Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 19.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 19.12.2011година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова
при секретаря Л.Д., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 4145, по описа за 2011 год., за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 245 ал. 2 от КТ, 222 ал. 3 от КТ и
чл. 224 ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от И.Г.И. ***
срещу “Завод за строителна техника” ЕООД от гр. Плевен, в която се твърди, че е
работил при ответника на длъжност “организатор по труда” от 1993г. до
01.09.2009г. Сочи се че първоначално е сключил трудов договор с предприятието
от 09.06.1993г. и работил по него до 16.04.2009г., когато със заповед №
92/16.04.2009г. трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 328 ал. 1
т. 10 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като със тази заповед на осн. чл. 222 ал. 3 от КТ му е било начислено
обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, на стойност 5 318.40лв.,
от които му били изплатени само 1500лв. Сочи, че на 21.04.2009г. сключил с
ответника нов трудов договор – срочен, до 30.05.2009г., прекратен със заповед №
148 от 01.07.2009г. На 09.07.2009г. бил сключен още един срочен трудов договор
между страните, прекратен на 01.09.2009г. Твърди, че към датата на последното
му уволнение са останали неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения,
поради което претендира от ответника заплащане на следните суми, съобразени и с
допуснатото от съда изменение: сумата от 422,73 лв. на осн. чл. 242 във вр. с
чл. 128 от КТ - неизплатено трудово
възнаграждение за периода м. юли 2008г. – август 2009г., 102,89 лв. – мораторна
лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 01.08.2008 до 01.07.11г.,
225.95лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дена за 2009
г. от началото на годината до 16.04.2009 г. в размер на 101,68 лв. и за периода
09.07.2009 г. – 01.09.2009 г. за 5 работни дни в размер на 124,27 лв., 3 818.40лв. – обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, и за
законната лихва върху главниците от датата на и.м. до окончателното заплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете и
предявява възражение за прихващане със сумата от 895.14лв. – неоснователно
получени от ищеца плащания на конкретни основания – вътрешно съвместителство,
което е заплащано в пълен размер без да бъде съобразено въведеното от
работодателя от 01.04.2009г. непълно работно време, неоснователно получено
възнаграждение за работа по вътрешно съвместителство без сключен между страните
писмен договор след 16.04.2009г, неправилно начислени допълнителни
възнаграждения без съобразяване на въведеното непълно работно време. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
По исковете по чл. 128 от КТ и чл. 245 ал. 2 от КТ: Ищецът И.Г.И. е започнал работа
при ответника от 09.06.1993г., съгл. Трудов договор № 343 на длъжност
технолог-нормировчик, като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед
№ 92/16.04.2009г. на осн. чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ - поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадена молба, считано от
16.04.2009г., като ищеца е уволнен от длъжността “специалист тарифна политика”.
В заповедта е отразено, че на ищеца следва да се изплатят обезщетения в размер
на 6 брутни работни заплати и за неизползван платен годишен отпуск за 2008 и
2009г. От представеното копие на трудовата книжка на ищеца се установява, че за
периода на действие на този трудов договор между страните, ищеца е заемал
различни длъжности – технолог нормировчик до 01.12.1999г., началник отдел ТРЗ
до 27.12.2002г., специалист тарифна политика – до 16.04.2009г. След
прекратяването на трудовия договор от 16.04.2009г., на 21.04.2009г., между
страните е сключен нов трудов договор – срочен, до 30.06.2009г., на длъжност
“организатор по труда”, при пълно работно време, при основно трудово
възнаграждение 365лв. и допълнително възнаграждение – по чл. 13 от НСОРЗ –
80лв. След изтичане на срока и съгласно Заповед № 148/01.07.2009г., трудовия
договор е прекратен и на лицето е разпоредено да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 6 работни дни. На 09.07.2009г. страните са
сключили нов срочен трудов договор до 31.08.2009г. за пълно работно време, при
който ищецът е заел длъжността “организатор по труда”. Със заповед №
185/01.09.2009г., поради изтичане на уговорения срок, трудовите правоотношения
между страните са прекратени. От представената от ответника Заповед №
90/30.03.2009г., на осн. чл. 138 а от КТ, се установява, че считано от
01.04.2009г. в предприятието на ответника е въведено непълно работно време – 4
часов работен ден. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че от начисленото трудово възнаграждение на ищеца за месеците от юли
2008г. до август 2009г., на ищеца не са заплатени отделни суми от
възнагражденията, възлизащи общо на 422.73лв. Съдът намира, че претенцията на
ищеца за заплащане на сумите за месеците от юли 2008г. до март 2009г и за
месеците юли и август 2009г. са основателни и следва да се уважат, като техният
размер е общо 183.13лв. От двете заключения на вещото лице е видно, че за
месеците април, май и юни 2009г., на ищеца е начислявано трудово възнаграждение
за пълно работно време, от които възнаграждения на ищеца не са заплатени само
следните суми - 57.89лв. за м. април,
20.60лв. – за м. май и 161.11лв. – за м. юни. Тези суми поотделно са по-ниски
от разликата за всеки отделен месец грешно начислено възнаграждение и
несъобразено със Заповед № 90/30.03.2009г. Т.к. тези суми не са получени от
ищеца, каквото е определението в чл. 271 от КТ, и те не му се дължат за тези
месеци, той не може да претендира за тяхното изплащане впоследствие. Поради
горното, исковете за сумите в общ размер на 239.60лв. и за заплащане на остатък
от трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2009г., следва да се
отхвърлят, като се има предвид, че получените реално от ищеца за тези месеци
суми за трудово възнаграждение, е получено добросъвестно и не следва да се
връща.
При този изход на делото по
исковете по чл. 128 от КТ, частично основателна се явява претенцията за лихва на
осн. чл. 245 ал. 2 от КТ върху неизплатените трудови възнаграждения от датата
на дължимостта на всяко едно от тях до датата на подаване на исковата молба в
съда. Съгласно заключението на в.л. и изчисленията на съда с помощтта на ЕПИ
–ел. калкулатор, общия размер на лихвата върху всяко едно от така установените
дължими незаплатени частично възнаграждения за посочените периоди е в размер на
50.66лв., поради което претенцията за лихва следва да се уважи в този размер, а
до разликата от 102.89лв. – да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По предявения иск по чл. 224 ал. 1 от КТ: За да бъде уважен искът за парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, на първо място следва да се докаже
прекратяване на трудовото правоотношение между работник и работодател. Такива
прекратявания по делото се доказаха на 16.04.2009г., на 01.07.2009г. и на
01.09.2009г. За 2009г. до прекратяването на ТПО с ищеца на 16.04.2009г., е
останал неизползван платен годишен отпуск за 9 дни, който съгласно заключението
на в.л. е неизплатен в размер на 101.68лв. За периода на действие на третия
трудов договор между страните /09.07.2009г. – 01.09.2009г./ е останал
неизплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни, обезщетението за които
възлиза на 124.27лв. Поради горното, претенцията на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ, в
общ размер на 225.95лв., като основателна и доказана, следва да се уважи.
По предявения иск по чл. 222 ал. 3 от КТ: По делото
се доказаха предпоставките за заплащане на това обезщетение – прекратяване на
16.04.2009г. със Заповед № 92/16.04.2009г. на трудовото правоотношение с ищеца, поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обстоятелството,
че през последните 10 години ищеца е работил при същия работодател, което
обуславя обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. От заключението на
изготвената по делото икономическа експертиза се установява, че това
обезщетение възлиза на 5 318.10лв.,
от които на ищеца са били изплатени само 1500лв. с РКО на 04.11.2009г. и 14.12.2010г. Безспорно се
установи, че останалата част от това обезщетение – в размер на 3 818.10лв.
не е изплатена, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
За присъждането на това
обезщетение е направено от ответника възражение за прихващане с общата сума
895.14лв. – за сумата от 216.72лв. за м. април 2009г., поради начисляване в
пълен размер на сумата от 250лв. – допълнително възнаграждение, съгласно
Заповед № 3/05.01.2009г. за вътрешно заместване на отсъстващо лице и
допълнително възнаграждение за прослужено време, като сумите не са съобразени с
въведеното непълно работно време, и за сумата от 678.43лв. – разлика между
полученото от ищеца трудово възнаграждение за месеците май и юни 2009г. и
възнаграждението, което според ответника му се е полагало за 4 часов работен
ден и при липса на споразумение между страните за изпълняване на задължения по
вътрешно заместване. Ответника представя Заповед № 3/05.01.2009г., по силата на
която е наредено за изпълнение едновременно на своята работа и на тази на
отсъстващото лице Н.Д.Н. – ръководител производствено звено, считано от
01.01.2009г. до завръщането на Н.Д.Н., на ищеца да се начислява допълнително
възнаграждение в размер на 250лв. и на друго лице – С.Г.А. – 200лв. Твърди, че
тази заповед е действала до прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца
на 16.04.2009г., и че след тази дата на ищеца не е следвало за остатъка от м.
април, м.май и м. юни да му се начислява такова възнаграждение, и същевременно,
че за трите месеца, предприятието е работило при непълно работно време и такова
възнаграждение за периода 01.04.2009г. – 16.04.2009г. е следвало да бъде
съобразено с отработените дни и непълното работно време. Ищеца счита, че никъде
в заповедта не е отбелязано, че тя се отнася за пълно работно време, че тази
заповед касае конкретно извършената от ищеца работа, както и че дори без
изрична заповед след 16.04.2009г., той е изпълнявал фактически работата на заместваното
лице, поради което това възнаграждение му е било начислявано.
По въпроса до кога трае
заместването по заповед № 3/2009г., съдът намира, че би следвало да се разгледа
въпроса до кога заместваното лице е отсъствало от работа, а не развитите от
страните съображения, че заповедта е без срок, не е отменяна, респективно –
дали ако не е отменяна, то дори и с прекратено основно трудово правоотношение,
ищеца е следвало да изпълнява тази заповед. Не се спори между страните, че през
2009г. заместваното лице Н.Д. е отсъствал от работа. Това се потвърждава от
показанията на разпитания по делото св. А.З.. Безспорно е, че до 16.04.2009г. Заповед
№ 3/2009г. е действала между страните, и тя е отговаряла на всички изисквания
на чл. 259 ал. 1 от КТ – в нея е било посочено конкретно възнаграждение за
работата на ищеца, необвързано с работно време, ищеца по длъжност не е бил
заместник на отсъстващия, както и че посочената в заповедта сума е начислена и
заплатена от работодателя на ищеца, който е бил добросъвестен при получаването
и. Поради прекратяване на основното
трудово правоотношение между страните, съдът намира, че и действието на тази
заповед се е прекратило, т.к. тя е обвързана с изпълнение едновременно с
основната работа на ищеца. За периода 16.04. – 31.06.2009г., съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 259 ал. 3 изр. второ от КТ – липсата на писмена форма
на съгласие между страните, не е пречка работникът да получава възнаграждението
за заместването. Доказателство в тази насока е, че работодателя е начислявал
такова възнаграждение, както и установеното, че в този период замествания Н.Д.
не е бил на работа. Липсата на писмена форма на такова съгласие между страните
е изрично предвидено от КТ изключение, и не би могла да се коментира във връзка
с чл. 62 ал. 1 от КТ. В посочената хипотеза е достатъчно да се докаже, че
работника действително е изпълнявал задълженията на отсъстващото лице. За
посочения период св. З., който е работил като стругар при ответника, даде
показания, че ищеца е изпълнявал функциите на неговия ръководител Н.Д. –
обработвал е поръчки, оглеждал е машини, преценявал е колко ще струва
изработката им, помагал при подготовка на чертежи, експедирал е продукция,
ходил е в командировки за оглед на машини и детайли, като цяло е помагал за
производствената дейност. Ответника се е позовал на представена от него длъжностна
характеристика на длъжността Началник отдел “Труд и работна заплата”,
твърдейки, че това е била длъжността на ищеца и домогвайки се да докаже, че
дейността, извършвана от ищеца е била по неговата длъжностна характеристика, а
не по тази на заместваното лице. Съдът обаче не намира, че тази длъжностна
характеристика, която отговаря по наименование на длъжност, изпълнявана от
ищеца само в период 1999г. – 2002г., изготвена е през 1990г. и не подписана от
ищеца, може да бъде доказателство за трудовите задължения на ищеца, за да бъде
коментирана по делото. Независимо от твърденията на ответника, че нови
длъжностни характеристики няма и то по вина на ищеца, чиято длъжност била ТРЗ и
пряко е отговарял за изготвянето им, КТ е уредил задължението за изготвяне и
предоставяне на длъжностни характеристики на работниците не на лицето, заемащо
длъжност ТРЗ, а на работодателя. Неизготвяне на длъжностни характеристики на
длъжностите, заемани от работниците, в т.ч. и на самия ищец, би водило да
ангажиране на дисциплинарната му отговорност от работодателя, което обаче не е
предмет на настоящия спор. Задължението за представяне на длъжностни
характеристики на замествания и заместващия е в тежест на работодателя, което
задължение той не е изпълнил в процеса, за да може да се позове на тях. В тази
връзка, и поради непредставяне на длъжностна характеристика на длъжностите на
ищеца, заемани през 2009г. – “специалист тарифна политика” и “организатор по
труда”, от които да е видно какви точно са задълженията и отговорностите на заеманите
от ищеца длъжности, съдът не приема и съображенията на ответника за
недобросъвестност на ищеца при получаването на трудовите му възнаграждения за
месеците април, май и юни 2009г., защото знанието за начина на изчисляване на
трудовите възнаграждения и техния размер е попадало в кръга на задълженията му.
Съдът намира, че всички реално получени размери на трудови възнаграждения за
тези три месеца, са получени от ищеца добросъвестно и той не дължи тяхното
връщане, съгл. чл. 271 ал. 1 от КТ. В случая не е налице техническа грешка при
начисляване на възнаграждения на ищеца – такава може да е грешката при
пресмятането, в записването, величината на трудовото възнаграждение, в случаите
когато работник погрешка се е подписал срещу името на друг работник. Ако въобще
може да се обсъжда грешка на работодателя, то тя не е техническа, а е грешка в
правното основание за заплащане на допълнителни възнаграждения и в този случай
работникът трябва да е знаел, че сумите не му се дължат. Поради изложеното
по-горе за неизяснените трудови задължения на ищеца, съдът намира, че по делото
не се доказа, че ищеца е знаел, че сумите не му се дължат, а че с оглед
начисляването и изплащането на тези суми от работодателя и то в продължение на
три месеца, явно е считал, че тези суми му се дължат. Тази продължителност на
начисляването на суми по НСОРЗ и вътрешно съвместителство, сочи воля на
работодателя да заплаща такова възнаграждение към момента, когато то е било
начислено, сочи и отчитане на действително изпълнявани от ищеца задължения на
отсъстващото лице. При така установената добросъвестност на ищеца, съдът
намира, че той не следва да връща полученото вече от него трудово възнаграждение,
а имуществената отговорност за грешни начисления следва да се понесе от
виновните длъжностни лица, които са допуснали неоснователното изплащане.
Възражението за прихващане, направено от ответника се явява неоснователно и не
следва да се уважава.
При този изход на делото, съобразно
уважените и отхвърлени претенции и съобразно направените от страните разноски,
искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно до размер на
514.88лв., а на ответника – до размер на 35.76лв. Поради горното, ответника
следва да заплати на ищеца по компенсация разноски по делото в размер на 479.12
лв. Ответника следва да бъде осъден да заплати на РС-Плевен - ДТ върху отделните
цени на уважените искове в размер на 202.72лв., направените от бюджета на съда
разноски за вещо лице в размер на 80.00 лв., както и 5.00 лева – такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Завод за строителна техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, Западна индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от Т.И.М. -
М., ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 128 от КТ, на И.Г.И., с ЕГН **********,***, сумата от
183.13лв., представляваща
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месеците от юли 2008г. до март
2009г и за месеците юли и август 2009г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 28.06.2011г., до окончателното и
изплащане, като исковете до претендирания общ размер от 422.73лв. и за
заплащане на остатък от трудово възнаграждение за месеците април, май и юни
2009г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Завод за строителна техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, Западна индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от Т.И.М. –
М., ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 245 ал. 2 от КТ, на И.Г.И., с ЕГН **********,***,
сумата от 50.66лв.,
представляваща лихва върху дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месеците
от юли 2008г. до март 2009г и за месеците юли и август 2009г., считано от
датата на дължимостта на всяко едно от тях до датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.06.2011г., като до разликата от 102.89лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Завод за строителна
техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Западна
индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от Т.И.М. – М., ДА ЗАПЛАТИ на осн.
чл. 224 ал. 1 от КТ, на И.Г.И., с ЕГН **********,***, сумата от 225.95лв.. - обезщетение за общо
14 дни неизползван платен годишен отпуск за 2009г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.06.2011г., до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Завод за строителна
техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Западна
индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от Т.И.М. – М., ДА ЗАПЛАТИ на
осн. чл. 222 ал. 3 от КТ, на И.Г.И., с ЕГН **********,***, сумата от 3818.10лв.. – остатък от
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със Заповед № 92/16.04.2009г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 28.06.2011г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
„Завод за строителна техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, Западна индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от Т.И.М. –
М., ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.И., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски
по компенсация в размер на 479.12лв.
ОСЪЖДА „Завод за строителна
техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Западна
индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от Т.И.М. – М., ДА ЗАПЛАТИ на
Районен съд Плевен държавна такса върху уважените искове в размер 202.72лв., направените от съда
разноски за вещи лица в размер на 80.00лв.,
както и 5.00 лева – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: