Р Е Ш Е Н
И Е №
1338
Гр. Пловдив, 06.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 585 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Ищците Е.Б.М., ЕГН **********,***, и Т.Б.М., ЕГН **********,***. ***, със съд. адрес:***,
чрез адв. Б.С., са предявили срещу *** субективно
съединени осъдителни искове по чл. 59 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени
вреди в размер на 25 500 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното плащане.
Твърдят, че са собственици на ПИ с
идентификатор 56784.517.329 по КККР на ***, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. с адрес на имота: ***, ***; с площ на ПИ по скица – 392
кв.м, а по титул за собственост – 390 кв.м; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м); номер по предходен план – 556, кв. 19, парцели І и ІІ по плана на ***на ***; при съседи на ПИ: 56784.517.360, 56784.517.327,
56784.517.328, 56784.517.1391 и
56784.517.345. Имотът е закупен на 06.09.1943 г. от наследодателя на
ищците – Б.Т.М., ЕГН **********, с нот. акт № 198,
том 7, рег.№ 1454, дело № 1495, като според нот. акт
имотът е с пл.№ 242 и с площ от 390 кв.м.
През 1974 г. е изменен
градоустройствения план, като този имот е отчужден със Заповед № 1152/24.08.1974
г. за изграждане на второ платно на ***от ***до ***. Тъй като отчуждителното мероприятие не е осъществено, собствеността
върху имота е възстановена на наследниците на Б.М. със Заповед № ОА-2172/23.11.1992
г., с която се отменя отчуждаването на имот пл.№ 242 от ***по плана, одобрен
със Заповед № 195/01.03.1985 г., по която същият имот попада в парцел
ІІІ-мемориална ос, озеленяване. Със Заповед № АО-2222/30.11.1992 г. имотът е отписан
от актовата книга за държавните имоти и през 1994 г. е нанесен в кадастралната
карта с пл.№ 556 от кв. 19 по плана на ***.
Със Заповед № ОА-1382/16.07.1993 г. на ***е
одобрен ПУП за застрояване и регулация, според който имотът попада в УПИ
ІІ-зеленина, като въпреки посоченото предвиждане на ПУП, имотът не е отчужден,
но същевременно мероприятието „обществено озеленяване“ е осъществено и върху
него е изграден общински парк и градина, които се използват единствено за обществени
нужди. По този начин ищците като законни наследници на Б.М., починал през ***,
и на съпругата му Й.С.М., починала през ***, са собственици при равни права на
описания недв. имот, но са лишени от възможността да
го ползват и да получават икономически изгоди. Налице е обедняване на ищците,
като същевременно ***се е обогатила за тяхна сметка със сумата на пазарния наем
за този имот за периода от 12.03.2013 г. до 12.03.2018 г.
Ето защо, молят съда да постанови
решение, с което да осъди на основание чл. 59 от ЗЗД ответната община да
заплати на всеки от тях сумата 25 500 лв. – обезщетение за ползване на
притежаваните от всеки от ищците идеални части от процесния
недв. имот, с които суми ***се е обогатила
неоснователно през посочения период, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки
излагат в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответникът ***– ***, е подал чрез юрисконсулт М.Т.
отговор, в който твърди, че предявените искове са
недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заявява, че не оспорва собствеността на
ищците върху процесния недв.
имот, попадащ в УПИ ІІ-зеленина и улична регулация, но твърди, че в имота не е
изграден парк и градина, поради което предвиждането на плана не е осъществено.
Общината не владее спорния ПИ и не е демонстрирала намерение да го свои, нито
по някакъв начин е препятствала ищците да ползват имота си, а към ИМ не са
представени доказателства за фактическото ползване на този имот през исковия
период от страна на ***.
С оглед отреждането по плана процесният имот е включен в Годишната програма за
управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2018 г., приета с
Решение № 28, взето с Протокол № 2/31.01.2018 г. на ОбС
– ***, в частта „Описание на имотите, които общината има намерение да придобие
в собственост, Раздел 4.1. „Отчуждаване на имоти“, за реализиране на
мероприятието.
Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото
няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищците Е. и
Т. М.са наследници по закон – низходящи на Б.Т.М., ЕГН **********, б.ж. на ***,
починал на *** и на Й.С.М., ЕГН **********, б.ж. на ***, починала на *** видно
от приложените удостоверения за наследници, съответно с изх.№ ***и изх.№ ***, и
двете издадени от ***.
С нот. акт за покупко-продажба на недв.
