Р Е
Ш Е Н
И Е №104
Гр.Кнежа,14.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно заседание на
28.05.2019г./двадесет и осми май/ през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател : Пламен Тодоров
при
секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№693/2018г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
„Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. , бул. „В. Л.” ***, етаж
М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител юк. Д.В.А. с ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на
книжа: гр. С., бул. „В. Л." №***, етаж М. е предявило против
Т.С.Г. ,с ЕГН********** *** по ЧГр.д.№318/2018г. по описа на РС-гр.Кн. обективно-кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и цена на исковете
от 1509.79 лева.
Ищцовото дружество твърди,че е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,която е
връчена на Т.С.Г. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу нея.
Ищцовата страна сочи,че обстоятелството,въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение е подписан договор за кредит № 244662
от 06 април 2015г. между „Фератум България“ЕООД като кредитор и Т.С.Г. като кредитополучател,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт)във формата на електронен документ и отношението е реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за
електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Според
ищцовото дружество съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,както и тези посочени в
Общите условия като със сключването на договора за кредит, кредитополучателят
удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ЕООД в случаите,
в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Изтъква се
,че по силата на сключения Договор за кредит №244662 от 06 април 2015г. на кредитополучателя
е отпуснат кредит в размер на 1000лева,който е следвало да бъде върнат ведно с
лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 50,3 лева, за срок от 60
дни.
Според ищцовата страна поради наложената законова
необходимост в чл.16 от ЗПК,кредиторът следва да оцени кредитоспособността на
кредитополучателя и от своя страна,последният,с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант
-„Фератум Банк“ЕООД,което дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под
№237 в списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление
за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България,съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. Сочи
се ,че в тази връзка, на 06 април2015. между Т.С.Г. /кредитополучател/ и
„Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен договор за гаранция с № 244662, по
силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Според ищцовата страна съгласно чл.5.8 от общите условия, при неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя, дружеството - кредитор има право да предяви претенциите
си директно към гаранта,без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя.
Ищцовото
дружество описва ,че съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към договор
за гаранция № 244662,сключен между Т.С.Г. и „Фератум Банк“ ЕООД, кредитополучателят
се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в
размер, определен в договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за
гаранция е 216.04 лв.,Т.С.Г. не е изпълнил/а договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. В
резултат на това вследствие, дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, е погасило
дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в
правата на кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Акцентира се
, че датата на последна вноска по кредита е била на 05 юни 2015 г.и вземането е изискуемо в пълен размер след тази
дата.
Сочи се ,че в изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 200
лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
Ищцовата страна
изтъква ,че на 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Според ищцовата страна по договора за кредит,ответникът
не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ
размер на 1509.79 лв., от които главница: 1000 лв., договорна лихва: 50.3 лв.
за периода от датата на първа вноска 06 май 2015 г. до 05 юни 2015 г. - датата
на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 200 лв.,
такса за гаранция: 216.04 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
43.45 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 06 юни 2015
г. до 17 май 2018 г. -дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Предвид
изложеното ищцовото дружество иска от
съда като вземе предвид твърденията му да ги призове с ответника в съдебно заседание
и след като се увери в основателността на предявения иск, да постановите
съдебно решение, с което да признаете за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу Т.С.Г. по Договор за
кредит № 244662 от 06 април 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 06
април 2015 г.: 1000 лв. главница; 50.3 лв. договорна лихва за периода от датата
на първа вноска 06 май 2015 г. до 05 юни 2015 г. - датата на последната вноска;
200 лв. административна такса за събиране на вземането; 216.04 лв. такса за
гаранция; 43.45 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 06 юни 2015 г. до 17 май 2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Освен това
се иска от съда да осъди Т.С.Г. да заплати на ищцовото дружество направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
Поискано е
от съда в случай, че присъди горепосочените суми в полза на ищеца да укаже на
ответната страна да ги изплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД по следната банкова сметка:
***: ***: BPBI BG SF
Банка: "Юробанк България" АД
(б."Пощенска банка"АД)
Поискано е от съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа
от исковата молба и доказателствата.
Ищцовото
дружество е представило по делото следните си писмени доказателства:Изискано е ЧГр.д. № 318/2018г., по описа на
PC Кн.;
копие на Договор за гаранция № 244662 от 06 април
2015г., ведно с Общи условия;договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен №С 56251, ведно с
Потвърждение за извършената цеесия, с което доказваме, че процесния договор е
предмет на цесията;
уведомление за цесията;пълномощно за процесуално
представителство и пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на
вземанията.
Понеже при започването на производството
ответницата не е била установена на известните му по делото постоянен и настоящ
адреси на осн.чл.47,ал.6 от ГПК ,същата е представлявана по делото от
определения му от АК-Пл. и назначен от съда
особен представител адв.Р.М. за сметка на ищцовата страна ,за което е заплатена
сумата от 336,00лв.
В
предоставеният от ГПК срок за отговор на
ИМ от ответницата чрез особения си
представител адв.Р.М. е представила такъв ,с който се излагат аргументи в
насока ,че при сключването на съответния договор между „Фератум България“ЕООД и
ответницата от страна на кредитора по делото не са представени доказателства,че
е изпълнил задълженията си по чл.16 от ЗПК в насока да оцени
кредитоспособността на потребителя.Счита се,че сключения договор е в нарушение
на законовата регулация за отпускането на такъв вид кредит и по делото не са
представени доказателства за това,че уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД е
достигнало до ответницата.
По делото се проведе едно о.с.з. на 28.05.2019г. за което страните бяха редовно призовани.
Ищцовата
страна не изпрати процесуалнен представител ,но съдът приема ,че поддържа
исковите си претенции ,така както са заявени в исковата молба.
Ответницата беше представляван от особения си
представител адв.Р.М. от ПАК ,който поддържа отговора на исковата молба.
Съобразявайки събраните по делото писмени
доказателства и тезите на страните,разгледани по отделно и съвкупно,съдът счита
за установена следната фактическа
обстановка:
Ищцовото дружество
е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение,която е връчена на Т.С.Г. при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.1,т.2
от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е възникнал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея.
Обстоятелството,въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан договор за кредит № 244662 от 06 април
2015г. между „Фератум България“ЕООД като кредитор и Т.С.Г. като
кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт)във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят
е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,както и тези посочени в
Общите условия като със сключването на договора за кредит, кредитополучателят
удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ЕООД в случаите,
в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на
сключения Договор за кредит №244662 от 06 април 2015г. на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 1000лева,който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 50,3 лева, за срок от 60 дни.
Поради императивната законова необходимост в чл.16 от ЗПК,кредиторът да оцени кредитоспособността на кредитополучателя
от своя страна,последният,с цел да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е
предложил обезпечение, предоставено от гарант -„Фератум Банк“ЕООД,което
дружество е одобрено от кредитора и същото фигурира под №237 в списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България,съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. Предвид това
на 06 април2015. между Т.С.Г. /кредитополучател/ и „Фератум Банк“ЕООД /гарант/
е сключен договор за гаранция с № 244662,
по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл.5.8 от общите условия, при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, дружеството - кредитор има право да предяви претенциите си
директно към гаранта,без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя.
Съгласно чл.5
от Общи условия, които се прилагат към договор за гаранция № 244662,сключен
между Т.С.Г. и „Фератум Банк“ ЕООД, кредитополучателят се е задължил да плати
на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в договора
за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 216.04 лв.,понеже Т.С.Г.
не е изпълнил/а договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок,кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк“ЕООД. А в резултат на това дружеството-гарант
„Фератум Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум
България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор и от този момент
за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред
срещу кредитополучателя.
Датата на
последна вноска по кредита е била на 05 юни 2015 г.и вземането е изискуемо в пълен размер след тази
дата.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20
дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 200
лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за
Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с
регистрационен №С 56251,по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. По договора за кредит,ответницата не е извършвала
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1509.79
лв., от които главница: 1000лв., договорна лихва: 50.3 лв. за периода от датата
на първа вноска 06 май 2015 г. до 05 юни 2015 г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 200 лв., такса за гаранция:
216.04 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 43.45 лв., за периода
от датата на настъпване на забавата, а именно 06 юни 2015 г. до 17 май 2018 г.
-дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищцовото
дружество в законоустановения срок по чл.415,ал.4
от ГПК,предявява исковите си претенции против ответника.
Безспорно е ,че между „Фератум
България“ЕООД и ответницата е сключен договор
за кредит №244662 от 06 април 2015г. и
по силата на този договор кредиторът е отпуснал на кредитополучателката кредит в размер на 1000лева,който кредит е следвало да бъде върнат ведно с
лихва,представляваща печалба на кредитора в размер на 50,30лв. ,за срок от 60
дни.
Формално този
договор е бил сключен при спазването на разпоредбите на ЗПК /Закон за
потребителския кредит/като по делото липсват доказателства да спазването на
чл.16 от ЗПК по отношение на ответника.
Безспорно е ,че ответницата е получил договорената сума от „Фератум
България“ЕООД като преди това на 06 април2015. между Т.С.Г. /кредитополучател/
и „Фератум Банк“ЕООД /гарант/ е сключен договор
за гаранция с № 244662, по силата на който гарантът се задължава в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния.
Понеже Т.С.Г.
не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок,кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк“ЕООД като в резултат на това дружеството-гарант
„Фератум Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум
България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор и от този момент
за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред
срещу кредитополучателя.
На
1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум
Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен №С 56251,по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за кредит,ответницата
не е извършвала плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ
размер на 1509.79 лв., от които главница: 1000лв., договорна лихва: 50.3 лв. за
периода от датата на първа вноска 06 май 2015 г. до 05 юни 2015 г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 200 лв.,
такса за гаранция: 216.04 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
43.45 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 06 юни 2015
г. до 17 май 2018 г. -дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Обаче в материалите по делото липсват данни и доказателства
за последното т.е.след сключването на Договор за Покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен №С 56251,“Фератум Банк“ЕООД да е уведомил
длъжницата.
Съгласно
чл.99,изр.3 от ЗЗД ,предишният кредитор в случая „Фератум Банк“ЕООД е длъжен да
съобщи на длъжника,в случая Т.С.Г. прехвърлянето
на вземането си към нея на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД-гр.С., чиито правоприемник е „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ЕООД и ако това не е направено няма как да бъде
заобиколено или санирано в един по-късен момент вече при висящото Гр.д.№693/2018г.
по описа на РС-гр.Кн., дори и хипотетично съдът да е връчил лично
на ответника книжата по чл.131 и сл. от ГПК т.е. исковата молба с приложението
й,вкл. уведомлението.
При
разглеждането на делото с особен представител на ответника последната хипотеза е реално и практически неприложима.
Видно от
разпоредбата на чл.99,изр.5 от ЗЗД,прехвърлянето
на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня ,когато
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
При
наличието на описаната по-горе липса на уведомяване на длъжницата Т.С.Г. от
кредитора й „Фератум Банк“ЕООД за прехвърлянето на вземането срещу него на
ищцовото дружество по силата на чл.99,изр.5 от ЗЗД,прехвърлянето на това
вземане спрямо „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД,чиито правоприемник
е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и длъжницата Г. няма действие т.е. не води
до желаните правни последици в насока първоначалния кредитор да прехвърли
вземането си по отношение на длъжника на ищцовото дружество,което от своя
страна да може да иска от длъжника съответното изпълнение по това вземане.
Изложеното е
в насока,че в такива случаи съдилищата у нас са длъжни да постановяват съдебни
решения,с които да оставят без уважения/отхвърлят/ направените от такива ищци
искове,поради липсата на действие на цесията по отношение на ответниците.
Предвид
горното ,съдът следва да постанови съдебно решение, с което да остави
без уважение предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален представител:юк.Д.А.,ЕГН:**********
със съдебен адрес за получаване на книжа: гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. против Т.С.Г. ,с ЕГН********** *** по ЧГр.д.№318/2018г.
по описа на РС-гр.Кн. обективно-кумулативно
съединени искове с правни
основания: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и цена на исковете от 1509.79
лева.,с които се иска да признае за
установено,че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу Т.С.Г. по договор за кредит № 244662 от 06 април 2015г.
във връзка с договор за гаранция от 06 април 2015 г.: 1000 лв. главница; 50.3
лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 06 май 2015 г. до 05
юни 2015 г. - датата на последната вноска; 200 лв. административна такса за
събиране на вземането; 216.04 лв. такса за гаранция; 43.45 лв. мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
06 юни 2015 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми като неоснователни и недоказани.
Да отхвърли предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител:юк.Д.А.,ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. иск против Т.С.Г.
,с ЕГН********** ***,с който се иска да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП като неоснователен и недоказан.
Да остави за сметка на ищцовата страна сумата от 336,00лв./триста
тридесет и шест лева/ ,заплатена за особен представител на ответника по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя
без уважение предявените от Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален представител:юк.Д.А.,ЕГН:**********
със съдебен адрес за получаване на книжа: гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. против Т.С.Г. ,с ЕГН********** *** по ЧГр.д.№318/2018г.
по описа на РС-гр.Кн. обективно-кумулативно
съединени искове с правни
основания: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и цена на исковете от 1509.79
лева.,с които се иска да признае за
установено,че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу Т.С.Г. по договор за кредит № 244662 от 06 април 2015г.
във връзка с договор за гаранция от 06 април 2015г.: 1000 лв. главница; 50.3
лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 06 май 2015 г. до 05
юни 2015 г. - датата на последната вноска; 200 лв. административна такса за
събиране на вземането; 216.04 лв. такса за гаранция; 43.45 лв. мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
06 юни 2015 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми като
неоснователни и недоказани.
Отхвърля предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул. „В. Л.” ***,етаж М., представлявано от Т. Я. К. чрез процесуален
представител:юк.Д.А.,ЕГН:********** със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр.С., бул. "В. Л." №***,етаж М. иск против Т.С.Г.
,с ЕГН********** ***,с който се иска да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП като неоснователен и
недоказан.
Оставя за сметка на ищцовата страна сумата от
336,00лв./триста тридесет и шест лева/ ,заплатена за особен представител на
ответника
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от съобщението на
страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл.
Тодоров /