№ 2747
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509004 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9004/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А1 Б.“ ЕАД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №6340 от 13.06.2022 г постановено по гр.д.
№43686/21 г на СРС , 153 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника да се
признае за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС и чл.79 ЗЗД , че
„Д.Е.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София му дължи сумата от 731,11 лева абонаментни такси за
мобилни услуги за периода 16.07.2020 г – 15.12.2020 г и сумата от 2 лева такса за
просрочени задължения по договор №********* от 28.03.2018 г ; ведно със законната лихва
от 10.03.2021 г до окончателното заплащане на сумите ; за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2021 г по ч.гр.д.№14047/21 г на СРС , 153 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като от показанията
на разпитаните свидетели не се доказва да е подавано предизвестие за прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги . Не е било предмет на делото дали са начислявани
абонаментни такси за периода м.03.2020 г – м.06.2020 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . С
показанията на св.А. се доказва , че предизвестие за прекратяване на договора е достигнало
до нея , но тя е го е пренасочила към друг отдел . А. лично е уведомила представителя на
ответника , че договорът му е прекратен . Лошата организация у ищеца е причина да няма
1
писмени данни за подаденото предизвестие .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.06.2022 г
и е обжалвано в срок на 29.06.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият
съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното
решение , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните е бил налице договор за
предоставяне на мобилни услуги №********* от 28.03.2018 г за срок от 2 години . Според
свА. управителят на ответника е подал писмена молба за прекратяване на договора в офис в
гр.Костинброд . Молбата обаче не е входирана като според св.А. е имало предизвестие , но
тя не помни да е достигнало до нея .
Според СРС ответникът е предприел действия за прекратяване на процесния договор като е
говорил със служители на ищеца и е подал предизвестие . По неизвестни причини
предизвестието е било загубено , но ищецът не може да черпи права от противоправното си
поведение . Освен това по делото няма данни да са начислявани абонаментни такси за
периода м.04.2020 г – м.06.2020 г . Договорът за мобилни услуги е бил прекратен и не се
дължат претендираните суми .
Решението на СРС е частично неправилно .
Не може да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че ответникът е
доказал по безспорен начин подаване на писмено предизвестие до ищеца за прекратяване на
договора за мобилни услуги , което да е било изгубено/да не е администрирано от ищеца .
Налице са сериозни противоречия между твърденията на ответника в отговора на исковата
молба и показанията на разпитаните свидетели :
според отговора на исковата молба , на неуточнена дата през м.март 2020 г е подадено
предизвестие за прекратяване на договора , като това е станало при „плащане на
последната фактура по договора“ ;
според показанията на св.Н.А. /разпитан при довеждане от ответника/ през месец
януари 2020 г се отправили с ответника до офис на ищеца в гр.Костинброд и там
подали молба за прекратяване на договора , но служителите не входирали молбата ;
в показанията на св.В. А. се споменава , че ответникът искал да подаде предизвестие ,
но същата не си спомня такова да е било действително подадено т.е. показанията не
2
доказват твърденията на ответника.
Според настоящия съд не следва да се кредитират показанията на свА. тъй като същите са
неубедителни - изглеждат предварително заучени и възпроизведени за нуждите на процеса .
Например , няма как свидетелят да знае дали служителите на ищеца са входирали молбата ,
как и кога обичайно става това . Въпреки това свидетелят твърди , че входиране не е имало ,
за да подпомогне тезата на ответника . Показанията наА. са нелогични и не съответстват на
реалните/обичайни отношения между страните . Самият ответник твърди , че е предплащал
/дори надплащал/ мобилните услуги до март 2020 г , което не е логично при подаване още
януари 2020 г /според свидетеля/ на предизвестие за прекратяване на договора . Няма данни
и след март 2020 г ответникът да е искал в писмена форма прекратяване на договора или да
е извършил последваща проверка дали т.нар.предизвестие е било администрирано по
съответния ред /бил е изрично предупреждаван , че служителите в офиса в гр.Костинброд са
с ограничени правомощия / .
Правилно въззивникът отбелязва , че от показанията на свА. не става ясно по кой договор
евентуално е подадено т.нар. предизвестие и какво е било съдържанието на липсващия
документ . Следва да се отбележи , че в случая свидетелски показания са допустими САМО
ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ в хипотеза на чл.165 ал.1 ГПК – ако съответният документ е изгубен
или унищожен не по вина на страната . При това трябва да се установи по безспорен начин ,
че въпросният документ наистина е съществувал , кога е създаден и какво е било неговото
съдържание , съответно да има и някакви косвени данни за унищожаването/изгубването му .
Тези важни обстоятелства не са доказани с показанията на разпитаните свидетели ,
съответно не е доказано и подаването на предизвестието . Ответникът , който е търговец е
имал множество възможности да уведоми ищеца за прекратяване на договора - и чрез
обикновено писмо с обратна разписка , нотариална покана , по електронната поща и пр. , но
не е сторил това . Обратно - и едва след претендиране на сумите от ищеца - се прави опит да
се заобиколи изискването на договора и на ГПК за писмена форма на предизвестието , като
се ангажират неубедителни свидетелски показания .
Налага се изводът , че след частична отмяна на решението на СРС искът за сумата от 731,11
лева абонаментни такси за мобилни услуги за периода 16.07.2020 г – 15.12.2020 г трябва да
се уважи .
По отношение на иска за сумата от 2 лева такса за просрочени задължения , същият е
недоказан и като краен резултат правилно е отхвърлен от СРС . Такава такса/неустойка не е
предвидена в договора , нито в чл.54.12 от ОУ . В тази част решението на СРС трябва да се
потвърди . Разноски се пред СРС и СГС се дължат от ответника по компенсация.
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 20 000 лева по
търговско дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1
ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6340 от 13.06.2022 г постановено по гр.д.№43686/21 г на СРС , 153
състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на „А1 Б.“ ЕАД гр.София ЕИК ******* да се
признае за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС и чл.79 ЗЗД , че
„Д.Е.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София му дължи сумата от 731,11 лева абонаментни такси за
мобилни услуги за периода 16.07.2020 г – 15.12.2020 г по договор №********* от 28.03.2018
г , ведно със законната лихва от 10.03.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
в частта , в която „А1 Б.“ ЕАД гр.София е осъдено да заплати на „Д.Е.“ ЕООД сумата от 350
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „А1 Б.“ ЕАД гр.София ЕИК ******* , че „Д.Е.“
ЕООД ЕИК ******* гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС и
чл.79 ЗЗД ; сумата от 731,11 лева абонаментни такси за мобилни услуги за периода
16.07.2020 г – 15.12.2020 г по договор №********* от 28.03.2018 г , ведно със законната
лихва от 10.03.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2021 г по ч.гр.д.№14047/21 г на
СРС , 153 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е отхвърлен иска на „А1
Б.“ ЕАД гр.София ЕИК ******* да се признае за установено , че „Д.Е.“ ЕООД ЕИК *******
гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС и чл.79 ЗЗД ; сумата от
2 лева такса за просрочени задължения по договор №********* от 28.03.2018 г ; ведно със
законната лихва от 10.03.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2021 г по ч.гр.д.
№14047/21 г на СРС , 153 състав .
ОСЪЖДА „Д.Е.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да заплати на „А1 Б.“ ЕАД гр.София ЕИК
******* сумата 249,04 лева разноски пред СРС и 73,53 лева разноски пред СГС / по
компенсация / .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4