Решение по дело №212/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20237060700212
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

142

гр. Велико Търново, 17.05.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

При секретаря Д. С.разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 212/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Образувано е по жалба на П.Й.П. *** против т. II, по въпрос 4 от Решение № 02/20.03.2023 г. на председателя на Народното читалище „Филип Станиславов – 1903“, с. Ореш (НЧ) за достъп до обществена информация по Заявление рег. № 4/07.03.2023 г. на жалбоподателя.

Решението се оспорва като незаконосъобразно с твърдението, че е изпратеният в отговор на въпрос 4 Опис на имущество на НЧ не съдържа подпис на изготвилото го лице, нито е официално заверен, което го лишава от всякаква стойност. Оспорващият твърди, че председателят на читалището е изпратил информация, която не почива на реална проверка, защото сам признава, че такава е извършена в кметството на с. Ореш, а не в читалището, което би следвало да разполага с информация за своето имущество. Ето защо моли решението в обжалваната част да се отмени и председателят на НЧ да бъде задължен да предостави исканата информация в посочения от заявителя вид – вкл. с подпис на съставителя на описа.

Ответната страна – председателят на НЧ „Филип Станиславов – 1903“, с. Ореш, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище от упълномощен адвокат от Адвокатско дружество „Шопов и Янков“ се поддържа, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като с оспореното решение е отговорено коректно, точно и ясно на поставените въпроси от заявителя. Алтернативно са развити доводи за неоснователност на оспорването. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление рег. № 4/07.03.2023 г., изпратено по електронна поща от П.Й.П. *** на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, от секретаря и председателя на НЧ „Филип Станиславов – 1903“, с. Ореш, са изискани официално заверени копия на следните документи:

1. Всички документи, които са били сканирани от администрацията на НЧ за периода от 14.04.2021 г. до 02.03.2023 г.;

2. Документ, от който да е видно, заприходено ли е лазерно мултифункционално устройство с инв. № 140 на 14.04.2021 г. в НЧ;

2. Протоколи за брак на материални активи – ДМА и НДМА за периода от 2008 г. до 06.03.2023 т. и

4. Опис на имуществото на НЧ към 06.03.2023 г.

В заявлението П. е посочил, че желае да получи исканата информация по електронна си поща.

От председателя на НЧ е изготвено Решение № 02/20.03.2023 г., с което заявителят е уведомен, че: по т. 1 от искането – исканите заверени копия от всички документи, сканирани в НЧ не могат да се предоставят по ЗДОИ; по т. 2 устройство с инв. № 140 не е заприходено, тъй като не е собственост на читалището; по 3. - за периода, за който НЧ дължи съхраняване на счетоводна документация – от 2012 г., до 06.03.2023 г. няма протоколи за брак и по т. 4 – е изготвено Приложение № 1 към решението, представляващо Опис на имуществото на читалището. Решението в неговата цялост, вкл. приложение № 1 към него – Описа на имуществото е изпратено на електронната поща на П. на 21.03.2023 г.

Липсват данни за получаването му, но заявителят е останал недоволен от полученото в частта по т. 4 от въпросите му и е сезирал Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез НЧ на 23.03.2023 г., видно от дадения там входящ номер. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.

С Определение от 10.04.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест по делото с указание към ответника, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи основания за издаване на оспорваното решение за достъп до обществена информация, в това число като уточни изпратената информация на П. по въпрос 4 къде е съхранявана – в НЧ или в кметството на с. Ореш. Съответно на жалбоподателя е указано, че следва да конкретизира фактическите основания, на които базира жалбата си и правните изводи в нея за незаконосъобразност на оспорваното решение в частта за въпрос 4 и доказателствата за тях, вкл. като посочи какво определя търсената от ответника информация, съдържаща се в описа на имуществото на читалището към 06.03.2023 г. като такава, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, както и да ангажира доказателства за това, че НЧ „Филип Станиславов – 1903“, с. Ореш, общ. Свищов е публичноправна организация по см. § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ, респективно, е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДОИ, като в последния случая следва да има предвид, че търсената информация за имущество следва да касае само такова с конкретен, посочен от тази норма източник.

Като писмени доказателства по делото са приети документите от състава на административната преписка.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните мотиви:

ЗДОИ урежда един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

Жалбоподателят по настоящето дело обаче, по същество, е поискал не информация, а документи, при това една част от тях са документи, които нито са създадени, нито съхранявани в НЧ – например документите, които са сканирани от администрацията на НЧ и в този смисъл заявлението му е било недопустимо. Доколкото обаче жалба срещу тази част на решението няма, съдът не може да се произнася по неговата валидност и допустимост.

В т. 4 от искането си П. е поискал да му бъде предоставен като официално заверено копие опис на имуществото на НЧ към 06.03.2023 г. Като изключим това, че не е ясно изобщо за какъв опис става въпрос – инвентаризационен (който предполага назначаването на комисия и извършването на инвентаризация) или някакъв друг (разбиран просто като списък или извадка от баланса към определена дата), за съда остава неясно нещо по-съществено - какво прави информацията за имуществото на НЧ обществена. Както се каза, на жалбоподателя именно за това е дадено указание да посочи, какво определя търсената от ответника информация съдържаща се в описа на имуществото на читалището към 06.03.2023 г. като такава, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, както и да ангажира доказателства за това, че изобщо НЧ „Филип Станиславов – 1903“, с. Ореш, общ. Свищов е публичноправна организация по см. § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ, респективно и като такъв - задължен субект по см. на чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДОИ, като в последния случая следва да има предвид, че търсената информация за имущество следва да касае само такова с конкретен, посочен от тази норма източник. Нищо от тези указания не е изпълнено. Така по делото изобщо не е изяснено и доказано, но поради процесуалното бездействие на жалбоподателя (чиято е била доказателствената тежест да установи твърдените от него положителни факти, както са указани от съда), че търсената информация е обществена, тъй като не е доказано, че тя касае дейността на задължени по чл. 3 ЗДОИ субекти. Според цитираната разпоредба, юридическите лица са задължен по закона субект да предоставят достъп до обществена информация само относно извършваната от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Съгласно чл. 2 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи и имат статут на юридически лица с нестопанска цел. Според чл. 20 от ЗНЧ, имуществото на читалището се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения, а в чл. 21 е регламентиран начина на финансирането му, като предоставянето на субсидия от държавния и общинските бюджети е само един от възможните източници за набиране на средства. Доколкото в случая все пак става ясно (от адм. д. № 13/2023 г. на АСВТ, което е служебно известно на настоящия състав), че се касае за устройство, предоставено за ползване на НЧ от кметството на с. Ореш, съдът приема, че читалището би могло да е „задължен субект“ по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, което включва обаче задължението му да предостави информация за точно това устройство. Това обаче прави напълно резонно твърдението в оспорваното решение, е проверка е извършена и в кметството, доколкото същото е собственик на устройството и то е предоставено само за ползване на читалището. В т. 4 от Заявлението на П. обаче се иска Опис на цялото имущество на НЧ, за което няма никакви доказателства, че е придобито със средства на консолидирания държавен бюджет/средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми, а както се каза това е рамката, в която е допустимо да се претендира от юридическо лице обществена информация - тя трябва да се отнася до конкретна дейност с конкретен, посочен в закона източник на финансиране. Ето защо по делото практически няма доказателства, че ответникът изобщо е имал задължение да предостави поисканата обществена информация по пункт 4 от заявлението, поне не и в обема извън въпросната машина и останалото имущество придобито със средства от консолидирания държавен бюджет. Съответно - още по-малко може да се оспорва формата, в която е предоставена тази информация и в частност – че представеният опис на имуществото не съдържал подпис на председателя на читалището или на изготвилия го друг.

Дори обаче да се приеме, че цялото имущество на НЧ има конкретен и именно посочения в закона източник на финансиране – от консолидирания държавен бюджет, следва да се държи сметка, че съставеният опис на имуществото не страда от пороци от вида на претендирания в жалбата. Този опис на имуществото не е самостоятелен акт, нито документ, различен от самото решение, защото той е описан и представлява Приложение 1 към самото него. Т.е. той е приложение – неразделна част от самото процесно решение. След като това решение безспорно е подписано, то е подписано в неговата цялост, вкл. и приложението към него. Ето защо е неоснователно оплакването, че самият опис не съдържал отделен подпис от подписа на документа, към който е приложен и оплакването, така както е формулирано в жалбата е неоснователно.

 

По тези мотиви съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли със съответните последици от това. Предвид своевременно направено искане за присъждане на разноски от ответника (с писменото му становище по делото от 28.04.2023 г.) и представените доказателства за платен хонорар за един адвокат от АД, осъществило процесуалното представителство на НЧ по делото в писмена форма (банково платено нареждане на л. 53 от делото), то е основателно искането на страната за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, което възлиза на нормативно определения минимален размер от 1 000 лева без ДДС (съответно 1 200 лева с ДДС) за дела от вида на процесното, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

 

 

Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.П. *** против т. II, по негов въпрос 4 в Решение № 02/20.03.2023 г. на председателя на НЧ „Филип Станославов – 1903“, с. Ореш.

ОСЪЖДА П.Й.П. *** да плати на НЧ „Филип Станиславов – 1903“, с. Ореш направените по делото разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: