Решение по дело №1093/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 234
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20215640201093
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. гр. Хасково, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20215640201093 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №599775-F610397/ 13.09.2021г. на
Заместник директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.124 ал.5 вр.чл.78
ал.2 и ал.3 от ЗДДС и на осн.чл.182 ал.2 вр. чл. 182 ал.1 от ЗДДС на „Нолев” ЕООД –
гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 1966,47 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя ЕООД,
поради което го обжалва в срок. Жалбоподателят сочи в жалбата си, че атакуваното НП
било незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения. В НП не били отразени по надлежния ред и достатъчно подробно мястото и
времето на нарушението. Фактическото описание на деянието не съдържало съществени за
съставомерността и правната му преценка факти. АУАН и НП не били издадени от
материално и териториално компетентните органи по предвидените законови ред и форма и
не съдържали предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В АНП били допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничили правото и възможността на
жалбоподателя да узнае фактите, включени в състава на нарушението, за което бил обвинен.
Фактът на нарушението не бил доказан. В съдебно заседание излага съображения за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Всъщност хронологично кредитните известия следвали
фактурите и тъй като фактурите били получени в счетоводството на жалбоподателя след
като вече било подадено ДДС за месец октомври, той бил в невъзможност да ги декларира в
отчетните регистри през съответния данъчен период. АНО следвало да съобрази тези факти.
1
Сочи Решение на СЕО от 20.06.2013г. по дело С-259/2012г. с предмет данъчни въпроси на
ДДС по директива 2006/112/ЕО. Жалбоподателят не бил ощетил бюджета, макар и да е
отразил по-късно процесните кредитни известия. Не било налице виновно поведение от
негова страна.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП-Пловдив оспорват жалбата. Атакуваното
НП било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди. В случая било установено,
че жалбоподателят в качеството си на задължено по ЗДДС лице бил получател на 3 броя
кредитни известия по смисъла на чл.115 ал.3 от ЗДДС, издадени през м.10.2020г., които не
били отразени в дневника му за покупки с минусов знак за съответния данъчен период
м.10.2020г. съобразно разпоредбата на чл. 124 ал.5 от ЗДДС, а били отразени в следващ
данъчен период м.11.2020г. с подаване на справка-декларация по ЗДДС. Това довело до
определяне и внасяне на ДДС в по-малък размер. В конкретния случай ЕООД отразило
процесните кредитни известия в данъчен период м.11.2020г., т.е. със закъснение от един
месец, но тъй като данъкът е начислен в следващ период, бил приложен привилегирования
състав на чл.182 ал.2 от ЗДДС, като размерът на санкцията бил определен в по-ниския
размер от 25 % от размера на определения в по-малък размер данък. Отделно от това
описанието на нарушението в АУАН и НП било пълно и изчерпателно. Актосъставителят и
АНО били изложили всички обстоятелства от значение за правилната преценка за
съставомерността на административното нарушение. Не било допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правата на жалбоподатела да разбере в какво се обвинява.
По отношение на довода за получаване на кредитните известия на по-късен етап,
жалбоподателят не бил декларирал това обстоятелство по никакъв начин в хода на
извършената проверка и актосъставителят бил в невъзможност да го узнае.
Искат от съда да потвърди атакуваното НП. Претендират разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят „Нолев” ЕООД-гр.Хасково е
регистрирано по ЗДДС лице.
Същият бил в договорни отношения с „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец с
предмет доставка на основни суровини - месо за производство на колбаси и разфасовки.
Извършваните доставки на жалбоподателя се документирали със стокови
разписки/товарителници, данъчни фактури и търговски документи по ДВСК. Транспортът
се извършвал от доставчика „Мултимес Груп“ ООД за негова сметка, което се отразявало в
товарителниците.
Разплащането се извършвало по банков път.
На 15.10.2020г. „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец извършил доставка на
стока на жалбоподателя, за което издал фактура № ********** от 15.10.2020г.
2
По фактурата било осъществено авансово плащане на дължимата сума по
банков път и същата била издадена за 0.00 лв. Жалбоподателят направил рекламация на
доставената му стока и върнал същата на доставчика, за което бил съставен Протокол за
върната стока №7/20.10.2020г.
В следствие на горните обстоятелства „Мултимес Груп“ ЕООД издал данъчно
кредитно известие с основание „върната стока“ с № ********** от 22.10.2020г. с данъчна
основа- 9 854,58 лв и ДДС- 1970,92 лв., с получател жалбоподателя.
На 19.10.2020г. „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец извършил следваща
доставка на стока на жалбоподателя, за което издал Фактура № ********** от 19.10.2020г.
По фактурата било осъществено авансово плащане на дължимата сума по банков път и
фактурата била издадена за 0,00 лв. Жалбоподателят направил рекламация на доставената
му стока и върнал същата на доставчика с бланка за рекламации и жалби вх.
№15/19.10.2020г., за което бил съставен Протокол за върната стока №7/20.10.2020г.
В следствие на горните обстоятелства „Мултимес Груп“ ЕООД издал данъчно
кредитно известие с основание „върната стока“ с № ********** от 22.10.2020г. с данъчна
основа- 11 757,56 лв и ДДС- 2 351,51 лв., с получател жалбоподателя.
На 29.10.2020г. „Мултимес Груп“ ООД гр.Лясковец отново извършил
доставка на стока на жалбоподателя, за което издал Фактура № ********** от 29.10.2020г.
По фактурата било осъществено авансово плащане на дължимата сума по банков път и
същата била издадена за 0,00 лв. Жалбоподателят направил рекламация на доставената му
стока и върнал същата на продавача с бланка за рекламации и жалби вх.№16/29.10.2020г., за
което бил съставен протокол за върната стока №8/30.10.2020г.
В следствие на горните обстоятелства „Мултимес Груп“ ЕООД отново издал
данъчно кредитно известие с основание „върната стока“ с №********** от 31.10.2020г. с
Данъчна основа- 17 717,40 лв и ДДС- 3 543,48 лв., с получател жалбоподателя
Така издадените 3 броя кредитни известия с получател „Нолев“ ЕООД-
Хасково не били отразени в Дневника за покупки за данъчен период от 01.10.2020г. – до
31.10.2020г. на жалбоподателя.
Всъщност за м.10.2020г. дружеството подало Справка-декларация за ДДС, в
която декларирало ДДС за внасяне 8 612,47 лв.
Неотразяването на Кредитно известие № ********** от 22.10.2020г.,
Кредитно известие № ********** от 22.10.2020г. и Кредитно известие № ********** от
31.10.2020г. довело до определяне на дължимия от жалбоподател ДДС в по-малък размер по
справката-декларация с 7 865,91 лв.
Същите били отразени в следващия отчетен данъчен период от
жалбоподателя, в който декларирал ДДС за внасяне в размер на 15 023,03 лв.
Тези обстоятелства били установени от св.Ж.С. - Главен инспектор по
приходите в ТД на НАП-Пловдив при извършена на 23.04.2021г. проверка, обективирана в
3
Протокол № П-16002621036155-073-001/23.04.2021г.
Въз основа на констатациите на проверката е бил издаден АУАН
№F610397/27.04.2021г.- съставен в присъствие на представляващия нарушителя „Нолев“
ЕООД и му е бил връчен лично. В същия не са вписани възражения. Допълнително, в 3-
дневния срок за писмени възражения, жалбоподателят е депозирал такива пред АНО.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от разпита на св.С. и
св.Ч., така и от приложените към административната преписка писмени доказателства –
кредитни известия, фактури, стокови разписки, товарителници, протоколи за върната
стока,бланки за рекламации и жалби, проформа фактура, преводно нареждане, оборотни и
хронологични ведомости, справки-декларации.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
По делото не е спорно, че жалбоподателят „Нолев” ЕООД-гр.Хасково е
регистрирано по ЗДДС лице.
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗДДС предвижда, че регистрираните лица по
този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките и 2. дневник за
продажбите.
Чл.124 ал.5 от ЗДДС предвижда, че независимо от ал.4, регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него Кредитни известия в Дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени.
В случая регистрираното лице „Нолев” ЕООД-гр.Хасково има издадени 3 броя
КИ през м.10.2020г., а именно- Кредитно известие № **********/ 22.10.2020г., Кредитно
известие № **********/22.10.2020г. и Кредитно известие № **********/31.10.2020г.
Дружеството е знаело за тези КИ, защото издаването им е предвидено с
разпоредбата на чл.115 от ЗДДС в случаите на развалянето на доставка, за която е издадена
фактура.
Следователно ЕООД е трябвало да отрази тези 3 броя КИ в Дневника за
покупки за данъчния период от 01.10.2020г. – до 31.10.2020г.
Като не е сторило това дружество „Нолев” ЕООД-гр.Хасково е нарушило
задължението си по чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
За това нарушение разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС предвижда, че
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
4
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., а в
ал.2 на чл.182 от ЗДДС е предвидено че при горепосоченото нарушение, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв.
Конкретният случай е именно такъв – дружеството не е отразило в дневника за
покупките за данъчния период от 01.10.2020г. – до 31.10.2020г. Кредитно известие №
**********/22.10.2020г., Кредитно известие № **********/ 22.10.2020г. и Кредитно
известие № **********/31.10.2020г. и общата сума по тях – 8612,47 лв., което е довело до
определяне на ДДС с общо 7865,47 лв. по-малко за цитирания период. Това е било
направено от дружеството за следващия данъчен период – 01.11.2020г. – 30.11.2020г.
Санкционният текст е правилно определен от АНО и доколкото ЗДДС в тези
случаи предвижда административно наказание „имуществена санкция” за ЮЛ в размер на
25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. – т.е в случая
сумата в размер на 1966,47 лв.
Това е административното наказание, което е било наложено на
жалбоподателя. Същото е правилно и законосъобразно определено.
Съдът не констатира процесуални нарушения или някакви нарушения на
материалния закон. Ето защо НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени направените от АНО разноски в производството
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което следва жалбоподателя да
бъде осъден да заплати на АНО.
Предвид изложеното съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №599775-F610397/13.09.2021г.
на Заместник директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.124 ал.5 вр.
чл.78 ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл. 115 ал.1 и ал.3 от ЗДДС и на осн.чл.182 ал.2, вр. чл. 182 ал.1
от ЗДДС на „Нолев” ЕООД – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на
1966,47 лв.

ОСЪЖДА „Нолев” ЕООД – гр.Хасково с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Хасково, ж.к. „Болярово“, ул. „Шипка“ № 2, представлявано от
управителя Н.Т.Н., да заплати на ТД на НАП-Пловдив, ЕИК 1310631880039 сумата от 150
лв. направени по делото разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.


Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
6