Решение по дело №245/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700245
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   235

 

гр. Сливен,  02.12.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година,  в  състав:

             

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА 

                                                                    ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При участието на секретаря Ваня Костова и на прокурора К. Маринов, като разгледа докладваното от съдия Светлана  Драгоманска  касационно административно-наказателно дело № 245 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.          

Образувано е по касационна жалба от К.Н.Г. против Решение № 77 от 26.08.2022 г., постановено по АНД № 20222220200218/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърден като правилен и законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5758583 на ОД на МВР Сливен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на К.Н.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; и е потвърден като правилен и законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 5729226 на ОД на МВР Сливен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на К.Н.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева и е осъден К.Н.Г. да заплати на ОД на МВР Сливен, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.  Заявява, че на датите 23.03.2022 г. и 04.04.2022 г., когато било посочено, че е нарушил разрешената скорост, въведена със знак Д11, на посоченото място нямало поставен такъв знак, поради което нямало как да бъде нарушен същият. Твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, от които било видно, че знакът по пътя с. Ценино - гр. Нова Загора бил поставен 4 месеца след евентуалното извършване на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора, както и електронните фишове.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената жалбата, като излага доводи за неоснователност на същата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 23.03.2022 г. в 16:42 часа в обл. Сливен, гр. Нова Загора, по ул. „Старозагорско шосе“ до Септемврийски кът, в посока за гр. Стара Загора, с автоматизирано техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 120ccdc било заснето движение на лек автомобил БМВ 530 И, с рег. № *****, със скорост от 92 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11 и след приспаднат толеранс от 3 км/ч. На собственика на МПС К.Н.Г. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП бил издаден Електронен фиш сер. К № 5729226 за налагане на административно наказание глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в  размер на 1200 лева. Нарушението било извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 4977722.

На 04.04.2022 г. в 16:33 часа в обл. Сливен, гр. Нова Загора, по ул. „Старозагорско шосе“ до Септемврийски кът, с ATCC ARH CAM S1 № 120ccdc било заснето движение на лек автомобил БМВ 530 И, с рег. № ***** със скорост от 72 км/ч, при разрешена скорост за населено място до 50 км/ч, въведена с пътен знак Д11 и след приспаднат толеранс от 3 км/ч. На собственика на МПС К.Н.Г. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП бил издаден Електронен фиш сер. К № 5758583 за налагане на административно наказание глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в размер на 200 лева. Нарушението било извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 4977722.

За да потвърди обжалваните електронни фишове, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаните в електроните фишове нарушения на ЗДвП, относно превишаването на максимално допустимата скорост, подкрепящо се и от снимковия материал по делото, при издаване на електронния фиш не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и размерът на наказанията е правилно определен.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

От доказателствата по делото е установено, че процесният автомобил се е движил със скорост над разрешената стойност, въведена със знак Д11, а именно: на 23.03.2022 г. - със скорост от 92 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, надвишавайки с 42 км/ч разрешената скорост за населено място до 50 км/ч, въведена с пътен знак Д11. На 04.04.2022 г. - със скорост от 72 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, надвишавайки с 22 км/ч разрешената скорост за населено място до 50 км/ч, въведена с пътен знак Д11. Нарушенията са установени и заснети с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccdc, видно от приложените към преписката: снимка към ЕФ, серия К № 5729226; снимка към ЕФ, серия К № 5758583, в които са отразени измерените стойности на скоростта на движение на автомобила на 23.03.2022 г. и на 04.04.2022 г., превишаващи разрешената скорост от 50 км/ч. Към приобщените по делото пред първоинстанционния съд доказателства са и: справка за нарушения за К.Н.Г.; протокол за проверка №88-СГ-ИСИС от 25.11.2021 г. на БИМ за годност на техническото средство ARH CAM S1 с №120ccdc /л.10 от делото на РС-Нова Загора/; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 25.03.2022 г., приет на 23.03.2022 г. и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 07.04.2022 г., приет на 04.04.2022 г., в които са отразени: местонахождението на мястото за контрол; ограничението на скоростта; име, фамилия и подпис на служителя; начало и край на работа с АТСС /л. 6 и л. 8 от делото на РС-Нова Загора/.

Издадените електронни фишове за налагане на глоби за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство, съдържат задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посоченото в електронните фишове място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложените към преписката снимки, които съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, са веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Твърденията на жалбоподателя, че е навлязъл в гр. Нова Загора от с. Ценино, където нямало знак Д11 и представения пред настоящата инстанция отговор изх. № СК-03-92-00-665 от 09.09.2022 г. на Община Нова Загора са неотносими към правния спор, тъй като в ЕФ сер. К № 5729226 и в ЕФ сер. К № 5758583 мястото на извършване на административното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен - обл. Сливен, гр. Нова Загора, по ул. „Старозагорско шосе“ до Септемврийски кът и е съвсем различно от пътя - с. Ценино – гр. Нова Загора. Размерът на глобите е определен с нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място - за превишаване от 21 до 30 km/h, се наказва с глоба в размер на 100 лв. Според чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, за превишаване над 40 km/h се наказва с глоба в размер на 600 лв. Видно от справка за нарушения за К.Н.Г. /л.21 от делото на РС-Нова Загора/, с ЕФ сер. К №4977722 от 01.07.2021 г., връчен на 05.08.2021 г. и влязъл в сила, на касационния жалбоподател за нарушение от същия вид по смисъла на §1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, факт, който не е оспорен от жалбоподателя. Размерът на наложените административни наказания – глоба е определен по правилата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който когато нарушението по ал. 1, от т. 1 до т. 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесните електронни фишове, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение № 77 от 26.08.2022 г., постановено по АНД № 20222220200218/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА К.Н.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                         

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: