№ 309
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502311 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261742 от 24.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 12157/2018 год. по описа на
СГС, I-5 състав, „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД е осъдено на правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Х. Л. П. сумата от 5 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 1 604.62 лева – имуществени вреди,
вследствие пътно-транспортно произшествие, станало на 21.02.2015 год., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, като иска за неимуществените вреди е
отхвърлен до пълния размер от 70 000 лева, а този за имуществените вреди е отхвърлен до
пълния размер от 2 249 лева. С решението са уважени и предявени искове с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимото и изплатено обезщетение и са разпределени
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Х. Л. П., чрез процесуален представител в частта с която
иска за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 5 000 лева до пълния размер от
70 000 лева, а този за имуществените вреди е отхвърлен за разликата от 1 604.62 лева до
2 249 лева. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер за неимуществените вреди е силно занижен с оглед получените увреди
и търпените болки и страдания, като в тази връзка съдът не е съобразил в цялост
представените по делото доказателства и не е възприел правилно заключенията на
изслушаните медицински експертизи. Досежно имуществените вреди счита, че разходите за
1
диоптрични очила, зъбна операция и почистване на зъбен камък са в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието и са доказани, поради което подлежат на обезвреда.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което исковете за
причинените вреди бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД, чрез процесуален
представител оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за
потвърждаване на решението. Претедира се юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 5 000 лева за неимуществените вреди и за сумата от 1 604.62 лева за
имуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - наличие на валидна
застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в
рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди
на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и
вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд
механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
В настоящия случай, от приетите пред първоинстанцинният съд няколко съдебно –
медицински експертизи, които съдът кредитира като обективно дадени, въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява, че ищеца вследствие на произшествието е
получил политравма; контузия на главата; мозъчно сътресение, без данни за загуба на
съзнание; контузия на гърдите и корема; фрактура на капачките на двете колена; фрактура
на лъчевата кост на дясната предмишница и фрактура на страничните израстъци на първи и
2
втори поясни прешлени - Л1 и Л2. Установява се, че черепно-мозъчната травма на ищеца е
лекувана медикаментозно при спазване на постелен режим под активно лекарско
наблюдение, извършени са необходимите лабораторни и образни изследвания. Фрактурата
на страничните израстъци на Л 1 и Л 2 прешлени е лекувана чрез спазване на постелен
режим за 30 дни и носене на лумбостат за 2-3 месеца. По отношение на счупването на
капачките на двете коленни стави и дясната лъчева кост е предприето оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза. След сваляне на имобилизациите ищецът е провел многократно курсове по
физиотерапия и рехабилитация в МЦ „Модус“ и в санаториуми в Банкя и Бургас.
Металните остеосинтези от двете капачки не са отстранени. Срокът на нетрудоспособност за
нефизически труд във връзка с неврохирургичните увреждания е 2-3 месеца, а при увредите
на опорно-двигателния апарат е около 6 месеца. Възстановителният период за телесните
повреди е продължил общо 6 месеца, като първите два месеца болките са били с по-голям
интензитет. Наред с това се установи, че принудителното залежаване на пострадалия в една
и съща поза при лечението на получените травми, придружено със затруднена обща и
локална хигиена, са довели до проява на хемороидално заболяване. По време на лечението
пострадалия е бил принуден да спазва постелен режим, заради счупванията и изцяло е
зависел от чужда помощ за хигиенно - битовото си обслужаване. Установява се също така,
че в резултат от произшествието е увреден и зъбният статус на ищеца, като е избит от
алвеолата зъб 31, който впоследствие е възстановен, както и са били разклатени зъби 17, 16,
15 и 14 горе вдясно и зъби 25 и 26 - горе вляво, които впоследствие са извадени и е
извършено зъбно протезиране. Отделно от това ищецът страда от посттравматично стресово
разстройство.
Експертите заключават, че към настоящия момент ищецът се намира в добро общо
състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен и ориентиран. Черепно-мозъчните нерви са в
норма. Запазена е двигателната, сетивна и рефлексна дейност. Умерено е изразен лумбо-
вертебрален синдром. Ищецът ходи самостоятелно с бастун, налице е ограничен обем
движение в двете коленни стави, който има траен характер. За дясната колянна става обемът
на движение при свиване е ограничен на 100 градуса, при норма 130 градуса, а за лява
колянна става обемът на движение при свиване е ограничен на 90 градуса, при норма 130
градуса. Ищецът и за в бъдеще ще има болки в капачките на двете коленни стави, поради
увреда на ставния хрущял, вследствие на счупванията и развитие на артрозни промени, но
от друга страна, в неврохирургичен аспект, при ищеца няма невъзстановени увреди от
произшествието. Перспективата за зравословното му състояние за в бъдеще е благоприятна
и допълнителни усложнения не се очакват. По отношение на хемороидалното заболяване по
делото бе установено, че то има хроничен характер, с периоди на затихване и обостряне на
симптомите. Ищецът е провел медикаментозно лечение – перорално и локално, спазвал е
диетичен и хигиенно-охранителен режим. Прогнозата за в бъдеще е прилагане на
комплексно медикаментозно лечение при обостряне на състоянието, стриктно спазване на
диетичен и хигиенно-охранителен режим. На този етап оперативно лечение не се налага. По
отношение на увредения зъбен статус на ищеца е установено, че е бил счупен и почти
3
напълно избит долния ляв централен резец на ищеца – зъб 31 и силно са били разклатени 6
горни зъба, което функционално е довело до нарушена говорна и дъвкателна функция на
пострадалия и силни болки при дъвчене. Това състояние представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Избитият долен резец зъб 31 е възстановен с
фотополимерно изграждане и е върнат в устата на пострадалия, извършено е шиниране с
останалите налични пет зъба, а именно 43,42,41,32,33 в долната челюст. Луксираните и
фрактурирани зъби от горната челюст /26, 25 горе вляво, както и зъби 14, 15, 16, 17/ са
извадени, поради силното им разклащане, изпитвани болки от пострадалия и невъзможност
за хранене. Зъбната редица в горната челюст е възстановена с изработена горна частична
плакова протеза с налични 6 изкуствени зъба, цяло небце и пелоти при зъби 24 и 13. По
отношение на посттравматичното стресово разстройство, както и прогнозата за развитие на
това заболяване и ищецът е бил лекуван чрез анксиолитични и антидепресантни
медикаменти. Психическото състояние на пострадалия се изразява в емоционална
лабилност, предимно от екзистенциален характер, несигурност и необходимост от
постоянно поддържащо умерено анксиолитично и антидепресантно лечение. Предвид
хроничния характер на смущенията, перспективата за възстановяване на ищеца от това
заболяване е условно позитивна.
От друга страна не бе доказано влошаването на зрението на пострадалия да е следствие от
настъпилата катастрофа, както и твърдението, че заболяването „Артериална хипертония“ е в
причинно-следствена връзка с катастрофата. В тази връзка вещото лице специалист
вътрешни болести и кардиология категорично отрича наличието на причинно-следствена
връзка между пътно-транспортното произшествие и това заболяване. Експертът също е
установил, че ищецът страда от „артериална хипертония - 2 степен“, която е с давност преди
катастрофата, като липсват доказателства в медицинската документация за усложнено
протичане на артериалната хипертония - с изява на хипертонични кризи. Не е отбелязан
остър съдов инцидент - остър миокарден инфаркт или мозъчен инсулт след инцидента.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – февруари 2015 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяваве, както и че травмите са
възстановени и не са оставили последици за неговото здравословно състояние, и не на
последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 85 000 лева
адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. От тази сума следва
да бъде приспадната платената извънсъдебно сума от 80 000 лева /това обстоятелство не е
спорно по делото/ и исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 5 000 лева.
По отношение на имуществените вреди съдът приема следното:
Със становище от 10.05.2019 год. ищеца заявява, че вследствие на произшествието
диоптричните му очила са били повредени непоправимо и поради невъзможността му да се
движи и излиза от вкъщи, зрението му се влошило, което наложило в края на м.май да
направи преглед на очите си и да закупи нови очила. С оглед тези доводи съдът приема, че
ищеца претендира два броя нови очила, вследствие влошаване на зрението му, което следва
4
да бъде в причинно-следствена връзка с произшествието, което обаче по делото не се
установи и исковата претенция за сумата от 324.75 лева следва да се отхвърли.
Неоснователни са доводите на въззивника за дължимост на сумата от 120 лева,
представляващи разходи за зъбна операция от дежурен зъболекар по фискален бон от
27.02.2016 год. На първо място такъв фискален бон не е представен по делото, а е
представен фискален бон от друга дата – 20.02.2016 г. за 120 лева, издаден от Дентална
клиника. На втора място не е установено за каква манипулация е издаден този фискален бон.
Представен е документ за насрочен преглед на ищеца на 27.02.2016 г. в клиника „ДС Дент“,
но към него не са приложени доказателства за направени разходи и каква точно
манипулация е била извършена на 27.02.2016 г. Въз основа на това не е установено по
делото, че разходът по фискален бон от 20.02.2016 г. за сумата от 120 лева е за лечение на
травми от процесното произшествие. Също така не се дължат и разходите по фактурата от
200 лева за почистване на зъбен камък, тъй като те не са в причинно-следствена връзка с
катастрофата.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваните осъдителни части
решението е влязло в сила.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261742 от 24.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 12157/2018
год. по описа на СГС, I-5 състав.
ОСЪЖДА Х. Л. П. да заплати на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в
размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6