Присъда по дело №1463/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 9
Дата: 30 януари 2018 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20161510201463
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

ДУПНИЦА

 

30.01.2018г.

 
 


Номер                                    Година                                  Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

но, IІІ състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                           

30 януари

 

2018

 
 


на                                                                                      Година

СВЕТЛА ПЕЙЧЕВА

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

АНЕТА ТРАЙКОВА

 
Съдебни заседатели:

        1.

СПАСКА КИШКИНА

 

РОСИЦА ГАНЕВА

 
         2.

ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 

Като разгледа докладваното от

1463

 

2016

 
 


наказателно О Х дело №                                  по описа за                                    година,   и въз основа на доказателствата и закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

Признава  подсъдимия  Д.Б.Н. - роден на *** г. в гр. Бобов дол, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********,

ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 09.02.2012г., на път ІІ-62 в района на разклона за с. Паничарево, в лек автомобил «***» с рег. № ***е държал алкохолни напитки в 10 бр. пластмасови бутилки от по 10 литра на обща стойност 500 лева (без бандерол, като такъв се изисква по силата на Закона за акцизите и данъчните складове), и за които неплатеният акциз е в размер на 344,63 лева, и случаят е немаловажен с оглед стойността на акциза и миналите осъждания на подсъдимия, като на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

ОТНЕМА в полза на държавата 10 (десет) броя пластмасови туби от по 10 (десет) литра, запечатани с жълти капачки, които са без етикет, както следва: осем от които съдържащи жълто-кафява водно-алкохолна смес и две от които са празни, на една от които е залепен приемо-предавателен протокол с надпис „ВД № 23/2015г.”, а на другата на капачката е залепена слепка с печата на РУ гр. Бобов дол, и надпис „№ 4/09.02.2012г.”, които две туби са пробити в горната част на тубата, както и пробите – 10 на брой, номерирани с номера от 1 до 10, в пластмасови бутилки от 0.500 литра, поставени в кашон, които след влизане в сила на присъдата да бъдат изпратени на Централно митническо управление гр. София за унищожаване по съответния ред.

На основание чл. 190 НПК разноските в размер на 254.82 (двеста петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки), направени за възнаграждение на вещи лица на досъдебното производство, както и 323.07 лв. (триста двадесет и три лева и седем стотинки), сторени в хода на съдебното следствие, остават за сметка на държавата.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред КнОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

        

                                                                                              2.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по присъда № 9 от 30.01.2018 г., постановена по НОХД № 1463/2016 год. по описа на Районен съд – гр. Дупница

 

Дупнишката районна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимия Д.Б.Н., роден на *** г. в гр. Бобов дол, с адрес: ***,,Цар Петър” № 11, ет. 7, ап. 24, живущ ***, българин, българско гражданство, с основно образование, женен, осъждан, с ЕГН ********** за това, че на 09.02.2012 г. на път II-62, в района на разклона за с. Паничарево в лек автомобил ,,***” с рег. № ***държи алкохолни напитки в 10 бр. пластмасови бутилки от по 10 литра на обща стойност 500 лева (без бандерол, като такъв се изисква по силата на Закона за акцизите и данъчните складове), и за които неплатения акциз е в размер на 344,63 лв. и случаят е немаловажен с оглед стойността на акциза и миналите осъждания на подсъдимия – престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Дупнишка районна прокуратура поддържа обвинението като счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на горното престъпление като му бъде наложено справедлИ. наказание, като бъдат отчетени миналите му осъждания. Счита, че дадените от него обяснения, включително и показанията на посочения от него св. К., градят неговата защитна теза и не могат да  се ползват като доказателствено средство, поради което моли да не бъдат кредитирани.

Подсъдимият не се признава за виновен. Още на ДП, а в хода на съдебното разглеждане на делото се е възползвал от правото си да даде  обяснения по повдигнатото против него обвинение. Пледира да бъде постановена оправдателна присъда. В обясненията си твърди, че е закупил алкохола за лично ползване от лицензиран склад, находящ се в гр. Дупница, извършващ законна търговска дейност.

Защитникът на подсъдимия пледира да бъде постановена оправдателна присъда като заявява, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен, предвид това, че е закупил стока  без заплатен акциз.

От събраните по делото доказателства: показанията на  разпитаните  в хода на съдебното производство свидетели и от приетите и присъединени доказателства събрани в хода на съдебното следствие, както и тези на досъдебното производство, съдът приема за установено от фактическа страна:

           

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Д.Б.Н. е роден на *** г. в гр. Бобов дол, с адрес: ***,,Цар Петър” № 11, ет. 7, ап. 24, живущ ***, българин, българско гражданство, с основно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********.

На 09.02.2012 г. свидетелите Н. Г. Н. и Иво Ем. Д. *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт на път II-62, при км 28+100, в посока гр. Кюстендил.  Около 11.00 часа на същото място свидетелите Д. и Н. спрели за проверка лек автомобил ,,***” с рег. № КН 35 48 АТ, управляван от подсъдимия Н.. Същият пътувал със съпругата си.При извършената проверка в багажното отделение на автомобила полицейските служители открили 10 броя туби от по 10 литра, съдържащи ракия, без бандерол, какъвто се изисква съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. Полицейските служители завели подсъдимия в РУ гр. Бобов дол за вземане на отношение по случая. С Протокол за доброволно предаване от 09.02.2012 г. подсъдимият Н. доброволно предал на Р.Я. – полицай при РУП гр. Бобов дол 10 бр. пластмасови туби от по 10 литра пълни с ракия, затворени с жълти пластмасови капачки. Още веднага подсъдимият е отразил като обяснение в  протокола за доброволно предаване, че ракията я е закупил от  склад в гр. Дупница, намиращ се в търговията. Посочил е, че ракията е 100 л. като количество, като е заплатил по 4 лв. на литър.

С разписка от същата дата Климент Панев – полицай при РУП гр. Бобов дол получил от Р.Я. – служител в РУП гр. Бобов дол следните вещи доброволно предадени с протокол за доброволно предаване от лицето Д.Б.Н.: 10 бр. пластмасови туби по 10 литра запечатани фабрично с жълти пластмасови капачки пълни с ракия. Привлечен като обвиняем по досъдебното производство Н. не се признава за виновен, дава обяснения за намереното количество алкохол без акцизен бандерол, което заедно със съпругата си закупил от склада на И.Т.,***. Твърди, че в последствие разбрал, че св. Т. му е продал ракия с неплатен акциз и със съмнително качество. От същия търговец купувал ракия от доста време за лична употреба и до този момент не е имал проблем. Обясненията на подсъдимия, в частта, в която твърди, че е закупувал иззетите 10 бр. по 10 л. пластмасови туби, пълни с жълтеникава течност, са оспорени от показанията на св. Т., който е категоричен, че в неговия склад се продава лицензиран алкохол. Познава подсъдимия като клиент, но твърди, че никога не му е продавал алкохол без бандерол. В подкрепа на обясненията на подсъдимия, са показанията на св. К.,  който дава сведения, че нееднократно в продължение на много години от същия този склад е закупувал домашна ракия, като не се е интересувал дали е заплащан акциза за него, тъй като потребител е търсел добро качество на добра цена. За това не се интересувал и не му правило впечатление, че на закупените бутилки или туби нямало поставени етикети. Именно той насочил подсъдимия към този склад, тъй като последния търсел да  закупи за лична консумация по-евтин алкохол, в по-голямо количество.

С Протокол за физико-химическа експертиза № 12/ФЗХ-104 от 15.03.2012 г.  И.В. – вещо лице, специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК-МВР е дала заключение, , че представените за изследване обекти, номерирани с номера от № 1 до № 10, представляващи пластмасови бутилки от 0,5 л. , пълна с жълтеникава течност, чиято капачка е залепена с тиксо и хартиен етикет на РУП –Бобов дол с подписи на две поемни лица и експерт НТЛ, са водно-алкохолни смеси със съдържание на етилов алкохол. А именно: касае се за водно-алкохолна смес, която не съдържа метилов  алкохол, етилацетати и висши алкохоли – вещества, които се получават при алкохолна ферментация на земеделски продукти. Вещото лице, е категорично, че така получената смес не е от варене на ракия от плодове. В съдебно заседание пояснява, че тази водно-алкохолна смес най-вероятно е получена от смес на етилов алкохол с вода и допълнително прибавени есенции и багрила. Фактът, че цветът е жълтеникав, а не е представена като безцветна течност говори, че е търсен ефект за ракия, а не за водка, тъй като съдържанието на водката е спирт и вода.

Вещото лице е изследвало алкохолните градуси с газ хроматографски метод, като за всяко изследване са пускани контролни проби, за проверка на калибровката.

            Вещото лице В. твърди, че няма право да определя водно-алкохолната смес като спиртна напитка, ето защо с оглед на заключението, е посочила, че в НИКК-МВР не се  извършват анализи за определяне вида на спиртни напитки, като за целта е следвало да бъде извършено изследване в акредитирана лаборатория за изследване на вино и спиртни напитки, което по делото не е сторено. Нормативно е уредено в Наредба за вината и спиртните напитки какви градуси трябва да има, като за ракията се изисква минимум 38 градуса, а в настоящия казус съдържанието на етанол на десетте представителни проби е от 30, 8 до 31, 7 обем проценти.

От заключението на вещото лице инж. Д.М. по изготвената на досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че стойността на неплатения акциз, дължащ се на републиканския бюджет за 100 литра алкохол без акцизен бандерол към момента на извършване на деянието е в размер на 344.63 лв., а пазарната стойност на иззетия алкохол е 500 лв. В хода на съдебното следствие вещото лице е изготвило заключението по поставената му от разследващия полицай задача, а именно да изчисли  неплатения акциз на база алкохолни градуси, като е работил по документи. Физически не  е виждал предадените с протокол за доброволно предаване веществени доказателства.

При повторното разглеждане на делото, по повод възраженията на защитника на подсъдимия е назначена на 07.05.2015 г. повторна ФХЕ (НОХД № 1641/13 г.  по описа на РС гр. Дупница, л. 54). Експертът, извършил повторното изследване, сам е взел представителна проба на 10.09.2015 г. в сградата на РС в присъствието на административния секретар; при разпита му в съдебно заседание доизяснява, че сред наличните 9 броя 10-литрови бутилки (туби) имало такива с ненарушена цялост, имало „фабрично запечатани” (в смисъл на пластмасова капачка с неразкъсан пръстен), имало и една с плесени. Той взел от първата ненаранена и фабрично запечатана бутилка проба, която при изследването се определя като ракия, с 35 обемни % съдържание на етилов алкохол. Вещото лице Д.Д. поддържа заключението си пред настоящия съдебен състав.

В хода на съдебното следствие съдът предяви веществените доказателства на страните, представляващи 10 (десет) броя пластмасови туби от по 10 (десет) литра, запечатани с жълти капачки, които са без етикет, както следва: осем от които съдържащи жълто-кафява водно-алкохолна смес и две от които са празни, на една от които е залепен приемо-предавателен протокол с надпис „ВД № 23/2015г.”, а на другата на капачката е залепена слепка с печата на РУ гр. Бобов дол, и надпис „№ 4/09.02.2012г.”, които две туби са пробити в горната част на тубата, както и пробите – 10 на брой, номерирани с номера от 1 до 10, в пластмасови бутилки от 0.500 литра, поставени в кашон, които след влизане в сила на присъдата да бъдат изпратени на Централно митническо управление гр. София за унищожаване по съответния ред.

Изложената фактическа обстановка е установена по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие,  прочетените при условията на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетелите Д., Н., Т., К. и Я., включително и на осн. чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК обясненията на подсъдимия, както и от приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от 09.02.2012 г., разписка от 09.02.2012 г., справка за съдимост на подсъдимия, справка за съдимост. Съдът изцяло кредитира показанията на цитираните свидетели, които са обективни, логични и непротиворечиви, подкрепящи се от доказателствата по делото, с изключение на показанията на св. К.. Неговите показания противоречат на показанията на св. Т. досежно обстоятелството дали в склада, в който работи св. Т. наистина е продаван алкохол без бандерол. Между останалите горецитирани доказателства не съществуват противоречия. Те взаимно се допълват и установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съобразявайки установената фактическа обстановка съдът счете, че не е доказано по категоричен начин, че подсъдимият  Д.Б.Н. чрез извършеното от него е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан многократно, като са му налагани различни наказания, за различни престъпления, т.е. същият няма почерк на престъпление.

Обяснението на подсъдимия е самостоятелно доказателствено средство, което подлежи на преценка наред с всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото. Поради отминало време не може да бъде проверена неговата версия и показанията на св. К. относно продажбата на алкохол без бандерол в склада, в който работи св. Т.. Тази версия не е проверена на ДП.

По случая са водени две първоинстанционни наказателни производства на РС – Дупница: НОХД № 724/2012 г. (НОХД-1), приключило с осъдителна присъда № 59/25.04.2013 г. (на 6м. лишаване от свобода с отлагане условно за 3-годишен изпитателен срок) с ВНОХД № 321/2013 г. на ОС-Кюстендил (ВНОХД-1) с отменително решение от 16.12.2013 г. (поради приетата липса на мотиви за индивидуализиране на наказанието), и НОХД № 1641/2013 г. на РС – Дупница (НОХД) с ВНОХД № 484/2015 г. на ОС – Кюстендил.

Апелативен съд  гр. София е възобновил наказателното производство по  ОХД № 1641/13 г. по описа на Районен съд гр. Дупница, ВНОХД № 484/15 г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил, като е отменил  Решение № 77 от 07.06.2016 г.  по ВНОХД  № 484/15 г. по описа на  Окръжен съд Кюстендил и Присъда № 95/ от 28.09.2015 г. на Районен съд гр. Дупница.

При проведеното съдебно следствие от настоящия съдебен състав не се установи по-различна фактическа обстановка от установената такава до момента при разглеждане на делото от другите съдебни състави.

Предметът на престъплението – по чл. 234, ал. 1 от НК, е течността в 10 броя литрови пластмасови туби, предадени доброволно от осъдения Н. с протокол за доброволно предаване (ПДП) от 09.02.2012 г., входящ на РУМВР – Бобов дол № 716/09.02.2012 г. (ДП, л. 8). В него вещите са описани като „10 броя пластмасови бутилки от 10 л. пълни с ракия, затворени с жълти пластмасови капачки”. Ръкописното обяснение от предаващия (осъдения) е „ракията закупих от склад в гр. Дупница, намиращ се в търговията. Ракията е 100 литра и е по 4 лв. за литър.” Вписано е, че са предадени от осъдения Н. на полицай Р.Я..

С разписка от същия ден – 09.02.2012 г. (ДП, л. 9; погрешно е вписана годината – 2011 вместо 2012), е удостоверено че полицай Р.Я. е предал на Климент Панев „следните вещи доброволно предадени с протокол за доброволно предаване… от лицето Д.Б.Н. ЕГН ********** ***: 1. Десет броя пластмасови туби по 10 л. запечатани фабрично с жълти пластмасови капачки пълни с ракия.”

Климент Панев е домакин в РУПМВР – Бобов дол.

С постановление за възлагане на процесуалноследствени действия от 22.02.2012 г. (ДП, л. 32) разследващият полицай е възложил на ОР при РУП – Бобов дол Р.Я. да извърши в срок до 15.03.2012 г. приобщаване на „веществените доказателства (ВД) с протокол за оглед на ВД, като същите се надлежно запечатат в присъствието на поемните лица” и да изготви „протокол за изземване на представените проби от всички бутилки и се назначи СХЕ, която да даде заключение каква е течността или смес от какви продукти е, представлява ли същата ниско/високо алкохолни напитки, с какъв алкохолен градус е, съдържат ли се вредни за здравето вещества.”.

