№ 883
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509470 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20024944 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 88641/2017 г. по описа на
СРС, 123 с-в са отхвърлени изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *******, срещу Д. А. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2654.33 лв. - стойност на
доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия за периода от
месец 09.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, апартамент 111, абонатен № 059193, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 18.03.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
14269/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 368.26 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
31.10.2012 г. до 27.02.2015 г.
Решението е постановено при участието на „Н.” АД, ЕИК *******, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с
1
изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост. Правилно, според жалбоподателя, съдът е приел за установена в
производството облигационна връзка между страните във връзка с доставената и
незаплатена топлоенергия в имота за исковия период. В противоречие със събраните
доказателства обаче и материалния закон съдът е формирал фактически и констатации
и правни изводи, че исковата сума не се дължи от ответника. За установяване
количеството и стойността на потребената в имота ТЕ са представени писмени
документи и са изслушани съдебни експертизи, които съдът не е обсъдил; не е изложил
мотиви поради какви причини не възприема констатациите на експертите. Това е
довело до постановяване на неправилно решение, в което съдът не е изложил и своите
мотиви за крайният си правен извод, че исковете са неоснователни и недоказани.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на
исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца, в която е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е ползвател на имот находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, представляващ апартамент 111 с аб.№ 059193, поради което е битов клиент
по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни
количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството
2
си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за
заплащане на цена на потребена топлинна енергия. Приел е, че поради недоказване
размера на потребеното количество ТЕ, предявените искове за заплащане на
посочената стойност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Решението е неправилно в една част.
Чрез представения пред СРС договор за дарение на недвижим имот, оформен с
нотариален акт № 161, том I, рег.№ 7423, дело № 143/21.07.2008 г. на нотариус с рег.№
391 на НК на РБ се установява, че ответникът е носител на правото на ползване върху
дарения имот, представляващ апартамент 111, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представения протокол от 12.02.2002 г. от проведено ОС
на сградата- ЕС, в която се намира описания апартамент ведно с приложен списък на
етажните собственици.
Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Н. АД документи и
констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че реално потребената в имота ТЕ
възлиза на сумата 2551.57 лева за периода от 01.09.2012 г. до 30.04.2014 г. При
формиране на тази констатация експертът е съобразил представените два броя
изравнителни сметки на фирмата за топлинно счетоводство за отоплителните сезони
м.05.2012 г.-м.04.2013 г. и м.05.2013 г.-м.04.2014 г., както и представените в
производството 2 бр. констативни протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет
на уредите за индивидуално потребление.
Представените пред първата инстанция 2 бр. констативни протоколи за
неосигурен достъп до имота за отчет, не са оспорени в производството от ответника.
Въпреки това, чрез първия документ /талон за отчет на уреди за дялово разпределение/
за отоплителния сезон 2012-2013 г. не се установява соченото обстоятелство.
Съставеният документ не носи подпис на служител на дружеството – ФДР или ищеца,
не носи подпис и на потребителя- ответник. Същевременно в същия не е посочена
дата, а в съдържанието му е отразен единствено текст «отказва достъп». Това
обстоятелство не е доказано в производството от ищеца без съмнение, т.е. пълно и
главно, поради което с оглед указанията на чл.154, ал.1 ГПК фактът, че ищецът е
отказал достъп до имота за отчет за отоплителния сезон 2012-2013 г. е останал
недоказан в производството. Не са приложими указанията на чл.70, ал.5 от Наредба №
16-334/2007 г. за топлоснабдяването за определяне на дължимите суми за потребена в
имота ТЕ – за БГВ и за отопление.
Що се касае за втория съставен документ – констативен протокол от 24.05.2014
г., съдът намира че същият установява неосигуряване на достъп за отчет до имота от
3
страна на потребителя – ответник за отоплителен сезон 2013-2014 г. Документът е
съставен от служител на дружеството Н. АД и носи положен подпис на
домоуправителя на ЕС. Същевременно възражения срещу удостоверените факти в този
документ от страна на ответника не са направени в производството. С оглед това,
съдът е длъжен да съобрази сочения установен по делото факт при разрешаване на
спора по същество. Приложими са указанията на чл.70, ал.5 от Наредба № 16-334/2007
г. за топлоснабдяването за начислените служебно суми за потребена ТЕ в имота поради
неосигурен достъп за отчет.
С оглед това, при преценка на така описаните документи, в които е отразено
количество на потребена в имота ТЕ за исковия период, съдът съобрази следното: В
проведеното производство не са представени доказателства, за това че в имота, ползван
от ответника е налице отоплително тяло в банята- щранг-лира без уред за
индивидуален отчет. В представения списък на етажни собственици към протокола за
избор на фирма за дялово разпределение не е посочен имота ползван от ответника и
заявените уреди за индивидално разпределение на ТЕ. Доказателства за тяхното
съществуване не са ангажирани в производството. Същевременно, чрез представената
по делото заявление-декларация от 19.09.2006 г. е установено, че имотът е
присъединен към топлопреносната мрежа. Чрез констатациите на приетите пред
първата инстанция СТЕ и ССчЕ се установява, че до посочените два отоплителни
сезона суми за потребление на ТЕ са били заплащани от потребителя. Установено е, че
за потреблението в имота е начислена ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление на един уред –
радиатор и една щранг лира. С оглед това, съдът намира че при недоказване
неосигурен достъп до отчет за първия отоплителен сезон 2012-2013 г. и при
недоказване съществуване на щранг лира в имота, то, количествата потребена ТЕ
посочени в двете изравнителни сметки следва да бъде редуцирано.
По реда на чл.162 ГПК, при съобразяване констатациите на СТЕ и ССчЕ, които
настоящият състав кредитира, съдът определя, че стойността на потребените в имота
количества ТЕ – за БГВ и отопление възлиза на сумата 600.00 лв. до който размер
исковете за главните вземания следва да се уважат. За разликата над тази сума до
сумата 2654.33 лв. исковете следва да се отхвърлят.
По реда на чл.162 ГПК съдът определя дължимите на основание чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД суми за законна лихва върху сумата 600.00 лв. за времето от 31.10.2012
г. до 27.02.2015 г. на сумата 50.00 лв. до който размер исковете следва да бъдат
уважени.
С оглед така формираните изводи, поради частично съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно за
сумите 600.00 лв. и 50.00 лв. по предявените искове за главница и лихва и потвърдено в
частта на отхвърляне на претенциите за разликата над посочените суми до предявените
4
размери.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20024944 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 88641/2017 г. по
описа на СРС, 123 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, срещу Д. А. Д., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 600.00 лв. - стойност на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
топлинна енергия за периода от месец 09.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, апартамент 111, абонатен № 059193,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.03.2015 г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. дело № 14269/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 50.00 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 31.10.2012 г. до 27.02.2015 г., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, срещу Д. А. Д., ЕГН **********, че Д. А. Д. дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл..150 ЗЕ
сумата 600.00 лв.- стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец
09.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, апартамент 111, абонатен № 059193, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 18.03.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
14269/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД сумата 50.00 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 600.00 лв. за
периода от 31.10.2012 г. до 27.02.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20024944 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 88641/2017 г.
5
по описа на СРС, 123 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, срещу Д. А. Д., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл.150 ЗЕ за сумата от 2054.33 лв. /разлика между сумата 2654.33 лв. и 2654.33 лв./ -
стойност на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия за
периода от месец 09.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, апартамент 111, абонатен № 059193, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 18.03.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 14269/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане
на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 318.26
лв. /разлика между сумата 368.26 лв. и сумата 50.00 лв./- обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.10.2012 г. до 27.02.2015
г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Н. АД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6