№ 70
гр. Бл., 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501122 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Ж. ЕМ. ИВ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес Бл., ул.“Иг. № ..., чрез адв. Е.А., АК Бл., с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Бл., ул.“Бр. М. ... срещу определение № 645/22.11.2021 г.,
постановено по гр. дело № 1181/2021г. по описа на РС Бл., с което е прекратено
производството в частта по първоначалния иск.
В жалбата се твърди, че горното определение е неправилно, незаконосъобразно и издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се в жалбата, че районния съд не е анализирал в цялост фактическата обстановка
към момента на подаване на насрещния иск и писмения отговор по него. Поддържа се, че
към онзи момент, както и към датата на подаване на жалбата майката Ж.И. и малолетния
Б.А. се намират в Б. и не могат да напуснат страната. Излага се, че при тази фактическа
обстановка, майката следва да изостави детето си само тук, за да отиде да заведе дело в Г.,
като по този начин се нарушава правото на защита интересите на малолетното дете.
Посочва се, че на 27.08.2021г. Б.А. е подписал съгласие детето му да пътува извън
пределите на Република Б., като това се случва докато майката и детето са тук за лятната
ваканция и майката е в отпуск. Същия взема детето за предвидения му режим на лични
отношения и още на следващия ден оттегля съгласието си и уведомява органите на реда за
това оттегляне, като в резултат на това майката и детето не могат да се приберат в Г., като
три месеца са принудени да живеят в Б.. Сочи се, че майката е загубила работата си, а детето
не е започнало детска градина.
В жалбата се излагат доводи, че неправилно съдът е направил служебна преценка по
отношение на подсъдността, като не е съобразил, че до изтичане на срока за отговор
ответника не е направил възражение относно подсъдността на спора.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, в частта с която е прекратено
производството по първоначалните искове.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подадено писмено възражение от ответника Б. Ж. АНГ., с
адрес гр.Г.Д., ул.»Т.А., чрез пълномощника му адв. Т.К., АК Бл., със съдебен адрес гр.Р.,
ул.»О. .... В същото се посочва, че определението на РС Бл. е правилно и законосъобразно,
постановено при обстоен анализ на доказателствата събрани по делото, както и съобразено с
практиката на Европейските съдилища, поради което се иска частната жалба да бъде
отхвърлена.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази твърденията на
страните по частната жалба, намира, че същата се явява процесуално допустима, а по
същество - неоснователна, поради следното:
Производството пред РС Бл. е образувано по искова молба подадена от Ж. ЕМ. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес Бл., ул.“Иг. № ..., с адрес за призоваване и съобщения гр.Бл., ул.“Бр. М.,
в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Б. Б. АНГ., с ЕГН
**********, чрез адв. Е.А., АК Бл. срещу Б. Ж. АНГ., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Г.Д., ул.“Т.А. ...
С исковата молба се предявени искове, да бъде разрешено издаването на паспорт за
задгранично пътуване на малолетното дете Б.А., което да замени съгласието на бащата Б. Ж.
АНГ., и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата детето да напуска
пределите на Република Б. и да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето през което се провеждат, придружавано от своята майка Ж.И.
или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, във всички държави членки на
Европейския съюз, както и О.К., Р. С., Р. С. М. и Р. Т. за срок от пет години, считано от
датата на издаване на задграничен паспорт на детето, като бъде допуснато предварително
изпълнение на съдебното решение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска,
като в същия не е направил възражение срещу международната подведомственост на
спора. Ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищцата с който е направил искане да
бъде постановено решение, с което да му бъдат предоставени родителските права по
отношение на малолетното дете, като бъде определен режим на лични контакти с неговата
майка, да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 165 лв. на
малолетното дете, чрез неговия баща, платими до края на месеца за който се дължат, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи
до нейното изменение или прекратяване. При условията на евентуалност, при отхвърляне на
главните искове е предявен иск за изменение на определението с което е определен режима
на лични контакти на бащата с детето А., като изрично е посочен нов режим на лични
контакти.
С определение №293/18.08.2021г. РС Бл. е допуснал за съвместно разглеждане предявения
насрещен иск.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от
ответницата Ж.И., с който се оспорват предявените искове.
С обжалваното определение №645/22.11.2021г., РС Бл. е прогласил на основание чл.17 от
Регламент /ЕО/ №2201/2003 на съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000г., че българския
съд не е компетентен да се произнесе по предявените искове с правно основание чл.127а,
ал.2 от СК, както и по насрещните искове с правно основание чл.59, ал.2 от СК, като е
прекратил производството по образуваното гражданско дело. Препис от определението е
връчено на ищцата на 01.12.2021г., като жалбата е подадена от нея на 06.12.2021г. в
законоустановения срок.
В мотивите на постановеното определение, съдът е приел, че към момента на сезиране
на българския съд с настоящата искова молба 13.05.2021г., детето Б. има обичайно
местопребиваване на територията на ФР Г., който е компетентния съд да разгледа
предявените искове, като тази компетентност не е дерогирана по никое от предвидените в
регламента изключения – чл.9, 10, 12, 13, 14, 15 поради изричното неприемане на
подсъдността на българския съд от страна на ответника, въпреки притежаваното от детето
българско гражданство.
Определението, в частта с която е прекратено производството по насрещните искове не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, настоящия въззивен състав излага следните
правни доводи: За своята международна компетентност съдът следи служебно при всяко
положение на делото и в тази връзка следва да се има предвид, че правото на Европейския
2
съюз има примат над националните законодателства на държавите-членки. Съгласно чл. 17
от цитирания регламент когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по
силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга
държава-членка, той служебно се обявява за некомпетентен. Преценката за международна
компетентност на съда да разгледа делото и да реши спора между страните, винаги
предхожда преценката за допустимост и основателност на предявения иск.
Настоящия състав намира, че първоинстанционния съд правилно е приел, че за определяне
на международната компетентност за разглеждане и решаване на спора с който е сезиран,
приложение следва да намери Регламент № 2201/2003г.
С решение от 21 октомври 2015г. по дело С 2015/15 на СЕС е прието, че искът на единия
родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето
извън държавата – член по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на
това дете попада в материалното приложно поле на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на
Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент /ЕО/ № 1347/2000г., поради което съдът компетентен да разгледа спора по
настоящото дело следва да се определи по правилата на този регламент.
В чл. 8, пар.1 от Регламента е установена обща компетентност на съдилищата на
държавата – членка, в която детето има местопребиваване по времето, когато съдът е
сезиран, като съгласно пар.2 от същата разпоредба, то се прилага при спазване на условията
на чл.9, чл.10 и чл.12 от регламента.
От приложените по делото писмени документи, се установява, като не е спорно по делото,
че обичайното местопребиваване на детето Б.А., към датата на подаване на исковата молба,
не е в Република Б., а във Ф.Р. Г.. В тази насока към отговора на насрещния иск е
представен трудов договор от който се установява, че майката е трудово заета трайно на
територията на Р Г., като същата е с адресна регистрация в тази държава и с постигната
между родителите съдебна спогодба е определено местоживеене на детето на територията
на ФР Г.. С оглед на това и доколкото при извършената по реда на чл.17 от Регламента
служебна проверка за компетентност съдът констатира, че не е компетентен по смисъла на
чл.8, пар.1, същия следва да извърши проверка дали неговата компетентност не е
възникнала по силата на чл.9, чл.10 или чл.12 от регламента.
Разпоредбата на чл.12, пар.3 предвижда, че е налице изключението от правилото на чл.8,
пар.1 от регламента. В производство, което не е за развод, законна раздяла или
унищожаване на брака, страните в производството могат да определят компетентен съд
различен от този по обичайно местопребиваване на детето, по въпроси свързани с
родителската отговорност, когато са налице кумулативно дадените предпоставки на б.“а“ и
б“б“ от разпоредбата, а именно за да възникне компетентността на съда на разгледа спора е
необходимо детето да има основна връзка с тази държава – членка и особено по силата на
факта, че единия от носителите на родителска отговорност има обичайното си
местопребиваване в тази държава –членка или че детето е гражданин на тази държава –
членка и компетентността на съда, пред който е бил предявен искът е била изрично или по
недвусмислен начин приета от носителите на родителската отговорност към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето.
Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице всички предпоставки на цитирана
разпоредба. Безспорно е, че детето Б. е български гражданин, компетентността на
българския съд е била приета от страните в процеса, тъй като майката е предявила иска пред
български съд, а в депозирания от ответника отговор няма оспорване на международната
компетентност на този съд, като наред с това е предявен насрещен иск от ответника, с който
същата е недвусмислено приета, в тази насока е практиката на Съда на ЕС. В тази връзка
неправилно РС Бл. е приел, че компетентността на съда не е приета от ответника.
Въззивната инстанция въпреки изложеното, счита, че българският съд не е компетентен
да се произнесе по иска за даване на разрешение за издаване на паспорт на детето и за
разрешаване на пътувания на детето, тъй като това не е във висш интерес на детето.
Съобразно практиката на Съда на ЕС понятието „висш интерес на детето“ следва да се
тълкува в светлината на целите, преследвани с посочения регламент. За гарантиране
3
отчитането на висшия интерес на детето при прилагането на правилата за компетентност,
въведени с Регламент №2201/2003г. в областта на родителската отговорност, законодателя
на съюза е използвал, както става ясно от съображение 12 от този регламент, критерия за
близост. По силата на чл.8 от същия компетентността по делата, свързани с родителска
отговорност се предоставя на първо място на съдилищата на държавата членка по
обичайното пребиваване на детето към момента на сезиране на съда. Предвид географската
им близост тези съдилища обикновено са в най – подходящата позиция да преценят мерките,
които да се постановят в интерес на детето. Въззивния съд, съобразявайки, че детето е с
обичайно местоживеене в Г. и е интегрирано в социална и семейна среда и българския съд
няма по – тясна връзка с него, трудно би преценил най – добрия му интерес, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.12, пар.3 от регламента в съответствие с това
тълкуване. В тази насока е определение №156/10.04.2018г. по дело № 1109/2018г. на ВКС,
ГК, III г.о Настоящата инстанция счита, че във висш интерес на детето и изхождайки от
общия принцип за закрила интересите на детето, както и с оглед критерия за близост,
международно компетентен да се произнесе по този иск е германския съд. Съдът намира, че
във висш интерес на детето е искането да бъде отправено до съда на държавата, с която е
установило по-силна връзка и в която се е интегрирало.
Във връзка с доводите изложени в частната жалба, следва да се отбележи, че към датата на
сезиране на съда, детето и неговата майка са живели на територията на ФР Г., което не е
спорно, като обстоятелството, че в по – късен момент от производството същите са се
прибрали в Б. за отпуск на майката, и бащата е оттеглил даденото съгласие за пътуване на
детето, не могат да променят горните изводи относно липсата на компетентност на
българския съд да се произнесе по предявените искове. В случай, че майката и детето се
установят трайно на територията на Р Б., пред тях стои отворена възможността да сезират
компетентния български съд, който да се произнесе по спора.
Предвид изложените съображения, и поради съвпадане на крайния извод на първата и
въззивната инстанции, настоящият състав намира, че постановеното определение на РС Бл. е
правилно и законосъобразно, предвид което подадената частна жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, Окръжен съд Бл., IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Ж. ЕМ. ИВ., с ЕГН **********, с
постоянен адрес Бл., ул.“Иг. № ..., чрез адв. Е.А., АК Бл., с адрес за призоваване и
съобщения: гр.Бл., ул.“Бр. М. ... срещу определение № 645/22.11.2021 г., постановено по гр.
дело № 1181/2021г. по описа на РС Бл., с което е прекратено производството по делото в
частта по първоначално предявените искове с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 от
ГПК, във връзка с чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4