Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
29.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 3867 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.З.М., с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв.Д., срещу отказ на ЧСИ - С.Х.с рег. № 863 от
КЧСИ, да насрочи публична продан на описания в пределите на провеждания
изпълнителен процес недвижим имот, който отказ е възпроизведен в разпореждане №
03397/14.01.2021г., което е постановено по изпълнително дело № 20128630402698.
В упражнената и поставена на разглеждане жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
и неправилност на акта на съдебния изпълнител, поради което се иска същият да
бъде отменен. Оплакването е, че за така постановеният отказ от страна на ЧСИ не
са изложени мотиви, както и че няма пречка исканото изпълнително действие да
бъде извършено, въпреки вписаната възбрана върху имота от страна на КПКОНПИ.
Обстоятелството, че е налице вписване на подобна възбрана не представлявало
пречка за обявяването и извършването на публична продан на имота, като съгласно
чл. 458 ГПК държавата винаги била присъединен кредитор по публичните вземания,
които има спрямо длъжника. Кредиторите с наложени запори и възбрани, били
присъединени по право взискатели в изпълнителния процес, респективно те
подлежат на изрично уведомяване от органа по изпълнението за насрочване на
описа, проданта и за разпределението, поради което правата им не били
накърнени.
От ЧСИ - С.Х., рег. №863 от КЧСИ, на основание чл.436 ал.3 ГПК, са постъпили мотиви във връзка с обжалваното нейно действие. С оглед
разпоредбата на чл.435 ГПК, счита жалбата за процесуално допустима, доколкото е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от субект,
който е процесуално легитимиран да атакува действията на ЧСИ. По същество
обаче, намира същата за неоснователна. Изпълнителното дело било образувано
вследствие молба на взискателя - М.З.М. с ЕГН **********, въз основа на издаден
в негова полза ИЛ от 20.10.2011г. по гр.д. 24762/2011г. на СРС, 75 с-в, срещу
длъжника Г.Й.Г., за заплащане на описаните в изпълнителния лист суми. С
постановление от 22.11.2012г., по изпълнително дело №20128630402698 по описа на
ЧСИ С.Х., е наложена възбрана на недвижим имот притежаван от длъжника, а именно
: МАГАЗИН № 11, находящ се в гр.София р-н „Триадица“, бул. „********в
сутеренния етаж със застроена площ от 96.66 кв.м., състоящ се от търговско
помещение, гардероб, тоалетна и склад. Имотът бил описан с протокол от
17.09.2020г. В хода на изпълнителното производство е установено, че върху имота
е вписана възбрана в Агенция по вписванията под вх.рег.№708670/14.11.2008г. Акт
Том №8, под акт № 143 от 2008г. Това вписване било извършено по повод издадена
обезпечителна заповед от 13.11.2008г., с която се допуска обезпечение на бъдещ
иск на основание чл.390 ал.1 ГПК във връзка с чл.391 ал.1 ГПК и чл.397 ал.1 т.1 ГПК, предявим от Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна
дейност. С молба вх. № 3397/14.01.2021г., взискателят е поискал от ЧСИ извършването
на конкретен изпълнителен способ, като с резолюция на ЧСИ прилагането на този
способ му е отказано. Установено е, че искането за насрочване на публична
продан е върху имот спрямо който е наложена възбрана от Комисията за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КПКОНПИ/. Комисията
не можело да бъде присъединен по право взискател за конкретна сума, защото в
конкретния случай възбраната обезпечавала не събирането на дадено вземане, а
отнемане в полза на държавата на недвижимо имущество. Съгласно чл. 25 ал.2 ЗННД, наложената възбрана в полза на КПКОНПИ, създавала пречка за нотариално
прехвърляне на собствеността върху имот върху които тежи подобна обезпечителна
мярка. За разлика от другите евентуално наложени възбрани, нотариусът извършвал
проверка за наложена обезпечителна мярка единствено по ЗПКОНПИ, като при
установяването на такава, същият нямало как да изповяда сделката.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното :
С молба от 03.10.2012г., М.З.М. е представил пред ЧСИ С.Х.с
рег.№864, издаден в
негова полза изпълнителен лист от 20.10.2011г. по гр.д. 24762/2011г. на СРС, 75
с-в, срещу длъжника Г.Й.Г., за заплащане сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща част от парично вземане в размер на 80 000 лв. дължимо по запис
на заповед и сумата в размер на 100.00 лв. направени в производството разноски.
Въз основа на молбата на М.М., е образувано изпълнително дело № 20128630402698
по описа на цитирания ЧСИ, като е поискано „цялостно проучване на
длъжника“. Установено е, че длъжника по
изпълнението притежава недвижимо имущество, а именно - МАГАЗИН № 11, разположен
в гр.София, р-н „Триадица“, бул. „********в сутеренния етаж със застроена площ
от 96.66 кв.м., състоящ се от търговско помещение, гардероб, тоалетна и склад.
Въз основа на постановление от 22.11.2012г. по и.д. №20128630402698 е наложена възбрана на недвижим имот
притежаван от длъжника по изпълнението - Георги Георгиев. С молба от
14.01.2021г., взискателят е поискал насрочването на публична продан на описания
по изпълнителното дело недвижим имот, като сезираният съдебен изпълнител е
отказал насрочването на такава позовавайки се на обстоятелството, че е вписана възбрана в полза на КПКОНПИ.
Софийски градски съд намира частната жалба за основателна.
В пределите на развилото се изпълнително дело, носителят на
подлежащото на принудително изпълнение право – М. се е обърнал към ЧСИ искайки
прилагането на конкретен изпълнителен способ, а именно насрочване на публична
продан на недвижимия имот притежаван от длъжника по изпълнението. По отношение
на същия били осъществени опис и оценка, поради което на основание чл.487 ГПК, след изтичане на една седмица от
описа, ЧСИ е длъжен да изготви обявление за проданта. ЧСИ отказала това изпълнително
действие с аргумент, че върху имота има вписана възбрана в полза на КПКОНПИ,
която създавала пречки за прехвърляне на собствеността, като основание за това
се черпи от нормата на чл. 25 ал.2 ЗННД. Съгласно чл.25 ал.2 ЗННД, преди
съставяне на съответния акт, нотариусът извършва проверка за наличието на
наложена обезпечителна мярка по Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество. Дори да се приеме, че същата се
прилага по аналогия и към принудителното изпълнение, то тази норма създава
единствено задължение на нотариуса да провери за наличието на вписани възбрани
по инициатива на КПКОНПИ. В случай, че такава възбрана се локализира, то за
нотариусът не съществува законова пречка да изповяда сделката. Твърдение в
обратната посока, предполага неразбиране на института на възбраната, като
обезпечителна мярка. Възбраната, наложена върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1,
т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално
принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на
правила, установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които
по закон е предвидено вписване (чл. 4, б. „л“ ПВп). Възбраната има за цел да
препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов
недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни
удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. И в двете хипотези - на
наложена като обезпечение пред съд или в хода на изпълнителното производство,
възбраната има един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимия имот на длъжника
в неговата правна сфера и да осигури
ефективната реализация на установеното със СПН, изпълнителна сила или
конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез
установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост
на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права,
извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите
разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на
взискателя и присъединените кредитори – чл.401 във вр. с чл.452, ал.2 ГПК.
Поради това действие на възбраната, взискателят и присъединените кредитори по
чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота, въпреки последващи
разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица
към възбранения имот. Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се
отменя дори след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот,
тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. В този
смисъл е и т.3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
1/2015 гр.София, 10 юли 2018 год. За
възбраната наложена по реда на иск предявен от ЗПКОНПИ, няма по особена правна
регулация. За това свидетелства и нормативният текст възприет в чл. 133 от ЗПКОНПИ, съгласно който прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и
прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху възбранения
недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни
книжа, дялове и вземания, извършени след момента, от който възбраната или
запорът се смятат за наложени, нямат действие спрямо държавата. Следователно
тази законова новела не създава по-особена правна уредбаза разпореждането с
имоти спрямо които е наложена възбрана, а единствено преповтаря установеното в
чл. 452 ГПК правно положение на
непротивпоставимост, но не и забрана за разпореждане. Съгласно и тълкувателната
практика на ВКС, дори след извършване на публичната продан възбраната не следва
да се заличи, ако тя все още брани нечий права. Конкретният случай е именно
такъв – дори след евентуална успешно проведена публична продан на притежавания
от длъжника по изпълнението магазин, вписаната възбрана в полза на КПКОНПИ няма
да бъде заличена, тъй като брани правото на Комисията да отнеме имота в полза
на държавата, на което придобилият от публичната продан не може да се
противопостави. Тоест няма никакво правно значение това, дали възбраната цели
да осигури изпълнението на едно парично вземане, чрез осребряване на
имуществото, което е предмет на наложената възбрана или цели да запази това
имущество с оглед неговото отнемане в полза на държавата. Реализацията на
проданта няма да осуети едно подобно отнемане по реда на ЗПКОНПИ, а единствено
ще създаде право на придобилия имота купувач да иска от длъжника по
изпълнението да му възстанови заплатената цена, поради отстраняването му от
имота.
Казаното обуславя основателност на депозираната жалба и
отмяна на постановения от ЧСИ отказ.
По разноските :
Предвид позитивния изход на производството по упражнената
жалба от взискателя - М.З.М. и изричното
му искане за присъждане на направени разноски в производство, съдът намира, че
такива му се следват на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същите съставляват 25,
00 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата, както и 3 000,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция. Тези разноски следва да се възложат за плащане в тежест
на длъжника по изпълнението - Г.Й.Г..
Водим
от горното, Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на взискателя - М.З.М., с ЕГН **********, чрез пълномощникът му адв.Д.,
постановения от ЧСИ - С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, отказ да се насрочи публична
продан на МАГАЗИН № 11, находящ се в гр.София р-н „Триадица“, бул. „********в
сутеренния етаж със застроена площ от 96.66 кв.м., състоящ се от търговско
помещение, гардероб, тоалетна и склад, които имот е описан с протокол от
17.09.2020г. в пределите на изпълнително дело № 20128630402698 и се притежава
от длъжника по изпълнението - Г.Й.Г..
ОСЪЖДА Г.Й.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на М.З.М., с ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 3 025
лв. – съдебни разноски направени във връзка с развилото се производство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.