О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Враца, 14.10.2019г.
Районен съд - Враца, първи граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа гр.д. №2970/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от 24.07.2019 г. на „Юробанк България” АД, ЕИК:
*********, с която е предявен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Н.В.М., ЕГН ********** съществуването на вземането на ищеца
за сумите 5934,87 лв. – главница, дължима по договор за
кредит Ваканция №495-37/2008г. и Анекс №1 към него, сключен през 2011г. и Анекс
№2, сключен на 11.12.2015г., отпуснат от АЛФА БАНК АД ГЪРЦИЯ чрез „АЛФА БАНК –
КЛОН БЪЛГАРИЯ“, чиито правоприемник е ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД; 160,26 лв. - договорна лихва от 11.12.2013 г. до
01.02.2017 г.; сумата от 5137,56 лева,
представляваща наказателна лихва – обезщетение за забава на просрочени
плащания, за периода от 11.12.2013г. до 15.10.2018г., както и сумата от 236,88
лева, представляваща такси за периода от 11.12.2013г. до 15.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата; разноските по делото – 229,39 лв. държавна такса и
740,09 лв. адвокатско възнаграждение, за
изпълнение на което е издадена заповед за
незабавно изпълнение №748/27.03.2019г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1139/2019 г. на РС-Враца, първи граждански състав.
На длъжникът е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Иванка Цонкова
лично на 05.06.2019г. като в законоустановения двуседмичен срок на 20.06.2019г.
е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника. С разпореждане от 26.06.2019г.
на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Същият е подал искова молба на 24.07.2019г.,
по която е образувано гр.д. №2970/2019г. на РС-Враца. Спиране на изпълнението
не е било постановявано, тъй като не са били налице предпоставките за това,
съображения за което съдът е изложил в разпореждане № 4729/26.06.2019г. На 07.10.2019г.
длъжникът по ч.гр.д. № 1139/2019г. по описа на РС-Враца е подал молба с вх.
№17357, с която е оттеглил подаденото от него възражение. Копие от молбата е
приложена по настоящото дело. С оттегляне на възражението от длъжника,
идадената заповед за изпълнение е влязла в сила.
След като се запозна с молбата на ответника и извърши служебна справка по ч.гр.д.
№ 1139/2019 г. на РС- Враца, първи граждански
състав, съдът намери, че предявеният по делото иск е
недопустим, защото за ищецът липсва правен интерес от същия, а мотивите за този
правен извод са следните:
Според чл. 416, изр. 1 от ГПК възражението на длъжника по чл. 414 ГПК е оттегляемо, а правната последица от това е
изрично предписана от закона - заповедта за изпълнение влиза в сила, като въз основа на нея кредиторът може да получи
изпълнителен лист за удовлетворяване на вземането, ако заповедта е по чл. 410 ГПК, а ако е издадена по
чл. 417 ГПК – да продължи изпълнението по издадения му вече изпълнителен лист
по чл. 418 ГПК за незабавно изпълнение на вземането му, съществуването на което и в двата случая длъжникът вече не може да се оспорва (чл. 416 ГПК). Узнаването от кредитора за предприетото от длъжника
оттегляне на възражението няма значение за горната последица, а следва да се
вземе предвид само при възлагане на разноските, сторени от страните в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК -
доколко ищецът е бил добросъвестен и при неоснователното възражение на длъжника
е бил принуден да потърси искова защита, с оглед на което да стори допълнителни разноски (аргумент от чл. 78, ал. 2
и чл. 3 от ГПК). С иска по чл. 422, ал.
1 ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416 ГПК – снабдяването му с изпълнителен лист, респективно продължаване на допуснатото въз основа
на издадения му вече такъв по чл. 418 ГПК - принудително изпълнение, с оглед удовлетворяване на вземането му, в което се състои и
правният му интерес от предприетата защита. Удовлетворяването на
този интерес с влизане в сила на заповедта за изпълнение при оттегляне на
възражението, прави безпредметно водене на исково производство, а наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на производството, за която
съдът следи служебно (така Опр. № 520-2011-IV г.о. на ВКС).
Поради това и в случая, заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника е влязла в сила на 07.10.2019 г.,
когато е оттеглил възражението си срещу нея (чл. 416 от ГПК). При това положение за ищеца липсва
правен интерес от предявения по делото иск, защото може да продължи
изпълнението срещу длъжника въз основа на издадените му заповед за незабавно
изпълнение №748/27.03.2019г. и изпълнителен лист без да е необходимо установяване преди това на
съществуването му по исковия ред на чл. 422 от ГПК. А след като е така и правният
интерес от всеки иск, включително и от този по чл. 422, ал. 1 от ГПК, е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и съществуването
на правото на иск, за наличието на която поради това съдът следи служебно, а в
случая тя не е налице (чл. 124, ал. 1 от ГПК), то и предявеният от ищеца иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК против ответника по делото се явява недопустим. Поради
това и исковата молба, с която е предявен, следва да бъде върната на ищеца, а
образуваното за разглеждането й производство по делото прекратено (чл. 130 от ГПК).
Доколкото обаче ответникът е дал
повод за завеждането му, тъй като е оттеглил едва след образуването му
възражението си срещу заповедта за незабавно изпълнение на процесното вземане,
обусловило с подаването му в срок и предявяване на процесния иск за
установяване неговото съществуване съгласно чл. 415 от ГПК, следва всички
сторени до сега от ищеца разноски по делото да бъдат възложени по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника или сумата от общо 1362,41
лева, от която довнесената от същия д.т. за производството в размер на 313,51
лева и заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства в размер на 1048,90 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА на ищеца „Юробанк България” АД, ЕИК:
********* исковата му молба с вх. № 12550/24.07.2019 г. с приложенията, поради недопустимост на предявения
с нея иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК против ответника Н.В.М., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА поради това производството настоящото гражданско дело № 2970 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца, първи граждански състав.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН ********** да
заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, сумата от 1362,41 лева (хиляда триста шестдесет и два лева и 41 ст.) за направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: