№ 112
гр. София , 27.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал.2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по жалба от инспектор М. М.- процесуален представител на Началника
на затвора в гр.*** против Определение от 13.01.21г. по описа на НЧД№4640/20 год. на 18
състав, СГС-НО. Мотивите в жалбата за неправилност и незаконосъобразност са, че все още
не е приключил процесът на поправяне на лишения от свобода и съдът не е взел предвид
всички събрани по делото доказателства, а само една част от тях.
Депозирана е и частна жалба от осъдения К. с молба за отмяна на определението само
в частта относно наложените пробационни мерки.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частните жалби, атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбите са допустими с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и
съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че частната жалба на
представителя на Началника на затвора за основателна, а определението на
първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно.
Осъденият Н. Л. К. е признат за виновен в Република Чехия за престъпление
квалифицирано по българския НК по чл.249, ал.3 НК на 8 години „лишаване от свобода“
при „строг“ режим.
1
От една страна правилно СГС е преценил, че е налице първата формална
предпоставка визирана в чл.70 НК, да е изтърпяно повече от половината от наказанието, тъй
като е видно, че К. има остатък от наказанието към 16.12.2020 година от 3 години, 5 месеца
и 27 дни.
От друга страна, САС не може да се съгласи, че е изпълнена втората визирана в
посочената норма предпоставка, а именно поправянето на осъдения, което се установява от
доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е действал едностранчиво, като е
съобразил единствено и само част от доказателствата по делото, като доклада на инспектор
социална дейност и възпитателна работа, а не е взел предвид всички останали становища на
затворническата администрация и приобщени доказателства по делото.
Този състав на САСе имал възможност нееднократно да отбележи и в други свои
съдебни актове, че на първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните
предпоставки е право на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал
предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му, ако са
налице само някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно
изтърпяващо наказание лице. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова
УПО, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства, че същите да не
дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други
противоправни действия. Тоест, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а
реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен
извод за ресоциализацията му в обществото като личност зачитаща в бъдеще установените
социални и законови критерии. Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на
съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква
по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици,
привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и
законодателят строго е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на
осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и
работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В случая действително, както правилно сочи в мотивите си първият съд е, че при
осъдения се наблюдават положителни тенденции - изградени трудови навици, награждаван
е, не е наказван, рискът от рецидив е занижен, а режимът е заменен от „строг“ в „общ“.
От друга страна, обаче както от становището на гл. инс.Й., така и от доклада на
ИСДВР С., включително и от становището на Началника на затвора се изразява
категоричното отрицателно мнение за УПО. Отбелязано е, че при осъдения продължават да
се наблюдава основните дефицити – отношение към правонарушението и уменията за
мислене, затруднения в нагласите за законосъобразно поведение, като К. предпочита лесни
способи за набавяне на финансов ресурс и игнорира последствията от действията си.
Гл.инс.Й. сочи, че при това положение въпреки известните положителни резултати следва
2
да продължи корекционната работа с него.
Същото становище сочи и ИСДВР С. и във връзка с прогнозите за личността на
осъдения е, че макар да е налице формалното право по чл.70 НК не са налице достатъчно
доказателства за приключила поправителна дейност. Въпреки, че корекционната работа
отчита известни позитиви по отношение на управлението на финансите и доходите, то
продължават да се наблюдават дефицити свързани с отношението му към правонарушението
и уменията за мислене, налице са затруднения на нагласите за законосъобразно поведение,
като мнението на С. се застъпва с това на Й. и по другите дефицити. Следва да се има
предвид и, че е изминал прекалено кратък период, в който е заменен режимът на
изтърпяване на наказанието - от септември 2020 година, за да се дадат категорични
резултати. Следва да се има предвид и, че е налице все още голям остатък с оглед общото му
наказание и макар това да не е определящо, то в процесния случай явно изминалият период
от време, който е малко повече от половината от наказанието, не е бил достатъчен за
осъществяване целите на наказанието.
Горното е важна констатация с оглед обстоятелството, че при липса на завършеност
на плана на присъдата не може и да се говори за постигане на целите на наказанието. Тоест,
при това обстоятелство няма как да се приеме, че осъденият се е поправил, за да му се даде
възможност за предсрочно освобождаване. Самата администрация сочи в своите доклади, че
следва да се завършат набелязаните цели и задачи, като целта е промяна в нагласите. В
случая, прави впечатление, че в оценката на осъдения, която се изготвя съгласно чл.155 от
ЗИНЗС въз основа на чл.156 от същия закон се сочи, че с оглед неговата ресоциализация е
необходимо да се завършат поставените задачи в плана.
Тоест все още осъденият не е достигнал до състоянието, което може да се определи
като крайна фаза за неговото поправяне и превъзпитание, както основателно в жалбата се
сочи от Началника на затвора.
С оглед на всичко изложено, настоящият съд прецени, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не може да се направи категоричен извод, че
целите на наказанието са постигнати спрямо осъдения Н. Л. К.. С оглед на това е
безпредметно и обсъждането по същество на частната жалба на последния.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 13.01.21 година по описа на НЧД№4640/20 год. на 18
състав на СГС-НО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Н. Л. К. за условно
предсрочно освобождаване.
3
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4