имот № 198, том 7, регистър 1454, дело 1495/06.09.1943 г. Б.М. е придобил
празно дворно място от 390 кв.м в ***, съставляващо имот пл.№ 424, видно от
приложения нот. акт, което е било застроено и впоследствие
- отчуждено със Заповед № 1152/24.08.1974 г., видно от приложената от ответника
отчуждителна преписка.
Същият недв.
имот е реституиран със Заповед № ОА-2172/23.11.1992 г. на ***и е отписан от
актовите книги за държавни имоти със Заповед № ОА-2222/30.11.1992 г., видно от
приложените заповеди. Бившият имот пл.№ 242 по плана на ***на
***, находящ се на ***, след възстановяване на
собствеността му е бил попълнен в кадастралния план на кв. 19-нов на *** с пл.№
556, видно от приложената Заповед от 1994 г., въз основа на т. 6 от Протоколно
решение № 23/07.06.1994 г. на ЕС при ТСУ, а по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, процесният недв. имот представлява ПИ с идентификатор 56784.517.329, с
площ от 392 кв.м; с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м; номер по предходен план – 556,
кв. 19, парцел 1 и 2, видно от представената скица № 15-352447/24.07.2017
г.
С молба
вх.№ А010Ц198/07.07.2000 г. наследниците на Б.М. са
поискали изготвяне на ЧКЗР за ситуиране на автомивка
в имот пл.№ 556, парцел ІІ-зеленина от кв. 19-нов по плана на ***на ***, но АГК при ***им е отказала с писмо от 26.07.2000
г., тъй като по плана, одобрен със Заповед № 195/01.03.1985 г., имотът попада в
парцел ІІІ-мемориална ос и озеленяване, а по действащия ЗРП, одобрен със
Заповед № ОА-1382/16.07.1993 г., същият ПИ попада в парцел ІІ-зеленина, като „мероприятието е осъществено по смисъла на
чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 за ПНТСУ и представлява обществено озеленена
площ“.
Със
Заявление вх.№ 94012-9546/07.05.2014 г. ищците са поискали от ответната община
да им издаде разрешение за строеж на ограда на процесния
недв. имот, което им е отказано с писмо от 23.05.2014
г. на ***.
От
приложения Протокол № 14/12.04.2017 г. на ЕСУТ при ***, е видно, че процесният недв. имот с
идентификатор 56784.517.329, заедно
с ПИ 56784.517.327, ПИ 56784.517.328 и ПИ 56784.517.207, попадат в УПИ
ІІ-зеленина от кв. 19 по плана на ***–***, като „Зеленината е реализирана“, а съгласно чл. 62 и чл. 62-а от ЗУТ, „в озеленените площи – публична собственост,
не могат да се разполагат паркинги или да се променя предназначението на
съществуващите озеленени площи, реализирани съгласно устройствените
планове.“
С Покана
вх.№ 18-П2422/12.02.2018 г. ищците Е. и Т. М.са поканили ответника ***да им
заплати в 10-дневен срок обезщетение за ползването на притежавания от тях недв. имот с идентификатор 56784.517.329 в размер на общо
46 800 лв. за периода 01.03.2013 г. до
28.02.2018 г., както и общо 780 лв. месечно, считано от 01.03.2018 г.,
до 15-то число на текущия месец.
В отговор
на тази покана общината е уведомила ищците с писмо от 14.03.2018 г., че
притежавания от тях ПИ с идентификатор 56784.517.329 е включен в Годишната програма на управление
и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2018 г., приета с Решение №
28, взето с Протокол № 2/31.01.2018 г.на ОбС – ***,
които ***има намерение да придобие в собственост, съгласно раздел 4.1.
„Отчуждаване на имоти“, като същевременно твърди, че не им пречи да упражняват
правото си на собственост върху този недв. имот.
По делото е прието заключението на СТЕ с вещо лице инж. В.А.Г.,
което проследява регулационния статут на процесния недв. имот и което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че имотът
на Б.М. е бил заснет в стари планове с пл.№ 242, впоследствие е отчужден и
възстановен със Заповед № ОА-2172/23.11.1992 г. Със Заповед № ОА-1819/02.09.1994
г. е попълнен кадастралния план на ***на *** с нов
имот пл.№ 556 с площ от 390 кв.м, без изменение на регулацията, по зелените
линии на приложение № 1 към експертизата. По одобрената през 2009 г.
кадастрална карта на *** имотът запазва границите си по предходния план от 1994
г., когато е попълнен, и е заснет с КИ 56784.517.329 с площ от 392 кв.м. По
действащият регулационен план, одобрен със Заповед № 1382/16.07.1993 г., имот
пл.№ 556 е включен в два УПИ - УПИ ІІ-зеленина от кв. 19 и улица (***), като част от около 170 кв.м по
цифрите 1, 2, 5 и 6 от скицата към експертизата е включена в УПИ ІІ-зеленина от
кв. 19, а част от 222 кв.м от същия имот, означена с цифрите 2, 3, 4 и 5,
попада в разширение на ***. На място
границите на процесния недв.
имот не са материализирани с огради и той попада в зелена площ.
По делото е
разпитан свидетеля А.Н.К., показанията на когото съдът възприема като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че свидетелят е живял
на *** (сега ***) до *** г., а сега там живее дъщеря му, като той често ѝ
гостува, както и на ищеца, с когото се познават от 50 г. Затова познава добре
района и парка – затревена площ, която се намира между *** и ***. Според
свидетеля К., „През последните 5 г. няма
кой знае какви изменения на мястото. Има направено едно баскетболно игрище и
незаконен паркинг, някъде около 2–3 дка. Мястото е затревена площ. Има вътре
пешеходни алеи, които даже са павирани, има пейки, дървета. От помпената
станция в посока запад има 3–4 реда дървета, засадени успоредно на ***. По тези
дървета връзват люлки. Освен детската площадка и игрището, има и вързана люлка
точно срещу мястото на г-н М.. ….То е ситуирано в
средата на парка с лице 13 м към *** и 30 м в дълбочина в посока запад. Това са
около 400 кв.м имот. Върху този имот конкретно в момента няма нищо (построено).
Затревена площ е, като през средата му минава една павирана алея с широчина
около 1 м. Мястото представлява зелена тревна площ. Хората влизат от всякъде по
пешеходните алеи. …Хората си почиват по пейките, разхождат кучетата си,
разхождат се по алеите. Виждал съм и хора от „***“, които почистват тревните
площи, подрязват зелената ограда, поливат. …Направи ми впечатление, че и другите пътеки са павирани по същия
начин, за да не стъпват хората в калта.“
По делото са приети основно и
допълнително заключение на СТЕ с вещо лице В.К.Р., които съдът възприема като
компетентни, безпристрастно изготвени и не оспорени от страните. От тях се установява,
че за процесния период 12.03.2013 г. – 12.03.2018 г.
пазарният наем на ПИ с идентификатор 56784.517.329 с площ от 390 кв.м,
представляващ празно дворно място, частна собственост, съобразно
местонахождението, площта и достъпа до имота и неговия вид, който може да се
използва за открита складова база или вид дейност в областта на услугите –
обществен паркинг (когато не попада в зелена площ), е в размер на общо
51 151 лв.
Пазарният наем на същия недв. имот, съобразен с отреждането за зеленина и улична
регулация, е в размер на общо 49 460 лв.
Ако се разгледат отделните площи от процесния недв. имот според
тяхното предназначение по действащия регулационен план, то пазарния наем за процесния период на частта от 170 кв.м от имот пл.№ 556,
включена в УПИ ІІ-озеленяване от кв. 19, като наем за спортна площадка и
площадка за игра е в размер на общо 23 041 лв., а пазарният наем на останалата
площ от 222 кв.м, включена в разширение на ***, като паркинг е в размер на общо
23 593 лв., т.е. общо наемът на целия имот е 46 634 лв.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените субективно съединени искове
за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД са допустими, а разгледани
по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 -
58 от същия закон, всеки, който
се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
през исковия период 12.03.2013 г. – 12.03.2018 г. ответната ***неправомерно е
ползвала собствения на ищците Е. и Т. М., при равни права, съгласно чл. 5, ал.
1 от ЗН, поземлен имот с идентификатор 56784.517.329 с площ от 390 кв.м, като въпреки, че същият
не е отчужден по предвидения в чл. 62, ал. 5 от ЗУТ законов ред, което се
признава от самата община, е изградила върху него и върху съседните му ПИ
обществен парк с павирани алеи, тревни площи и баскетболно игрище, които се
поддържат от работници на ОФ „***“, без да е налице правно основание за това от страна на ***.
Съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, собственост на държавата и общините, са публична собственост, като според чл. 62, ал. 1 от ЗУТ зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1.
Когато в терените, определени за озеленени
площи - публична собственост, попадат поземлени имоти - частна собственост, те
се отчуждават по предвидения в закона ред, съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗУТ, освен
при наличие на хипотезата на ал. 6 - когато подробните устройствени
планове за *** предвиждат изграждане или разполагане на обекти по ал. 7, т. 3 –
6, каквито данни по делото няма.
Ето защо, съдът намира, че по този начин ***е лишила ищците от възможността
да ползват спокойно собствения си имот и да получават блага от него, като се е
обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищците до размера на
пазарния наем, който те биха получили през исковия период от процесния имот.
Съдът намира, че възраженията на ответника, направени в отговора му, са неоснователни, тъй като от събраните по делото свидетелски
показания, както и от писмата, изпратени от самата община до ищците, се
установява, че ***неправомерно е завзела имота им, като върху него и върху
съседни имоти е изградила и поддържа обществен парк със зелени площи, павирани
алеи и спортна площадка, без да е проведена отчуждителна
процедура, като през годините системно е отказвала на ищците да ползват имота си
за различни дейности. С реализирането на мероприятие, предвидено за трайно
задоволяване на обществените потребности, върху имота на ищците, който не е
отчужден и е тяхна частна собственост, ***на практика ги препятства да събират
гражданските плодове от този имот в размер на пазарния наем, който биха
получили от него. За да е налице неоснователно обогатяване на ответника, респ.
обедняване на ищците, не се изисква наличието на някаква форма на вина или
активни действия от страна на собствениците на имота, тъй като те нямат такова
задължение по закон. Този, който ползва чужд имот без правно основание за това
обаче дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете по чл. 59 от ЗЗД са
доказани по основание и следва да бъдат уважени.
По отношение на размера съдът възприема допълнителното заключение на СТЕ с
вещо лице В.Р., тъй като в него размерът на пазарния наем за процесния период е съобразен с предназначението на
отделните части от недв. имот по действащия устройствен план, а според чл. 62, ал. 7, т. 3 и т. 4 от ЗУТ
с подробните устройствени
планове за *** в озеленените площи - публична собственост и в поземлените имоти
- частна собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда
само застрояване, необходимо за открити обекти за спортни или културни дейности
и площадки за игра.
Според цит. законова разпоредба
в ПИ, отреден за озеленяване и за улична регулация, не могат да се изграждат
складова база и обществен паркинг, поради което съдът не възприема този вариант
от основното заключение на СТЕ с вещо лице В.Р., тъй като той не отговаря на изискванията
на чл. 62, ал. 7 от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, предявените
искове по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважат за процесния
период 12.03.2013 г. - 12.03.2018 г. до размер от общо 46 634 лв. или по
23 317 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от завеждане на делото
на 12.03.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до предявените общо
искове от 51 151 лв. или по 25 575,50 лв. за всеки ищец, те следва да се
отхвърлят като недоказани и неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски по съд.
производство в размер на общо 7 796 лв., но съразмерно с уважената част от
исковете, т.е. по 3 553,78 лв. на всеки от тях.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски по
съдебното производство в размер на общо 400 лв., но съразмерно с отхвърлената
част от исковете от по 2 258,50 лв. или те следва да заплатят по 35,32 лв.
всеки от тях.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***– ***, представлявана от юрисконсулт М.Т., да
заплати на Е.Б.М., ЕГН **********,***, и на Т.Б.М., ЕГН **********,***.
***, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. Б.С., на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на всеки от тях по 23 317 лв. (двадесет и
три хиляди триста и седемнадесет лв.), представляващи обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода 12.03.2013 г. - 12.03.2018 г. в размер на
пазарния наем на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
56784.517.329 по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. с
адрес на имота: ***, ***; с площ на ПИ по скица – 392 кв.м, а по титул за
собственост – 390 кв.м; трайно предназначение на територията – урбанизирана;
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план
– 556, кв. 19, парцели І и ІІ по плана на ***на ***;
при съседи на ПИ: 56784.517.360, 56784.517.327, 56784.517.328, 56784.517.1391
и 56784.517.345, ведно със законната
лихва от завеждане на делото на 12.03.2018 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да им заплати по 3 553,78 лв. (три хиляди петстотин петдесет и три лв. и 78 ст.) на
всеки от тях – такси и разноски по съдебното производство по съразмерност, като за разликата до пълните предявени размери от по 25 575,50 лв. за всеки
ищец ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Б.М., ЕГН **********,***, и Т.Б.М., ЕГН **********,***. ***, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. Б.С.,*** – да заплатят на ***, представлявана от юрисконсулт М.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК по 35,32 лв. (тридесет и пет лв. и 32 ст.)
всеки от тях – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/