№ 1097
гр. Перник, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720103921
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 ал 1 чл. 429 ал.2 вр. чл. 124 и сл.
ГПК.
Образувано е по искова молба от А. С. Н. ЕГН ********** гр.****** ул.
*** */** * и чрез адв.А. А. ПАК в кач. на наследник на 1 / 4 от наследено
топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник административен адрес
гр.****** ул. *** бл.* * ап.**, на починалия собственик С.Е. Н. / починал
11.01.2015г. / СРЕЩУ “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД ,че не дължи на
дружеството поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на сумата 257.75лв. представляваща ¼ от общото задължение по
изпълнителен титул- а именно - ИЛ от 21.06.2013 по чгд № 1262/2013г. на
ПРС-за сумата 1031.01лв. от която :
Сумата 174.23лв.главница за периода 01.05.2009-30.04.2012
Сумата 52.27лв. законна лихва за забава за периода 30.06.2009-
28.01.2013
Ведно със законната лихва върху главницата от 174.23лв. считано от
05.03.2013 до окончателното изплащане на сумите, и направените по делото
разноски в размер 31.25лв. за д.такси и юк.възнаграждения, присъдени с
изпълнителен лист от 21.06.2013 по чгз № 1262 / 2013г. н.по описа на ПРС и
предмет на събиране по изп.дело № 2908 / 2021г. на ЧСИ Ст.Б. район на
действие ПОС
С исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131
ГПК са депозирали ОТГОВОР. Оспорват иска, не сочат други
1
доказателства.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно всички събрани и приети доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят , че:
-Ищецът е наследник на 1 / 4 от наследено топлофицирано жилище на
посочен в гр.Перник административен адрес гр.****** ул. *** бл.* * ап.**, на
починалия собственик С.Е. Н.
-Изпълнителният лист е издаден на 21.06.2013г. по чгд № 1262 / 2013г. по
описа на ПРС срещу наследодателя, който впоследствие е починал
11.01.2015г.
-Ищецът наследява 1/ 4 от топлофицираното жилище, следователно отговаря
за дълга в тези параметри: сумата 257.75лв. представляваща ¼ от общото
задължение по изпълнителен титул- а именно - ИЛ от 21.06.2013 по чгд №
1262/2013г. на ПРС-за сумата 1031.01лв. от която :
Сумата 174.23лв.главница за периода 01.05.2009-30.04.2012
Сумата 52.27лв. законна лихва за забава за периода 30.06.2009-
28.01.2013
Ведно със законната лихва върху главницата от 174.23лв. считано от
05.03.2013 до окончателното изплащане на сумите, и направените по делото
разноски в размер 31.25лв. за д.такси и юк.възнаграждения,
-присъдените суми с изпълнителен лист от 21.06.2013 по чгз № 1262 / 2013г.
н.по описа на ПРС са били предмет на събиране по
ПЪРВО изп.дело № 1284/2013г. по описа на ЧСИ Ст.Б., което е било
перемирано с Постановление от 20.05.2020 на осонвание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
-ПДИ по това изп.дело е от 06.01.2014г., а последно изпълнително действие е
от 18.09.2013г.
-С нова молба от 05.10.2021г. срещу същия длъжник повторно е образувано:
ВТОРО изп.дело № 2908 / 2021г. на ЧСИ Ст.Б. район на действие ПОС- за
същите суми
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл.439 ГПК вр. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване
недължимост на вземането по изпълнителен лист от 21.06.2013 г., за
абонатен № ********** – като погасено по давност.
Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
2
твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е
налице висящо изпълнително дело относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
3
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
заповедно производство по описа на Пернишкия РС. В тази връзка в
настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посоченият ИЛ е бил издаден на 21.06.2013 въз
основа на ЗИПЗ по чгд № 1262/2013г. на ПРС –за задължения по
топлофицирания имот, нах. се гр.Перник
Били са образувани две изп.дела – първото е било прекратено с
постановление на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК и по това изп.дело последно
валидно изп.действие е от 18.09.2013г. погасителна давност е изтекла
След това е заведено ново изп.дело - за вземане, което вече е било
погасено по давност
От процесното първо по ред водено изп.дело се установява, че на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК е било прекратено същото.
При тези данни, разгледани в съвкупност, следва да се уважи така
предявеният иск като основателен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 25 лева, и 400 лева –
адвокатски хонорар /съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК/.
Посочените разноски са действително извършени, видно от приложени
платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие.
Така претендираният хонорар съдът не намира за прекомерен предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съответно цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото. Поради това и го присъжда в
4
претендирания размер 400лв. , като в този смисъл намира възражението за
прекомерност на адв.възн. отправено от ответната страна за основателно.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. С. Н. ЕГН **********
гр.****** ул. *** */** * и чрез адв.А. А. ПАК в кач. на наследник на 1 / 4 от
наследено топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник административен
адрес гр.****** ул. *** бл.* * ап.**, на починалия собственик С.Е. Н. /
починал 11.01.2015г. / НЕ ДЪЛЖИ НА“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД –
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
на сумата 257.75лв. представляваща ¼ от общото задължение по
изпълнителен титул- а именно - ИЛ от 21.06.2013 по чгд № 1262/2013г. на
ПРС-за сумата 1031.01лв. от която :
Сумата 174.23лв.главница за периода 01.05.2009-30.04.2012
Сумата 52.27лв. законна лихва за забава за периода 30.06.2009-
28.01.2013
Ведно със законната лихва върху главницата от 174.23лв. считано от
05.03.2013 до окончателното изплащане на сумите, и направените по делото
разноски в размер 31.25лв. за д.такси и юк.възнаграждения, присъдени с
изпълнителен лист от 21.06.2013 по чгз № 1262 / 2013г. н.по описа на ПРС и
предмет на събиране по изп.дело № 2908 / 2021г. на ЧСИ Ст.Б. район на
действие ПОС
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. С. Н. ЕГН
********** гр.****** ул. *** */** * и чрез адв.А. А. ПАК-разноски в
настоящото исково производство –25 лева, и 400 лева – адвокатски хонорар
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5