Такива протоколи – за оглед на ВД и за изземване на представителни проби – по ДП липсват.

На 06.03.2012 г. (погрешно вписана 2011 г. година в постановлението) старши разследващ полицай е назначил ФХЕ (ДП, л. 22), като в постановлението за това е вписал, че „представя за нуждите на експертизата 10 бр. представителни проби с № от 1 до 10 иззети от пластмасови бутилки по пет литра със същата номерация от 1 до 10.”.

Обемът на бутилките, твърдян в постановлението за назначаване на експертиза – 5 литрови, е различен от обема на тубите (бутилките), описан в ПДП и разписката – 10 литрови.

При огледа от експерта-химик в хода на ФХЕ (ДП, л. 23-26) е установено на 13.03.2012 г. („период на извършване на изследването”), че са представени за изследване 10 броя пластмасови бутилки, всяка с вместимост от 0,5 л. всяка – пълна с жълтеникава течност¸всяка с капачка без данни за първично или не поставяне, но залепена с тиксо и хартиен етикет на РУП – Бобов дол с подписи на две поемни лица и експерт НТЛ.

Липсва протокол за изземване на представителните проби, изследвани от експерта-химик, дал заключение в протокол за ФХЕ № 12/ФЗХ – 104 от 15.03.2012 г. – И.В. от НИКК – МВР (ДП, л. 23-26).

Поемните лица не са установени, а вече са и неустановими; експертът също не е установяван.

На 07.05.2015 г. (НОХД, л.52) наличните към онзи момент ВД са били предадени от домакина на РУП – Бобов дол на административния секретар на РС, с приемо-предавателен протокол. Наличните ВД са били „9 бр. пластмасови туби пълни с жълто кафява течност, както и бутилките – 10 бр. от 0,50 л., съдържащи пробите за изготвяне на експертизата. Една от тубите от 10 л. е пробита, залепена с подпис и печат на РУ „П” Бобов дол и съдържа видимо по-малко количество.” В настоящето съдебно производство бяха предявени 10 бр. туби с жълти капачки, подробно описани относно състоянието им. Вероятно става въпрос за недобро описание в приложения по делото приемо-предавателен протокол, тъй като всички 10 бр. туби, ведно с капачките са идентични. Отговарят на описанията, относно прозрачността и жълтите капачки,  от събраните гласни доказателства –св. Я., Д. и Н., ведно с приложените на ДП писмени доказателства, в които са описани ВД.

По повод възраженията на защитника е назначена на 07.05.2015 г. повторна ФХЕ (НОХД № 1641/13 г. по описа на ДнРС, л. 54). Експертът, извършил повторното изследване, сам е взел представителна проба на 10.09.2015 г. в сградата на РС в присъствието на административния секретар; при разпита му в съдебно заседание доизяснява, че сред наличните 9 броя 10-литрови бутилки (туби) имало такива с нарушена цялост, имало „фабрично запечатани” (в смисъл на пластмасова капачка с неразкъсан пръстен), имало и една с плесени. Той взел от първата ненаранена и фабрично запечатана бутилка проба, която при изследването се определя като ракия, с 35 обемни % съдържание на етилов алкохол. В тази връзка защитникът на подсъдимия е оспорил заключението на вещото лице, като счита, че същото не е  прецизно досежно явяващата се разлика в съдържанието на  процентите алкохол, както вида течност съдържаща се в тубите. Оспорено е заключението затова, че е взета проба само от една туба, а не от всички налични. В тази връзка, счита че не може да бъде изяснено  как, ако от всичките 10 броя 10-литрови туби, предадени с ПДП от осъдения на 09.02.2012 г. са били изземвани представителни проби в 0,5-литрови бутилки (изследваните с първата ФХЕ), към 07.05.2015 г. е имало неразпечатвана въобще 10-литрова туба, от която вторият експерт – инж. Д.Д. е взел проба за повторна ФХЕ.

Ето защо счита, че компетентно изготвена експертиза е тази от в.л. В.. Оспорено е заключението на в.л. М. относно оценката на алкохола, като счита, че не е доказано по безспорен начин вида течност в иззетите пластмасови туби.

В заключение, относно предмета на престъплението се обуславят следните изводи:

Не може с категоричност да се твърди, че предявените веществени доказателства  -десет бр. туби са именно предадени от подсъдимия, в какъвто смисъл и той прави възражение при предявяване на ВД по настоящето дело, като твърди, че в приемо-предавателния протокол са предадени 9 бр. туби, съдебния състав по НОХД № 1641/13 г.по описа на ДнРС също е предявил 9 бр. туби с жълта капачка, в настоящето производство се предявяват 10 бр. туби с жълти капачки, две от които празни.

Не може с категоричност да се твърди, че обект на основната ФХЕ е била течност, иззета именно от предадените на 09.02.2012 г. от осъдения туби: не е ясно кога, кой и в присъствие на кои поемни лица, от кои туби (или други обекти)  е иззел 10-те 0,5-литрови проби, изследвани от основната ФХЕ.

Това дава възможност за обосновано съмнение в идентичността на течността, изследвана от всеки от двамата експерти по основната и повторната ФХЕ, с течността в тубите, предадени доброволно от осъдения.

Този състав не намира наличие на процесуално нарушение в начина на приобщаване на предмета на престъпление по делото – с протокол за доброволно предаване. НПК не предписва задължение за разследващите органи относно вещи, които са доброволно предадени, да бъдат съставяни в последствие други протоколи, за „приобщаването” им към делото. В зависимост от спецификата на случая обаче – какъвто е и настоящият, е необходимо след приобщаването на веществените доказателства по делото (без значение чрез доброволно предаване, оглед, претърсване, изземване и т.н.) да им се направи оглед като веществени доказателства, с цел документирано установяване на вида им, количеството, качеството, особени белези и т.н. обстоятелства от значение за делото (чл. 110, ал. 1 от НПК). В случая такъв протокол за оглед липсва.

Пак в зависимост от спецификата на случая – какъвто е и настоящият, при необходимост от експертно изследване на обекти или в голямо количество, или многобройни, е необходимо изземването на представителни проби да бъде установено документално, с нарочен протокол; обикновено това действие се документира общо с огледа на веществените доказателства в един и същи протокол. Така се удостоверяват органът, който оглежда вещите и изземва представителни проби от тях, а също и поемните лица техническият специалист, ако е участвал такъв. И такова действие – изземване на представителни проби, не е надлежно документирано по настоящото дело.

Това прекъсва връзката между първоначално приобщените към делото вещи и изследваните експертно вещи. Т.е. не може по настоящото дело обосновано и безсъмнено да се твърди, че експертно изследваната течност – и в 10-те броя 0,5-литрови бутилки, и взетата от втория експерт проба от 10-литрова туба – е от предадена от осъдения туба, за чието съдържание осъденият е направил ръкописно изявление в протокола за доброволно предаване, че е ракия. Прекъсването на тази връзка внася обосновано съмнение дали е налице предмет на престъплението.

Възраженията на защитника за количеството на течността, за определянето като акцизна стока и за наличието/липсата на съзнание за неплатен акциз биха били оборими според настоящия състав, но тези съображения подлежат на обсъждане само ако беше била доказана идентичност на доброволно предадената с експертно изследваната течност.

В конкретния случай  се касае за недоказаност на обвинение, а не за липса на състав на престъпление.

Доколкото присъдата не може да почива на предположения, съдът оправда подсъдимия.

На основание чл. 190 НПК разноските в размер на 254.82 (двеста петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки), направени за възнаграждение на вещи лица на досъдебното производство, както и 323.07 лв. (триста двадесет и три лева и седем стотинки), сторени в хода на съдебното следствие, остават за сметка на държавата.

 

Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                              РАЙОНЕН   СЪДИЯ: