Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2021 год.
Номер
260104 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи
състав
На 29 (двадесет и девети) юни Година
2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 71 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз
основа на жалба, подадена от „К.“ООД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, р.н ***, ж.к. „***“, ул.“***“№35,
представлявано по закон от управителя А.В.А.срещу НП №25/20.02.2020 г. издадено
от Директора на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ.
В жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено
при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Жалбоподателят не отрича ползването на посоченото в НП количество
вода за процесния период от време, което надвишава разрешените
в месечния график за ползване на водите на яз.Тича за месец ноември 2019 г.,
утвърден от МОСВ, но твърди, че извършеното нарушение е маловажен случай, т.к
количеството на превишението е незначително.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител. В писмено становище поддържат жалбата
и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Юлия Вълкова, в съдебно
заседание моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като
излага подробни мотиви в подкрепа на тезата си.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: при извършена контролна проверка във връзка с
изпълнение на условиятя на водовземане
и отчитане на месечното водопотребление от яз.Тича за
производство на електроенергия съгласно Разрешително №0144013/23.04.2010 г.,
изм.Решение №319/21.10.2011 г. и продължено с Решение №157/22.07.2019 г. с
титуляр жалбоподателят от повърхностен воден обект язовир „Тича“, с цел на водовземането: за производство на електрическа енергия посредством
ВЕЦ „Моста“, изградена на десния бряг на р.Голяма Камчия, под язовирната сетна
на язовир „Тича“ е констатирано на 05.12.2019 г. от служители на БДЧР, че жалбоподателя
е водовзел от язовира 1,680 млн.куб.м.водни маси,
преработени от ВЕЦ“Моста“/малка турбина/ за осигуряване на екологичния отток, с
което е преработил 100 хил.куб.м. повече водни количества, спрямо утвърдените
за същия период с месечния график на Министъра на ОСВ. За установеното при
проверката е съставен Констативен протокол. След установяване на
административното нарушение на жалбоподателя
бил съставен и АУАН за нарушение по чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ. Въз основа на акта
било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.53,
ал.4, т.3 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства.
Показанията
на разпитаните като свидетели служители на БДЧР, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви
и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради
което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св. Ф.Ф.И.
и Ф.Х. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия
между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите кореспондират изцяло
и с писмените доказателства.
При така установените фактически положения,
съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия
орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето
на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №31/06.01.2020 г. на директора на
БДЧР.
АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още
към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.
Съгласно чл. 53, ал.4, т.3 от ЗВ начинът на
използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се
определя в месечни режимни графици, с които се определят специфични условия към
титулярите на разрешителни и които се утвърждават от министъра на околната
среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане.
Съгласно ал.5 на същата разпоредба разрешеният лимит може да бъде надвишен
в случай на определен с месечния график обем за поемане на очакван приток или
при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства.
Извършеното от жалбоподателя нарушение се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Безспорно е по делото, че „К.“ООД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, р.н ***, ж.к. „***“, ул.“***“№35,
представлявано по закон от управителя А.В.А.е титуляр на разрешително
за водовземане №01440013/23.04.2010
г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с Решение № 319/21.10.2011г.
и продължено с Решение № 157/22.07.2019г. на Министъра на ОСВ, за производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ
„Моста“, изградена на десния бряг на р.Голяма Камчия, под язовирната сетна на
язовир „Тича“. При извършената контролна проверка за обекта ВЕЦ е установено, че дружеството
жалбоподател е надвишило разрешените в месечния график за ползване на водите от
яз.Тича за месец ноември 2019 г., утвърден от МОСВ със
100 хил.куб.м. за периода от 01.11.2019
г. – 01.12.2019 г.
Не се
установиха обстоятелства, които изключват отговорността на жалбоподателя.
Неизпълнението
на утвърдения месечен график, неразделна част от разрешителното е в нарушение на императивната
норма на чл.53,
ал.4, т.3 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се осъществява
състава на установеното с акта нарушение. Въпросът за вината в конкретния
случай не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо лице.
В конкретният случай се касае за формално по характера си нарушение и с факта на надвишаване на разрешените водни количества, задълженото лице е осъществило фактическия състав на административното нарушение. Формално нарушение е това на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция, поради което за този род административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на преки такива.
При преценка
на вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че административно
наказващия орган е наложил имуществената санкция в съответствие със субекта на
нарушението и разпоредбата на чл.
200, ал.1, т.27 от ЗВ, като при определяне размера на същата е преценил
всички релевантни по делото обстоятелства, включително и количеството на превишението и е наложил санкция в минималния предвиден
размер, респ. съответстващ на тежестта и вида на извършеното нарушение съобразена
с обществената опасност на деянието и дееца. Липсват и предпоставките да се
приеме, че нарушението представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като осъщественото административно деяние е формално, на просто
извършване, като съставомерността му не е необходимо
възникването на вредни последици. Нарушението е дори с по-висока от типичната за този вид обществена опасност,
поради факта че и през 2019 г. нивото на язовира критично спада, поради суха
година и ползване на води, над разрешените лимити от жалбоподателя, като
собственик и ползвател на ВЕЦ, макар и в малък размер ще има пряка последица за
ползвателите на язовира за питейно-битово водоснабдяване на териториите на
Област Шумен и Област Търговище.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №25/20.02.2020
г. издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при
МОСВ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган по
делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №25/20.02.2020г.
издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ, с което на „К.“ ООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, р.н ***, ж.к. „***“, ул.“***“№35, представлявано по
закон от управителя А. В. А., за нарушение по чл.53, ал.4, т.3 от ЗВодите на основание чл.200,ал.1, т.27 от ЗВ е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв. /хиляда
и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „К.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, р.н ***, ж.к. „***“, ул.“***“№35, представлявано по закон от
управителя А.В.А.да заплати на Б.Д. „Ч.р.“***
при МОСВ направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет
лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: