МОТИВИ към ПРИСЪДА №118 от 12.07.2018 г. по НОХД № 2599/2018 г. на РС-Бургас,
XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимия С.И.Б., ЕГН: **********, роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в Затвора - Бургас, българин,
български гражданин, с начално образование, семеен, осъждан, е било повдигнато
обвинение за това, че за периода от 17.07.2017 г. до 19.09.2017 г. в гр.
Бургас, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление отнел чужди
движими вещи-четири броя велосипеди на обща стойност 1926.00 /хиляда
деветстотин двадесет и шест лева/ лв., от владението на различни граждани, без
тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 17.07.2017 г. в гр. Бургас, от
избено помещение, находящо се на ул. „В.Л.” № 5 отнел велосипед марка „Спринт
Хектор” на стойност 210 /двеста и десет лева/ лв. от владението на Г.С.С.,***
отнел велосипед марка „Фетбайк” на стойност 800 /осемстотин лева/ лв. от
владението на Д.Г.П.,***, от гараж, находящ се на ул. „А.В.” № 64 отнел
велосипед марка „Крос”, модел „GRX 927” на стойност 800 /осемстотин лева/ лв.,
от владението на Х.Н.Н.,
-За периода от 15.09.2017г. до
19.09.2017г. в гр. Бургас, от избено помещение, находящо се на ул. „Ш.” № 9А
отнел велосипед марка „Койот” на стойност 116 /сто и шестнадесет лева/ лв., от
владението на Д.Т.Т. – престъпление по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.
Настоящото производство се разви по реда
на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години,
което на основание чл.373, ал. 2, вр. чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3 и да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Предлага разноските да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия, както и да бъде уважен предявеният от
пострадалия Х.Н.Н. граждански иск.
Защитникът на подсъдимия адв. Д. поддържа, че адекватно наказание, което да
се наложи на подсъдимия е лишаване от свобода в предвидения минимум от 2 години,
което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3. Относно предявения
граждански иск не изразява становище, оставя преценката на съда.
Подсъдимият С.И.Б. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
други доказателства, като
производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума моли
за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.И.Б., ЕГН:
********** е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в
Затвора - Бургас, българин, български гражданин, с начално образование, семеен.
Видно от справка за съдимост със Споразумение на PC - Бургас по НОХД 745/2015 в сила от 13.3.2015г. е
осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година. С Присъда на PC - Бургас по НОХД 4940/2014г. в сила от 30.12.2014г. е осъден на лишаване от
свобода за срок от 2 години. Двете наказания изтърпял на 1.7.2017г. Към
периодите на последващите му деяния сроковете по чл. 30 от НК не са изтекли,
поради което същите представляват опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б
"А" и „Б" от НК.
На 17.07.2017 г. подсъдимият влязъл в избено
помещение в гр. Бургас на ул. „В.Л.” № 5, откъдето отнел 1 брой велосипед марка
„Спринт Хектор” на стойност 210 лева от владението на Г.С.С..
На 10.08.2017 г. подсъдимият отново влязъл в
избено помещение този път в гр. Бургас, на ул. „А.В.” № 67 и отнел оттам велосипед
марка „Фетбайк” на стойност 800 лв. от владението на Д.Г.П.. На същата дата (10.08.2017
г.) подсъдимият отнел велосипед марка „Крос”, модел „GRX 927” на стойност 800 лева
от гараж, находящ се на ул. „А.В.” № 64, от владението на Х.Н.Н.
За периода от 15.09.2017г. до 19.09.2017г. в гр.
Бургас, подсъдимият отнел от избено помещение, находящо се на ул. „Ш.” № 9А
велосипед марка „Койот” на стойност 116 лв., от владението на Д.Т.Т..
В хода на развилото се досъдебно производство три от
процесните велосипеди са били върнати на собствениците им, като единствено на
свидетеля Х.Н. не е бил върнат отнетият велосипед.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал.
3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита,
че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на
свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят
за изясняване на фактите по делото.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както
следва: протоколи за доброволно предаване, разписки за върнати вещи, заключение
на съдебно-оценителна експертиза за
стойността на велосипедите; справка за съдимост. Посочените писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.
От обективна страна безспорно по делото се установи,
че предмет на престъплението са чужди движими вещи –4 на брой велосипеди. Подсъдимият
е отнел вещите от владението на собствениците – пострадалите Г.С.С., Д.Г.П., Х.Н.Н.
и Д.Т.Т. без тяхно съгласие. Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане
на предмета на престъплението, подсъдимият е преустановил упражняваната
дотогава фактическата власт от пострадалите относно вещите и е установил своя.
От обективна страна деянията са били
извършени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление – по чл. 26,
ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК продължавано
престъпление е налице когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Безспорно подсъдимият
е осъществил 4 различни деяния, които поотделно осъществяват състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 НК. Деянията са извършени през непродължителни
периоди от време – в периода от 17.07.2017 г. до 19.09.2017 г., при една и съща
обстановка и при еднородност на вината. Наред с това всяко следващо деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Както се установи по-горе в изложението
видно от справка за съдимост на подсъдимия, процесното престъпление е извършено
от него, след като вече е бил осъждан по НОХД 745/2015 в сила от 13.3.2015г. за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на 1
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК. Отделно от
това подсъдимият е би осъден и по НОХД 4940/2014г. в сила от 30.12.2014г. за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на 2
години, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК. Наложените
наказание подсъдимият изтърпял на 01.7.2017г. Настоящите деяния са били извършени за периода от 17.07.2017 г. до 19.09.2017 г.,
т.е. до извършване на процесните деяния не е изтекъл предвиденият в чл. 30, ал.
1 НК петгодишен срок. Така описаните осъждания на подсъдимия преди датата на
извършване на настоящите деяния обосновават от обективна страна квалифициращия
признак „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
с пряк умисъл, като подсъдимият е имал намерение противозаконно да присвои чуждите
движими вещи, т.е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик,
като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият
е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон, без съгласието
на лицата, упражняващи фактическа власт върху тях. При осъществяване на
деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият С.И.Б. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението в
настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от две до десет години лишаване
от свобода.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието
„лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното от
подсъдимия самопризнание в съдебно заседание се отразява в задължителното
намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана
процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид
повторно като смекчаващо обстоятелство. Предходните осъждания, които обосновават
„опасен рецидив” представляват квалифициращ признак на извършеното деяние,
който е съобразен при определяне на по-тежки наказания в НК и не следва да се
взема предвид повторно като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на
наказанието. От справка за съдимост на подсъдимия обаче се установява, че има
други предходни осъждания, които не са квалифициращи признаци и следва да
намерят отражение при определяне на размера на наказанието като отегчаващи
обстоятелства. По делото като смекчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид
направеното на досъдебно производство самопризнание от подсъдимия, което е спомогнало
за своевременното разкриване на престъпното посегателство и за неговия
извършител.
С оглед изложеното настоящият състав
определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6
месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на една
година и осем месеца „лишаване от свобода”, като при определяне на наказанието
намери отражение и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „Б” от ЗИНЗС съдът определи
наложеното наказание да се изтърпява при първоначален строг режим.
По гражданските искове:
Настоящият състав счете, че предявеният от пострадалото лице Х.Н.Н.
граждански иск е основателен. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъде уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно
деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното
деяние и размер на вредите. С оглед направеното от подсъдимия признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепени от събраните на досъдебно производство доказателства, съдът прие за
установено, че подсъдимият е извършил противоправно деяние, като е отнел велосипеда на
пострадалия Н. и с поведението си му е причинил имуществени
вреди, които не са били възстановени.
Претендираните вреди са съставомерни предвид извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК и подлежат на
възстановяване от подсъдимия. Относно размера на вредите изготвена на досъдебно
производство съдебно-оценителна експертиза определя стойността на велосипеда в
размер на 800 лева. Именно тази сума се претендира от пострадалия Н. с
предявения граждански иск. Ето защо съдът уважи гражданския иск и осъди
подсъдимия да заплати на пострадалия Н. причинените имуществени вреди от престъплението
в размер на 800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС