Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3163 по описа за 2020г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Л.Т.Т. против ЗК „Л.И.“ АД гр.София осъдителен иск за сумата
200 000лв. на основание чл.432 КЗ, ведно със законната лихва от 05.11.2019г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на 13.10.2019г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие, при което С.Д.П., като водач на л.а.Ауди А3 с
ДК № ********, в нарушение на правилата за движение блъснал велосипед
управляван от П.Л.Т., вследствие на което последният починал. Ищецът е баща на
починалия, който твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания от загубата на сина
си, с когото били в много близки отношения; изпитвал постоянно усещане за
напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност; затворил се в себе си, нямал
желание за комуникация, имал нарушения на съня, изпитвал силна мъка и не можел
да се примири със загубата. Обезщетяването на тези вреди претендира от
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва застрахования
водач виновно да е причинил произшествието. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението
пострадалият да е нарушил чл.79 и чл.80 ЗДв.П и по
този начин допринесъл за настъпването на вредните последици.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника С.Д.П. оспорва
иска с възражение, че като водач на лекия автомобил не е допуснал нарушение на
правилата за движение и няма вина за настъпване на произшествието. Също
противопоставя възражение за съпричиняване с твърдения
управляваният от пострадалия велосипед да не е отговарял на изискванията за
участие в движението по пътищата, движил се в нарушение на правилата за
движение-в платното срещу движението на автомобила, вместо разрешеното попътно,
бил алкохолно опиянен и непосредствено преди удара предприел внезапна и
неочаквана промяна в посоката си на движение, която довела до настъпване на
удара. Оспорва ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, съответно счита предявения размер за прекомерен.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият
е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.
Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал застрахователя с
искане за плащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 КЗ и при
наличие условията предвидени в чл.498, ал.3 КЗ. Не е спорно преди подаване на
исковата молба ищецът да е отправил претенция за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди, по която липсва произнасяне от застрахователя в законовия
срок, поради което иска е процесуално допустим.
Не е
предмет на спор сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към
деня на произшествието за л.а.Ауди А3 с ДК № ********, покриваща отговорността
на водача С.Д.П., страна по която е ответникът.
Не се
спори и относно настъпването на 13.10.2019г. на пътно-транспортно произшествие
в гр. София, по ул.Околовръстен път в района на 1-ви километър между
управлявания от С.П. лек автомобил и управлявания от П.Л.Т. велосипед, като
последица от което последният починал.
Механизмът
и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се установяват от
събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Б.Б.и заключенията на основна и допълнителна САТЕ. От тях се
установява, че на посочената дата около 18.45ч. л.а. Ауди А3 се движил от
бул.Ломско шосе в посока към бул.Сливница по основното платно на
ул.Околовръстен път. Достигайки района на 1-ви километър навлязъл в
спомагателното платно със скорост около 76 км./ч. Спомагателното платно е с две
ленти за еднопосочно движение, като при навлизането заел лявата лента спрямо
посоката си на движение. По същото време по спомагателното платно в посока
обратна на тази, за която е предназначено се движили с велосипеди пострадалият П.Т.
и още три лица на различно разстояние един от друг със скорост около 20 км./ч. Т.
се придвижвал срещу автомобила в дясната част спрямо посоката си на движение в
близост до разделителния остров, а останалите в лявата част. При приближаването
коридорите им на движение се пресекли с последвал челен удар между предната
част на автомобила в зоната на регистрационния номер и предната гума на
велосипеда, в резултат на който пострадалият и велосипеда били повдигнати
нагоре, стоварили се на предното стъкло, достигнали тавана и впоследствие били
отхвърлени напред с падане на земята.
Според
вещото лице съобразно скоростите на движение опасната зона за спиране на
автомобила е 63.47м., а тази на велосипеда 10.53м. Отстоянието
на велосипеда от мястото на удара в момента на навлизане на автомобила върху
спомагателното платно е 66.97м., което е било достатъчно не само за водача на
автомобила при възприемане на опасността да предотврати удара чрез аварийно
спиране, но и за велосипедиста да спре /основно заключение на САТЕ/. Биха се
разминали безопасно, ако автомобилът се е движил в лявата лента на
спомагателното платно спрямо посоката си на движение. Причина за настъпване на
ПТП е несвоевременната реакция на водача на лекия автомобил при възникналата
опасност и движение на велосипедиста в посока обратна на тази, за която
платното е предназначено. В допълнителното заключение сочи, че при
отклоняването на велосипеда автомобилът е бил на разстояние 12.26м. до мястото
на удара, при което за водача на последния предотвратимост
чрез аварийно спиране не е било възможно.
