МОТИВИ към Присъда № 70 от 11.09.2017
г., постановена по НОХД №741/2015 г. по описа на ДРС:
Дупнишката районна прокуратура е повдигнала и
предявила обвинение срещу подсъдимата М.Д.С.
- родена на *** ***, българка, българско гражданство, със средно
образование, вдовица, пенсионер, осъждана, ЕГН-**********,
за това, че на 21.04.2015 г.
около 09.40 часа, в гр. Рила, ул. „Цар Иван Асен II" № 3, на еднофамилна
къща, противозаконно умишлено е унищожила (чрез удари със земеделска коса)
чужди движими вещи: 1 бр. стъкло на стъклопакет с размери: 205 см/145 см, на
стойност: 94.07 лв., собственост на Л. Василев Л., от същия адрес -
престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 от НК, освен това, по същото време и на
същото място се е заканила с убийство на Й.С.Л., от същия адрес с престъпление
против личността й - с убийство (с думите: „Ей сега вече те утепах" и с
действия -като с замахнала към главата и със земеделска коса), и това заканване
е възбудило основателен страх за осъществяването му у Л. -престъпление по чл.
144, ал. 3, във вр. с чл. 144, ат. 1 от НК,
По време на съдебното производство
представителят на Дупнишка районна прокуратура е изразил становище по обвиненията,
че същите са доказани по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е
осъществила съставите на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение,
поради което е пледирал да бъде призната за виновна като й бъде наложено наказание,
като бъде взето предвид, че едно от деянията за което и е било повдигнато
обвинение е извършено в изпитателния срок.Също така съдът да вземе в предвид
възрастта и влошеното здравословно състояние на подсъдимата и да и наложи
по-леко наказание.
Подсъдимата
не се признава за виновна, не дава обяснения по повдигнатите против нея
обвинения.
Защитникът на
подсъдимата адвокат М.З. пледира да бъде постановена оправдателна присъда като
заявява, че фактическата обстановка изложена в обвинителния акт е недоказана, твърди,че
подсъдимата е с влошено здравословно състояние ,и отношенията й със семейство
Лазарови са влошени отдавна.
От събраните
по делото доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели и
от приетите и присъединени доказателства събрани в хода на съдебното следствие,
както и тези на досъдебното производство, съдът приема за установено от
фактическа страна:
По фактическата обстановка:
М.Д.С. - родена на *** ***, българка,
българско гражданство, със средно образование, вдовица, пенсионер, осъждана,
ЕГН-**********
Видно от
приетата по делото справка за съдимост
същата,по НОХД № 113182010г, по описа на ДРС,е била призната за виновна,
в това, че на 22.03.2010г., в гр.Рила ,област Кюстендил,се е заканила с
убийство на Й.С.Л. ***,вървейки срещу нея с вдигната секира в ръце,което
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.-престъпление
по чл.144,ал.3,във вр. с ал.1 от НК/ред.ДВ бр.26/2004г/-за което и на основание
чл.54 от НК и е било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от три
месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК, е било отложено за срок от три
години.Присъдата на ДРС е била обжалвана пред Кюстендилски окръжен съд,който с
решение от 30.12.2013г., постановено по ВНОДД№ 379/2013г., е потвърдил
присъдата на Районен съд Дупница.
Подсъдимата М.Д.С.,
и семейство Лазарови,са съседи в гр.Рила,на ул.”Цар Иван Асен II”.В къщата която обитава подсъдимата
на посочения в гр.Рила адрес тя живее с дъщеря си- свидетелката Е.Г.С..Във
връзка с имотни спорове,касаещи дворищните регулации на имотите на подсъдимата
и семейство Лазарови,многократно са възниквали спорове и конфликти,по повод на
един от които срещу нея е било образувано и досъдебно производство, и същата е
била осъдена с с влязла сила присъда за извършено престъпление по чл.144,ал.3
във вр. с ал.1 от НК,т.е,отношенията между подсъдимата и семейство Лазарови са
силно влошени.Въпреки наложеното и наказание по горе цитираното НОХД,
подсъдимата С. продължила да се държи невъздържано и предизвикателно, и да
използва всеки удобен случай,за да предизвика конфликт със Лазарови,като за
това свидетелстват показанията на Лазарови, както и на свидетелите-В.Д. и А.П..***,дошли
работници от гр.Кюстендил,който трябвало да блъснат незаконна постройка
намираща се в двора на подсъдимата М.Д.С..
На 21.04.2015г., подсъдимата отново предизвикала конфликт,при който
започнала да отправя обиди и закана към свидетелката Л..Подсъдимата се
заканила, че ще й счупи прозорците,като в същото време взела от дома си
земеделска коса от дома си отишла в дома на Лазарови и с нея ударила
стъклопакета на един от прозорците на къщата на Лазарови ,който бил с размери
205/145.Чувайки, че нещо става свидетелката Л. отворила един от прозорците на
дома си, намиращ се в близост до счупения от подсъдимата,за да види какво
става.Виждайки подсъдимата, тя я попитала защо чупи,но в този момент, С.
извикала:”Ей сега вече те утепах”,и с носената от нея коса замахнала към
главата на Л..Виждайки какво се случва в последния момент свидетеля Л. издърпал
съпругата си назад в стаята.След което подсъдимата се прибрала в дома си и се
заключила.Тъй като тези действия на подсъдимата предизвикали основателен страх
у свидетелката Л.,*** и на място били изпратени служите ни полицията, а именно-Д.
и Р.,които констатирали счупването на прозореца и били запознати с възникналия
скандал между подсъдимата и Лазарови.При проведен разговор със Л. и Й.
Лазарови,които били го разстроени,като Л. плачела, през цялото време,а съпругът
и бил силно притеснен,те разказали на служителите на полицията,че са видели как
подсъдимата е счупила прозореца им със земеделска коса, след което се е опитала
да удари с нея свидетелката Л., и се е заканила, че ще я утепа,и как подсъдимата
с дъщеря й са влезли в къщата си.Не отворили на органите на реда, при опита им
да разговарят с тях, въпреки, че били в
къщата.Неволен свидетел на случилото се бил и А.Д.Д.,който бил повикан и се
намирал в гр.Рила по повод незаконното строителство,в двора на
подсъдимата.Същия е пряк очевидец на
случилото се въпросния ден.
По делото е
приета като не е оспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза от която е
видно, че стойността на причинената от подсъдимата щета към момента на
извършване на деянието е 94.07 лева.Също така по делото е приета и съдебно
психиатрична експертиза от заключението на която е видно, че подсъдимата С. към
момента на изследването страда от параноидно листностово разстройство,но
въпреки това тя може правилно да приема фактите по делото и да дава ако желае
достоверни показания.Същата е със запазени годности за участие във фазите на
наказателния процес.В последствие по желание на подсъдимата и на адвокат З. е
била поискана и тройна съдебно психиатрична експертиза и такава е била допусната
и назначена от съда,но с оглед отказите на вещите лица да я извършат
определението на съда е било отменено.От д-р Разсолката отново е била изготвена
психиатрична експертиза,която е била приета по време на делото от която отново
е видно, че не съществуват никакви валидни писмени данни и медицински документи
за наличието на психична болест и симптоми които да докажат, че подсъдимата е
невменяема и недееспособна.Както към момента на деянието така и към момента на
оценката,при подсъдимата не са регистрирани и не се регистрират психични
симптоми и /или психично заболяване,лишаващо я от годности за правилно
обмисляне на действителността,същата не е страдали и не страда от слабоумие или
психично разстройство в смисъл на „продължително разстройство на съзнанието”,които
да са довели до качествено разстройство на психичните й годности.Същата е със
съхранена годност да възприема правилно действителността,да разбира свойството
и значението на постъпките си,както и да преценява последствията от извършените
такива,от самата нея,както към април 2015г., така и към настоящия момент.С. е
със съхранена годност да участва във фазите на съдебното производство,поради
факта,че и след датата на деянията не е настъпило психично разстройство,което
изключва вменяемостта й.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от
показанията на разпитаните свидетели Й.Л., Л.Л.,А.Д.,Д.Р.,В.Д.,А.П., от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Й.Л., Л.Л.,А.Д., като
непротиворечиви и базиращи се на личните им възприятия относно сочените
обстоятелства. Съдът приема за достоверни и обективни показанията на тези
свидетели, тъй като същите са възприели непосредствено инцидента. Наистина
свидетелката Й.Л. е пострадала от престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, а св.
Л.Л. е неин съпруг. При преценка достоверността на изложените от пострадалата
факти, съдът е длъжен да съобрази, че показанията й са едновременно източник на
доказателства и средство за защита на накърнените й от престъплението права.
Особеното й положение на пострадал, може да я мотивира да бъде тенденциозна,
недобросъвестна и необективна, поради което съдът подложи показанията на св. Й.Л.
и нейния съпруг – св. Л.Л. на подробен и задълбочен анализ. На първо място,
съдът отчете последователността и безпротиворечивостта на пострадалата и нейния
съпруг при излагане на съществените факти пред съда. Същите във всички стадии
на наказателния процес пресъздават една и съща фактическа обстановка. Съдът взе
предвид обстоятелството, че предявения от пострадалата граждански иск,не е
приет за съвместно разглеждане,като това се отнася и за нейния съпруг, като
пострадал от престъплението по чл.216,ал.1,пр.1 от НК.
Техните показания се подкрепят от показанията
на свидетеля А.Д.Д., който е станал неволен свидетел на случилото се,същия е не
заинтереван от изхода на делото,не се намира в близки отношения със страните по
делото ,а на мястото на случилото се е бил поради служебни задължения. Съдът
дава вяра и на показанията на свидетелите В.Д. , А.П.,въпреки, че същите не са
очевидци на случилото се, но свидетелстват като съседи и познаващи подсъдимата
за други подобни инциденти със нея и за поведението и изобщо.Показанията на
свидетелят Р., съдът също кредитира с доверие, въпреки, че същия е пристигнал
на място след инцидента, тъй като е видял счупения от подсъдимата прозорец и състоянието
в което се е намирала свидетелката Л. след случилото се.Отивайки на място и
след проведен разговор със Лазарови,които са били много разстроени от служилото
се, а Л. е плачела, а Л. силно притеснен,и двамата разказали на свидетеля
Римичков, как са видели подсъдимата С. да чупи стъклото на прозореца със
земеделска коса,след което се е потила да удари с нея по свидетелката Л.,и се е
заканила, че ще я утепа,след което заедно с дъщеря си се е прибрала в къщата
си.След като уведомили оперативния дежурен, че на място следва да бъде
изпратена група свидетеля Р. се опитал да говори и с подсъдимата С., но същата
не се показала от къщата въпреки, че била вътре в нея.
Съдът не кредитира с доверие показанията на
св. Е.С. – дъщеря на подсъдимата, тъй като същите са изолирани и не се
подкрепят от останалите гласни доказателства. Съдът не обсъжда показанията на
св. Василка Шальовска,поискана и допусната до разпит от подсъдимата, тъй като
същата не е очевидец на случилото се, а и показанията й не допринасят с нищо за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът възприема обясненията на
подсъдимата в последната й дума като нейна защитна позиция и не им дава вяра.
Тези обяснения по никакъв начин не кореспондират с показанията на разпитаните
свидетели, а не са по съществото на делото,те само отново свидетелстват за
влошените отношения между страните.
По правната квалификация:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата М.Д.С. от
обективна и субективна страна е
осъществила съставите на престъплението по чл.216,ал.1,пр.1 от НК и чл. 144,
ал.3,във вр. с ал.1 от НК.От обективна страна подсъдимата на 21.04.2015 г. около 09.40 часа, в гр. Рила,
ул. „Цар Иван Асен II" № 3, на еднофамилна къща, противозаконно умишлено е
унищожила (чрез удари със земеделска коса) чужди движими вещи: 1 бр. стъкло на
стъклопакет с размери: 205 см/145 см, на стойност: 94.07 лв., собственост на Л.
Василев Л.,***, освен това, по същото време и на същото място се е заканила с
убийство на Й.С.Л., от същия адрес с престъпление против личността й - с
убийство (с думите: „Ей сега вече те утепах" и с действия -като с
замахнала към главата и със земеделска коса), и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му у Л..
Обект на
престъплението по чл.216 от НК, са обществени отношения,свързани с нормалното
упражняване правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и то тези
от тях които осигуряват нормалното им състояние,вид,качества,които ги правят
годни за използването им по предназначение.Унищожената от подсъдимата вещ е
станала напълно негодна за употреба,деянието е извършено от подсъдимата М.С.,
чрез действие,замахвайки със земеделска коса.
От обективна
страна, посоченото престъпление по чл. 144, ал.3,във вр. с ал.1 НК представлява
особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси в резултат, на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го
лиши от живот. Освен това, така отправената закана следва да създава възможност
за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.
Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние
на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на
последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена
заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е
довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с
убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот,
достигне до съзнанието на жертвата. Освен това, от субективна страна, следва да
е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне
основателен страх от осъществяването й. Според настоящия състав в конкретния
случай, всички горепосочени изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл. 144,
ал. 3 от НК, са налице. Безспорно се
установиха репликите на подсъдимата към пострадалата, факта, че същата ги е
възприела лично, както и обстоятелствата около отправяне на заканите от С. към Л.,а
и замахването от страна на подсъдимата към главата на пострадалата със
земеделската коса, носена от нея. Фактът, че тези реплики са придружени с замахване
към главата на пострадалата от подсъдимата, мотивират съда да приеме, че същите
са били напълно в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им
у пострадалата. Обстоятелството, че не се е стигнало до реализирането им, както
и това, че самата пострадала не е предприела други действия срещу С., по
никакъв начин не дават основание на съда да приеме, че пострадалата не е възприела
напълно сериозно отправените й заплахи, нито правят извършеното несъставомерно
по смисъла на чл. 144, ал. 3 НК.
От субективна
страна престъпленията са били извършени
от С. с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата
е съзнавала противоправния характер на извършеното, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимата е съзнавала
съдържанието на заплахата и, че тя е възприета от заплашеното лице – св. Й.Л.,
като действителна такава, и че е в състояние да възбуди основателен страх у
нея, че ще бъде осъществена.
Причините за
извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на
законите в страната и нисък оценъчен критерий на поведение.
Преценявайки
горните обстоятелства, съдът приема, че подсъдимата е осъществила съставите на
престъплениията по чл.216,ал.1,пр.1 от НК и чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
По определяне вида и размера на
наказанието:
За постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца – подсъдимата С.,
на същата следва да бъдат определени и наложени наказания ,,Лишаване от
свобода” при условията на чл. 54 от НК. Според настоящия състав именно с такива
наказания биха се постигнали горепосочените цели, визирани в Наказателния
кодекс. При индивидуализация размера на така определените по вид наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива се очертават възрастта на подсъдимата,
наличието на дългогодишен конфликт между подсъдимата и пострадалата, и
пострадалия.Отегчаващо отговорността обстоятелство са недобрите характеристични
данни за подсъдимата,тъй като не се ползва с добро име в гр. Рила,
охарактеризирана е като конфликтна и скандална личност. С оглед на изложеното ,за
извършеното престъпление по чл.216,ал.1,пр.1 от НК, съдът е наложил на
подсъдимата М.Д.С. наказание-„лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца
при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, а за извършеното от
нея престъпление по чл.144,ал.3,във вр. с ал.1 от НК,съдът е наложил на
подсъдимата М.Д.С. наказание- наказание „лишаване от свобода” за срок от 3
(три) месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът счита, че по този начин ще
се постигнат целите на наказанието визирани
в чл.36 от НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия,както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил
подсъдимата М.Д.С. да изтърпи по-тежкото от двете наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 (три) месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване
на наказанието по НОХД № 1131/2010г. по описа на Дупнишки районен съд.
Относно разноските:
Съдът е осъдил подсъдимата М.Д.С.
***, ЕГН-********** да заплати направените по досъдебното производство
разноски в размер на 210 лв. (двеста и десет лева) за изготвяне на експертизи
по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и направените в хода на съдебното
следствие разноски в размер на 378 лв. (триста седемдесет и осем лева) по сметка на ДнРС.
Съдът е отнел
в полза на държавата вещественото доказателство по делото – 1 бр. земеделска
коса, заведено под № ВД 33/2015г. в Книгата за веществени доказателства, което
след влизане в сила на присъдата да се унищожи.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
. РАЙОНЕН СЪДИЯ: