Решение по дело №224/2017 на Окръжен съд - Сливен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 9

 

гр.Сливен, 01.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Елена Х.,

като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА гр.д. № 224 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М. М.- немски гражданин, срещу Прокуратура на РБългария, в която същият твърди, че срещу него е водено наказателно производство, чието развитие е следното:

1. На 10 декември 2007 г. г-н М. пристига в Република България, като придружител на негов приятел - Т.Г.. Целта на визитата на г-н Г. в България била закупуването на излязла от употреба стара военна техника. По това време ищецът е бил на 67 години, преди няколко месеца е загубил дъщеря си.

2. На 12 декември 2007 г. ищецът е бил задържан на пътя Лесово - Елхово по подозрение за извършено от негова страна тежко умишлено престъпление. Военен следовател във Военно-окръжна прокуратура - Сливен привлича М.М. като обвиняем за това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г. до 13.12.2007 г., действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие с А.В.П.и Т.Г., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи от владението на собственика им - Министерство на отбраната на Република България, без негово съгласие - два броя танкове „Майбах" - танкови огневи точки в местността край с. Факия, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и чрез използване на МПС - товарен автомобил с неустановена регистрация и л.а. „Фолксваген Транспортер", а също и технически средства - престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК.

3. В периода от 12.12.2007 г. до 27.12.2007 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража". С определение №40/27.12.2007 г. на Военно-апелативен съд - София най-тежката мярка за неотклонение е променена в парична гаранция в размер от 5 000 лв.

4. Въпреки преклонната си възраст, г-н М. пребивава в следствения арест в гр. Ямбол в изключително тежки условия. Килията, която е обитавал, била с размери 2,30 м. на 1,40 м., боядисана в тъмнозелен цвят, без прозорци. В следствения арест не била предвидена разходка на открито. В килиите липсвала течаща вода и санитарен възел. Дневната дажба храна за арестант се състояла в купичка маслини и комат хляб.

5. Част от задържането си г-н М. изтърпява в следствения арест в гр. София. Там килиите били боядисани в тъмно сив цвят, а предоставяната на арестантите храната била каша от някакви дреболии. Дюшеците били дебели по 2 см, тъй като останалото било изпушено от арестантите. Право на задържаните да ползват баня и да се обръснат се предоставяло само преди явяване пред съд, тоест 1 път за седмица. Престоят на г-н М. в следствения арест в гр. София допълнително се утежнявал от обстоятелството, че осветлението в килията му се осъществявало от лампи, поставени в ниши точно срещу леглата. Освен, че светели на практика в очите на задържаните, тези лампи не се изгасвали дори през нощта. В същото време, макар, че осветявали леглата, останалата част от килията на г-н М. била неосветена. Тоалетната била открито клекало, по средата на килията, от където се носели отвратителни миризми. Изключително унижение ищецът е изживял от факта, че при приемане в Софийския арест всеки задържан е бил събличан гол и се извършвала проверка за скрити предмети (включително в ануса).

6.  В периода 25.04.2008 г. - 23.06.2008 г. ищецът е задържан в Германия по европейска заповед за арест, издадена от Военно-окръжна прокуратура - Сливен. Европейската заповед за арест и искането за екстрадиция са издадени през 2008г. и въпреки, че германският съд отказва исканата екстрадиция, същите са били в сила до приключване на делото, когато по искане на защитата на г-н М. са отменени.

7.  През 2008 г. Военно-окръжна прокуратура - Сливен внася в Сливенския военен съд обвинителен акт срещу ищеца и срещу още две лица. Ищецът е предаден на съд за това, че на 11.12.2007г., действайки като съизвършител в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне с още две лица, чрез използване на технически средства и на МПС, е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1 958 000 лева от владението на собственика - министерството на отбраната, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Образувано е НОХД № 65/2008г. по описа на Сливенския военен съд.

8.  С присъда № 24 от 5 октомври 20 Юг. Сливенският военен съд признава ищеца за виновен по повдигнатите му обвинения и му налага наказание от три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години.

9.     Първоинстанционната присъда е обжалвана от г-н М. пред Софийски военно - апелативен съд.

10.С решение от 5 май 2011 г. Софийски военно-апелативен съд отменя първоинстанционната присъда и връща делото на Военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

11.Новият обвинителен акт е внесен във Военно-окръжен съд - Сливен през януари 2013г. Образувано е НОХД №5/2013г., по описа на Военно-окръжен съд -Сливен.

12.С присъда №7/27 април 2015 г. първоинстанционният съд признава ищеца за невинен по повдигнатите му обвинения и го оправдава, приемайки, че обвинението почива на предположения.

13.С решение №19 от 25.09.2015 г. Военно-апелативният съд потвърждава първоинстанционната оправдателна присъда.

14.С окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 1 юни 2016 г. решението на Военно-апелативния съд е оставено в сила.

 

Твърди се, че при изложената фактическа обстановка за ищеца възниква правен интерес на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,  вр. с чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при което претендира обезщетение за търпените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от водения срещу ищеца наказателен процес.

По отношение на неимуществените  вреди:

Твърди се, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство същият претърпява сериозно увреждане на правната му сфера. Вредите се изразяват в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки и приятели. Сочи се, че наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма, сринала е самочувствието на ищеца и го е променило безвъзвратно.  Сочи се още, че продължилото близо 9 г. наказателно производство се отразило негативно върху психиката и здравословното състояние на ищеца. Силният психоемоционален стрес причинен от повдигането на обвинение за престъпление, което не е извършил, се агревира от факта че господин  М. е преследван от чужда да него държава, въз основа на напълно непознат процедурен ред и език. Това е довело до интензивен емоционален  шок и притеснение за бъдещето. Допълнителен стрес е причинил фактът, че подробности относно воденото срещу ищеца наказателно производство се разпространени по медиите от представители на прокуратура. Името на ищеца е било споменавано в множество журналистически материали, на местни централни медии. Източник на медийните публикации е бил лично  говорителят и зам.председател на Военно-окръжна прокуратура. Всичко това се отразило негативно върху самочувствието и репутацията на ищеца. Оповестяването на задържането му първо в България, а впоследствие в Германия е повлияло особено негативно върху репутацията  на г-н М. сред неговите близки и познати. Периодите на задържане и условията, при които е изтърпявано задържането са нанесли огромна психологическа травма на г-н М., който е в преклонна възраст. Отделно от това се твърди, че е влошено и финансовото състояние на ищеца в резултат на взетата спрямо него МНО „Парична гаранция в размер на 5 000лв., както и необходимостта от ангажиране на адвокатска помощ. Твърди се още, че повдигнатите  спрямо  М.М. обвинения са го принудили да живее в чужда за него страна, далеч от дома си и близките си. Според него воденото в РБ  наказателно производство  е допринесло днес на 76 г. възраст, той да живее сам  разделен от съпругата си. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение е 150 000лв.,  ведно със законната лихва, считано от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане.

По отношение на имуществените вреди:

Ищецът твърди, че е претърпените от него имуществени вреди се разделят по следните пера:

1. Заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за защита - в размер на 10 000 лв.

2. Заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за защита в Германия по издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ и искане  за екстрадиция  - в размер на 2 380 евро.

3. Заплатена парична гаранция в размер на 5  000лв.

4.Разходи за престой в РБ, а именно хотел „Тунджа” гр. Ямбол за периода от 27.12.2007 г. до 14.02.2008 г. – 1 500лв. или общо претендирано обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 500лв. и 2 380 евро, ведно със законната лихва, считано от  01.06.2016 г. до окончателното  изплащане.

Претендира се и присъждане на деловодните разноски по настоящото дело.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор. В същия не се оспорва по основание претенцията за неимуществени вреди, но се оспорва претендирания размер от 150 000лв. Твърди се, че  размерът на претенцията е прекомерен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Сочи се, че справедлив размер на обезщетението за  неимуществени вреди ответникът приема сумата от 500лв. Оспорва се претенцията  за заплащане на неимуществени вреди от наложената МНО ”Задържане под стража” по досъдебното производство. Твърди се, че по наказателното дело не са приложени писмени доказателства относно взета МНО ”Задържане под стража” или за взета МНО „Парична гаранция”. Дори да се приеме, че такава мярка „Задържане под стража” е била наложена за периода 12.12.2007 г. – 27.12.2007г., то се сочи, че периодът от време не е продължителен.  По отношение на лошите условия в ареста се сочи, че тези действия или факти не могат да се вменят в отговорност на Прокуратурата на РБългария. Прави се възражение по отношение и претендирания размер за неимуществени вреди във връзка с продължителността на производството над 8 г. Сочи се, че в случая било повдигнато обвинение на повече от едно лице и продължителността на самото наказателно производство е било в зависимост и от тяхното процесуално поведение. В случая се твърди, че ищецът е станал причина за продължителността на наказателното производство, тъй като през м.2.2008г.  в нарушение на взетата МНО „Парична гаранция” и на наложена с постановление от 20.12.2007 г. забрана да напуска пределите на РБ, същият е напуснал територията на РБ. В този смисъл са били предприети  и последващи действия по издирване на ищеца, издадена е ЕЗА и проведено екстрадиционно производство в Германия, приключило с отказ от екстрадирането на ищеца. Впоследствие производството продължило задочно спрямо същия, но с посоченото процесуално поведение ищецът М. е довел до забавяне на производството. Оспорва се твърдението на ищеца, че в публичното пространство е имало медийни публикации, тъй като не се представят доказателства за достигането на същите до знанието на съгражданите му, на неговото семейство или на негови близки. Твърди се, че не са доказани твърденията за вреди, изразяващи се в силен  психоемоционален стрес, отражение върху репутацията и самочувствието,  злепоставяне пред близки и приятели, и не са налице доказателства за причинна връзка между упражнената наказателна репресия и семейното положение на ищеца към момента. Навеждат се възражения и във връзка с претенцията за имуществени вреди. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 10000лв., както и за реално осъществена адвокатска защита по наказателното дело. Освен това се твърди, че хонорарът се явява прекомерен и се дължи само за един адвокат. По отношение на претенцията в размер 2 380 евро заплатен хонорар за производството по екстрадиция се твърд, че Прокуратурата на РБ  не може и не следва да носи отговорност за провеждането на това производство в чужда държава, нито за постановеното задържане, което е извършено по преценка на органите на чуждата държава. Твърди се, че Прокуратурата на РБ следва да бъде освободена от отговорност и с приложението на  чл. 5 ал.1  от ЗОДОВ, тъй като с процесуалното си поведение ищецът на практика е станал причина за издадената спрямо него ЕЗА. По отношение на претенцията, касаеща внесената парична гаранция, се твърди, че не са представени  реални доказателства за своевременното внасяне на гаранцията и не са ясни причините за евентуалното й невръщане. В случай, че същата е била отнета в полза на държавата в хипотезата на чл. 66 ал. 2 от НПК във връзка с напускането на страната, то прокуратурата  не следва да носи отговорност, тъй като това е последица от неизпълнение на задълженията на ищеца, свързани с мерките за неотклонение. Оспорва се и претенцията за извършените разходи за престой в РБългария. Оспорва се искането за присъждане на разноски в настоящото производство като се сочи, че настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност и не следва възнаграждението за адвокатски хонорар да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло предявените искове и моли за уважаването им в пълен размер. Представя подробна писмена защита.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по закон, който обстойно излага възражения във връзка с неоснователност и недоказаност на исковете претенции.

От фактическа страна се установява следното :

         На 12 декември 2007 г. ищецът е бил задържан на пътя Лесово - Елхово по подозрение за извършено от негова страна тежко умишлено престъпление, като военен следовател във Военно-окръжна прокуратура - Сливен привлича М.М. като обвиняем за това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г. до 13.12.2007 г., действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие с А.В.П.и Т.Г., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи от владението на собственика им - Министерство на отбраната на Република България, без негово съгласие - два броя танкове „Майбах" - танкови огневи точки в местността край с. Факия, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и чрез използване на МПС - товарен автомобил с неустановена регистрация и л.а. „Фолксваген Транспортер", а също и технически средства - престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК.

       В периода от 12.12.2007 г. до 27.12.2007 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". С определение №40/27.12.2007 г. на Военно-апелативен съд - София най-тежката мярка за неотклонение е променена в парична гаранция в размер от 5 000 лв.

        Ищецът пребивава в следствения арест в гр. Ямбол в изключително тежки условия. Килията, която е обитавал, била с размери 2,30 м. на 1,40 м., боядисана в тъмнозелен цвят, без прозорци. В следствения арест не била предвидена разходка на открито. В килиите липсвала течаща вода и санитарен възел. Дневната дажба храна за арестант се състояла в купичка маслини и комат хляб.

        Част от задържането си г-н М. изтърпява в следствения арест в гр. София. Там килиите били боядисани в тъмен цвят, а предоставяната на арестантите храната била каша от някакви дреболии. Престоят на ищецът М. в следствения арест в гр. София допълнително се утежнявал от обстоятелството, че осветлението в килията му се осъществявало от лампи, поставени в ниши точно срещу леглата. Изключително унижение ищецът е изживял от факта, че при приемане в Софийския арест всеки задържан е бил събличан гол и се извършвала проверка за скрити предмети (включително в ануса).

       На 14.03.2008г. с постановление изпратено до ОД „Полиция“ – Ямбол немския гражданин М.М. е обявен за общодържавно издирване. Изготвено е постановление за отнемане в полза на държавата на мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000лева поради обстоятелството, че същия не е намерен на заявения от него съдебен адрес в страната, нарушил е взетата мярка за неотклонение , както и наложената забрана по чл.68, ал.1 от НПК за напускане на страната.

         В периода 25.04.2008 г. - 23.06.2008 г. ищецът е задържан в Германия по европейска заповед за арест, издадена от Военно-окръжна прокуратура - Сливен. Европейската заповед за арест и искането за екстрадиция са издадени през 2008г. и въпреки, че германският съд отказва исканата екстрадиция, същите са били в сила до приключване на делото, когато по искане на защитата на г-н М. са отменени.

През 2008г. Военно-окръжна прокуратура - Сливен внася в Сливенския военен съд обвинителен акт срещу ищеца и срещу още две лица. Ищецът е предаден на съд за това, че на 11.12.2007г., действайки като съизвършител в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне с още две лица, чрез използване на технически средства и на МПС, е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1 958 000 лева от владението на собственика - Министерството на отбраната, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Образувано е НОХД № 65/2008г. по описа на Сливенския военен съд.

С присъда № 24 от 5 октомври 2010г. Сливенският военен съд признава ищеца за виновен по повдигнатите му обвинения и му налага наказание - три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от ищеца пред Софийски военно - апелативен съд. С решение от 5 май 2011г. Софийски Военно-Апелативен съд отменя първоинстанционната присъда и връща делото на Военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С Постановление от 30.01.2012г. по ДП пор. № 83-4-3/2007 по описа на СлВП е постановено разследването да продължи в отсъствието на ищеца, като това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Новият обвинителен акт е внесен във Военно-окръжен съд - Сливен през януари 2013г. Образувано е НОХД № 5/2013г., по описа на Военно-окръжен съд - Сливен.

С присъда № 7/27 април 2015 г. първоинстанционният съд признава ищеца за невинен по повдигнатите му обвинения и го оправдава. С решение № 19 от 25.09.2015 г. Военно-апелативният съд потвърждава първоинстанционната оправдателна присъда. С окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 1 юни 2016 г. решението на Военно-апелативния съд е оставено в сила.

В хода на съдебното производство е разпитан единственият свидетел – очевидец на състоянието на ищеца М. – св. А.П.. Според показанията на свидетеля, още в началото на наказателното производство М. е бил изключително притеснен и стресиран. Пристигнал е в България с цел да се абстрахира  от изключително тежка житейска ситуация за него – самоубийството на дъщеря му. След пристигането си ищецът и неговия спътник са се настанили в хотел „Тунджа“ в гр.Ямбол. Няколко дни по – късно ищецът М., който по това време е на 67 години, пенсионер, е задържан при изключително тежки хигиенно – битови условия в ареста на гр.Ямбол, където е бил „съкрушен и е плачел непрестанно“. След излизането си от ареста, М. отново е отседнал в хотел „Тунджа“, където е имал контакт със своя спътник и със свидетеля Петров, единствения българин, когото поднава. М. е изпаднал в тежко психическо състояние, почти не е участвал в разговорите.След заминаването си в Германия, ищецът М. отново е бил задържан и впоследствие освободен. Свидетелят сочи, че в резултат на воденото в България наказателно производство, съпругата на ищеца го е напуснала, а наказателното производство срещу него е отразено дори в немската преса, която е била безплатна и масова разпространена.

Назначената по делото ССчЕ установява, че за периода от 27.12.2007г. до 14.02.2008г. съгласно фактура № 4024/31.01.2008г. е заплатена сума в размер на 600 лева с ДДС, а по фактура № 4156/14.02.2008г.  е заплатена сума в размер на 409.50 лева с ДДС или обща сума в размер на 1009.50 лева, представляваща заплатени нощувки от ищеца в хотел „Тунджа“, гр.Ямбол.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира изслушаната по делото ССчЕ, изготвена от компетентно и добросъвестно вещо лице, в чието заключение съдът няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Предявените претенции са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 7 от Конституцията на РБългария и чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при което се претендира обезщетение за търпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от водения срещу него наказателен процес.

