Определение по дело №300/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2723
Дата: 9 юли 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200100300
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 223

Номер

223

Година

21.4.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.21

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Димова

дело

номер

20104100100335

по описа за

2010

година

Normal;Document Map;за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по подадена от " Л.", - гр.С., длъжник по изп.д. № 7/2010 година на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.В. Т, жалба против разпореждането на съдебния изпълнител изх.№ 1320 от 10.02.2010 година, с което е начислена ДТ по делото в размер на 115 лева. В жалбата си " Л.", развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от дружеството разпореждане.Посочва, че изп. д. № 7/2010 година е образувано въз основа на изпълнителен лист, въз основа на който вече е било образувано друго изп.д. № 849/2002 година на СИС при ВТРС, което е прекратено с влязло в сила постановление от 29.10.2004 година на основание чл.330, б."д" ГПК, при което прекратяването е настъпило по силата на закона. Посочва , че образуваното изп.д. № 7/2010 година се явява образувано при условията на обща погасителна давност,поради което с постановление от 25.01.2010 година на Държавен съдебен изпълнител С. С. при ВТРС производството по делото е прекратено, като една от последиците на прекратяването е, че следващите извършени изпълнителни действия стават недопустими и в тази връзка таксата не следва да бъде начислявана. Твърди, че никога в хода на изпълнителното производство по изп.д. № 7/2010 година дружеството, в качеството на длъжник по делото, не е получавало съобщения съгласно закона, в частност - наложени запори и конкретни банки, в които са блокирани негови авоари. Моли обжалваното от него разпореждане, като порочно, да бъде отменено. Прави искане да бъдат изискани и приложени към настоящото дело изп.д. № 849/2002 година по описа на СИС при ВТРС и изп.д. № 7/2010 година, копия от които са вече представени по делото.

Взискателят по изп.д. № 7/2010 година по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.В. Т. И. Х. Д. прави възражение по подадената от " Л.", - гр.С. по делото жалба, в което възражение заема становище, че същата е неоснователна и недоказана, поради което и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.В. Т. излага мотиви към обжалваното разпореждане, в които по същество в хронологичен ред посочва извършените от страните и от него по делото действия.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата на " Л.", - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

С обжалваното от "Л.", - гр.С. разпореждане от 10.02.2010 година Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.В. Т. е начислил държавна такса по изп.д. № 7/2010 година на основание чл.79 ГПК и Тарифа за ДТ за извършени изпълнителни действия по чл.30, чл. 31 и чл.36 в общ размер 115 лева, като таксата е определена от съдебния изпълнител при условията на тарифата при образуване на делото на 15.01.2010 година, в това число 20 лева за образуване, 45 лева за 3 броя запори и 50 лева за пълно проучване. В тази връзка следва да се има предвид, че въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа - - "ОБЩИ ПРАВИЛА". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника по изпълнителното дело е изрично уредено в чл.79,ал.1 ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част.Ето защо съдът приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие по смисъла на чл.чл.435 ГПК , респективно - то не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а реализация на общия принцип за отговорност за разноски, което ще рече, че няма пречка съдебният изпълнител да се произнесе по въпроса за разноските и след прекратяване на изпълнителното производство, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 77 ГПК.

Видно от данните по делото, същото е образувано на 15.01.2010 година въз основа на изпълнителен лист, въз основа на който вече е било образувано изп.д № 849/2002 година по описа на СИС при ВТРС, което е прекратено на основание чл.330, ал.1,б."д" ГПК /отм./ с постановление на съдебния изпълнител от 29.10.2004 година. В тази връзка следва да се има предвид, че погасителната давност не се прилага служебно, поради което при подадена молба за образуване на изпълнително дело и представен с нея изпълнителен лист, съдебният изпълнител не само има право , но е и дължен да образува делото , както в случая е и постъпил Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.В. Т. при образуването на изп.д. № 7/2010 година. Производството по делото е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 25.01.2010 година "... поради погасяване на вземането по изп. Лист по давност.". Видно от данните по делото, преди същото да бъде прекратено на 25.01.2010 година, съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на " Л.",; изпратил е на 18.01.2010 година до дружеството покана за доброволно изпълнение;наложил е запор върху банковите сметки на " Л.", съответно при "Б П Б", ЕАД, "П Б", и "У Б",. Това ще рече, че начислената от съдебния изпълнител такса по делото, която е определена от него при условията на Тарифата за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК още при образуване на последното на 15.01.2010 година, е дължима от " Л.",. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.79,ал.1 ГПК, съгласно която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите на посочените в разпоредбата изключения, които в случая не са налице. Производството по делото е прекратено поради погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност, а Ýе на основанията по чл.433 ГПК; изпълнителните действия не са изоставени от взискателя, нито пък са отменени от съда.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на " Л.", е неоснователна и недоказана, поради което и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана жалбата на " Л. ", - гр.С. против разпореждането на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.В. Т. изх.№ 1320 от 10.02.2010 година по изп.д. № 7/2010 година , с което на основание чл.79 ГПК и Тарифата за ДТ съдебният изпълнител е начислил държавна такса за извършените изпълнителни действия по делото по чл.30, чл.31 и чл.36, в общ размер 115 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

FDA5FF6CF061350AC225770300402451