Решение по дело №133/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 157
Дата: 16 ноември 2021 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20217130700133
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 16.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в  публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              ДИМИРИНА ПАВЛОВА

                                                                

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора  КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 133 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 45 от 14.07.2021 г., постановено по АНД № 30/2021 г. Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 059 от 31.12.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – Плевен /РИОСВ-Плевен/, с което на В.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 127, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 8, пар. 1, във вр. с чл. 8, пар. 5 и чл. 16, б. „й“ от Регламент /ЕО/ № 338/97 на Съвета от 09.12.1996 г. относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, във вр. с чл. 70, т. 1, чл. 100 и чл. 102, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, като законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение е останал В.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. М.Д., е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно. Касаторът тълкува смисъла на думата „екземпляри“, като сочи, че смисълът на думата е да е установено действителното съществуване на животно или растение, като сочи, че е останало недоказано наличието на конкретен „екземпляр“ в патримониума на касатора. Отделно касаторът сочи, че „следва да се прави разграничение между „фалшива обява“ и „предложение за продажба на екземпляр от флората и фауната“ по смисъла на Регламента. Допълнително касаторът сочи липса на доказателства от какъв вид са конкретните процесни папагали, като сочи, че не е допусната и приета експертиза, която да установи техния конкретен вид. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва искане да се постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М.Д., която поддържа касационната жалба.

          Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околна среда и водите – Плевен /РИОСВ-Плевен/, редовно призован, не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че РС е обсъдил правилно всички събрани доказателства и е постановил законосъобразно решение.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 059 от 31.12.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – Плевен /РИОСВ-Плевен/, с което на В.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 127, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 8, пар. 1, във вр. с чл. 8, пар. 5 и чл. 16, б. „й“ от Регламент /ЕО/ № 338/97 на Съвета от 09.12.1996 г. относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, във вр. с чл. 70, т. 1, чл. 100 и чл. 102, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Възражението на касатора във връзка тълкуване на смисъла на думата „екземпляри“, като сочи, че смисълът на думата е да е установено действителното съществуване на животно или растение, като сочи, че е останало недоказано наличието на конкретен „екземпляр“ в патримониума на касатора, от където се сочи извод за липса на състав на административно нарушение, е било развито и пред РС, като касационната инстанция споделя мотивите на РС, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Правилен е изводът на РС, че изпълнителното деяние е „предлагане за продажба“, като за същото не се изисква доказване дали екземплярите реално са съществували и дали същите са били в патримониума на наказаното лице. За съставомерността на изпълнителното деяние е достатъчно доказването на „предлагане за продажба“, което е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства, а и не се оспорва от наказаното лице, като процесното предлагане за продажба е станало чрез обява № *********, публикувана на 28.09.2020 г. в категория „Животни“ на специализиран интернет сайт за продажби OLX.bg. Между страните няма спор, че именно наказаното лице В.К. е автор на обявата за продажба на два живи екземпляра от вида Зеленобуза зеленка, както и няма спор, че към обявата е имало прикачен снимков материал на двете птици.

Видно от писмените възражения на наказания В.К. както в АУАН, така и в писмено възражение срещу АУАН на л. 10 от делото на РС, в същите изрично наказаният признава: „Действително съм публикувал обява за продажба на двата описани папагала, но както споменах и на актосъставителя, обявата не е базирана на действителни, притежавани от мен папагали, а беше публикувана с цел проучване на пазара“. Дали реално наказаният В.К. е притежавал процесните две птици е ирелевантно, т.к. изпълнителното деяние е осъществено и фактическият състав е осъществен само с „предлагането за продажба“, което не се оспорва от наказания.

Поради това касационната инстанция споделя мотивите на РС за съставомерност на административното нарушение, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В допълнение от страна на касатора е липсвало искане пред РС за допускане на каквато и да било експертиза, поради което и няма как недопускането на експертиза от РС да влияе на правилността на обжалваното решение на РС. Пред касационната инстанция е недопустимо искане за допускане на експертиза, каквото и не е правено от страна на касатора.

Както пред РС, така и пред касационната инстанция липсват доказателствени искания от страна на наказания К., а административното нарушение е доказано от всички събрани от РС писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно РС ги е кредитирал. Отделно наказаният В.К. сам е признал авторството на административното нарушение, чието изпълнително деяние е „предлага за продажба“, като сам е посочил, че той самият е автор на процесната обява за продажба.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение, поради което не следва да ги повтаря, като касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.

Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не се а и направени, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 14.07.2021 г., постановено по АНД № 30/2021 г. на Троянския районен съд, трети състав.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: