№ 2987
гр. Благоевград , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мариела Палова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражд. дело №
20201200501180 по описа за 2020 година
Депозирана е въззивна жалба от „ЧРБ“ АД, чрез юрисконсулт В.Н., против
Решение № 503488/27.08.2020г., постановено по гр.д. № 904/2019г., по описа на
Районен съд – Р.. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва
да бъде отменено. Конкретно се сочи, че пред първата инстанция било установено това,
че страните са били обвързани от договор за наем, който е прекратен на 30.05.2015г.,
като изводите на съда за това, че същият е прекратен на 01.02.2015г. били неправилни.
Между страните не е подписван двустранен протокол, в който да се отрази
техническото състояние на ползваните обекти, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1, т.
5 от договора за наем, предвид на което приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 236 ЗЗД, т. е договорът се счита продължен за неопределен срок. Сочи се, че
представената по делото заповед на Кмета на Община Б. е за премахване на въздушни
ел. мрежи, но тя се отнася само за гр. Б., а процесният договор обхващал и още осем
села. Твърди се, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по искането за присъждане
на разноски конкретно във връзка с открито производство по оспорване по реда на чл.
193 ГПК на представен по делото документ. На следващо място се правят оплаквания,
че не били верни изводите на съда за настъпила погасителна давност, тъй като са
представени доказателства, че давността е прекъсната с изпратена покана за
доброволно плащане. Съдът не бил обсъдил и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претедираното от другата страна адвокатско възнаграждение. С оглед
на изложеното във въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез адв. Р.З.-К.. Прави се искане за потвърждаване на атакувания акт. В тази връзка се
1
сочи, че били правилни изводите на районния съд за това, че договорът за наем е
прекратен на 01.02.2015г., тъй като същият е със срок на действие – две години, нямало
задължение страните да съставят приемо-предавателни протоколи, за да се счита
същият за прекратен. По делото не било установено, че след изтичане на срока на
действие на договора ответникът е продължил да ползва наетите съоръжения.
Правилни били и изводите на съда за това, че процесните вземания са погасени по
давност, поради изтичане на тригодишен период, като изпращането на покана за
доброволно изпълнение не е сред действията, водещи до прекъсване на давността. На
следващо място се заявява, че едва във въззиваната жалба се навеждат доводи за
наличие на неоснователно обогатяване, каквито твърдения и претенции не са заявявани
в исковото производство. Неоснователността на главния иск е довело до правилния
извод на съда за неоснователност и на акцесорния такъв, отделно се сочи, че и този иск
е погасен по давност. В полза на жалбоподателя не е следвало да се присъждат и
разноски за производството по реда на чл. 193 ГПК, а и реално такива не са сторени.
Твърди се, че са неоснователни и възраженията за прекомерност на присъденото пред
първата инстанция адвокатско възнаграждение в полза на ответника.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приобщено ч.гр.дело № 629/2019г. по описа на Районен съд-Р. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2837/11.06.2019г., с
която е разпоредено длъжникът „М..70“ ООД да заплати на заявителя „ЧРБ“ АД
сумата от 2 694.00 лв. - дължима и неизплатена главница, представляваща пет
непогасени месечни периодични задължения всяко по 538.80 лв. за периода от
01.01.2015 г. до 31.05.2015 г. по Договор за наем на елементи от стълбовната
разпределителна електропроводна мрежа от 01.02.2013 г., сумата от 1188.98 лв. –
лихва за периода от 01.02.2015 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на
длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение. На
заявителя е указано да предяви искова молба в едномесечен срок и такава е предявена.
В исковата молба ищецът „ЧРБ“ АД твърди, че с ответното дружество са били
обвързани по силата на договор за наем на елементи от стълбовната разпределителна
електропроводна мрежа, който е прекратен поради разваляне на 30.05.2015г. Твърди,
че наемателят, в лицето на ответното дружество, не е заплатил дължимия наем за пет
месеца, за периода 01.01.2015г.-30.05.2015г., вкл. поради което се претендира да се
признае за установено, че наемателят дължи на наемодателя неплатените наемни
вноски в размер на общо 2694 лв., както и законна лихва в размер на 1188,98 лв.
В писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове,
като не отрича, че страните са били обвързани по силата на наемно правоотношение,
но същото е прекратено с изтичане на срока на действието му на 01.02.2015г.. Прави се
и възражение, че процесните претенции са погасени по давност.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства.
Представен е договор за наем на елементи от стълбовната разпределителна
електропроводна мрежа, сключен на 01.02.2013г., по силата на който „ЧРБ“ АД, в
качеството на наемодател, е предоставил на „М..70 70“ ООД, в качеството на наемател,
2
за временно и възмездно ползване обществени електрони съобщителни мрежи и/или
услуги, част от собствената си стълбовна разпределителна ел. мрежа 220/380 V,
разположена на територията на гр. Б., с. Д.Д., с. Г.Д., с. Г., с. Д., с. Б., с. Е., с. Д., с. Б.,
обл. Благоевград. Страните са уговорили заплащането на месечна наемна цена в
размер на 0,50 лв. без ДДС за всеки ползван стълб от разпределителната ел. мрежа
/видно от протокол на лист 35 от делото общо 898 броя стълбове/, която следвало да се
заплащана до 30 число на месеца, за който се отнася. Уговорено било също така, че
договорът се сключва за срок от две години, считано от 01.02.2013г., т. е до
01.02.2015г., както и че този срок може да бъде продължен с допълнително писмено
споразумение между страните/анекс/.
Към исковата молба са представени пет броя фактури, издадени от наемодателя към
наемателя, за дължими наеми за ел. стълбове за периода януари 2015г. – май 2015г.,
включително в размер на общо 2694 лв. /по 538,80 лв. месечно/. По делото не е спорно,
че посочената сума не е заплатена от страна на въззиваемото дружество – наемател.
Изпратена е покана за доброволно плащане от наемодателя до наемателя, получена
от последния на 07.03.2019г.
Районният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че за периода
февруари 2015г. - май 2015г. страните не са били обвързани по силата на наемно
правоотношение, тъй като то е прекратено на 01.02.2015г., поради което не се дължи
заплащане на претеднираните наемни вноски за посочените четири месеца. Приел е
също така че, претенцията за заплащане на дължимия наем за месец януари 2015г.,
както и за останалите месеци, е погасена по давност. Предвид неоснователността на
главния иск неоснователни и поради това отхвърлени са и предявените искове за
заплащане на акцесорната претенция – лихва за забава.
Атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да
бъде потвърден.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били
обвързани по силата на срочен наемен договор с крайна дата 01.02.2015г. По делото
липсват доказателства същият да е продължен по писмено съгласие на страните, така
както е уговорено в чл. 12, ал 2 от договора. Липсват категорични доказателства и за
това ползването на наетите ел. съоръжения /стълбове/ да е продължило и след дата
01.02.2015г., каквито са твърденията на ищеца. Ето защо съдът намира за правилен
извода на районния съд, че страните са били обвързани по наемен договор, който е
прекратен на 01.02.2015г., поради изтичане на срока на действието му. Предвид и на
това заплащане на наемни вноски за периода февруари 2015г. – май 2015г. не се
дължат.
По отношение на претенцията за заплащане на наем за месец януари 2015г. съдът
намира за основателно възражението на дружеството-наемател за погасяването й по
давност. Наемната вносна за месец януари 2015г. е следвало да се заплати до
31.01.2015г., следователно от дата 01.02.2015г. е налице забава. Съгласно разпоредбата
на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. С оглед на цитираната разпоредба
претенцията за заплащане на наемна вноска за месец януари 2015г. е погасена по
давност на 01.02.2018г. За пълнота следва да се отбележи, че и останалите претенции за
заплащане на месечен наем до 30.05.2015г. също се явяват погасени по давност.
Последната претендирана наемна вноска е следвало да се плати до края на месец май,
3
т.е до 31.05.2015г. От 01.06.2015г. е налице забава. Тригодишният срок изтича на
01.06.2018г., поради което същите се явяват погасени по давност. Исковата молба е
подадена на 03.09.2019г., а заявлението по чл. 410 ГПК на 10.06.2019г., т. е доста след
изтичане на тригодишния давностен срок. Правилни са изводите на районния съд за
това, че получаването на поканата за доброволно изпълнение не е сред визираните
действия по чл. 116 ЗЗД, който водят до прекъсване на давността. Но дори и да се
приеме, че поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността исковите
претенциите за плащане на наемните вноски са погасени по давност още през 2018г.,
докато поканата е изпратена и получена от наемателя през 2019г.
Предвид на изложеното по- горе напълно неоснователни са претенциите на
жалбоподателя за заплащане на наем за периода януари 2015г.- май 2015г. С оглед
неоснователността на главната претенция неоснователна се явява и претенцията за
заплащане на лихва за забава.
След като районният съд е отхвърлил предявените искове – главен и акцесорен, е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора ще следва „ЧРБ“ АД да заплати на „М..70 70“ ООД
сторените по делото разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Разноски за открито производство
по чл. 193 ГПК на представен пред първата инстанция писмен документ не следва да
се присъждат, доколкото такива не са сторени.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за прекомерност на
претедираното както пред първата, така и пред втората съдебна инстанция
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Делото се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което и претендираните адвокатски възнаграждения не са
прекомерни и не следва да бъдат намалявани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
503488/27.08.2020г., постановено по гр. дело № 904/2019г. по описа на Районен съд -
Р..
ОСЪЖДА „ЧРБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „..“ № 159, представлявано от Т.П. и П.Х., заедно и в качеството им на членове
на Управителния съвет да заплати на „М..70“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „Ц.С.“ № 54, вх. „б“, ет. 1, ап. 6, представлявано от Д.Г. сумата в
размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5