№ 154
гр. Търговище, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20233530200425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8
от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Т. С. Б. от гр.Горна Оряховица, ЕГН
********** чрез адв. П. Х. против електронен фиш за налагане на глоба серия
К, № 7032076 на ОДМВР – Търговище. Считайки ел.фиш за
незаконосъобразен, жалбоподателят желае същият да бъде отменен и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Посредством пълномощника си представя допълнително писмено становище
с възражения за незаконосъобразност на ел.фиш.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. Представя писмено становище чрез пълномощник – гл.
юрисконсулт при ОДМВР -Търговище, с искане обжалваният ел.фиш да
бъде потвърден като законосъобразен. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
На 22.12.2022 г. от 13:00 ч. до 16:00 ч. полицейски служители от с-р
ПП при ОДМВР - Търговище осъществявали контрол по спазване
допустимата скорост на движение на ППС, движещи се в общ. Търговище по
ПП I-4 /извън населено място/. Контролът се осъществявал с автоматизирана
техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на скоростта /СПУКС/ тип "ARH CAM S1" с фабричен № 11743с4,
който бил позициониран непосредствено след разклона за с.Пролаз /посока
Варна –София/, на местоположение със следните GPS координати 43.175200,
26.499100. В контролирания пътен участък допустимата скорост на движение
била 50 км/ч, въведена с пътен знак В26, монтиран при км.215 +140, за
движещите се в посока Варна - София. В 13:39ч. с посочения СПУКС била
засечена скорост от 80 км/ч. на МПС с прикачено полуремарке с рег. №
*********, което се движело в участъка с ограничението в посока Варна -
София. Предвид това, на 04.01.2023г. от ОДМВР – Търговище бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6819211 на Г.Х.Д. от
гр.Горна Оряховица - законен представител на „МОНОЛИТ 99“ ООД, чиято
собственост било полуремаркето. Ел. фиш му бил връчен на 27.01.2023г. и на
същата дата посоченото лице декларирало по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, че
на 22.12.2022 г. в 13:39ч. превозното средство с рег. № ********* е било във
владение на жалбоподателя. Към декларацията било приложено и копие на
СУМПС № ********* на Т. С. Б.. С оглед така постъпилата декларация,
ел.фиш, издаден на Г.Х.Д. бил анулиран. На 08.02.2023 г. от ОДМВР –
Търговище бил издаден нов ел.фиш - серия К, № 7032076 на жалбоподателя.
В същия било посочено, „МПС Шмитц Каргобул СЦБ С3Т вид полуремарке
с рег. № *********“ се е движило в посочения участък от ПП І - 4 с
установена скорост от 77 км/ч., при максимално разрешена скорост на
движение от 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26. В ел.фиш било прието, че
превишението на разрешената скорост на движение е било с 27 км/ч., поради
което на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП била
наложена глоба в размер на 100лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към
делото доказателствен материал.
2
От материалите по делото се установява, че процесното нарушение е
установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №
11743с4. Условията и реда за използване на автоматизираните технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата
са регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.
165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи. (Наредбата).
Съгласно чл.10, ал. 1 от Наредбата, "за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението." В настоящия
случай такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по
делото като писмено доказателство. Последният удостоверява използваната
автоматизирана техническа система, мястото на осъществявания контрол,
посоката, в която е осъществяван контрола, въведения за конкретния пътен
участък скоростен режим, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение на скоростта до АТСС, режима на измерване, началото и края на
работната смяна, номерата на първия и последния запис и др. изисквания по
Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като
протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда т.е. на
мобилната АТСС.
Съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата, местата за разполагане на
техническите средства се определят съгласно критериите, визирани в същата
разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез
посочване на съответните GPS координати в изготвеното статично
изображение (в случая - снимка № 11743С4/0033412), което съгласно чл.16,
ал.3 от същата Наредба представлява годно доказателствено средство за
обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
От GPS координатите, фиксирани в снимка № 11743С4/0033412,
приложените разпечатки от Google Maps и схемите на пътния участък,
представени от ОПУ - Търговище се установява, че в случая АТСС е било
позиционирано непосредствено след разклона за с.Пролаз, в ляво по посока
движението на процесното съчленото превозно средство. Последното
съответства и на снимката на разположението на уреда, представена съгласно
изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата. От схемите на пътния участък,
3
предоставени от ОПУ - Търговище се установява, че посоченото място не
съвпада с км.215+400, но същевременно се потвърждава, че същото се намира
в близост до разклона за с.Пролаз – така, както е отбелязано в ел.фиш и в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата. С оглед така посочения ориентир и
фиксираните GPS координати, съдът намира, че несъответствието относно
отбелязания километраж на позициониране на АТСС не представлява
обстоятелство, което да опорочава процедурата по установяване на
нарушението. От схемата на пътния участък, GPS координатите и снимката
на уреда се установява, че уредът е бил позициониран непосредствено преди
км.215+140, в ляво по посока движението на съчлененото превозно средство
т.е. след въпросния разклон, намиращ се на км.215 +158 /при нарастващ
километраж на ПП I-4 в посока София- Варна/. От друга страна, от снимка
№ 11743С4/0033412 е видно, че съчлененото превозно средство е било
заснето, докато се е намирало на разстояние 125м. от АТСС. Следователно е
било заснето в участъка около км.215 + 015, в който участък е действало
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Последното е било въведено с пътен
знак В26, което се установява от писмо изх. № 24-00-73/ 29.05.2023г. от
Директора на ОПУ –Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен
знак В26 /ограничение на скоростта до 50 км/ч./ при км.215+ 140 в ляво,
важащ за посока Търговище- Омуртаг.
По делото е безспорно установено и това, че измерената скорост е
принадлежала именно на процесното съчленено превозно средство, тъй като
от приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване
е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на
регистрационните номера. При наличие и на няколко превозни средства на
снимката е възможно да се установи на кое от тях е принадлежала
измерената скорост – маркерите в средата на страните на изображението
показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от
пресичането на тези маркери.
Нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARН CAM S1" с
фабричен № 11743С4, като по делото са представени доказателства за
техническа годност и изправност на същия към момента на констатиране на
нарушението (удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
4
17.09.5126/07.09.2017г. и писмо от БИМ за извършена първоначална проверка
на системата № АУ -000029- 64140/ 11.12.2017г., както и писмо от БИМ,
ведно с протокол № 62-СГ –ИСИС/17.05.2022г. за извършена последваща
проверка със срок на валидност една година).
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол -
правилно от измерената скорост от 80 км/ч е приспадната допустимата
грешка при измерването и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост
на движение на автомобила от 77 км/ч.
С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че на 22.12.2022г. в
13:39ч. с АТСС "ARН CAM S1" с фабричен № 11743с4, е била измерена
скорост на движение на съчленено превозно средство по см. на §6, т.53 от ДР
на ЗДвП, включващо МПС и полуремарке с рег. № *********, при
движението му по ПП I – 4, в посока към гр.София, след разклона за
с.Пролаз, общ.Търговище от 77 км/ч, при въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Независимо от това, съдът намира, че е налице основание за отмяна на
обжалвания ел. фиш. В последния е посочено, че нарушението е извършено с
„МПС Шмитц Каргобул СЦБ С3Т вид полуремарке с рег. № *********“.
Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 6, т.18 от ДР на ЗДвП,
„Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно
превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно
средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се
носи от моторното превозно средство.“ От своя страна § 6, т.11 от ДР на ЗДвП
съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", а
именно: „пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически
превозни средства“. Доколкото процесното полуремарке, както всяко ППС, е
предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.11 от ДР на
ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите, изложени в
жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено
посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на самостоятелно
5
управление и няма водач. В тази връзка съдът отчита и разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на
ел. фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационният номер на
моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на
административно наказване по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП подлежат само
собствениците, респ. ползвателите на моторни превозни средства, не и
лицата, притежаващи, респ. ползващи друг вид пътни превозни средства.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП ел. фиш се изпраща на лицето
по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т.е. на собственика на МПС, респ. на неговия законен
представител. В случая след като не е установено МПС – част от съчлененото
превозно средство, няма как да бъде установен и собственикът на МПС,
респ. лицето, на което то е предоставено, за да отговаря съобразно
разпоредбата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП за извършеното нарушение. В
тази връзка незаконосъобразно ел.фиш серия К, № 6819211 е издаден на
собственика на полуремаркето /на законния му представител/, доколкото
няма доказателства той да е собственик и на МПС. При ненадлежно
изпълнена процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП, подадената от управителя на
„МОНОЛИТ 99“ ООД декларация не може да обоснове законосъобразен
извод, че жалбоподателят е субект на нарушението. Предвид изложеното,
санкционирането му с обжалвания ел.фиш се явява необосновано и
незаконосъобразно, поради същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е
заплатил в брой сумата от 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Представен
е и списък на разноските за сумата от 450 лв. От ответната страна е направено
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. Чл.63д,
ал.2 от ЗАНН гласи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Според чл.36,
ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая е приложима разпоредбата на чл.7,
6
ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 /09.07.2004г, съгласно която
минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. Делото не представлява
фактическа и правна сложност. По същото е проведено едно с.з., по което
пълномощникът не се е явил, а е представил писмени бележки, преповтарящи
частично съдържанието на жалбата. Предвид това, съдът намира, че ОДМВР
- Търговище следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направени
от него разноски в размер, съответстващ на минимума, предвиден Наредба №
1 /09.07.2004г. - 400лв.
Във връзка с възражението на ответната страна, следва да се посочи, че
съдебната практика по приложението на чл.63д, ал.2 от ЗАНН е единна, че
при възражение за прекомерност, съдът не може да присъжда разноски в по-
нисък размер от минималните размери на адвокатски възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г.
В подкрепа на горното са и решение № 422/13.01.2021 по адм.д.
7385/2020 г. – III о. на ВАС, определение № 28/21.01.2022г. по чтд №
2347/2021г. –II о. на ТК на ВКС и др. Този извод съответства и на т.3 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г.,
ОСГТК, според която съдът е свободен да намали подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба №
1/09.07.2004г. минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7032076
на ОДМВР - Търговище, с който на Т. С. Б. от
************************************, ЕГН ********** за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на Т. С. Б. от
************************************, ЕГН ********** сумата от 400 лв.,
7
представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8