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки – настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответниците като нейни органи.

Незаконността на действията на държавните правозащитни органи е установена и несъмнена с факта на постановената оправдателна присъда, което изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка.

В изпълнение на доказателствената тежест на ищеца по делото се представиха достатъчно доказателства обосноваващи извод, че е претърпял неимуществени вреди.

Несъмнено се установи по делото, че ищецът е претърпял в личен емоционален план изключително негативни преживявания. Претърпял е унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност, чувство на обреченост, злепоставяне пред близки и приятели и пред обществеността, чрез публикациите в медиите.

По въпроса относно справедливия размер на обезщетение е налице задължителна практика- т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

Във връзка с това следва да се има предвид значителната продължителност на наказателното производство – 9 години, представляваща сама по себе си факт – обуславящ, преживения от ищеца интензивен психоемоционален шок, който се е отразил негативно на неговия личен и социален живот. Претърпените неимуществени вреди – душевни страдания и неудобства, съдът намира, че следва да бъдат репарирани в размер на 30 000 лв. като паричен еквивалент на неимуществените вреди, отчитайки задочното водене на наказателното производство /Постановление от 30.01.2012г. по ДП пор. № 83-4-3/2007 по описа на СлВП/.

Основателно е възражението на ответника Прокуратура на РБългария за наличие на предпоставките за намаляване размера на обезщетението по чл. 5 от ЗОДОВ. Безспорно с виновното си поведение – напускане пределите на РБългария при неспазване на задължителните процесуални норми, ищецът е допринесъл за няколкократно удължаване срока на разследване, респ. срока на воденото наказателно производство. Предвид това са налице предпоставките за намаляване на посоченото по – горе обезщетение до размер от 26 000лева.

Над този размер предявеният иск е неоснователен по съображения за надхвърляне компенсиращия причинените вреди характер на обезщетението, както и съобразно практиката на съдилищата в РБългария.

Изцяло неоснователен и недоказан е предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в разходите, които ищецът е направил за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита и съдействие по проведеното наказателно производство, тъй като по същото няма данни за договорени и заплатени такива разходи в размер на 10 000лева.

По отношение на претенцията касаеща заплащане на деловодни разходи за адвокатска защита в производството по европейска заповед за арест и екстрадиция в Германия - в размер на 2380 евро, по делото не са ангажирани доказателства, поради което претенцията остава недоказана.

По отношение на претенцията в размер на 5000лева – взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, от данните по наказателното дело е видно, че същата е отнета в полза на Държавата поради виновното поведение на ищеца, изразяващо в неспазване на процесуалните норми на поведение и нарушаване на забраната за напускане пределите на РБългария.

По отношение на претенцията за заплащане на разходи за престой в гр.Ямбол, съгласно представените фактури от хотел Тунджа“ – гр.Ямбол, следва да бъде уважена до общ размер от 1009.50 лева. До пълния претендиран размер от 1500лева претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Върху определените обезщетения, следва да се присъди и законната лихва, считано от приключване на наказателното производство - 01.06.2016г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията съгласно ДВ, бр. 43 от 2008 г. ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноските, които е направил по водене на делото, като тези – направени за заплащане на възнаграждение за един адвокат следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от предявения иск – 1108лв. и 10 лв. – държавна такса.

Водим от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М.М. личен № 4012151М1109047, роден на ***г. с адрес ********със съдебен адрес ***, офис 606, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), както и обезщетение за имуществени вреди общ размер на 1009.50 лева – /разходи за престой в РБългария/,  от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 7/27.04.2015г. по НОХД № 5/2013г. по описа на Военно-окръжен съд - Сливен, потвърдена с Решение № 19/25.09.2015г. ВАС и решение от 01.06.2016г. на ВКС на РБ, заедно със законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от 01.06.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 1118 лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 150 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на имуществени вреди – разходи за престой в РБългария, до пълния претендиран размер от 1500лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на имуществени вреди за адвокатска защита по НОХД № 65/2008г. на Военен съд - Сливен в пълния претендиран размер от 10 000лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на имуществени вреди за адвокатска защита в производство по европейска заповед за арест и екстрадиция в размер на 2 300Евро, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на имуществени вреди – възстановяване на сума в размер на 5000 лева заплатена по МПП „Парична гаранция“ като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ :