№ 872
гр. София , 27.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601287 по описа за 2020 година
при секретаря .............. и с участието на прокурора .........., като разгледа докладваното от
съдия Букова внчд № 1287 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от осъдения Н. С. А. и защитника му срещу определение
на СГС, 11 с-в от 05.11.2020 г. по нчд № 3672/20 г., с което е оставена без уважение
молбата на А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента
наказание лишаване от свобода. Направено е искане за уважаване молбата на осъдения,
тъй като същият има награди за добро поведение без да е наказван за престоя си в
затвора и затворническото общежитие. Не бил отчетен фактът, че работи, като му е
предложен постоянен трудов договор след излежаване на присъдата, което сочи за
трайно поправяне. Неправилно съдът е взел решение и изградил вътрешното си
убеждение въз основа на даденото отрицателно становище на началника на СЦЗ.
Същото не почивало на пълен анализ на поведение на лишения от свобода, с когото не
е бил провеждан разговор с психолог или социален работник, които да установят
актуални проблемни зови за преодоляване. не е отчетено и семейното му положение на
многодетен баща, както и че съпругата му е с ТЕЛК.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
1
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Лишеният от свобода Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода от осем
години, определено му по нчд № 1/17 г. на РС Ихтиман като общо такова за
престъпления по чл.115, вр. чл.18, ал.1, по чл.339, ал.1 НК и по чл.191, ал.2 НК, като
преди това е търпял наказание пробация за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, а през
2005 г. му е наложено наказание глоба за престъпление по чл.129 НК. Началото на
изпълняваното наказание лишаване от свобода е поставено на 25.05.2016 г., като към
05.11.20 г. след зачитане на предварителен арест и положен труд осъденият е изтърпял
6 г., 8 м и 18 дни, а остатъкът от същото е в размер на 1г., 3 м. и 12 дни. Според
приложения по делото доклад А. няма констатирани нарушения на реда и наложени
наказания, а е награждаван общо шест пъти. След първоначален престой в Затвора -
гр. *** на 10.06.2016 г. е бил преразпределен в ЗОЗТ „***“, където от 20.02.2019 г. е
прекатегоризиран в открит тип. Адаптирал се лесно и имал дължимото поведение без
агресивни прояви. Освен това бил трудово ангажиран като общ работник във фирма
„Макро кор“, където се справял добре с възложената му работа. Като дефицитни зони
при него са очертани уменията му за мислене и конкретно за пълно осъзнаване на
проблемите, което води до известни затруднения при решаването им, неосъзнаване в
пълна степен на последиците от собствените действия, импулсивност и непризнаване в
пълна степен вижданията на останалите хора в социума. В тази връзка от
първоначалните стойности на риска от рецидив – оценен на 39 т. е отчетен спад до
общо 32 точки в зоните на образованието, начина на живот и обкръжение, както и
междуличностни проблеми, но не и в умения за мислене. Планът за изпълнение на
присъдата не е реализиран в цялост, тъй като били заложени цели, свързани с
отчетените дефицити, като е акцентирано на необходимостта за се затвърди и
реализира корекционния процес в условията на лишаване от свобода, като се
мобилизират и развият уменията за самоконтрол, последователност и целеполагане,
обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на
поведение, постоянство и изграждане на трудови навици, както и придобиване на
умения за справяне с житейските проблеми. Даденото по молбата на осъдения
становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е посочено, че макар
да са налице формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, все още
рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен и не са изпълнени в цялост целите
и задачите в плана на присъдата. За да остави без уважение молбата за предсрочно
освобождаване съдът е отчел изтичането на повече от половината от наложеното
наказание, но е приел, че не е налице поправяне в нужната степен с оглед
несъществената промяна в риска от рецидив при неколкократното осъждане на лицето,
както и неизпълнения план на присъдата.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция,
2
като прие, че законосъобразно е отчетено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1,
т.1 от НК по отношение на осъдения А., но не и тази по чл.439а НПК за наличието на
достатъчно доказателства за поправяне на лицето. За да мотивира решението си, СГС е
обсъдил изготвения доклад за лицето, позовавайки се и на даденото становище по
молбата от страна на затворническата администрация, което е напълно логично, след
като именно лицата, натоварени с дейността по изпълнение на наказанието имат най-
непосредствени и преки впечатления от този процес. Тяхното мнение, макар и
необвързващо преценката на съда, следва да бъде отчитано и е от значение за изводите
относно наличието на предпоставките по чл.439а НПК, още повече когато то е
подкрепено и от останалите данни по делото и не е опровергано дори и от самите
твърдения на осъденото лице. В процесния случай в жалбата се акцентира на
безспорно установената негова трудова ангажираност, както и на очевидно отчетения
като започнал поправителен процес. От решаващо значение е обаче обстоятелството,
че все още не са преодолени очертаните проблеми, свързани с начина на мислене,
разпознаване на проблемите и способностите за решаването им, заради което в тази
дефицитна зона не е настъпила промяна в точките от първоначално отчетения риск от
рецидив. Макар настоящият престой на осъдения в пенитенциарно заведение да е
първи по ред, осъждането му за тежко посегателство срещу личността, както и
предходно налаганите му наказания за други престъпления, сочат за необходимостта
от въздействие спрямо него в по-продължителен времеви период, през който да се
приложи в пълнота плана на присъдата му и да се гарантира трайност на отчетения
като започнал поправителен процес. Поради това без да се отрича настъпилата
положителна промяна, както и необходимостта осъденият да участва в отглеждането
на децата си, се налага изводът, че към настоящия етап все още се налага продължаване
на корекционната работа с него съобразно плана на присъдата с прилагане принципа
на прогресивната система.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да
потвърди атакуваното определение на СГС като правилно и обосновано.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 11с-в от 05.11.2020 г. по нчд № 3672/20 г.,
с което е оставена без уважение молбата на Н. С. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода,
наложено по нчд № 1/17 г. на РС Ихтиман.
3
Председател: Членове:
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4