О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.03.2020
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на шести март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 17498 по описа за 2018 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е.Н.Д.
срещу Анхел Луис Де Ла Игера В. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение
на детето Алехандро Де Ла Игера Димитров на майката Е.Н.Д.,
при която да се определи и местоживеенето на детето; определяне на режим на
личен контакт на бащата Анхел Луис Де Ла Игера В. с
детето, както следва – всяка втори и четвърта събота на месеца от 09:00 часа до
17:00 часа, в присъствието на майката, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; осъждане на бащата да заплаща в полза на
детето месечна издръжка в размер на 1000 лева.
Ищцата твърди, че с ответника са имали връзка, от която
на 14.07.2017 г. се родил синът им Алехандро Де Ла Игера
Димитров. Посочва, че детето е родено в Испания и има както българско, така и
испанско гражданство. Излага, че от раждането на Алехандро до 10.09.2019 г.
живяла с него в Испания. През 2018 г. ответникът я упълномощил да издаде
паспорт на детето, както и да пътува с него зад граница за срок до 45 дни. Тъй
като договорът ѝ за наем бил прекратен и не разполагала с достатъчно
средства, за да издържа себе си и детето, се наложило да се прибере в България.
Към датата на подаване на исковата молба посочва, че е регистрирана на
трудовата борса и е подала заявление за записване на детето в яслена група в
гр. Варна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Анхел Луис Де Ла Игера В., в който
са изложени подробни съображения за липсата на международна компетентност на
българския съд съобразно правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Отправено е искане
за прекратяване на производството по делото.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Съгласно изложените от ищцата твърдения в случая се касае
за семейно дело с международен елемент. Съдът намира, че доколкото и двамата родители
са граждани на държави-членки и живеят на територията на ЕС, международната
компетентност следва да бъде определена съобразно правилата на Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000 г.
В чл. 8-14 от Регламента са уредени основанията за международна
компетентност по дела за родителска отговорност, като за наличието им
сезираният съд следи служебно на основание чл. 17. Съгласно чл. 8 компетентни
по делата, свързани с родителска отговорност, са съдилищата на държавата-членка
по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда.
Изрично в чл. 10 е предвидено, че в случай на неправомерно отвеждане или
задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало
обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или
задържане, запазват своята компетентност до осъществяването на следните
кумулативни предпоставки: 1) детето да придобие обичайно пребиваване в друга
държава-членка и 2) лицето, което има право на упражняване на родителски права,
мълчаливо да приеме отвеждането или задържането или детето да е отсядало
в тази друга държава-членка за срок от поне една година, след като лицето,
което има право на упражняване на родителски права, е знаело или е трябвало да
знае къде се намира детето и е изпълнено едно от условията по т. i-iv.
При прочита на изброените текстове от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г. се установява, че като водещ критерий за определяне на международната
компетентност по делата за родителска отговорност е възприето обичайното
местопребиваване на детето. Последното, съобразно утвърдената практика на Съда
на Европейския съюз, представлява вид териториална връзка, която има два
аспекта: 1) обективен – свързан с пребиваването на територията на дадена
държава и 2) субективен – свързан с намерението на лицето да установи центъра
на своите интереси на територията на тази държава. За наличието на втория от
тези елементи се съди от определени обективни обстоятелства от личен и
професионален характер – напр. къде лицето пребивава заедно със семейството си,
къде учи и работи и т. н. Тъй като при децата не би могъл да се установи
самостоятелен център на основни интереси, при определяне обичайното им
местопребиваване се изхожда от степента им на интеграция в социалната и
семейната среда. В тази връзка се вземат предвид редица фактори като
продължителността на престоя в съответната държава, обстоятелството дали детето
посещава учебно заведение, дали семейството също пребивава в тази държава и т.
н.
В процесния случай между страните е безспорно, а и от
представените с исковата молба доказателства се установява, че детето Алехандро
Де Ла Игера Димитров е родено и живяло в Испания от
раждането си до *** г. След тази дата то е напуснало страната и е дошло в
България, придружавано от ищцата. Съгласно изложените в исковата молба
твърдения, които се потвърждават и от приложените на л. 40-53 от делото писмени
доказателства, бащата е упълномощил майката да предприеме необходимите действия
за издаване на национален документ за самоличност и паспорт на детето, и е дал
съгласие детето да пътува, придружавано от своята майка в Испания и всяка друга
държава за период от най-много четиридесет и пет дни. Следователно след
изтичането на 45-дневния период от пристигането на детето и неговата майка в
България, последната в нарушение на така предоставеното разрешение го е
задържала в страната.
От изложеното следва, че обичайното местопребиваване на
детето Алехандро е в Испания. Обстоятелството, че майката е подала заявление за
прием в яслена група в гр. Варна след пристигането си в страната не се отразява
на този извод, доколкото формалното записване в детско заведение не би могло
автоматично да доведе до промяна на обичайното местопребиваване на детето.
Предвид непродължителния период от установяването на Алехандро в България и
обстоятелството, че той е прекарал предшестващите две години и два месеца
изцяло в Испания настоящият съдебен състав намира, че обичайното му
местопребиваване е именно там.
Нещо повече, дори да се приеме, че от пристигането си в
България до настоящия момент детето се е интегрирало в социалната и семейна
среда в страната, в случая приложение намира посочената по-горе разпоредба на
чл. 10 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. За да достигне до този извод, съдът
съобрази обстоятелството, че ищцата е задържала детето неправомерно в България
/след изтичане срока на даденото от бащата разрешение за пътуване в чужбина/, както
и липсата на цитираните вече предпоставки по б. „а“ или б. „б“ на чл. 10 /в
случая бащата изрично оспорва компетентността на българския съд, позовавайки се
на неправомерно задържане на детето в страната и не е изтекъл 1-годишният срок
по б. „б“/. Ето защо съдилищата на Испания запазват своята компетентност.
Гореизложеното налага извод, че съобразно приложимите
правила на правото на Европейския съюз българският съд не е компетентен да
разгледа делото. Поради това и на основание чл. 17 от Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е
компетентен, като прекрати производството по образуваното дело.
За пълнота следва се отбележи, че макар по делото са
налице данни за наличието на висящо производство между страните в Испания,
същото не съставлява основание за спиране на настоящото дело съобразно
разпоредбата на чл. 19 от Регламента. Дори да се приеме, че двете производства са
с идентичен предмет /което не се установява от представените от ответника
доказателства/, в случая първи е сезиран българският съд – исковата молба е
подадена на 25.10.2019 г., а производството в Испания е образувано на 06.11.2019
г. Съгласно чл. 19, § 2 когато производството, отнасящо се до родителската
отговорност по отношение на същото дете и включващо същото основание, е внесено
пред съдилищата на различни държави-членки, съдът, пред който искът е предявен
по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на
съда, който първи е сезиран. Т.е. при наличието на образувани две дела с
идентичен предмет в две различни държави-членки на спиране подлежи по-късно
образуваното.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 17498 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: