Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
град Велико Търново, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, втори
касационен състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
Р. БУЮКЛИЕВ
При секретаря и с участието
на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура ..етлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова
касационно НАХД № 10 174/2020г., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
по горите (РДГ) – Велико Търново, представлявана от директора ...Н.Й.Н., адрес в град Велико Търново,
бул. „България“ №23, чрез главен ... С., против Решение №100 от 06.07.2020 година, постановено
по АНД №455/2019 година по описа
на ГОРС, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) №**********
от 30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ – Велико Търново.
Касаторът намира обжалваното
решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства по
безспорен начин се доказва извършеното нарушение. Счита че неправилно съдът при
постановяване на съдебния акт е кредитирал заключението на лесотехническата
експертиза, тъй като същата е изготвена близо две години след констатиране на
нарушението от контролните органи и в резултат на това вещото лице не би могло
с точност да установи състоянието на пътя към момента на проверката. Оплакванията на касатора се поддържат в открито заседание от процесуалния му представител. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - Р.Г.И., редовно призван, не се
явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново, взема становище за основателност
на касационната жалба. Намира обжалваното
решение за неправилно по изложените касационната жалба съображения.
Намира, че съдът неправилно е приел, че нарушението не е доказано по безспорен
начин като е игнорирал писмените доказателства по административната преписка и
част от ..идетелските показания, позовавайки се
единствено на експертното заключение. Предлага
на съда да
отмени оспорваното решение и да потвърди НП.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените
в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
При проверката по чл. 218, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил като
незаконосъобразно НП №**********
от 30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ – Велико Търново, с което на Р.Г.И. на основание чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба
№1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите в горите.
За да постанови този правен резултат, от фактическа страна
съдът приема, че на 21.09.2018 година
служители на РДГ – Велико Търново са извършили проверка на
имот в землището на село Добри дял, при която е установено, че за периода от
06.09.2018г. до 21.09.2018 година
Р.Г.И. не
следи за спазване на технологичен план на имот №223041, попадащ в отдел 253, подотдел „и“, за
който има издадено позволително за сеч №0454486/03.09.2018г.
за този имот. Констатирано е, че в
имота е направен извозен път в посока север – юг с дължина 200 метра и ширина 3
метра, с три броя разклонения, неотразен в технологичния план, като същият се
явява успореден спрямо посочения път в технологичния план. Pосочените обстоятелства са били отразени в Констативен протокол Серия В №006026/21.09.2018г.
От участващ в проверката служител на РДГ - Велико Търново на Р.И. е бил
съставен АУАН Серия В бланков №005007/05.12.2018г. и му
е предявен на срещу подпис лично, като го е подписал с възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са били подадени писмени възражения.
Издадено е НП № №********** от 30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ
– Велико Търново, което е било връчено на
санкционираното лице на дата 17.06.2019 г. и е обжалвано от него по съдебен ред
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са формално законосъобразни
и съдържат предвидените
от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съществени нарушения на административно-наказателните
правила съдът не е констатирал. По същество, позовавайки се на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение по назначената
лесотехническа експертиза въззивният съд е приел, че
визираното в НП нарушение не е доказано по несъмнен начин. Районният съд е
посочил, че е налице противоречие между показанията на разпитаните по делото ..идетели с обясненията на жалбоподателя и заключението на
вещото лице, но е кредитирал последните и е приел, че същите опровергавали
извършване на твърдяното от касатора административно
нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012 година. Изложени са
мотиви, че към момента на проверката от служители на РДГ в процесния
имот не е съществувал нито траен, нито временен път в нарушение на
технологичния план. Формиран е извод за незаконосъобразност на издаденото НП,
поради което го е отменил.
Настоящата инстанция споделя изводите ГОРС относно липсата на съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното
производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да
съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Въпреки горното, настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно
поради нарушение на закона по следните съображения:
Съставът на приложената
от наказващият орган разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ гласи следното:
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни
или изпълни не..оевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях;“. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ
лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до о..идетелстване на сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, в технологичния план се определят схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища, технологични просеки и
трасета за въжени линии.
Настоящата
касационна инстанция не споделя изводите на районния съд за недоказаност на визираното
в НП нарушение. Съдът намира деянието за безспорно доказано от субективна и
обективна страна, посочените правни норми са съответни на извършеното
нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно
индивидуализирано в АУАН и НП.
От
събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че
санкционираното лице - Р.И., притежава качеството на лесовъд на частна
практика, с което се ..ързва конкретно по вид и обем
задължение, закрепено в посочената конкретно правна норма - чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012
г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл.53, ал.2, т.5
от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, т.е
може да бъде субект на нарушението. Също по категоричен начин е установено и
обстоятелството, че на Р.И. е издадено позволително за сеч № 0454486/03.09.2018
г. на имот с №223041, попадащ в отдел 253, подотдел „и“ в землището да с. Добри
дял. В случая се претендира, че изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие
и то се състои в неупражняване на контролно правомощие за спазване на одобрения
технологичния план, като от ответника по касация е допуснал да бъде направен
извозен път в посока север – юг с дължина 200 метра и ширина 3 метра, с три
броя разклонения, неотразен в технологичния план, и същият се явява успореден
спрямо посочения път в технологичния план.
В одобрения технологичен план следва да се
отразят съществуващите извозни пътища. Видно от
представения по делото технологичен план от 03.09.2018 г. в процесния
имот има отразен един извозен път. В тази връзка неправилни са разсъжденията на
въззивния съд, че фактът на извършено нарушение от
лицензирания лесовъд се разколебават от заключението на назначената по делото
лесотехническа експертиза и обясненията на И., дадени в хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд. Твърденията на санкционираното лице
за липсата на направен извозен път през имота, различен от отразения в
технологичния план представляват защитна позиция, но същите не се опровергават
от материалите по делото. От показания на разпитаните пред районния съд ..идетели
с преки и непосредствени наблюдения на имота – ... Петков. Г., ... П. и ... И.,
които са непротиворечиви помежду си, се установява, че успоредно на разрешения
в технологичния план път, са били налице следи от автомобил и са прокарани
нерегламентирани пътища. Това е отразено, както в съставеният при проверката
Констативен протокол от 21.09.2018г., така и в АУАН № Серия В бланков
№005007/05.12.2018г. Съдът счита, че констатациите на вещото лице, отразени в
заключението и заявеното от него в съдебно заседание, не дерогират
извършеното от Р.И. нарушение. Констатацията за наличието на нерегламентиран
извозен път при проверката от служители на касатора е
към дата 21.08.2018 г., което е около година и половина преди извършения от
вещото лице оглед на имота във връзка с изготвяне на лесотехническата
експертиза. В този смисъл съдът счита, че е напълно възможно за този дълъг
период от време установеният при проверката от служителите на РДГ извозен път
да е заличен, което обяснява заявеното от вещото лице, че такъв път не
съществува към извършената от него проверка в имота.
След като констатираният от контролните органи
при проверката на 21.08.2018 г. извозен път в посока север – юг с обща дължина
200 метра и ширина 3 метра, с три броя разклонения не фигурира в представения
по делото технологичен план от 03.09.2018 г., т.е. същият очевидно е създаден
след този момент. Безспорно създаването на извозен път без той да е предвиден в
технологичния план представлява неизпълнение на законово задължение от страна
на лесовъда на частна практика да следи за спазване на правилата при извеждане
на добива от дървесина в конкретния отдел и подотдел, попадащ в землището на село
Добри дял и да спазва одобрения технологичен план. Без значение е това, че
технологичният план не е одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е
прокарал този извозен път, също е въпрос ирелевантен
за настоящото производство, тъй като задължението по чл.108, ал.3 от ЗГ за
лесовъда е до о..идетелстване на сечището, а не до
приключване на сечта и/или извозване на дървесината.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят
не е маловажен, а наложеното наказание в минимален размер отговаря на тежестта
на нарушението, както и на значимостта
на нарушението обществени отношения.
Решението на Районен съд
– Горна Оряховица се явява постановено в противоречие с материалния закон,
което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество - с потвърждаване
на Наказателно постановление на Директора на Регионална дирекция по горите –
Велико Търново.
От касатора е направено
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на
делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата
на чл.
189, ал. 3 от НПК, към която разпоредба препраща чл. 84 от ЗАНН, ще следва ответник по касация да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица, сумата от 150 лева - разноски по
делото за назначената и изслушана лесотехническа експертиза.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
втори касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 100 от 06.07.2020 г., постановено по АНД №455/2019 г. по описа на Горнооряховския районен
съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №********** от
30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ – Велико Търново, с което на Р.Г.И. на
основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лв. за нарушение на чл.12б, ал.1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012
година за контрола и опазване на горските територии във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите в горите.
ОСЪЖДА Р.Г.И. с ЕГН *********,
с адрес ***, да заплати на Регионална дирекция по горите, гр. Велико
Търново, разноски по делото в размер на
80 лв. /осемдесет лева/.
ОСЪЖДА Р.Г.И. с
ЕГН *********, с адрес ***, да заплати по сметката на Районен съд гр. Горна
Оряховица, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за вещо
лице за допусната и изготвена лесотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.