС18 „Приходи" се признава,
когато разходите направени по сделката, както и разходите за извършване на
услугата, могат надлежно да бъдат измерени. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени със съответните доказателства при изпълнителя на услугата. След като
процесните доставчици са издали на жалбоподателя фактури за услуги, към
посочените дати и на посочените в тях стойности, това по смисъла на стандарта
означава, че разходите за тях следва да са направени и да могат да бъдат
надеждно измерени, към момента на издаването им, което в случая не може да бъде
направено.
Доказателствата за реалното осъществяване
на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи:
установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която
следва да се включи обезпечеността на доставчика да извърши услугата и такива,
сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за
приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване и др.
Нито в хода на административното обжалване, нито в хода съдебното производство, са ангажирани конкретни и безпротиворечиви доказателства от страна на жалбоподателя, че осчетоводените стопански операция по обсъжданите фактури са документално обосновани с надлежно съставени първични счетоводни документи /фактури/, в които данните са достоверни и обективират вярна и точна информация по смисъла на чл. 7 ал. 1 от ЗСч. за осъществена стопанска операция между въпросните субекти.
В случая е важно и обстоятелството, че
дейностите, фактурирани от процесните доставчици, представляват основната
дейност на ревизираното лице, което притежава необходимите технически и човешки
ресурси, с каквито посочените като подизпълнители доставчици не разполагат.
Жалбоподателят не сочи основателна причина
нито доказателства, че през периода на издаване на фактурите е имал
действителна нужда от подизпълнители, като например недостиг на строителни
кадри и др. Поради това са обосновани изводите на органите по приходите, че
жалбоподателят не е получавал никакви строителни услуги от посочените
дружества.
Притежаването на редовно издадени данъчни
фактури, респективно тяхното осчетоводяване при доставчика и ревизираното лице,
само по себе си. не е достатьчно, за да обоснове извод за реалност на
отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите в тежест на
ползващия се от правата по тези документа е да докаже, че отразените в тях
стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством
убедителни писмени доказателства, ползваши се с несъмнена достоверност.
Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството,
не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени,
така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо
дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди
всичко, доказателства за действителното осъществяване на доставката.
Несъстоятелно е и възражението на
жалбоподателя за едностранно тълкуване от страна на органите по приходите на
събраните доказателства, както и за игнорирането на такива, включително
приравняване на ненамирането на доставчик на адрес – на липса на доставка.
Подробно описаните по-горе констатации на
ревизиращия екип се подкрепят напълно от събраните по делото доказателства.
Детайлно са обсъдени както дадените обяснения от жалбоподателя и от
доставчиците, така и всички приложени към тях доказателства. Констатирани са
множество неточноси и несъответствия по отношение на твърдените доставки,
обектите на СМР и времето на извършването им. Налице е безспорна липса на
каквито и да са доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост
на всички доставчици на твърдените услуги. Не са представени и никакви писмени
доказателства за реалното извършване на услугите от дружествата -доставчици.
Предвид гореизложеното, обжалваният
административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно материалния интерес,
а именно – в размер на 2 260,58 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“
ЕООД против Ревизионен акт №
Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както
и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 31 227 лв. с прилежащи
лихви 14 048,66 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. –
1 651,75 лв., за 2015 г. – 7 271,75 лв., за 2016 г. – 539,65 лв. с прилежащи
лихви в общ размер на 2 947,33 лв.
Осъжда „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите разноски по делото в
размер на 2 260,58 лв./две хиляди двеста и шестдесет лева и петдесет и
осем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С решение
№ 1985 от 16.02.2021 г. по адм. дело № 6067/2020 г. на ВАС
ОТМЕНЯ решение № 271 от
14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 760/2019 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на „Джи
Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 867
лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Фоти тех“ ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от и
„Микола“ ЕООД и 1 фактура, издаден от „Ман стой 2009“ ЕООД и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД ревизионен акт №
Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА, с която на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 19 867 лв. по 6 бр. фактури, издадени от
„Фоти тех“ ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от и „Микола“ ЕООД и 1 фактура,
издаден от „Ман стой 2009“ ЕООД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело №
760/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в останалата обжалвана
част.
ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – Пазарджик за
постановяване на допълнително решение по жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД
срещу ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., в частта, с
която на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г.,
2015 и 2016 г., с прилежащите лихви.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив
при ЦУ на НАП, да заплати на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД по компенсация сумата
от 794 лв. разноски по делото за две инстанции.
Решението е окончателно.