По
делото не е спорно и установено от СМЕ, че в резултат на удара П.Т. получил
тежки и несъвместими с живота травми по цялото тяло, довели до неговата смърт.
Според показанията на св.Б.в деня катастрофата пострадалият и спътниците му
пили по 3-4 бири, но не останал с впечатление да е бил опиянен. Видно от
заключението на изслушаната съдебна химико-токсикологична експертиза
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.0 промила. Тази концентрация се
характеризира с лека еуфория, разговорливост, повишена самоувереност, намалени
задръжки, отслабено внимание, преценка и контрол, известно сензорно-моторно
повлияване, забавено обработване на информацията, загуба на ефективност при
тестове за реакция.
Видно
от протокол за оглед на местопроизшествие преди отклонението за спомагателното
платно е имало пътен знак Б26 за ограничение на скоростта 80 км./ч., а след
това в дясно на това платно по посоката на движение на автомобила пътен знак Б26
за ограничение на скоростта до 40 км./ч., като ударът е настъпил няколко метра
преди последния знак.
По
делото не се твърди и няма данни по платното да е имало и други превозни
средства или препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на
автомобила и велосипедиста един спрямо друг, респ. да са повлияли на посоката
им на движение. Свидетелят Б.сочи, че пострадалият не е носил светлоотразителна жилетка, но същевременно времето било
ясно и достатъчно светло. Тъй като изостанал от останалите с велосипеди видял
само удара, като преди това не чул звук от клаксон или спирачки.
При
горното съдът намира за осъществен от водача на лекия автомобил фактически състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“. Нарушил е разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДв.П задължаваща водачите при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Изпълнението
му е пряко свързано с вмененото от чл.5, ал.2 ЗДв.П
да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са водачите
на двуколесни пътни превозни средства.
Възражението застрахованият да не
е виновен за произшествието, а настъпването му да е последица единствено от
поведението на пострадалия е неоснователно. Като участник в движението по пътищата пострадалият е
управлявал велосипеда след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 Здв.П, без светлоотразителна
жилетка и в посока обратна на разрешената за платното-чл.8, ал.1 ЗДв.П, но това не изключва вината на застрахования.
Той обективно е могъл да възприеме
намиращите се на спомагателното платно няколко велосипедисти, включително пострадалият,
придвижващи се срещу него от двете му страни и да ги отчете като възможна
опасност. Преди навлизане в това платно се движил в рамките
на разрешената скорост-76 км./ч. при ограничение до 80 км./ч., но не е съобразил
следващия пътен знак ограничаващ скоростта до 40 км./ч. и въпреки, че ударът
настъпил на няколко метра преди този знак не е предприел своевременно действия
по намаляване на скоростта така, че да
осигури безопасно разминаване или спиране. Затова, дори и да се приеме, че в
рамките на опасната зона пострадалият внезапно е отклонил велосипеда към
автомобила /данни съдържащи се от материали по образуваното досъдебно
производство/, което според допълнителното заключение на САТЕ е довело до непредотвратимост
на удара, това не би могло да обоснове извод за невиновност в хипотезата на
случайно деяние по чл.15 НК. Случайно деяние /събитие/ е настъпването на
непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и независимо от
човешката воля причинява вреди. Не е налице случайно събитие, когато резултатът
от такова обстоятелство е предотвратим чрез вземане на съответните допустими и
необходими мерки или когато самото то се предхожда от виновно поведение, както
е в настоящия случай. Застрахованият не е бил длъжен да предвиди поведението на
движещите се срещу автомобила велосипедисти, но в конкретната ситуация и с
оглед приближаването на ограничителен пътен знак е бил длъжен да намали
скоростта до степен позволяваща му да реагира своевременно на възникналата
опасност. Като не е направил това е нарушил виновно чл.20, ал.2 ЗДв.П.
По
делото не са събрани доказателства велосипедът да е бил неизправен, съответно да
е бил с поставени сигнализиращи елементи според изискванията на чл.79 Здв.П, както и не е носел светлоотразителна
жилетка, но тези обстоятелства не се намират в причинно-следствена връзка и не
са допринесли за настъпване на произшествието. По отношение светлоотразителната
жилетка не е налице и допуснато нарушение, защото разпоредбата на чл.80, т.1 ЗДв.П задължава носенето й през тъмната част на денонощието
и при намалена видимост, което в случая не е било налице.
Същевременно
е управлявал велосипеда в нарушение на чл.8, ал.1 ЗДв.П-движил
се по платното не попътно, а срещу посоката на движение и в нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДв.П след употреба на алкохол с
концентрация над допустимата по закон, поради което обективно с това си
поведение се е поставил в опасност и като резултат допринесъл за настъпване на
вредните последици. При съпоставка с поведението на водача на автомобила и
механизма на ПТП съдът приема принос от 30%, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали обезщетението за вреди.
Като баща на пострадалия ищецът
е материалноправно легитимиран да получи обезщетение
за претърпените от смъртта му вреди.
В показанията си св.Ц.М.сочи, че
пострадалият и ищецът живеели заедно в едно домакинство, отношенията им били
добри и се разбирали. Бащата изключително тежко и болезнено приел вестта за
смъртта на сина си, обвинявал се, че му купил колелото, изпитвал отчаяние и
отново пропушил въпреки заболяването си-рак на гърлото. Често ходел на гроба
му, плачел и бил неутешим в мъката си от загубата.
Това безспорно установява изживени
от ищеца душевни болки и страдания поради внезапната кончина на сина му. Вън от
съмнение е, че загубата на рождено дете е непрежалима и източник на интензивни
болки и страдания в психически и емоционален план, които и понастоящем не е
превъзмогнал. Били са привързани един към друг, отношенията им основани на обич
и разбирателство, но поради произшествието лишен от присъствието му, контакта с
него, от морална и материална подкрепа. По делото не са събрани доказателства
сочещи личните отношения да надхвърлят обичайните между родител и дете,
основани на много силна лична привързаност, на взаимна зависимост поради
здравословни, материални и/или други причини или такива в подкрепа на
твърдението ищецът да е изпаднал в депресивни състояния, социално изолиране и
проблеми със съня, които да сочат на претърпени болки и страдания в завишен
интензитет и в този смисъл обуславящи по-висок размер на обезщетението. Предвид
това съдът приема като съответстващ на критерия по чл.52 ЗЗД справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 170 000лв.
С оглед
установеното съпричиняване този размер следва да се
намали със сумата 51 000лв. /30%/, поради което искът с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи до сумата 119 000лв.
Върху така определения
размер ответникът дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване
на застрахователната претенция-05.11.2019г. до изплащането в приложение на
чл.429, ал.3 КЗ.
По разноските:
С
определение на съда ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за иска
на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Направил е разноски от 450лв. за
възнаграждения за вещи лица и е представляван от адвокат безплатно при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, уговорено в представения по делото договор за
правна защита и съдействие /стр.161/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски от 267.75лв.
съобразно уважената част от иска.
На основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.Я.Д.-САК
адвокатско възнаграждение от 3290.35лв.
Ответникът е направил разноски в
производството от 250лв. Представляван е от адвокат въз основа писмено
пълномощно без представен договор за правна защита и съдействие с уговорен и
платен размер на адвокатско възнаграждение и без направено искане за присъждане
на разноски за такова /списък по чл.80 ГПК/. Предвид това и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 101.25лв.
пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на
третото лице-помагач не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
за уважения иск от 4760лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.Т.Т.,
ЕГН ***********, с адрес ***, сумата от 119 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на своя син П.Л.Т. следствие на ПТП настъпило на 13.10.2019г.,
ведно със законната лихва от 05.11.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********,
гр.София да заплати на Л.Т.Т.,*** разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК от 267.75лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********,
гр.София да заплати на адв.Я.Д.-САК с адрес ***,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 3290.35лв.
ОСЪЖДА Л.Т.Т.,***,
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, гр.София разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 101.25лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********,
гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4760лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника С.Д.П., ЕГН *********, с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: