мотиви
към присъда по НОХД № 88/2010 г. по описа на КРС
Обвинението срещу П.В.С., Е.А.Т. и Е.Д.К. е за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.2 и т.5 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, а срещу Р.Е.В.
- за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2, 5 и 7 във вр.с
чл.20 ал.2 във вр.с чл.28 ал.1 от НК при фактическа и
правна обстановка, описани в обвинителен акт
на КРП.
Прокурорът поддържа
обвинението, като счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за
виновни по повдигнатото им обвинение, като им се наложи наказание около средния
размер за съответния вид престъпление.
Подсъдимите не се
признават за виновни. Защитниците им изразяват становище за постановяване на
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
Частният обвинител и
граждански ищец чрез повереника му изразява становище за виновност на подсъдимите и
уважаване на предявения граждански иск.
Кюстендилският
районен съд след като се запозна със събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият П.В.С. е
роден на *** ***, живущ ***, настоящ адрес гр. П., ул. В. № ***, ***, бълг. гражданин,
разведен, осъждан, средно образование, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият Е.А.Т. е
роден на *** ***, живущ ***, ***, бълг. гражданин, женен, неосъждан, основно образование,
безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият Е.Д.К. е
роден на *** ***, живущ ***, ***, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, средно образование,
безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Е.В. е
роден на *** ***, живущ ***, ***, бълг. гражданин, женен, осъждан, средно образование,
безработен, ЕГН **********.
На 05.12.2004 г. подс.
Р.В. и подс. Е.К. били на работа през деня в гр. С.офия, след което се прибрали и излезли на кафе в гр. П. с подс. Е.Т. по прякор „Матата”.
Там дошъл и подс. П.С. по прякор „Паце”.
След като обиколили кафетата в квартала и към 24.00 – 01.00 часа решили да
отнемат противозаконно лек автомобил от обл.
Кюстендил. Тръгнали за гр. Кюстендил с лек автомобил, марка Фолксваген, модел
Голф, черен на цвят с транзитни номера, ползван от подс.
П.С..*** след около час,
където бил паркиран лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№ ****, собственост на св.
В.М.Й.. Подс. П.С. казал на подс. Е.К. и подс. Е.Т. : „Ето, това е колата!”, след което те двамата
отишли към автомобила, който бил марка Мерцедес, модел 190. Подс.
Е.К. и подс. Е.Т. отворили автомобила. Подс. Е.Т. влязъл в колата и опитал да я запали, след което
заедно с подс. Е.К. започнали да я бутат. За помощ
повикали и подс. Р.В. и подс.
П.С. с думите : „Елате да бутнете, че не иска да запали”. След оказаната помощ
автомобилът запалил, подс. Е.К. се качил в
„Мерцедес”-а при подс. Е.Т. и с мръсна газ потеглили.
Подс. Р.В. и подс. П.С. се
качили във „Фолксваген”-а и тръгнали след тях.
На пътя между с.
Углярци и с. Извор, обл. Перник св. Я.Б.В. при
управление на служебен товарен автомобил видял лек автомобил, марка Мерцедес,
модел 190 с ДК№ ****, собственост на негов приятел – св. В.М.Й., поздравил
го със звуков сигнал, но не получил отговор на този свой поздрав, след което
задминал лекия автомобил. След около един-два километра товарният автомобил,
управляван от св. Я.Б.В. бил задминат от „Мерцедес”-а, след което последният завил
вдясно на първата пряка в с. И., обл. П.. След като
св. Я.Б.В. се прибрал от това свое пътуване разбрал, че лекия автомобил, марка
Мерцедес, модел 190 с ДК№ ****, собственост на св. В.М.Й. бил откраднат.
Подсъдимите закарали
„Мерцедес”-а в с. С., обл. П. в гараж, находящ се на ул. Хр. Б. № ***,
ползван от подс. Р.В., след което разглобили
автомобила. Разглобили и нарязали автомобила на части, които оставили в и до
гаража.
На 06.12.2004 г. след като станал
сутринта св. В.М.Й., погледнал и
видял, че собственото му МПС - лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК № **** липсва. Същият
бил паркиран предната вечер пред дома му
в с. С., обл. Кюстендил, на ул.С. № ***. Сигнализирал
полицията.
На 17.12.2004 г., при
оперативна разработка, служители на 02 РПУ – Перник задържали подс. Р.В. и подс. Е.К. ***,
където открили отделни авточасти от различни марки автомобили, както и
разглобения на части и с разрязано купе откраднатия лек автомобил, марка
Мерцедес, модел 190, собственост на св. В.М.Й..
На 18.12.2004 г. с
протокол за оглед на местопроизшествие в присъствието на поемните
лица св. К.С. и св. Д.Д. са иззети наличните в гаража в с. С., обл. Перник разглобени авточасти, а именно : панорамно стъкло със стикер с № 5905565 за годишен
преглед на л.а., марка „Мерцедес", модел 190 с ДК№ *, скоростна кутия № 201260020171621600036371
от „мерцедес" 190 с ДК№ ***, таван от
лек автомобил „Мерцедес" 190 с цвят бордо и изрязана част от купе на л.а. „Мерцедес" 190,
с цвят бордо, с изрязан номер на рамата.
Видно от писмо № 1091
от 31.01.2005 г. /виж лист 41 от досъд.производство №
1728/04г. по описа на РПУ - Кюстендил/, изготвено от Директор НИКК-МВР е
извършена справка в „Балкан Стар” – официален представител на „Даймлер Крайслер” за България, при която се установило, че иззетата
скоростна кутия с №
201260020171621600036371 е била монтирана на автомобил с рама WDB2010231A147100
и номер на двигател
10292410002202, произведен
през м.10.1984 г. Посочените рама и
двигател съответстват на същите на лек
автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№ ***, собственост на св. В.М.Й..
От компетентно
изготвеното експерното заключение по назначената трасологична експертиза
от вещо лице К., прието
като доказателство по делото е
видно, че във фабричния номер на
иззетата скоростната кутия няма извършена интервенция и същият е набит
фабрично.
Видно от приложената
справка към писмо, изх.№ 15-00-6/16.03.2005 г. от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” / виж лист 48-49 от досъд.производство № 1728/04г. по описа на РПУ - Кюстендил/,
стикер с
№ 5905565
за годишен преглед, залепен върху иззетото предно стъкло е поставен при
извършване на годишен технически преглед на лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с
ДК№ ****,
собственост на св. В.М.Й..
От компетентно изготвеното експерното
заключение по назначената съдебно оценителна експертиза от вещо лице инж. Н.В.,
прието като доказателство по делото е видно, че стойността на противозаконно
отнетия автомобил лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№ ****, собственост на св. В.М.Й. е 2100 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие и от приобщените по надлежния ред към доказателствения
материал по делото, събрани в хода на досъдебното производство, доказателства:
гласни – обясненията на подс. Р.В., прочетени на основание чл. 279 ал.1
т.2 от НПК, показанията на свидетелите - разпитаните в хода на съдебното
следствие и тези, дадени по същото дело на досъдебното производство и пред друг
състав на съда, както и писмените такива, приложени към досъд.производство № 1728/04г. по описа на РПУ
- Кюстендил и приобщени по надлежния ред към доказателствения материал
по делото, както и веществените доказателства, приобщени по надлежния ред към
доказателствения материал по делото. В показанията на свидетелите съдът счита,
че не са налице съществени противоречия, които следва да обсъжда.
Съдът кредитира обясненията на подс.
Р.В., дадени пред друг
състав на съда на досъдебното производство /виж лист 69 от досъд.производство № 1728/04г. по описа на РПУ
- Кюстендил/, в които обяснява подробно механизма на извършване на
деянието и съучастието си с другите подсъдими, доколкото същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка, подробно е описал механизма на
извършване на деянието. Съдът не даде вяра на обясненията на подс. Р.В.
/виж лист 304 от НОХД № 754/06 г. по описа на КРС/, дадени пред друг състав на
съда при предходното разглеждане на делото, доколкото намира същите за
неправдоподобни и израз на защитната позиция на подсъдимия. В тях същият сочи,
че върху него е било упражнено насилие като е бил бит от полицаи, не може да
посочи кои, както и къде е бит. Разказва за това на 17.09.2008 г., т.е. почти
четири години след разпита му пред съдия, в който е дал пълни самопризнания.
Претърсването и иземването на веществените доказателства от гаража в с. С., обл. Перник е извършено с огледен
протокол на местопризшествие при условията на чл.128
ал.1 от НПК и чл.135 ал.2 от НПК /отм./, а не по реда на чл.135 ал.1 от НПК
/отм./. В този случай, при тогава действащото законодателство не се е изисквало
разрешението или одобрението на съда, а само уведомяването на прокурора в срок
до 24 часа. Видно от положения щемпел и печат на Пернишкия районен съд под №
381/18.12.2004 г. протоколът за оглед на местопризшествие
и извършеното претърсване и изземване на веществените доказателства е одобрен
от същата дата. Освен това, посоченото процесуално действие е извършено в
присъствието на поемните лица – св. К.С. и св. Д.Д.,
дали показания пред съдия на досъдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. Съдът на осн.чл.281 ал.1 т.2 от НПК е прочел
същите и те са приобщени към доказателствения материал по реда на НПК.
По отношение на иззетитите и предадени веществени доказателства на КРС съдът констатира разминаване в една от
буквите в номера на откраднатото МПС, а именно, че противозаконно отнетото МПС
е лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№ **** а визираният във вещите
касаят автомобил с ДК№. Съдът счита, че такова
разминаване в последната буква е допуснато в съставения приемо-предавателен
протокол, издаден впоследствие от РУ МВР
– Перник на прокуратурата /т.е. вместо АА е записано АВ/, а оттам и в в съставения приемо-предавателен
протокол, издаден впоследствие от КРП на КРС, но такова разминаване в
действителност няма, тъй като в протокола за оглед на местопроизшествие от
18.12.2004 г. е записано, че „се касае за иззета скоростна кутия на автомобил,
марка „Мерцедес”, записан е номера й и стикер за годишен технически преглед на
автомобила. От направената впоследствие насрещна проверка в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” – София е установено, че скоростната кутия
и стикера за годишен технически преглед на автомобила, поставен на предното
стъкло, иззети от гаража в с. С., обл. П. са именно
от противозаконно отнетия автомобил лек
автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№****, собственост на св. В.М.Й., което е неоспоримо
доказателство, че иззетите части с протокола за оглед на местопроизшествие от
18.12.2004 г. в с. С., обл. П* са от процесния автомобил.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така
възприетата фактическа обстановка, от обективна страна, съдът намира, че
подсъдимите П.В.С., Е.А.Т. и Е.Д.К., които са наказателноотговорни
лица, са осъществили престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т.2 и т.5 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, а подс. Р.Е.В. по чл.195 ал.1 т.2, 5 и 7 във вр.с
чл.20 ал.2 във вр.с чл.28 ал.1 от НК като на 06.12.2004 г., около 03.00 часа, в
с. С., обл. Кюстендил, на ул. „С.” № **, в съучастие като съизвършители при предварителен сговор са отнели чужда движима вещ - лек автомобил, марка „Мерцедес" 190, с ДК№ *** на стойност 2100 лева, от владението на собственика В.М.Й. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвоят, като откраднатата вещ не е под постоянен
надзор и деянието не представлява маловажен случай, а по отн.
на подс. Р.Е.В. е извършено в условията на повторност.
От обективна страна следва да е
налице изпълнително деяние "отнемане", т.е. прекъсване на
фактическата власт на досегашния владелец й установяване на нова фактическа власт от страна на дееца
върху вещите, предмет на престъпното деяние,
като то следва да е без съгласието на собственика и у дееца да е налице намерение за своене
на вещите като свои. Предмет на престъплението следва да са чужди движими вещи. Квалифициращите обстоятелства
по посочената от съда правна норма са
отнемане на вещи, които не са под постоянен надзор и предварителен сговор. Деянието следва да е осъществено в съучастие, а
по отношение на поде.Р.В. да е извършено в условията на повторност по см. на чл.28, ал.1 от НК. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл с
характеристиките на същия по чл.11 ал.2 пр.1 от НК, т.е. деецът да съзнава общественоопасния характер на извършеното от него деяние,
да предвижда настъпването на общественоопасните
последици и да иска тяхното настъпване.
Налице е кражба на цялата вещ, а не на части от нея,
тъй като разглобяването на автомобила на части е извършено, след като
извършителите са установили трайна фактическа власт върху предмета на
престъплението. Нещо повече, с деянието им е осъществен състав и на друго
престъпление, за което обаче обвинение на подсъдимите не е предявявано и не
следва съдът да го обсъжда в мотивите си. Деянието им е довършено и общественоопасните последици са настъпили. Към момента на
извършване на деянието подсъдимият Р.Е.В. е
бил осъждан за друго такова престъпление – с Присъда № 32/99 г. по н. о. х. д.
№ 21/1999 г. на Брезнишки районен съд, влязла в сила на 16.07.1999 г., поради
което съдът приема, че процесното деяние е извършено
при условията на "повторност" по смисъла на
чл. 28 ал. 1 от НК, и като така, за този подсъдим се явява квалифициращ елемент
и т. 7 на чл. 195 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по отношение на открадната вещ, тъй
като в намерението на дейците да откраднат цветни метали е влизала и
представата те да бъдат отнети от машини, намиращи се в склада. Дейците са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и са целели именно тяхното настъпване. Като причини за извършване на
деянието съдът отчита незачитането на правните норми, регламентиращи
обществените отношения, свързани с правото на собственост, желанието и стремежа
на подсъдимите да се облагодетелстват по лек и престъпен начин, ниската им
правна и обща култура и тежкото им социално положение.
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността, а предмет на същото
са движими вещи – изброените по-горе. Предмет на това престъпление може да бъде
само чужда движима вещ, която има определена стойност, включително и когато
част от вещта принадлежи на виновния. Движими вещи са всички, с изключение на
земята и това, което по естествен начин или от действието на човека е
прикрепено трайно към нея или към постройката /по аргумент на чл. 110 от ЗС/.
Втората особеност на
кражбата от обективна страна е владението на вещта. До извършването на
изпълнителното деяние тя се намира във фактическата власт на всеки друг освен
на дееца. Под владение следва да разбираме „просто възможност за фактическо
разпореждане с вещта”. За наличието на такава възможност не е необходимо държателят на предмета на
престъплението непрекъснато, във всеки един момент, да го наблюдава или да го
пази. Законът не се интересува от основанието, на което вещта се намира във
фактическата власт на конкретния субект. Изпълнителното деяние е извършено чрез
действие, изразило се в отнемане на движима вещ от владението на собственика им
– св. В.М.Й..
Подсъдимите са прекратили фактическата власт върху вещта, упражнявана от
пострадалия и са установили своя. Категорично се установи, че подсъдимите са
действали без съгласието на собственика на вещта.
Изпълнителните деяния са
извършени чрез действия, изразили се в отнемане на движими вещи от владението
на собственика им – св. В.М.Й..
Подсъдимите, като съизвършители, са прекратили
фактическата власт върху вещта, упражнявана от пострадалия и са установили
своя, като и четиримата са участвали в самото изпълнение на престъплението (в
изпълнителното деяние) – чл.20 ал.2 от НК. Категорично се установи, че подсъдимите
са действали без съгласието на собственика на вещите.
Съгласно Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по
н. д. № 49/89 г., ОСНК оставянето на моторното превозно средство на улицата е
типичен случай на движима вещ, която се оставя без постоянен надзор. Кражбата
например на целия автомобил, за да се разглоби и продаде на части или занесе
извън страната, кражбата на части от него - гуми, фарове, решетки, багажници,
покривала, антени, чистачки, огледала и др., които са върху автомобила на
открито, е кражба на вещи без постоянен надзор и ако само в това се е изразило
деянието на дееца, то ще се квалифицира по чл. 195 ал. 1 т. 2 НК. Случаят не е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, доколкото с оглед всички обстоятелства
по делото, отнасящи се до деянието и дейците, извършеното престъпление не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновения
случай на престъпление от този вид.
Субект на престъплението са подсъдимите П.В.С., Е.А.Т. и Е.Д.К.
и Р.Е.В..
От субективна страна, деянието е осъществено от
подсъдимите виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 пр.І от НК. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните му
последици и пряко са целяли настъпването им. П.В.С., Е.А.Т. и Е.Д.К.
и Р.Е.В. са съзнавали, че отнемат
противозаконно чужда движима вещ без съгласието на собственика й. Налице е и
специалният субективен признак – намерението на дейците противозаконно да
присвоят отнетата вещ, доколкото са се разпоредили с нея в свой интерес –
същите са я разглобили на части.
Съдът счита, че от
обективна и субективна страна е доказано твърдяното престъпление, извършено от
подсъдимите. Съображенията на съда за това са следните: От гледна точка на
изпълнителното деяние и дейците съдът счита, че престъплението е доказано. От събраните
по делото доказателства се доказа по категоричен начин участието подсъдимите в
отнемането на процесното МПС – самопризнанието на подс. В., в които
същият обяснява механизма на извършване на деянието и участието на другите
подсъдими, което се подкрепя изцяло от намерените веществени доказателства в
гаража, ползван от същият. Безспорно бе
доказано, че намерените части са от процесния
автомобил. Стикерът за годишен технически преглед, залепен на предното стъкло е поставен при
извършване на такъв на лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№ ***, собственост на св.
В.М.Й., видно
от приложената справка към писмо, изх.№ 15-00-6/16.03.2005 г. от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, находяща се на лист 48-49 от досъд.производство
№ 1728/04г. по описа на РПУ – Кюстендил. Видно от писмо № 1091 от 31.01.2005 г.
/виж лист 41 от досъд.производство № 1728/04г. по
описа на РПУ - Кюстендил/, изготвено от Директор НИКК-МВР е извършена справка в
„Балкан Стар” – официален представител на „Даймлер Крайслер”
за България, при която се установило, че иззетата скоростна кутия с № 201260020171621600036371 е била
монтирана на автомобил с рама **** и номер на двигател 1*****, произведен през м.10.1984 г. Посочените рама и двигател съответстват на същите на лек автомобил, марка Мерцедес, модел 190 с ДК№ **** собственост на св. В.М.Й.. Веществените даказателства са иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие, съставен по реда на тогава действащия НПК. Показанията на
свидетелите, както и показанията на поемните лица – К.С.
и Д.Д., съпоставени с останалия
доказателствен материал по делото сочат по несъмнен начин към извършителство на
престъплението от подсъдимите.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Мотивите за извършване на престъплението са користни,
а причините са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната
и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимите, съдът
прецени като отегчаващи вината обстоятелства обремененото им съдебно минало и
липсата на критично отношение към извършеното. В тази насока, съдът отчете, че
предишните осъждания са по-тежко квалифициращ елемент, който е вече взет
предвид, но като отегчаващо отговорността обстоятелство отчита наличието и на
последващи осъждания за подсъдимите Е.Т.
и П.С..
Като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства съдът приема оказаното съдействие на разследващия орган и в хода
на съдебното следствие и тежкото им социално положение.
При определяне на наказанието, съдът не
констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното от типичната за този вид престъпления. При обсъждане
възможността за прилагане на чл. 55 от НК за престъпления против собствеността
от значение е и паричната равностойност на предмета на престъплението (Р 80-88
- ОСНК). Предвид отсъствието на законните предпоставки, съдът не приложи
разпоредбите на чл. 55 от НК. Обстоятелствата, визирани от състава, очертават в
тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно
деяние, което нормата запретява като престъпление от
даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на престъплението е
съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената
в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят
едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното
престъпление от този вид и следващото се за него индивидуализирано наказание.
Всички тези положения са изрично визирани от обобщителната формулировка на чл.
56 от НК: "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са
взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление".
Разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК
предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет
години. Съдът счита, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК и намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдените
не е наложително същите да изтърпят ефективно наказанието. Установените по
делото обстоятелства мотивират съда да приеме, че именно условното осъждане е в
максимална степен съответно на извършеното и само по този начин на подс. Е.А.Т. и Е.Д.К..
При
значителен превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства,
спазвайки разпоредбите на чл. 54 от НК и с оглед постигането на целите на
генералната и индивидуалната превенция съобразно изискванията на чл. 36 от НК,
съдът наложи на подсъдимите наказания, както следва:
-на подс.П.В.С. - две години лишаване от свобода в затворническо
заведение от закрит тип, при първоначален строг режим на изтърпяване на така
наложеното наказание. Настоящото деяние, извършено на 06.12.2004 г. се
явява такова извършено в
изпитателния срок на определеното общо наказание по присъди – НОХД №
4371/04 г. по описа на СГС и по НОХД № 274/03 г. по описа на Окръжен съд –
Перник. Доколкото съдът призна с присъдата си С. за виновен
и му наложи наказание „ лишаване от свобода”, то при условията на чл. 68 ал.1 от НК към така наложеното с настоящата присъда наказание съдът ще присъедини за изтърпяване и определеното
общо наказание по присъди – НОХД № 4371/04 г. по описа на СГС и по НОХД №
274/03 г. по описа на Окръжен съд – Перник, а именно „ лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ години, което следва да се изтърпи в затворническо заведение от
открит тип при първоначален режим
„общ”.
-на подс.Р.Е.В. - две години
лишаване от свобода в затворническо заведение от открит тип, при първоначален
общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание;
-на подс.Е.А.Т. и подс.Е.Д.К. -
две години лишаване от свобода, по отношение на които, предвид чистото им
съдебно минало, съдът прецени, че с отлагане изпълнението на наложените им
наказания, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, ще се постигнат в пълна степен
целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът прие, че наложените
наказания ще съдействат за постигане целите на специалната и генералната првенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимите ще се
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв
начин, че същите в бъдеще няма да бъдат субект на престъпление.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът разгледа гражданския
иск и намери същия за основателен. Доказа се, че подсъдимите са отнели
движимата вещ, собственост на гражданския ищец и пострадал по делото – В.М.Й. ***. Установи се, че с тези действия, представляващи престъпление, на пострадалото лице са причинени
имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени от подсъдимите солидарно. Отчитайки принципа, визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че законосъобразно и справедливо
е искът да бъде уважен в пълен размер - за сумата от 2 100 /две хиляди и
сто/ лева. Върху присъдената сума, съдът постанови подсъдимите солидарно
да заплатят и законната лихва от 06.12.2004
г. – датата на извършване на деянието, до окончателното й изплащане, както и държавна такса в размер на 4 %
върху уважения граждански иск.
ПО ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ
На основание чл.189 ал.1 във вр. с ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите П.В.С., Е.А.Т.,
Е.Д.К. и Р.Е.В. солидарно да заплатят сторените по делото разноски,
а именно : по сметка на Районен съд –
гр. Кюстендил 317.00 /триста и седемнадесет/ лева, по
сметка на ОД на МВР - гр. Кюстендил
70.00 /седемдесет/ лева за вещо лице, както и
5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Веществените
доказателства по делото - панорамно стъкло със стикер № 5905565 за годишен
преглед от лек автомобил Мерцедес 190Е с рег.№ ****, скоростна кутия №*****
от лек автомобил Мерцедес 190 Е с рег.№ *** таван от л.а. Мерцедес 190Е с цят бордо, изрязана част от купе
на л.а. Мерцедес
190Е с цвят бордо, на която номара
на рамата е изрязан и липсва, да се върнат на собстненика
им.
С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.
04.01.2010 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: