Решение по дело №80/2019 на Окръжен съд - Враца

      По допустимостта:

     Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В проведеното на 27.02.2019 година съдебно заседание всяка от страните поддържа своята позиция, като оспорва тази на насрещната страна.В същото заседание е проведен и разпит на допуснатия от съда свидетел на страната на въззивника - И.К.С..

За да се произнесе по спора, Врачанският окръжен съд съобрази следното:

В молбата си до съда ищцата З.М.П. твърди,че  с ответника живеели в общо жилище в с.***, обл.Враца на ул.***.От съвместното им съжителство, имат родени две деца – Г.Е.П., ЕГН:********** на 14 години и Ц.Е.П., ЕГН:********** на 12 години.Страните сключили граждански брак на 02.10.2013г. в с.***, област Враца, за което бил издаден акт за сключен граждански брак №1/02.10.2013г., съставен в с.***, област Враца.

       Молителката твърди, че през съвместния им живот с ответника имало скандали и физически посягания, както и че проблема произтичал от това, че след употреба на алкохол, ответникът ставал агресивен.Сочи, че върху нея е упражнявано физическо насилие, събличана е пред децата, обиждана и заплашвана системно.

      В депозираната до съда молба З.П. се позовава на последен акт на насилие от страна на ответника, извършен на 16.11.2018година. Уточнява, че тя и децата й са подложени на системно насилие от страна на ответника.Посочила е също така, че в този ден е била в дома си заедно с децата, когато ответникът предизвикал скандал по незначителен повод, ядосал се и започнал да я обижда, като я нарекъл „ боклук „, „ курва „, „ това заслужаваш и не може да си тръгнеш от мен „, както и да я заплашва с думите – „ ще те надупча и ще те разпоря, ако си тръгнеш от мен.Да не си се женила за мен и ще запаля къщата на всеки твой роднина, ако ме напуснеш „.Молителката твърди, че ответникът започнал да й нанася удари по главата, да я скубе и блъска, след което я съборил на земята и продължил да я удря, където успее, блъскал я и й стискал ръцете.Спрял, едва когато се уморил.

       Посочва се още, че на 01.12.2018 година вечерта също била у дома си с децата.Твърди, че ответникът излязъл със свои приятели и когато се прибрал късно през нощта, носел със себе си оръжие – пистолет и автомат и тъй като бил употребил алкохол, молителката и децата се притеснили, защото ставал агресивен и можел да използва оръжието.Поради изпитвания страх от ответника решили да избягат при първа възможност, като на 03.12.2018 година вечерта се възползвали от отсъствието на ответника и се обадили на свои роднини, които дошли да ги вземат.Молителката и децата, изхвърлили картите от телефоните си, за да не бъдат открити от ответника. З.П. твърди, че оттогава ответникът обикалял роднините й, ходил е при майка й, за да я търси, както и, че заплашвал всички, че ако не му кажат къде е съпругата и децата му, ще ги избие.

       Пред първоинстанционният съд обяснения дава ответникът, който твърди, че на процесната дата – 16.11.2018 година не е бил в с.***.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и се установява от представеното по първоинстанционното дело /л.5 / удостоверение за сключен граждански брак № 00586, че страните по делото са съпрузи.

От приложената на л. 4  по първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителката  е декларирала случилото се на 16.11.2018 година  в жилището им.

За установяване на твърденията в молбата за защита и оспорванията на насрещната страна, пред Районен съд - гр. Оряхово е разпитана свидетелката  Ц.Т.М. - майка на молителката.

       От представения социален доклад за оценка на постъпил сигнал на ДСП – ***,  се установява, че на 05.12.2018г. в ОДЗ при ДСП – *** е бил приет сигнал от Фондация „ Асоциация Анимус „ за майка с две деца - молителката, жертви на домашно насилие.Отразено е, че от проведен разговор с тях е било изяснено, че молителката не е подавала сигнал в ДСП – ***, тъй като съпругът й имал приятели там и нямало да се чувства защитена.В заключителната част е посочено, че ОДЗ – *** е постъпил сигнал, касаещ дете от мъжки пол на 14 години и 7 месеца, че то брат му и майка му са жертви на тежка форма на домашно насилие.Отразено е, че в хода на социалното проучване е констатиран висок риск за живота и здравето на детето.

        От представената Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява изложеното в молбата на молителката, че на 16.11.2018 година, същата заедно с децата й са били в дома си, когато ответникът й се е скарал по незначителен повод, ядосал се и започнал да я обижда, като я нарекъл „ боклук „, „ курва „, „ това заслужаваш и не може да си тръгнеш от мен „, както и да я заплашва с думите – „ ще те надупча и ще те разпоря, ако си тръгнеш от мен.Да не си се женила за мен и ще запаля къщата на всеки твой роднина, ако ме напуснеш „.Молителката твърди, че ответникът започнал да я удря по главата, да я скубе и блъска, след което я съборил на земята и продължил да я удря, където може, блъскал я и й стискал ръцете.Дори не помнела как точно я е удрял.Спрял, едва когато се уморил.

        З.П. е декларирала също, че насилието от страна на ответника е системно и когато последният употребявал алкохол, ставал агресивен, започвал да я обижда, заплашва и удря, събличал я е гола и й нанасял побой, включително и пред децата.

         От представеното по делото писмо от РУ на МВР – Оряхово вх.№4283/21.12.2018г., се установява, че в РУ на МВР – Оряхово е образувано ДП №317/2018г., което е заведено по подаден сигнал от молителката, за това, че на 18.08.2018г. съпругът й е отнел от владението й чужди движими вещи, като при отнемането им е използвал сила и заплаха.

         От приложеното от ДСП – Оряхово писмо се установява, че към момента молителката и двете й деца не са на територията, обслужвана от ДСП – Оряхово, както и, че с оглед информацията, с която разполагат, майката и двете й деца са настанени в Социална услуга резидентен тип – Кризисен център и с децата работи ОДЗ по местонахождение.Отразено е, че в ОДЗ – Оряхово не са постъпвали сигнали, относно наличие на риск за децата, както и, че майката не е търсила съдействие и консултация, не е споделяла за конфликти и кризи във взаимоотношенията в семейството.

        От приложената по делото справка за съдимост на ответникът се установява, че същият е осъждан с влязла в сила на 27.09.2016г. присъда, постановена по НОХД №126/2016г. по описа на РС – Козлодуй, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Така установената  фактическа обстановка обуславя следните изводи от правна страна:

Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009 г./  е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в тежест на молителката, понастоящем въззиваема е да докаже, че нейният съпруг - въззивникът е осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие на  16.11.2018 година, като я нарекъл „ боклук „, „ курва „, „ това заслужаваш и не може да си тръгнеш от мен „, както и да я заплашва с думите – „ ще те надупча и ще те разпоря, ако си тръгнеш от мен" както и че е упражнил физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на удари по главата, скубане и блъскане, след което я съборил на земята и продължил да я удря, където може, породили у нея основателен страх за живота и здравето й.

Въззиваемата - молителка е представила подписана от нея, под страх от наказателна отговорност за невярно декларирани данни, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съставът кредитира като относима към фактическите си изводи, на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и приема за доказано, че въззивника е извършил декларирания акт на домашно насилие на 16.11.2018 година, под формата на психически и физически тормоз.

Съдът споделя мотивите на РС - гр. Оряхово, достигнал в обжалваното решение до извода за извършен от Е.Г.П. по отношение на съпругата му З.П.  акт на домашно насилие на 16.11.2018 година, дало основание на съда  да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4  от ЗЗДН. Съставът дава вяра на показанията на св. Ц.Т.М. - майка на молителката, ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени, последователни и убедителни, които установяват макар и в обобщен вид системния тормоз налаган на З.П. от съпруга й Е.Г.П..Вярно е, че в тези показания не се съдържат конкретни данни за упражненото физическо насилие на 16.11.2018 година, посочено в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но от тях и от социалния доклад за оценка на постъпил сигнал на ДСП – ***, може да се изведе извод за склонността на въззивника към упражняване на психическо и физическо насилие над съпругата му.Както бе отбелязано по - горе заповедта за защита от домашно насилие е издадена от районният съд на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, въз основа на декларацията  по чл. 9, ал. 3 от същия закон. Изложените в последната обстоятелства не се опровергават от други събрани по делото доказателства.Пред въззивният съд бе допуснат до разпит свидетелят И.К.С., доведен от Е.П..Свидетелят излага теза, че на 16.11.2018 година въззивникът пристигнал в гр. София, тъй като били наети да работят " на частно".Настоящият съдебен състав обаче не кредитира с доверие тези показания.Свидетелят твърди, че Е.П. *** с автомобил, но не знае дали същия притежава автомобил и дали е пристигнал със собствен такъв.Твърди също така, че започнали работа на 16.11.2018 година, но не си спомня до кога са работили на въпросния обект. Посочва, че си спомня, че времето било лошо, поради което Е.П. не се е прибирал и спал при него в квартирата.Прави впечатление, че свидетелят не си спомня много обстоятелства, но много добре си спомня конкретната дата, на която Е.П. *** - 16.11.2018 година, като пред съда не можа да посочи, въз основа на какви обстоятелства въпросната конкретна дата се е запечатала в съзнанието му.Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция  не даде вяра на въпросните свидетелски показания. Ответникът - въззивник не  представи доказателства, които са в състояние да оборят твърденият в декларацията акт на домашно насилие, поради което доказателствената стойност на последната не е разколебана и оборена.  

Следва да се има предвид тежестта на конкретно извършеното действие от страна на въззивника, въздигнато от закона като противоправно - чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирано като домашно насилие, от една страна и наложените мерки за защита от друга, като се преценява адекватността им с оглед постигане целите на закона, но едновременно с това се следи да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.

Настоящият състав намира за адекватни мерките, наложени от Районният съд, които същевременно не ограничават прекомерно правата на ответника.  

Определеният от Районен съд - гр. Оряхово срок на наложените мерки от 18 месеца съответства напълно на интензитета на извършения от ответника акт на домашно насилие и е достатъчен да даде защита на пострадалата страна, като не накърнява прекомерно правната сфера на насрещната страна. Всяка от страните по спора може в този срок да преосмисли собственото си поведението, като положи усилия да нормализира отношенията си с насрещната страна.

Правилно, в тежест на Е.Г.П. е възложено заплащането на глоба, по реда на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 500.00 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и изхода на спора, правилно в тежест на ответника Районен съд - гр. Оряхово е възложил заплащането на дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева, определена по реда на чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В тежест на ответника, понастоящем въззивник, следва да се възложи и заплащането на държавна такса за въззивната инстанция в размер на 12.50 лева / дванадесет лева и петдесет стотинки /, определена по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

       Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

Воден от горното,Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9 от 09.01.2019 година, постановено по гр.дело № 822/19 година по описа на Районен съд  -  гр. Оряхово.

ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН: ********** да заплати по сметка на  Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер на 12.50 лева / дванадесет лева и петдесет стотинки /, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 17, ал. 6 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                         2.