№ 187
гр. Бл. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена С. Димитрова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20201200101034 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от и... Р.
Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бл., ул. „И.В. ..., ПРОТИВ „Б.” ЕООД, с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ГД, ж.к. „Д. ..., представлявано от управителя Цв.Ат.К..
С исковата молба е направено искане ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът „Б.” ЕООД, с
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ГД, ж.к. „Д. ..., представлявано от
управителя Цв.Ат.К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца и... Р. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Бл., ул. „И.В. ..., обезщетение в размер на 40 000,00 /четиридесет хиляди/ лева за причинени
неимуществени вреди от публикуваните в „Т....” обиди по адрес на ищеца, както и
обезщетение в размер на 60 000,00 /шестдесет хиляди/ лева за причинени неимуществени
вреди от публикуваните в „Т....” спрямо него клевети.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът „Б.” ЕООД е собственик и издател на
таблоида „Т....”.
Сочи се, че „Т....” разпространява в интернет пространството чрез електронната страница
www.....eu /или www.....bg/ и в социалната мрежа Фейсбук на адресите
https://www.facebook.com/... и https://facebook.com/.... Излага се, че изданието се
разпространява и на хартиен носител като вестник „Т..... Ю.т.”.
1
Навежда се, че според рекламен видеоклип на изданието в платформата YouTube
/https://www..../watch?time_continue=4&v=m-ZcmJX4KIE&feature=emb_title/, публикуван на
адрес www.....eu/za-nas, „Т....” е „безапелационен лидер в интернет пространството” с
„над 100 000 активни читатели в интернет пространството всеки ден”. Посочва се, че по
данни от Фейсбук страниците на „Т....”, 21 855 фейсбук потребители са абонирани за
страницата https://www.facebook.com/.../, а 14 465 потребители – за страницата
https://facebook.com/....
Твърди се в исковата молба, че на заглавната страница на брой 6/21.II.2020г. –
27.II.2020г. на вестник „Т..... Ю.т.” е поместено заглавие на статия „П. и Г.Ю. ...... от К., ....
„.....” ......”. Излага се, че тази заглавна страница е възпроизведена и във Фейсбук страницата
на изданието на адрес https://facebook.com/..., на който е публикуван и текст със следното
съдържание: „... П.Б., Б. ....., ......., ...... „.....”, какъвто е Т.. /.../ Бл.чани ...... К.. /.../ И ... П. ...
Т.”.
На следващо място се сочи, че на 18.02.2020г. в електронното издание на „Т....” е
публикувана статия със заглавие „Б.Р.....! ...........!”. Излага се, че в статията се съдържат
текстове със следното съдържание:
„Т.... ......... „Т.”, .........................;
„......................... Р.Т. е от „.....”. ....... Б.Г. ....................? Само, че в случая на Бл. – .....
Б.Р.”.
Сочи се, че на 15.06.2020г. в електронното издание на „Т....” е публикувана статия
„П............. в Бл.! Т. и К...........! П. е г....! Т. ...............!”. Навежда се, че същата статия е
публикувана на Фейсбук страницата https://facebook.com/... на 14.06.2020г. Твърди се, че в
статията се съдържа текст със следното съдържание: „П.......................... Б.......... к. Ат.К. и
................. с Р.Т. ................. на Бл. – К. П.”.
Заявява се в исковата молба, че на 16.06.2020г. на Фейсбук страницата
https://facebook.com/... е публикуван текст „Л.к. ............... Бл.! Т.............! /.../
П...................................”.
Изтъква се, че във Фейсбук страницата на „Т....” на адрес https://facebook.com/... е
публикуван текст, част от съдържанието на който е: „Защо Т. ......? Х.....................”. Сочи се,
че на същата страница на „Т....” във Фейсбук след въпрос „КСК .................. в Бл.? Е..............
М........”, е публикувана и снимка-колаж с неприлични изображения, съдържаща текст
„Т...............!”.
Посочва се, че на Фейсбук страницата https://facebook.com/... на „Т....” е публикувана и
снимка с коментар „К..................! П....................!”.
Твърди се, че кавър снимката на „Т....” във Фейсбук страниците https://facebook.com/... и
https://www.facebook.com/... представлява колаж, съдържащ на ищеца изображение и образа
2
на К. П., както и следния текст: „П., смени м.! Ш............, отколкото на Бл., .................!
Гр..........! м. на П. – ............!”.
Излага се, че на 03.07.2020г. във Фейсбук страницата на „Т....” https://facebook.com/... е
публикуван текст със съдържание: „За......... на „Т....” и всички останали! Х...............”! /.../
В......, жител на Бл., ..................................? /.../ Я......................!”
Поддържа се в исковата молба, че цитираните в нея в т.т. 1.4, 1.7, 1.9, 1.10 и 1.11
текстове от заглавия и статии на „Т....” съдържат обидни за ищеца изрази и квалификации,
които са унизителни и накърняват достойнството, честта и доброто му име. Твърди се, че
използваните в публикациите на „Т....” епитети и словосъчетания „....., какъвто е Т.”,
„.................... Т.”, „............... Т.”, „..................”, „...........”, „.........”, „м.”, „...................” и
„................”, са очевидно обидни, противоправни и надхвърлящи допустимия съобразно
журналистическата етика и морал предел на свободното изразяване на мнения. Посочва се,
че изображението в посочената от исковата молба т. 1.8 снимка-колаж е също обидно,
унизително и противоправно. Излага се, че употребените от „Т....” изрази и квалификации,
както и изображението от колажа, съдържат не само негативна оценка за личността и
действията на ищеца като кмет на О. Бл., но и целенасочено са използвани за накърняване
на правата и доброто му име, и за унижаване на достойнството и честта му.
Навежда се, че посочените в исковата молба в т.т. 1.5, 1.6 и 1.8 текстове от заглавия и
статии на „Т....” съдържат неверни и клеветнически твърдения, чиято единствена цел е да се
опозори доброто име на ищеца пред обществеността в гр. Бл. и региона. Сочи се, че
клеветнически, неотговарящи на истината и позорящи честта и достойнството на ищеца са
публикуваните в „Т....” неверни твърдения, според които: „К...... на Бл. взе от Бл.чани ....”;
„... ...........”; „Вз............”; „... К...... ..........”; „Т. и К...........! П. е г....! Т. ...............!”; „Б..........
к. Ат.К. и ................. с Р.Т. ................. на Бл. – К. П.!”; „... .....”.
Сочи се, че изложените твърдения от публикациите на „Т....” съдържат изцяло неверни и
неистински факти, които съвсем тенденциозно са използвани с единствената цел да се
опозори доброто име на ищеца и да му се урони авторитета сред Бл.ската общественост и
най-вече сред гласувалите му доверие граждани на О. Бл.. Излага се, че с последното
твърдение са директно засегнати честта и достойнството и на съпругата на ищеца.
Твърди се, че правото на „Т....” да информира обществото и да изразява мнения и
коментари не следва да бъде използвано, за да се засягат честта и достойнството на ищеца
чрез изнасяне на невярна, позоряща информация. Посочва се, че нарочното разпространение
на неистински и злепоставящи факти, сочещи на неправомерно разходвани средства от
бюджета на О. Бл., на постигнати скрити договорки между иначе ноторно известни
политически опоненти и внушението за лично облагодетелстване не само, че не отговарят на
обективната действителност, но и са позорни и манипулиращи общественото мнение. Сочи
се, че единствената цел, с която тези неверни твърдения са разпространени от „Т....”, е да се
понижи доверието към ищеца сред гражданите на гр. Бл., като се уронят репутацията,
3
професионалната чест и доброто име на ищеца чрез тенденциозното засягане на теми, към
които съвсем естествено Бл.ската общественост е изключително чувствителна.
Твърди се, че допустимата журналистическа критика по отношение на публичните
личности, каквато е и фигурата кмет на дадена О., е с по-широки граници. Излага се, че
обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто
се е доверила да представлява и защитава интересите й. Навежда се, че поради това
политическите фигури следва да понасят засилен журналистически интерес и да търпят
повече укори в сравнение с частните лица. Заявява се, че журналистите не могат да
използват правото за свободно разпространение на информация и изразяване на мнения, за
да нанасят обиди или да клеветят. Сочи се, че колкото и широки да са границите на
допустимата журналистическа критика срещу публична личност или политик, те не
включват правото да се нанасят обиди и да се разпространяват клевети. Твърди се, че
публичните личности не са длъжни да търпят всяка критика, всяка обида и всяка клевета.
На следващо място в исковата молба се навежда, че публикуваните в „Т....” обиди са
причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
унижена лична чест и достойнство. Сочи се, че ищецът се е почувствал и че все още
продължава да се чувства унизен, засрамен и осквернен от грубите, насмешливи и
неприлични епитети, както и от вулгарната снимка-колаж, разпространени от „Т....” по
негов адрес, не само пред Бл.ската общественост, но и в очите на неговото семейство.
Заявява се, че публикуваните от „Т....” спрямо ищеца клевети са му причинили морални
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради уронена професионална репутация,
накърнена професионална чест, лично и професионално достойнство. Посочва се, че след
първите клеветнически публикации на „Т....” и до сега публичните му изяви, като неизменна
част от работата му на кмет, са съпроводени с притеснения, съмнения и тревожност, както и
с несигурност и страх каква ще бъде следващата разпространена срещу ищеца клевета или
обида от изданието.
Твърди се, че отговорност за публикуваните от „Т....” обиди и клевети във вестник „Т.....
Ю.т.”, в интернет страницата на изданието – www.....eu /www.....bg/ и на Фейсбук
страниците https://www.facebook.com/... и https://facebook.com/..., носи ответникът като
собственик и издател на таблоида, а от там съответно и като възложител на работа на
конкретните автори на публикации. Посочва се, че в качеството си на издател ответникът
отговаря за всички поместени в неговите издания обидни и клеветнически публикации без
значение какви са вътрешните правила и норми в изданието и дали съществуват трудово-
договорни отношения между издателя и авторите на статиите. Излага се, че в нито една от
цитираните т. 1.12 и т. 1.13 от исковата молба публикации не е посочено името на автора на
съответната статия, както и не е посочен авторът на снимката-колаж.
С Разпореждане № 3030/30.09.2020г. съдията-докладчик след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
4
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на 05.10.2020г. на
управителя на ответното дружество.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.
С Определение № 4/05.01.2021г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, съобщил е на страните
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът Р. Г. Т., редовно призован, явява се лично и с адвокат
Данчева, която поддържа исковата молба така, както е предявена.
Ответното дружество „Б.” ЕООД, представлявано от Цв.Ат.К., редовно призовано, не се
явява законният представител, не се представлява.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени и електронни документи,
проведен е разпит на двама свидетели.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представената извадка от вестник „Т..... Ю.т.” е, че на заглавната страница от
посочения вестник, брой 6 от 21.II.2020г. – 27.II.2020г., e отпечатана заглавна страница,
явяваща се тема на броя, с текст „П. и Г.Ю. ....... от К....., .....”, ведно със снимка на ищеца
/л. 8 от делото/. Статия с подобно съдържание е възпроизведена и във Фейсбук страницата
на изданието на адрес https://facebook.com/..., от който е видно, че е публикуван текст със
следното съдържание: „... П.Б., Б. ....., ............ П., .............., ...... „.....”, какъвто е Т.. /.../
Бл.чани си казаха по-добре .................... Т., ............. К.. /.../ И ... П. ... Т.” /л. 21 от делото/.
Установява се от приобщената по делото извадка от електронното издание на „Т.....
Ю.т.”, че е публикувана статия със заглавие – „П.п. в Бл.! Т. и К...........! П. е г....! Т.
...............!” /от л. 10 до л. 11 от делото/, а в друга статия от електронния вариант на
вестника е поместена статия със заглавие „Б.Р.....! С....! К...... на Бл. .............” /от л. 12 до л.
18 от делото/, като в статията е посочено че „Сф..................... на Бл.чани. Т.... разбра, че за
целта ............ „Т.”, .................. /.../ Т. се ........................! ............. е от „.....”. ....... Б.Г.
....................? Само, че в случая на Бл. – ..... Б.Р.”.
В интернет страницата на ответното издание /с линк https://facebook.com/.../ е видно, че е
5
била поместена статия от 16.06.2020г. със заглавие „Ш............, отколкото на Бл.”, чието
съдържание се изразява в „Л.к. ............... Бл.! Т.............! /.../ П....................................
Да............” /от л. 19 до л. 20 от делото/.
Приобщена към доказателствения материал по делото е снимка-колаж със заглавие –
„КСК .................. в Бл.? Е..... М.....”, съдържаща изображение на ищеца, както и на още две
лица на фона на сградата на О. Бл. /л. 22 от делото/.
Видно от друга статия, поместена във Фейсбук страницата на „Т....” е, че същата е със
съдържание „Защо Т. ......? Х................ М................ ....... на Бл.. Д..., Т., ...!” /л. 23 и л. 24 от
делото/.
Установява се от публикация, поместена на Фейсбук страницата https://facebook.com/...
на „Т....”, че е публикувана снимка на ищеца с коментар към нея, който гласи: „К..................!
П....................!” /л. 25 от делото/.
Представена е статия, в която са поместени изображенията на ищеца и на К. П. с текст
„П., смени м.! Ш............, отколкото на Бл., .................! Гр..........! м. на П. – ............!” /л. 26
от делото/.
Установява се, че на 03.07.2020г. във Фейсбук страницата на „Т....”
https://facebook.com/... е публикуван текст със съдържание: „За......... на „Т....” и всички
останали! Х...............”! Н.......... Бл. ..... „Бл.в.” и ги ..... /.../ В......, жител на Бл.,
..................................?” /л. 27 от делото/.
Видно е, че на Фейсбук страницата на „Т....” с адрес https://facebook.com/... е поместена
снимка на ищеца, над която е поставен текст, гласящ „В..............” /л. 30 от делото/.
Установява се от Решение № 14 от 29.11.2019г. на ОС – Бл., че на основание чл. 21, ал.
1, т. 23 от ЗМСМА, ОС – Бл. е дало съгласие за отпускане на еднократна финансова помощ
на лицето В.С.К. в размер на 5 000,00 лева за подпомагане за ремонтни дейности.
Представена и приета като доказателство е копие от поздравителна картичка от К. на О
Бл., адресирана до граждани на Бл., по повод 3 март, ведно с плик за изпращане на същата.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите П.Т.П. и М.Н.С-З.
Свидетелката П.Т.П., работеща в О. Бл. като ръководител „НК“, сочи, че към
03.03.2020г. работила на длъжност „младши експерт“ към отдел „ВО“. П. излага, че е
ти
запозната с поздравителните картички по случай 3Март, изпратени от К. на О Бл. до
жители на гр. Бл. през 2020г., тъй като това са едни от ангажиментите на PR отдела –
изготвяне на поздравителни адреси, поздравителни картички от името на кмета. Сочи, че
броят на картичките е точно 313, като същите са направени от свидетелката заедно с IT
отдела на О. Бл., където са отпечатани и направени. Твърди, че картичките са били 313 на
6
брой – изпратени на 313 Бл.чани, а именно Министерски съвет, бизнес, спортни деятели,
културни дейци, културни институти и почетни граждани на О. Бл.. Твърди, че картичките
са изцяло направени от О. Бл., като е закупен картон А4, бял на цвят за 90,00 лева. Навежда,
че общата сума на картичките е 318,00 лева.
Свидетелката посочва, че знае, че е имало публикации във връзка с тези картички.
Излага, че след като картичките били изпратени – в съответните медии излязла публикация,
ти
че е била направена поръчка за поздравителни картички за 3Март на стойност 60 000,00
лева, без обществена поръчка. Навежда, че последното е долна лъжа, от която К...... не се
почувствал добре, тъй като така се манипулира общественото мнение.
Твърди, че до момента се работи само и единствено с граждани на О. Бл., с местни
фирми, като се гледа разходите в О.та да бъдат минимализирани, като тази скандална
публикация рикоширала върху кмета. Сочи, че от О.та били длъжни да излязат с прес
съобщение с цел опровергаване на това нещо. Излага, че следващият материал, който бил
излязъл, освен за тези 60 000,00 лева, които са пълна лъжа, другият материал бил, че е
ти
пренебрегната годишнина от смъртта на Л. като директно бил честитен 3Март, както и че
К...... не е запознат, не е образован, включително и отделът, като са с осми клас образование.
П. заявява, че знае и за други публикации, извън тази публикация с картичките, в които
има изнесени данни за дейността на кмета и за него самия. Посочва, че свидетелката знае за
публикация, която излязла в „Т....“ и която била обсъдена и коментирана с кмета. Сочи, че
винаги са търсили опровержение, но въпросът е, че публикациите започнали да зачестяват,
преминавайки добрия тон. Излага, че това нещо освен, че накърнява самочувствието на един
човек, в случая той е и обществена личност, то ищецът не се чувства добре от тези
публикации. Навежда, че ищецът е казал, че това са долни лъжи и съответно търсят по
нормален и добър начин да отговорят и да извадят този човек от това положение, защото
наистина не се чувствал добре. Твърди, че е имало случаи, в които ищецът е вдигал кръвно,
не се е чувствал добре и си е тръгвал от работа в резултат на статиите. Навежда, че имиджът,
който се опитват да наложат на ищеца Т. е довеждало и до приемни дни на кмета, в които в
момента, в който излезе нещо такова, К...... вдигал кръвно, не се чувствал добре и се
налагало да бъде преустановен приемния му ден, докато не излязат с позиция и се опитат да
го защитят.
Свидетелката М.Н.С-З, работеща в О. Бл. на длъжност „секретар“, заявява, че на
посочената длъжност е считано от 01.01.2020г. Сочи, че всеки ден се вижда с г-н Т., което е
естеството и част от работата й. Излага, че срещите са ежедневни и по няколко пъти на ден
се налага да се виждат и да коментират определени теми. Твърди, че г-н Т. е коментирал
статии, съдържащи обидни квалификации по негов адрес, доколкото няколко пъти, в които
се е налагало по един или друг повод С-З да слезе до неговия кабинет и го е виждала
емоционално разстроен, ядосан. На въпроса какво е предизвикало това му състояние ищецът
е обяснявал, че по негов адрес има публикации от „Т....“. Свидетелката сочи, че е чела някои
7
от тези публикации. Навежда, че си спомня деня, в който са имали оперативка /лятото/, като
ищецът бил в съвсем нормално състояние. Излага, че половин до един час след оперативката
секретарката извикала свидетелката до кабинета му. Когато С-З слязла до кабинета му
констатирала, че ищецът не е там, а се намира в стаята срещу неговия кабинет, като
изглеждал много зле. Свидетелката си помислила, че е от горещината, като на въпроса дали
не му е станало лошо, ищецът отвърнал, че не се чувства добре и че ще се наложи да си
тръгне. Твърди, че Т. имал няколко срещи, в т.ч. и часове с граждани, които трябвало да
приеме. Излага, че си помислили, че му е паднало кръвното, като извикали служител, който
да донесе апарат, за да му измерят кръвното. Твърди, че се оказало, че кръвното на ищеца е
много високо, а пулсът му бил учестен. Ищецът помолил С-З да проведе срещата с
граждани, тъй като той нямал възможност. Свидетелката го попитала каква е причината за
това състояние, като ищецът отвърнал, че му били изпратили една публикация от „Т....“. С-З
попитала дали може да погледне, като по спомени на същата ставало въпрос за колаж.
Ищецът казал, че не е удобно да й покаже колажа, тъй като е изключително унизителен.
След като ищецът си тръгнал, С-З отворила да види за какво става на въпрос, като по нейни
думи колажът наистина бил много унизителен. Твърди, че колажът бил с някакви голи
образи – с лика на г-н Т. и с на още няколко лица.
Заявява се в свидетелските показания, че са коментирали и друг път такива публикации,
като ищецът е споделял, че за него това определено накърнява достойнството му, както и че
в качеството му на длъжностно лице и пред обществото не се чувства комфортно заради
тези публикации, които му се отразяват както на здравето, защото на няколко пъти се е
налагало да му бъде мерено кръвното и то е било високо, точно по повод на такива
публикации от „Т....“. Сочи, че последните са изключително вулгарни и накърняващи
личността му. Излага, че ищецът е споделял, че се чувства неудобно дори след такива
публикации, прибирайки се вкъщи пред съпругата и децата си. Твърди, че когато е имало
подобни публикации – същите определено действали зле на ищеца. Сочи, че Т. е
изключително спокоен човек, но след такива публикации е ставал раздразнителен и ядосан
на моменти.
По отношение на случая с поздравителните картички се излага от свидетелката, че
същият бил доста отдавна, като имало коментари. Посочва, че тогава свидетелката е
коментирала с г-н Т. по отношение на изнесената публикация в „Т....“, тъй като отдел
„Информационно и техническо обслужване“ е ресор, който е към длъжността на С-З, както
и че те са й на пряко подчинение. Навежда, че това са служителите, които изработват по-
голямата част от картичките, които биват пращани към отделните институции – както
ти
грамоти, така и покани. Сочи, че въпросните картички били изработени по повод на 3
Март, като същите са направени от колегите на С-З в О.та, както и че за тях почти не е
имало разходи, бил закупен само картон. Излага, че въпросният случай също е бил
изкоментиран с ищеца, който бил много ядосан и разочарован от поредната клевета по
негов адрес. Твърди, че с минимални средства са се опитали да се справят, изпращайки
покани за съответните празници, а в същото време се пишат подобни лъжи и клевети както
8
към институцията О. Бл., така и персонално /лично/ към г-н Т.. Твърди, че това били
моменти, в които за пореден път се е налагало ищецът да пие хапчета.
Сочи се в свидетелските показания, че от О.та подготвяли една пресконференция, която
по желание на кмета била отменена, тъй като това било пак след някаква публикация на
„Т....”, която по същия начин била много вулгарна, имала вулгарни изрази, като на ищеца му
било неудобно да се появи пред обществото, защото се притеснявал от това какво ще излезе
като публикация на следващия ден след пресконференцията, по какъв начин и с какви
грозни епитети ще го обрисуват, което определено пречело на работата му.
Свидетелката установява, че имало една публикация, в която била коментирана
еднократна помощ, която била дадена. Посочва, че това не е еднолично решение на К. на
Ота, тъй като законът не му го позволява, а е посредством решение на Комисия към О. Бл., в
която има и служители от Общинска администрация и ОС. Излага, че те са тези, които
разглеждат такива заявления. Навежда, че ищецът бил много ядосан, когато прочел статията,
защото това не е нещо, в което дори той участва – във взимането на решение за отпускане
на тези средства, а е изцяло решение на ОС и по преценка на Комисията кое лице има нужда
от подобна еднократна помощ.
Свидетелката С-З заявява, че преди време е чела статиите, като както на нея, така и на
ищеца му било неудобно да коментира всички тези обиди, които са използвани срещу него.
Твърди, че на ищеца не му се отразявало добре всичко случващо се. Излага, че след всяка
публикация е имало моменти, в които след като свидетелката влизала в кабинета на ищеца
го виждала унил, потиснат, тъй като това е човек с достойнство. Сочи, че в крайна сметка
всеки човек, четейки нещо подобно за себе си по този начин написано, с тези изрази,
личното му достойнство е накърнено, унизен е, още повече, че ищецът е публична личност и
авторитетът му като кмет категорично е накърнен. Твърди, че като излезе някаква такава
публикация е имало период от време, в който ищецът предпочитал да няма по-големи срещи
с граждани, в т.ч. и оперативки. Свидетелката навежда, че не знае ищецът да има някакви
отношения с г-н К. или с г-н П.. Посочва, че свидетелката не знае ищецът да има някакви
заболявания, поради което не е обичайно да вдига кръвно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни и
безпротиворечиви, потвърждаващи се от останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед твърдените факти и поддържаното въз основа на тях искане за защита срещу
ответната страна, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, като същите се явяват процесуално допустими.
Ищецът цели да ангажира имуществената отговорност на ответното дружество,
9
търсейки обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на публикации
в печатното и в електронното издание на вестник „Т....”, издавано и поддържано от
ответното дружество, съдържащи неверни, обидни и недостоверни факти, засегнали личните
права и законни интереси, честта, достойнството, доброто име и обществен имидж на и...
Р.Т., причинили му душевен дискомфорт, стрес и притеснение.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Забраната е универсална, важи за всички правни субекти, за целия кръг права, интереси и
ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя и за да бъде
ангажирана тя, следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, настъпването на вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, вина у причинителя. Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД
вината на дееца се предполага до доказване на противното, от което следва изводът, че
доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответникът-делинквент.
Съгласно Постановление № 7 от 1959г., Пленум на ВС, отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата във
връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД е да
проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав – противоправно деяние на
лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени
вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
По чл. 49 от ЗЗД отговаря и собственикът на електронна медия или печатно издание за
неимуществени вреди, причинени от автори на статии, публикувани в изданието и
съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица.
Отговорността му произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до
извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява
собствена дейност и резултатът, от който ще рефлектира в неговото имущество, независимо
от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни отношения или са
свободно практикуващи журналисти или трети лица. В този смисъл Решение №
10
340/15.07.1998г. на петчленен състав на ВКС, постановено по гр.д. № 178/1997г. Издателят
на печатното произведение, респ. електронното такова, определя вида, характера и
съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 от ЗЗД в
качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали. В конкретния случай, в тежест на ответника е да докаже, че изнесената в
статиите информация е достоверна.
Съдът намира, че именно ответното дружество е издател и собственик на вестник „Т....”
и поддържа електронното издание. Ответното дружество не е подало отговор, с който да
оспори твърденията в исковата молба, включително и това, че е издател на печатното и
електронното издание на вестник „Т....”, чийто собственик и издател е МГ „Б.” ЕООД.
Предвид изложеното, съдът намира, че именно ответното дружество е отговорно за
публикуваните в печатното и електронното издание на вестник „Т....” статии.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от редица публикации,
публикувани както в електронното издание на вестник „Т....”, така и в печатното такова.
Принципно критерият за определяне броя на деликтите е не броят на употребените думи,
изрази, изявления /обидни, клеветнически или други такива, с които се засягат честта,
достойнството и доброто име на физическо лице/, а дали те са направени /обективирани/ по
едно и също, или по различно време и място /виж Решение № 164/30.06.2016г., гр.д. №
5255/2015г. на IV г.о. на ВКС/. Налице са и изключения. Така, в случаите на причиняване на
неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са
осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално.
Това е принципът, който е възприет в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк.д. №
3/2004г., ОСГК на ВКС, т. 11 и т. 13, по отношение на обезщетяване на неимуществени
вреди от неоснователно обвинение по реда на ЗОДОВ. Няма съмнение, че отговорността на
държавата по отношение на неоснователно обвинените лица по специалния закон е
деликтна, поради което тълкуването е относимо и към общата хипотеза на причиняване на
неимуществени вреди с противоправно деяние. В този случай неимуществените вреди,
кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално
обезщетяване /виж в този смисъл Решение № 204/12.06.2015г., гр.д. № 7046/2014 г. на IV г.о.
на ВКС/. Цитираните в исковата молба публикации са с различно текстово съдържание,
насочени към конкретно лице /в настоящия случай ищеца/, свързани са помежду си, като са
публикувани в печатното и електронното издание на една и съща медия.
Ето защо, след като съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и
общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално
обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния. Броят на деянията
може да бъде взет предвид от съдебния състав едва при определянето на размера на
неимуществените вреди, при евентуалното наличие на фактическия състав на претенцията.
По същество относно статиите.
11
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като позорящи и накърняващи
честта, достойнството и доброто име на ищеца, следва да бъде констатирано, че същите са
неистински /лъжливи/, както и че имат обективен позорящ характер по отношение
личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които обективно накърняват
доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия
морал. Неверните сведения, от друга страна, могат да бъдат осъществени чрез пряко
изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице /в този
смисъл Решение № 51/1980г. по н.д. № 26/1980г., ВС, II НО/.
В случая се установи, че ответното дружество е публикувало и разпространило
процесните статии, цитирани в исковата молба. На следващо място, за да е обидно дадено
изявление същото следва да визира определено физическо лице, което от своя страна
означава, че обидният /унизяващият/ израз следва да е насочен към това лице /посочено чрез
имената му или по друг начин, неоставящ съмнение, че става дума за неговата личност/,
респективно позорното обстоятелство трябва да се отнася до него. Безспорно е видно от
статиите, че същите визират и се отнасят до ищеца. Във всеки случай, когато неверният
израз е част от едно по-обширно изявление, следва да се държи сметка за контекста, при
който същият е употребен и който внушава изявлението като цяло, поради това съдът
намира, че следва да бъде взето предвид цялостното съдържание на процесните статии,
включително и техните заглавия, като бъдат преценени и внушенията, които оставят у
читателя.
На следващо място съгласно чл. 39, ал. 1 от К. на РБ – „Всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин. Това право обаче не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго”. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е
направено в редица решения на ВКС: Решение № 278 от 27.11.2019г. на ВКС по гр.д. №
1140/2019г., IV г.о., ГК; Решение № 209/27.09.2013г. по гр.д. № 1747/2013г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 484/09.06.2010г. по гр.д. № 1438/2009г. на ВКС, III г.о.; Решение №
62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г. на ВКС, IV г.о., с които е прието, че когато не се касае
за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от К. на РБ и свободата на мнение не е
използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват
свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата
дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията на чл.
39, ал. 1 от К. на РБ представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За
разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой
каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията
на деянието „обида” се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта, а
унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване. Същевременно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ прокламира
12
свободата на изразяване на мнения, включително разпространяване на информация и идеи,
без намесата на държавните власти. Пределите на тази свобода се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, а
правото на свободно разпространение на информация не може да служи за нанасяне на
обиди и клевети. При това положение изводът относно наличието на противоправно
поведение при употреба или разпространение на слово следва да се основава на преценка за
баланса между посочените две основни права – за защита на доброто име и на свободно
изразяване на мнение. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на
правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите
на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при
нанасяне на обидата /умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него/ и на клеветата /съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму/. Поради
това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта,
личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода
на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В
контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се
основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета,
съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва
да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да
бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са
верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни – издателят носи
отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил
дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки случай следва да
се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените
с чл. 39-41 от К. на РБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег.
Прието е, че в практиката на ВКС също се възприема, че оценъчните съждения не се
проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната
действителност.
Без съмнение с използваните от „Т....“ епитети и словосъчетания като „....., какъвто е
Т.”, „.................... Т.”, „............... Т.”, „..................”, „...........”, „.........”, „м.” и т.н., е дадена
негативна оценка, като използваните изразни средства надхвърлят добрия тон и пряко
засягат конкретно лице. В този контекст относно извършваната от ищеца дейност, в
качеството му на кмет на О. Бл., използването на по-груби изрази не е забранено от закона.
Противоправно е използването им, когато те целят умишлено и преднамерено да обидят
личността, а не когато се използват като негативна оценка на дейността му – така и Решение
№ 213 от 26.01.2021г., постановено по гр.д. № 970/2020г. на ВКС, IV г.о. В случая
негативните цитати са насочени към личността на ищеца.
13
На следващо място с публикуваните в „Т....“ статии, че „Б.Р.....! С....! К...... на Бл.
.............” /от л. 12 до л. 18 от делото/, включително и с представената по делото снимка-
колаж със заглавие: „КСК .................. в Бл.? Е..... М.....” /л. 22 от делото/, както и със статия
с подобно съдържание, чието заглавие гласи: „В..............”, се цели не само да се провокира
интерес към статията, но и само по себе си насърчава формирането на негативни реакции
спрямо ищеца. От разпитаните по делото свидетели по отношение на случая с въпросните
ти
картички за 3 Март се доказа, че същите са изработени от съответните отдели към О. Бл.,
като средствата, необходими за изработката им, са в пъти по-малко от оповестеното от
„Т....“, като от страна на ответника не бе проведено насрещно доказване в тази връзка.
Публикуваните материали като цяло имат в едната си част клеветнически характер,
написаното в друга част е опозоряващо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да
не се увреждат морални интереси на други лица. След сторения анализ на приобщените по
делото статии се достига до извод, че същите са обвързани с едно обидно и позорящо
отношение, като са насочени да създадат негативна оценка в обществото за ищеца.
