№ / .12.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря АННА ДИМИТРОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ к. адм. д. № 3104 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Подадена е касационната жалба на Ц.Т.Л. от гр. Варна срещу постановеното по НАХД № 3200/2019 година по описа на Районен съд - Варна, Решение № 1798 от 08.10.2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0819-003195 от 18.06.2019 година на началника на група на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция - Варна на Министерство на вътрешните работи.
Жалбоподателката твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд не е изложил ясни мотиви, както и че неправилно е приложил материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение.
Административен съд – Варна, Х касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.04.2019 година, около 09,13 часа, в гр. Варна, Ц.Т.Л., извършила маневра движение назад с моторно превозно средство „Ауди А4“ с ДК № … по ул. „…“, пред дом № .. При маневрата жалбоподателката не възприела моторно превозно средство „Ситроен Саксо“ с ДК № …. Между двата автомобила настъпило пътнотранспортно произшествие. След пътното произшествие водачката Л. не е спряла за установяване на щетите.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа Констативен протокол № 1722323 от 05.05.2019 година, представляващ официален свидетелстващ документ, чиято формална доказателствена сила не е опровергана от жалбоподателката, показанията на актосъставителя В.Ц.В., писменото сведение от И.Д.И.– собственик на л.а.м. „Ситроен Саксо“ с ДК № … и формалната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение № 261701 от 05.05.2019 година, арг. чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Съдът намира, че жалбоподателката, като водач на л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № …, при извършване на маневра назад не е преценила разстоянието, на което се намира л.а.м. „Ситроен Саксо“ с ДК № … и е предизвикала пътното произшествие. Нарушеното правило за поведение е чл. 40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съобразно което преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Като е запълнил съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 183, ал. 2, ал. 11 от Закона за движението по пътищата с правилото на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата административнонаказващият орган е спазил процесуалните правила. Правилно е приложил и материалноправната норма.
След пътното произшествие жалбоподателката е напуснала мястото, с което не е изпълнила вмененото и с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата задължение. С горното е осъществила състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата.
Съдът намира, че въззивният съд е изяснил е относимите факти и е формирал ясни и разбираеми мотиви. Въззивният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат точно и ясно описание на извършеното от Л. нарушение.
Предвиденото в чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата административни наказания са „глоба“ в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца. Административнонаказващият орган е наложил наказания в минималния, предвиден в закона размер.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1798/08.10.2019 година на Районен съд - Варна, 28-ми състав, постановено по НАХД № 3200/2019 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.