РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Пловдив, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235000600120 по описа за 2023 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 15/ 13.02.2023г., постановена по НОХД № 77/2023г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив подсъдимият В. К. А. е бил признат за виновен в
това, че на 05.10.2022 год. в гр.* при условията на опасен рецидив е отнел
чужда движима вещ- златен пръстен на стойност 575 лв. от владението на Ш.
Р. Ш. с намерение противозаконно да я присвои като е употребил за това
сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.а и б.б вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 НК е бил осъден на четири години лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим на основание
чл.57 ал.1 т.2 б.„б” от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от размера на
наказанието времето, през което подс. В. К. А. е бил задържан под стража,
произнесъл се е какво да стане с веществените доказателства по делото, а
направените съдебни разноски възложил в тежест на подсъдимия на
основание чл.189 ал.3 от НПК.
Присъдата е била обжалвана в срок от служебния защитник на подс. В. К. А.
адв.Л. Л., като в жалбата и в допълнението към нея са изложени съображения
за явна несправедливост на наложеното му наказание, което счита за
завишено, поради което моли да се измени и се намали размера на
1
наказанието.
Според представителя на АП – Пловдив жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на
постановената присъда и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от защитника на подс.В. А. и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдебното следствие пред окръжния съд е било проведено като съкратено
по реда на чл.371 т.2 НПК, при което подс.В. А. е признал фактите по
обвинителния акт е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. Въз
основа на направеното самопризнание и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които го подкрепят, съдът правилно е приел за
установени по несъмнен начин следните обстоятелства: На 05.10.2022 г.
подс. А. и св.Г. Д., които се познавали от престоя си в *, се разхождали по *
на гр. * и вървели по ул. „*“ в посока към *. Свидетелят Д. бил приютил
подсъдимия в дома си, като двамата се били разбрали последният да му даде в
края на месеца 100-200 лева нещо като наем. Двамата стигнали до гостилница
„*“ и там се скарали за наема, който втори месец подсъдимият не давал на
свидетеля Д.. В един момент подс.А. излязъл от заведението и се върнал след
малко като заявил, че ще намери пари за свидетеля и ще си оправят сметките.
После отново излязъл и се върнал след около 15 минути. Междувременно,
когато се разхождали със свидетеля Д., подсъдимият бил забелязал възрастен
човек, който едва ходел и носел отворена кожена чанта, в която А. забелязал
банкноти и пистолет. След като св. Д. седнал в заведение „*“, за да се
нахрани, подс. А. отишъл и седнал до дядото –пострадалия Ш. Ш. и го
попитал дали има нужда от помощ, при което свидетелят отказал. Подс.А. се
отдалечил от пейката, на която бил седнал пострадалият и отново отишъл при
св. Д., като наблюдавал действията на възрастния мъж. Когато св. Ш. решил
да се прибере в дома си, който бил в непосредствена близост до пейката,
където бил седнал да си почине, подс.А. излязъл от заведението и отново се
приближил до него в момента, в който свидетелят бил на входната врата и го
попитал дали го познава. Свидетелят Ш. заявил, че не го познава и понечил
да влезе във входа, като в лявата си ръка държал бастуна, отворената чанта,
спомената по-горе и пазарска чанта, в която имало покупки. В момента, в
който затварял с дясната ръка входната врата, подс. А. нападнал свидетеля
Ш., като хванал дясната му ръка, на чийто среден пръст имал златен пръстен
и започнал да го дърпа, причинявайки болка на пострадалия, като се опитвал
да счупи пръста му, за да му вземе пръстена. В един момент подс. А. успял да
извади пръстена от пръста на Ш., който се развикал за помощ. Виковете му
били чути от св.М., която имала магазин в непосредствена близост до
мястото, където се разиграла случката и видяла подс.А., който бил облечен с
шарена риза /предадена доброволно от подс. А. по делото/, а впоследствие го
разпознала (л.52 от ДП). След като взел пръстена от св.Ш., подс. А. го
заложил няколко пъти.
В резултат на проведените оперативно - издирвателни мероприятия подс.А.
2
бил установен, като извършител на грабежа на златния пръстен, а вещта била
предадена от свидетеля Г. Н., на който последно бил заложен пръстенът от
подсъдимия.
Според заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза, (л. 66
ДП), стойността на въпросния златен пръстен 5 гр. 14 карата, възлиза на 575
лева.
Подсъдимият А. до момента е осъждан нееднократно / общо 9 пъти / влезли
в сила съдебни акта/, като влияние върху правната квалификация на
настоящото деяние имат последните му две осъждания, както следва:
-по НОХД № 6396/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив, 4 н.с., по което с
влязло в законна сила на 06.10.2017г. определение е било одобрено
споразумение, съгласно което подсъдимият е признат за виновен за
извършено в периода от м.юни 2017г. до м.август 2017г. престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б“а“ и „б“ от НК и при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание една година
и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
Наказанието е изтърпяно на 07.02.2019г.
- по НОХД № 1275/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, 17 н.с., по
което с влязла в сила на 29.05.2021г. присъда А. е признат за виновен за
извършено на 23.07. 2020г. престъпление по чл.150, ал.1 от НК и при
условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е било наложено наказание една
година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“
режим. Наказанието е изтърпяно на 21.04.2022г.
Горните две осъждания квалифицират престъплението „грабеж“, предмет
на настоящото наказателно производство като такова, извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
Както се посочи описаната по-горе фактическа обстановка, се установява
от направеното от подсъдимия В. А. самопризнание, което се потвърждава от
приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протоколи
за доброволно предаване /л.6, 8, 14, 17, л.55 от ДП/, заложни билети /л.10-13,
15, 16, 56, 57 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с
фотоалбуми към тях /л.49-54 от ДП/, протоколи за оглед на веществено
доказателство, ведно с фотоалбуми към тях /л.58-64 от ДП/, справка за
съдимост /л.69-72 от ДП/, характеристична справка /л.73 от ДП/, приемо -
предавателен протокол /л.81 от ДП/, протокол за връщане на ВД /л.92 от ДП/,
от приложените по делото веществени доказателствени средства-2 броя СД
/л.7 и 9 от ДП/ и 1 бр. мъжка черно-бяла риза /на съхранение във * РУ на
МВР-*/, както и от показанията на свидетелите Ш. Ш., Д. М., В. М., Г. Н., Г.
Д. и Ч. Г. и от заключението на назначената по делото стоково-оценъчна
експертиза. Настоящата инстанция напълно споделя като правилен и
процесуално издържан анализа на окръжния съд на доказателствените
3
материали, включително относно годността и допустимостта на гласните
доказатествени източници като не е необходимо изложените в тази насока
съображения да бъдат преповтаряни, още повече, че спор за фактите по
делото няма.
При така приетата за установена фактическа обстановка, и въззивният съд
намира, че подсъдимият В. К. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198 ал.1, вр. чл.
29 ал. 1 б.„а“ и б. “б“ от НК, за това, че на 05.10.2022 г. в гр. *, при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което
не е било отложено по чл.66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел
чужда движима вещ – златен пръстен 5 гр. 14 карата на стойност 575 лева от
владението на Ш. Р. Ш., ЕГН ********** с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила.
Правилно е определена и формата на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 предл.първо от НК – подс. В. А. е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието като описаните му действия
потвърждават тази негова реализирана цел.
Спорният въпрос по делото е за размера на наложеното на подс. В. А.
наказание, което същият счита за завишено. Настоящата инстанция не
споделя тази теза и не счита, че определеното му наказание при условията на
чл.54 НК в размер на шест години лишаване от свобода, редуцирано съгласно
чл.58а ал.1 НК на четири години лишаване от свобода, е явно несправедливо.
При индивидуализиране наказанието на подс.А. съдът обосновано е ценил
като смекчаващи отговорността му обстоятелства влошеното му
здравословно състояние, предвид на приложените по делото медицински
доказателства и становище /експертиза / на ЛКК при *- *, както и фактът, че е
отнел само една вещ от пострадалия, но не и чантата на св. Ш., в която е
имало пари и оръжие. Това обстоятелство действително не следва да се
абсолютизира, както е маркирал първия съд предвид на това, че грабежът е
извършен през деня на публично място, а и
пострадалият е оказал известна съпротива , привличайки внимание с виковете
си, което е предполагало и по-бързото оттегляне на подсъдимия от
местопрестъплението. Облекчаващи отговорността факти са и връщането на
пръстена, макар и не от самия А., както и частичното му признание в
началото на досъдебното производство, когато е признал отнемането на
вещта, но не и за упражнената спрямо пострадалия физическа принуда, което
в известна степен е подпомогнало разследващите органи за разкриване на
престъплението и неговия извършител, т.е. може да се разглежда като оказано
съдействие / т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. ОСНК /.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се разглеждат
4
обремененото съдебно минало на подсъдимия и предишните му осъждания,
извън правната квалификация на процесното престъпление, както и
упражненото насилие спрямо пострадал, който е в доста напреднала възраст и
затова с по-малки възможности за самозащита.
При това съотношение на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, отчитайки и относителната им тежест, очертаваща степента на
обществена опасност на конкретното престъпление и личната опасност на
дееца, и при положение, че не са налице изключителни или многобройни по
смисъла на чл.55 ал.1 НК, а само превес на смекчаващите обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че наложеното на подс. В. А. наказание по вид
и размер е справедливо и не следва да бъде намалявано, каквато е неговата
претенция. Определената санкция от четири години лишаване от свобода се
явява съответна на извършеното престъпление и на степента му на
обществена опасност, съобразена е с отчетените смекчаващи и отегчаващи
факти и превала на първите, които обуславят налагане на по-ниско наказание,
с данните за личността на подсъдимия, обществената му опасност и тежестта
на вината му, поради което адекватно и в пълнота могат да се постигнат
целите по чл.36 ал.1 НК както по отношение на личната, така и на общата
превенция.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от ЗИНЗС съдът правилно е постановил
подсъдимият А. да изтърпи така наложеното му наказание от четири години
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от размера на
наложеното наказание времето, през което подс. А. е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, считано от 17.10.2022 г. до влизане в сила на присъдата, като
един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл с присъдата си относно веществените доказателства
по делото, а на основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски
възложил в тежест на подсъдимия В. К. А..
Предвид на изложените съображения обжалваната присъда се явява
правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди, поради
което и на основание чл.338 НПК, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/ 13.02.2023г., постановена по НОХД №
77/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6