Настоящият съдебен състав прави този извод, съобразявайки и задължителната практика, че
негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, само ако не засягат достойнството на
личността. В случая обаче целите статии съдържат редица обидни квалификации и
позорящи факти, които са насочени именно към засягане честта, доброто име и
достойнството на ищеца, като например: „П. и Г.Ю. ...... от К., .... „.....” да е кандидат за
кмет на Бл.”; „Бл.чани са казали по-добре .................... Т., ............. К.. /.../ И ... П. чрез
............... Т.”; „Ик.........! ............. е от „.....”. С.......... досущ като при Б.Г. прави избори,
К...... ..........? Само, че в случая на Бл. – ..... Б.Р.” – по повод на цитираната статия бе
представено Решение № 14 от 29.11.2019г. на ОС – Бл., от което се установи, че ОС – Бл., а
не по нареждане на К. на О Бл., е дадено съгласие за отпускане на еднократна финансова
помощ на лицето В.С.К. в размер на 5 000,00 лева за подпомагане за ремонтни дейности;
„К............ си в един вестник! П...... – .............. .........!”; „П., смени м.! Ш............, отколкото
на Бл., .................! Гр..........! м. на П. – ............!”. Безспорно закрилата по чл. 10 от ЕКПЧ се
разпростира и върху изразяване на мнение в интернет и интернет новинарски портали,
включена е и свободата на пресата и журналистическата свобода. Несъмнено
ограничаването на последните би довело до заплаха за свободния поток на информация. И
все пак, ако ограничението преследва легитимни цели и е предвидено в закона, то е
допустимо. Винаги ЕСПЧ е отдавал значение на това дали една информация е проверена. В
конкретния случай от целокупния доказателствен материал се установява, че цитираните по-
горе статии, съдържащи в себе си позорни факти за личността на ищеца, са неверни. При
съблюдаване на ..... журналистически практики подобен начин на представяне на
информацията е недопустим. В този смисъл личният живот на неправомерно засегнато от
публикацията лице взима превес над недобросъвестното поведение на новинарския сайт.
ЕСПЧ нееднократно е застъпвал тезата, че журналистите трябва да представят надеждна и
прецизна информация съобразно журналистическата етика, като от значение са и начинът на
14
публикуване на статията, както и нейното заглавие. В конкретния случай са използвани
провокативни и неверни заглавия, в т.ч. и снимка-колаж, за да се привлече читателят и да му
се повлияе максимално. Поради тези съображения настоящият състав намира, че следва да се
даде приоритет на защитата на личната сфера на лицето, доколкото публикуването на
неверни и клеветнически твърдения е нарушение на правото му по чл. 8 от ЕКПЧ. На
Държавата, в лицето на националния съд, е вменено задължение да закриля правото на
лицето по чл. 8 от ЕКПЧ, като при неизпълнение на това правомощие самият той би
допуснал нарушение на Конвенцията.
Публикуваните материали имат клеветнически характер, написаното и отразено в тях е
опозоряващо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да не се увреждат морални
интереси на други лица. В случая безспорно е засегната репутацията на ищеца, както и
доброто му име в обществото предвид широкия кръг от хора, до който достигат
публикуваните в интернет пространството, включително и на хартиен носител, статии.
Отделно от това, като собственик на печатното издание и интернет сайта, ответникът
определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на
възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 от ЗЗД. Последното обуславя
неговата гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, ако в резултат на тези
публикации са претърпени вреди. С предявените искове се цели ангажиране на тази
отговорност за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат
на накърнена чест и достойнство, засегнат обществен авторитет от съдържащите се в
публикациите обиди и клеветнически твърдения. В този смисъл е Решение № 263 от
15.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 1740/2011г., III г. о., ГК. Като цяло текстът на статиите цели
да предизвика негативна оценка на обществото за ищеца, накърняват неговата чест и
достойнството му като личност. Целта на тези статии не е легитимна, а именно да запознае
обществото със значим и важен факт, а да създаде негативен отзвук за личността му и
професионалните му качества. В допълнение следва да се посочи, че в свои решения ЕСПЧ е
извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на
професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са
длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на
информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен
субект. Съдът в С. прие, че са необходими специални основания за освобождаване на
медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които
може да се оклевети едно лице. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с
подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет
личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторите на статиите са имали
възможност без особени усилия да проверят твърденията си в статиите, ето защо съставът
намира, че в случая не са спазени ..... журналистически практики.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че авторът на публикациите не е
съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията,
която излага, а е извършил недопустимо нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за
15
защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/Конвенцията/, което не може да бъде
извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото, прокламирана в чл. 10 от
Конвенцията. Както заглавията на статиите, така и самото съдържание на същите е
провокативно, цели да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към
личността на ищеца, поставяйки петно върху него. Ясно и недвусмислено е, че така
написани статиите ще доведат до негативната реакция на обществото, създавайки
отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му. Така,
употребявайки обидни и клеветнически твърдения, без да провери тяхната достоверност,
ответникът е нарушил границите на чл. 39, ал. 1 от К. на РБ и е преминал нормалните рамки
на правото за свободно изразяване на мнение. Ето защо, съдът намира, че ответникът е
прекрачил границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от К. на РБ и е надхвърлил конституционно
гарантираното му право по чл. 39, ал. 1 от К. на РБ и като възложител е засегнал
противоправно достойнството на ищеца, в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 от К. на РБ.
Свободата за изразяване на мнение не е безгранична – нейните граници са там, където
започва уронването на честта и достойнството на другиго. Поради това е необходимо с
оглед защитата на основните права и свободи на засегнатото от публикациите лице да се
установи това нарушение, като на ищеца се присъди справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Съдът е на мнение, че в случая, употребените изрази и
използваните похвати не са негативна оценка на журналист за личността и поведението на
ищеца, а са пряко насочени да уязвят неговото достойнство, чест и добро име.
Публикуваните материали имат клеветнически характер, като написаното в тях е
опозоряващо и злепоставящо, нарушаващо общия дълг да не се увреждат морални интереси
на други лица. В случая безспорно е засегната репутацията на ищеца, както и доброто му
име в обществото. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД на авторите на публикациите. Ето защо, след
като липсват доказателства в подкрепа на публикуваните статии, възложителят дължи
обезщетение на основание чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди от превратното упражняване
на правото на изразяване и разпространяване на мнение.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Безспорно ищецът е претърпял вреди в причинно-следствена връзка с така
публикуваните статии. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства, от които
се установи, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, като
съдът приема, че дори и без да са ангажирани гласни доказателства за тези обстоятелства,
следва да се направи извод, че са настъпили такива вреди. От показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира, тъй като се основават на непосредствените им
впечатления за фактите, за които свидетелстват и съответстват на житейската логика, се
установява, че ищецът Т. е бил много разгневен след като е прочел и се е запознал със
съдържанието на процесните публикации, загубил е желание да работи, бил е обиден,
напрегнат и изнервен от изнесената от „Т....” информация, като освен това е бил притеснен
16
от обстоятелството как въпросните статии ще окажат влияние върху общественото мнение,
притеснявал се е както от неговите колеги, така и за семейството си, изпитвайки психически
дискомфорт.
Предвид изложеното, съдът приема, че са установени всички законоустановени
кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
разпространение на негативни обиди и клевети по отношение на него. Още повече, че по
делото се установи безспорно и причинната връзка между процесните публикации и
претърпените от Т. неимуществени вреди. Безспорно се доказа, че ищецът е възприел
изключително тежко изнесената в статиите невярна информация, оценките и коментарите за
личността му.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост като се вземат предвид обективни факти /Решение №
278/27.11.2019г. по дело № 1140/2019г. на ВКС, IV г.о./ В тази връзка, съдът следва да
съобрази характера на обидните и клеветническите твърдения и съдържащата се в тях
степен на позорност, общественото положение и личността на ищеца, като се касае за
личност, заемаща висока длъжност, а именно кмет на О. Бл., времето на публикуване на
статиите, обстоятелството, че клеветническите твърдения са станали достояние на широк
кръг лица, чрез средство на масова информация /периодичен печат и електронен сайт/, до
който достъп имат неограничен кръг от хора, естеството на претърпените неимуществени
вреди от ищеца, тъй като се касае за уронване достойнството и авторитета му както в личен,
така и в професионален план, установените по делото интензитет и продължителност на
конкретно търпените от ищеца негативни психични изживявания /около шест месеца е
периода в който са публикувани процесните материали/, вида и тежестта на отделните
негативни изживявания на пострадалия, така и обстоятелството, че причинените му
неудобства и притеснения в личен, семеен и професионален план са във връзка със
заеманата от него публична длъжност. Следва да бъдат отчетени и обществено-
икономическите условия в страната към датата на осъществяване на деликта и стандарта на
живот в държавата, предвид които обезщетението следва да е справедливо по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, а не да води до неоснователно обогатяване.
На следващо място, съдът намира, че липсват данни да са настъпили трайни и
необратими нарушения в адаптацията, физическото и психическото здраве на ищеца. При
определяне размера на обезщетението, съдът отчита също, че макар процесните статии да са
били публично разпространени, по делото не се ангажираха доказателства те да са повлияли
по някакъв конкретен негативен начин на професионалната кариера на ищеца.
Ето защо, при съвкупната преценка на гореизложеното, и съобразявайки съдебната
практика при сходни случаи съдът намира, че справедливият размер на обезщетението по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което би възмездило ищеца Т. за претърпените от него и доказани
в процеса неимуществени вреди вследствие на процесните публикации, е в общ размер на
17
10 000,00 /десет хиляди/ лева или по 5 000,00 /пет хиляди/ лева за всеки от двата
предявени иска за причинени неимуществени вреди от публикуваните в „Т....” обиди и
клевети по адрес на ищеца, като за разликата до предявения размер от 40 000,00
/четиридесет хиляди/ лева, респ. 60 000,00 /шестдесет хиляди/ лева, претенцията се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
Ищецът е заявил претенция за съдебни разноски, съобразно представения по делото
Списък по чл. 80 от ГПК /л. 46 от делото/.
Общият размер на разноските, сторени от страна на ищеца в настоящото производство
възлиза в общ размер на 7 530,00 лева, от които: 4 000,00 лева – заплатена държавна такса /л.
7 от делото/ и 3 530,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение /л. 44 и л. 45 от
делото/, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в общ размер на
753,00 /седемстотин петдесет и три/ лева, съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ГД, ж.к. „Д. ...,
представлявано от управителя Цв.Ат.К., ДА ЗАПЛАТИ на и... Р. Г. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Бл., ул. „И.В. ..., обезщетение в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
причинени неимуществени вреди от публикуваните в „Т....” обиди по адрес на ищеца:
"п......... е Т.", "з.............. Т.", "............... Т.", "Б............", "...........", "п..........", "м.", п............." и
"................", като за разликата до предявения размер от 40 000,00 /четиридесет хиляди/ лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ГД, ж.к. „Д. ...,
представлявано от управителя Цв.Ат.К., ДА ЗАПЛАТИ на и... Р. Г. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Бл., ул. „И.В. ..., обезщетение в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
причинени неимуществени вреди от публикуваните в „Т....” клевети по адрес на ищеца,
"К...... на Бл. взе от Бл.чани .....................", "В..................", "К..............", "Т. и К...........! П. е
г....! Т. .................!", "Б.......... к. Ат.К. и ................ с Р.Т. и ................", ".....", като за разликата
до предявения размер от 60 000,00 /шестдесет хиляди/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ГД, ж.к. „Д. ...,
представлявано от управителя Цв.Ат.К., ДА ЗАПЛАТИ на и... Р. Г. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Бл., ул. „И.В. ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 753,00 /седемстотин
18
петдесет и три/ лева, представляваща сторените по настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред АП-С..
Съдия при Окръжен съд – Бл.: _______________________
19