Р Е Ш Е
Н И Е № 35
гр. Сливен, 20.02.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на десети февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 531 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „С.-68“
ЕООД гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-588-0345575/25.11.2019 г. издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” гр. Бургас, с която по отношение на „С.-68”ЕООД е наложена
принудителна административна мярка - Запечатване на търговски обект – м. за о.,
н. се в гр. С., ул. „Ц. С.” № ….., ст.
от „С.-68” ЕООД, ЕИК ………… и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”Д” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Установено било, че в обекта не се
съхранява паспорта на намиращото се там фискално устройство, но в издадения
касов бон се съдържала информация за номера на касовия апарат, представен бил
договора за техническо обслужване на фискално устройство и формалната липса на
паспорта, който бил представен по-късно на 27.11.2019 г. в офиса на НАП -
Бургас, заедно с други изисквани документи, счита, че не е основание за
прилагане на посочената ПАМ. Твърди, че мотивите не са достатъчни да се прецени
необходимостта от налагането на ПАМ, като наложената ПАМ не съответства на
принципите за съразмерност на чл. 6 от АПК. В ПАМ било посочено, че ще бъде
прекратена, ако глобата или имуществена санкция бъде заплатена, но все още не
била наложена такава санкция. Моли съда да постанови решение, с което отмени
оспорената заповед.
В съдебно заседание в
писмено становище оспорващия заявява, че поддържа подадената жалба. Моли съда
да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ. Претендира за направените
по делото разноски.
Ответната страна, чрез ст.
юриск. С. Д. счита, че заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е правилно наложена. Не било спазено
изискването на закона, поради което наказващият орган е преценил, че следва да
бъде издадена такава заповед и с оглед тежестта на извършеното нарушение е
наложил минимален размер за запечатване на търговския обект. При съставянето на
заповедта нямало допуснати процесуални нарушения, поради което моли съда да
остави в сила заповедта за запечатване. Претендира юрисконсултско
възнаграждение..
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство
е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена
проверка на 20.11.2019 г. в 14:35 часа на стационарен търговски обект по
смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - м. за о., н. се в: гp. С., ул. „Ц.
С.“ № …, ст. от „С. - 68" ЕООД, с ЕИК: ………, при която е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице но чл.3 от Наредба № Н-18/13 декември 2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не съхранява в
обекта свидетелството за регистрация нa ФУ, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. При проверката
е установено, че в търговския обект не се съхранява паспорт на монтираното
и работещо фискално устройство - модел „TREMOL ZM-KL-V2", с ИН на ФУ:
ZK077715 и ФП № 50090586. Обектът работи от Понеделник до Събота: 09:00ч —
19:00ч, Заети са две лица на трудово правоотношение и едно самоосигуряващо
се лице.
Според административния
орган констатираното изпълнява състава чл. 42, ал. 1т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. При проверката не са установени други нарушения.
Въз основа на извършената
проверка, обективирана с ПИП сер. АА № 0345575/20.11.2019 г., началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-588-0345575/25.11.2019 г., с която по
отношение на „С.-68” ЕООД е наложена принудителна административна мярка -
Запечатване на търговски обект – м. за о., н. се в гр. С., ул. „Ц. С.” № …., и забрана за
достъпа до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”Д” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта е съобщена на
оспорващия на 27.11.2019 г. видно от отбелязване на самия административен акт.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е по пощата на 10.12.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от
лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Атакуваната заповед за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване,
(л. 34 и л.35 от адм.дело № 43/2020 г. на АдмС Сливен) в
рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана
компетентност.
Видно от мотивите на
заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 5 дни е мотивиран с
обстоятелството, че неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на
паспорт на ФУ в обекта, препятства присъщата контролна дейност на приходната
администрация, както и невъзможност за документално проследяване на основни
компоненти от дейността.
Вредата от нарушения на
чл. 118 от ЗДДС във връзка с чл.42, ал.1 т.2 от Наредба № 18/13.12.2006 г.,
изразяващо се в липсата в обекта на задължителен документ за ФУ, е във факта че
за контролните органи е невъзможно да проверят дали това ФУ е декларираното за
обекта, а от там и дали оборотите на това ФУ са правилно отчетени.
Така изложените мотиви не
кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена
принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на
задължението на оспорващия по чл. 42, ал. 1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. –
да съхранява паспорт на ФУ в м. за о., н. се в гр. С., ул. „Ц. С.” № ……, на 20.11.2019 г.
Касае се за неизпълнение на формално
изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на
приходите от продажби. Изложените от органа по приходите мотиви за определяне
на срока на запечатване на обекта са изцяло неотносими
към прилагането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Съображенията
са изцяло бланкетни и неотносими
към търговската дейност в обекта. Мотивите, че неизпълнението на задължение за
съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на
ФУ в обекта, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена
проверка, в който са отразени индивидуализиращите данни на ФУ в обекта - модел и
ИН на ФУ. При проверката са представени свидетелство за регистрация на ФУ и
договор за сервизно обслужване. Освен това тези мотиви са в противоречие с
констатациите в протокола за извършена проверка от 20.11.2019г. г., според
които продажбите в обекта се отчитат, тъй като установената касова наличност
съответства на отчетената от фискалното устройство. Този извод противоречи и на
констатациите на административния орган за отчетените от дружеството печалби от
дейността за последните три години.
Липсата на конкретни
фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява
нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за
издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове
продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното
нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което
препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този
смисъл Решение № 8261 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3098/2019 г., I о., Решение № 11578 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2018 г., I о., Решение № 17529 от 19.12.2019
г. на ВАС по адм. д. № 9818/2019 г., I о.,)
По изложените съображения
и при установени отменителни основания по чл. 146, т.
3, т. 4 и т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски в
размер на 50 лв. държавна такса.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „С.-68“ ЕООД,
ЕИК ………, адрес гр. С., кв.“Д. Г.“ бл…., ап…., Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-588-0345575/25.11.2019
г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” гр. Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „С.-68“
ЕООД, ЕИК ………., адрес гр. С., кв.“Д. Г.“ бл…., ап…., разноски
по делото в размер на 50 (петдесет) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото, пред Върховния
Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: