Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 17 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.К.С.,***, депозирана чрез адвокат И.Й.от
Адвокатска колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 260149/30.11.2020г. на Районен
съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1807/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 26-55/17.09.2020г. на началник
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - гр. Русе към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.
Бургас, с което на С.К.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
основание чл. 81а от ЗРА за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и на основание
чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 4 броя мрежи, с обща
дължина 240 метра, с размер на окото 70 милиметра и седемдесет и седем
килограма риба от вида каракуда.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че е
налице неяснота по отношение на вмененото му нарушение, което води до
нарушаване на правото му на защита и налага извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Сочи се също, че в постановлението отсъства
описание на доказателствата, които потвърждават извършването на деянието, което
също рефлектира неблагоприятно върху надлежното упражняване на правото му на
защита. Сочи се и нарушение на чл. 42 от ЗАНН, а именно, че в изготвения акт не
е посочен ЕГН на свидетелите. Поради това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Изпълнителна
агенция "Рибарство и аквакултури", РА Дирекция „Рибарство и контрол“,
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, гр. Русе, депозира писмено
становище, в което застъпва тезата за неоснователност на оспорването. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 02.06.2020г.
свидетелят Д.П.Д.– доброволец към Централна рибно-опазваща организация, получил
неофициална информация, че касационният жалбоподател възнамерявал да пуска
мрежи в язовир „Солара“, или т.нар. Марашки язовир. На смрачаване Д.Д.се обадил
по телефона на председателя на организацията – С.Г.и му споделил информацията,
с която разполагал, като го помолил и той да отиде с термокамерата. С.Г.казал
на свидетеля Д.Д.да повика със себе си свидетелите М.Й.Х.и М.Ж.Р.. Свидетелят М.Х.се
съгласил, а свидетелят М.Р. казал, че може да отиде след 23.00 часа. Свидетелят
Д.Д.отишъл с таксиметров автомобил до дома на М.Х., където пристигнал и С.Г.с
личния си автомобил и термокамерата.
С.Г.откарал свидетелите Х.
и Д. до асфалтовия път, до язовира, където ги оставил. Двамата свидетели отишли
пеша до опашката на язовира, включили термокамерата и веднага засекли лодка с
двама човека в язовира, която се придвижвала към тях. За да не ги видят от
лодката, свидетелите се преместили отстрани на язовира и продължили да
наблюдават с термокамерата. Когато видели, че хората с лодката са излезли на
брега, решили да отидат по-близо до тях. Д.Д.приближил мястото, където била
излязла лодката и видял автомобила на касатора, както и него самия, след което
се върнал при М.Х.. По това време, вече към 23.30 часа, пристигнал и М.Р.,
който първо оставил автомобила си на асфалтовия път. Тъй като Д.Д.бил летни
дрехи, а станало студено, помолил М.Р. да докара по-наблизо автомобила си, но
без светлини, за да не ги усетят хората в язовира. Свидетелите Д. и Х. влезли
вътре в автомобила, а свидетелят Р. следял с термокамерата.
След известно време М.Р.
отишъл до другите двама свидетели и им съобщил, че вижда лодката в язовира.
Всеки от тримата свидетели видял чрез термокамерата хората в лодката, вътре в
язовира. Свидетелите се качили в автомобила на свидетеля М.Р. и излезли на
околовръстния път, до казана за ракия, където предполагали, че ще излязат
хората, които били в лодката. Обадили се и на С.Г., който трябвало да изпрати
патрулен автомобил, който евентуално да спре автомобила на С.С..
Малко след това свидетелите
видели фаровете на автомобил, който идвал откъм язовира и се насочил към
околовръстния път. В района на кв. Дивдядово на гр. Шумен, служители на РУ – гр.Шумен
спрели лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Патрол“ с рег. № ******* и извършили проверка. Водач на автомобила бил С.К.С..
При проверката, полицейските служители установили в багажното отделение на
автомобила, чували с рибарски мрежи и риба, за което уведомили Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури.
На сигнала се отзовал
свидетелят П.Т.П.– гл. инспектор „РК“ – гр.Шумен. Той лично видял, че
багажникът и целият автомобил на жалбоподателя са пълни с мрежи и уловена риба.
Свидетелят П. попитал С.С. дали има регистрация по чл. 25 и чл. 17 от Закона за
рибарство и аквакултури, който отговорил отрицателно. В автомобила на касационния
жалбоподател С.С. били установени четири броя мрежи с обща дължина 240 метра с
око 70 милиметра и риба от вида каракуда – 77 килограма.
След като приел, че с
действията си С.С. е извършил административно нарушение, свидетелят Петко П. му
съставил Акт за установяване на административно нарушение № В 0016337 от
03.06.2020 г., за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА. С АУАН били иззети
четирите броя мрежи с обща дължина 240 метра, както и 77 кг. риба от вида
каракуда. Касационният жалбоподател бил запознат с АУАН, подписал го без
възражения, след което получил препис от него по надлежния ред. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на съставения
акт, наказващият орган издал впоследствие процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на касатора.
При така установената фактическа обстановка районният
съд е приел, че АУАН и атакуваното НП са
издадени от компетентни за това органи, и в хода на административнонаказателното
производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да налага отмяна на НП. В този смисъл, съдът е отхвърлил
твърдението на санкционираното лице за неяснота относно вмененото му поведение,
достигайки до извод за липса на нарушение, засягащо в съществена степен правото
на защита на лицето. Съдебният състав е формирал и извод относно безспорната
установеност на вмененото му нарушение, поради което е потвърдил оспореното
пред него постановление. За да изведе това решаващо становище, съдът е изложил
и мотиви, според които процесната деятелност не разкрива белезите на „маловажно
нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на санкционното производство и относно безспорната
установеност на вмененото на касатора деяние. Районният съд аргументирано е дал
своя отговор защо не споделя твърденията на привлеченото към отговорност лице за
законосъобразното протичане на административнонаказателното производство, които
се споделят и от касационния съдебен състав. В контекста на изложеното,
настоящият състав на Административен съд – гр.Шумен не споделя тезата на
жалбоподателя за порочност на съставения акт, с оглед непосочване на ЕГН на
свидетелите. Това нарушение само по себе си не представлява достатъчно
основание да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално опущение.
В случая освен актосъставителя, по делото са разпитани и свидетелите Д. Д., М.Х.и
М.Р., които, макар и да не са били посочени като свидетели при съставянето на
АУАН, са възприели поведението на касатора и техните показания са спомогнали за
разкриване на обективната истина.
Не се споделя и твърдението на нарушителя за
ограничаване правото му на защита с оглед породена неяснота по отношение на
вмененото му провинение. Възприетата за нарушена норма на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА
изрично забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, като
съгласно чл. 81а от ЗРА се наказва с глоба в размер от 2000 до 3000 лева лице,
което пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства
в нарушение на чл. 39а, ал. 2 от закона. Контролните органи са
индивидуализирали противоправното поведение на касатора, извършено с личния му
автомобил, в който са установени четири броя мрежи, превозвани в нарушение на
законовия ред, както и съответното количество риба. От тази гледна точка
касационният състав намира, че санкционираното лице е разбрало какво точно
нарушение му се приписва, без при това правото му на защита да е било
ограничено в съществена степен. До аналогичен извод е достигнал и районният
съд. За прецизност следва да се отбележи също, че не се споделя и твърдението
за порочност на НП, застъпено в касационната жалба и аргументирано с липса на
описание на доказателствата, потвърждаващи извършването на нарушението. Този
пропуск няма решаващо значение, след като в хода на съдебното производство са
събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, подкрепящи констатациите на
контролните органи и спомогнали за разкриване на обективната истина по спора.
Именно съобразявайки ги, районният съд е извел и
решаващото си становище относно безспорната установеност от обективна и субективна
страна на вмененото на касатора нарушение, който извод се споделя напълно и от
настоящия съдебен състав. Поведението на С.С. не разкрива белезите на
„маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което резонно
решаващият състав на Районен съд – град Шумен е потвърдил изцяло процесното НП.
Предвид изложеното касационната инстанция намира
депозираната жалба, съдържаща претенция за отмяна на решението на РС – град Шумен
и на потвърденото с него наказателно постановление, за неоснователна, а
постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260149/30.11.2020г.,
постановено по АНД № 1807/2020г. по описа на Районен съд – град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежат на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2021 г.