Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../05.01.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №16850 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №238566/09.10.2019, постановено
по гр.д. №12796/2019г. по описа на СРС, 62 състав, са отхвърлени исковете на Д.В.В. срещу „3.“ ООД за сумите 525 лева – допълнително
възнаграждение за работа в почивни дни и 500 лева обезщетение поради
прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя. Осъдена е Д.В.В. да заплати на „3.“ ООД разноски в размер на 300 лева.
Постъпила е въззивна
жалба от ищцата в производството, чрез адв. К.И.,
назначен от съда за процесуален представител, срещу първоинстанционното
решение в цялост, с която се излагат оплаквания, че същото е незаконосъобразно
и е постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила и норми. Жалбоподателката поддържа, че
неправилно съдът е основал решението си на заключението на вещото лице, както
и, че са й били възлагани несъвместими трудови дейности, а именно имало
съвместяване на две длъжности – касиер и хигиенист. Освен това ищцата била
изпращана да полага труд на два обекта, което също било предпоставка за
полагане на извънреден труд. Неправилно било изчислено сумарното работно време.
С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна „3.“ ООД, чрез пълномощника адв. М.Г., с който се излагат съображения, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решнеие е правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата е заемала по трудов договор,
сключен с ответното дружество, длъжността „касиер“ в периода от 31.07.2018г. до
19.11.2018г., като съгласно правилника за вътрешния трудов ред на дружеството
за тази длъжност е въведено сумирано изчисляване на работно време с период на
изчисляване два месеца. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може
да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или
за друг календарен период. Максималната продължителност на работната смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време /чл.
142, ал. 4 КТ/. Когато нормата работно време за същия период е превишена,
ще бъде налице извънреден труд. При сумарно определеното работно време също
следва да се осигуряват задължителните междинни и седмични почивки. Работникът
има право на непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа /чл. 152 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа /чл.
153, ал. 2 КТ/. Следователно, когато нормата работно време за въведения
период на сумирано изчисляване на работното време, е превишена ще бъде налице
извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако
по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези
дни. - Решение № 759 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2009 г., IV г.
о., ГК. С оглед обстоятелството, че работодателят е установил сумирано
изчисляване на работното време, съгласно чл.142, ал.2 от КТ за длъжността,
заемана от ищцата, на същата не се дължи допълнително трудово възнаграждение за
работа в почивни дни. Съгласно кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза ищцата е положила труд през официални празници общо 23.10 часа в
дните по график 05 и 06.09.2018г., за което й е начислено дължимото
допълнително трудово възнаграждение в размер на 85,53 лева, отразено във
ведомостта през м. септември 2018г.
Неоснователни са
оплакванията, изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е разгледал изложените от ищцата
твърдения, че е съвместявала две длъжности – касиер и хигиенист, тъй като
искането на ищцата за последващо съединяване на иск
за присъждане на сумата от 2250 лева, представляваща възнаграждение за положен
труд като хигиенист за периода от м. юли, август, септември, октомври, ноември
2018г., е оставено без разглеждане с определение от 09.10.2019г. и не е предмет
на настоящото производство.
Неоснователни са
и оплакванията, че ищцата е полагала извънреден труд, тъй като е била
преместена няколко пъти в различни магазини на ответника, тъй като липсват
доказателства по делото да е работила едновременно в два обекта, а от приетите
писмени доказателства и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на всеки два месеца е правена преценка от
работодателя дали е спазена нормата за продължителност на работното време, като
за периода на договора тази норма била спазена.
Неоснователна е и
претенцията по чл.220, ал.2 от КТ, тъй като видно от представения по делото
трудов договор №**********/30.07.2018г., същият е сключен за неопределено време
със срок за изпитване 6 месеца, съгласно чл.70 от КТ. Съгласно разпоредбата на
чл.71, ал.1 от КТ, страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може
до изтичането му да прекрати договора едностранно без предизвестие. В случая
работодателят е упражнил правото си по чл.71, ал.1 от КТ да прекрати договора в
срока за изпитване и поради това за ищцата не е възникнало право на обезщетение
по чл.220, ал.2 от КТ.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 300 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №238566/09.10.2019, постановено по гр.д.
№12796/2019г. по описа на СРС, 62 състав.
ОСЪЖДА Д.В.В. да заплати на „3.“ ООД разноски за въззивното
производство в размер на 300 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.